Здравейте,днес ни дадоха резултата от спермограмата на приятелят ми, 8% от сперматозоидите са бавно подвижни и всичко останало не подвижни,не ни казаха нищо повече назначиха още изследвания и пак чакаме,Можем ли да се надяваме за някакав лек или не
- Публикувана: 21 юни 2007, 19:52 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2007, 14:35 ч.
стерилитет при мъжа да поговорим
Къде е правена, какви са всички показатели и т.н.
Разбира се, че може да се подобрят показателите, стига да се открие причината. Ако ли не с витамини и хранителни добавки, спиране на тютюнопушенето и алкохола също може да се въздейства. Но най-важното е коснултация с добър андролог-уролог, както са те посъветвали и другите момичета. Дай повече информация, къде направихте спермограмата, каква е, има ли микробиология, имал ли е някакви проблеми в детството, прекарани заболявания и т.н.
ние не живеем в България,Първата спермограма нарпавихме там в Ст, Загора, аз сам от там,дадоха ни малко по добри резолтати,изписаха някакви витамини на мен ми дадоха костилбегит и ни казаха че нищо не може да се направи и не ни изпратиха на друг лекар,пихме хапчета три месеца и след това трагнахме и тук по лекари~живеем в Испания~ сега чакаме в четвартак за уролог и се надявам след това да ни дадат някакав по добар резолтат,колкото до моят приятел нито пуши нито пие за минали болисти не знаем тай като майка му не казва нищо,само се надяваме тук да ни дадат повече надежда, 
Здравейте момичета,
случайно погледнах темата, защото преди времем ми беше болната тема.
На доста места съм писала - моят мъж дълги години е имал диагноза - стерилитет.
Бил е 24 години, когато след катастрофа и начупване на тазовите кости му казват, че няма да може да има деца. Той не е от БГ, аз много от нещата които ми е обяснил съм разбрала м/у другото ( лекарските термини не познавам ). Но беше факт, че при полов акт рядко яекулираше (така ли се пише
) и то в много минимални количества. И плувците просто не плували.
Бил е женен и преди, бившата му съпруга и тя имала проблеми, та в Щатите в най-елитната клиника са пробвали 9 пъти инвитро... Без резултат.
Знаех за проблема му в самото начало. От начало не се замислях, но с времето все повече започнах да сънувам че съм бременна, изпадах в депресия в дните на цикъла си...
Знаех, че и на него му е тежко - да отидем на детска площадка беше равносилно на мазохизъм.
И така до един хубав слънчев ден, когато след болки в корема отидох на лекар и разбрах, че съм бременна
Дълго време дори не можех да повярвам - случи се за една година, когато бях спряла да се надявам и мислех за инвитро или осиновяване на детенце.
Пожелавам на всяка да преживее моя положителен шок!
Чудесата се случват, докато вярваме в тях!
случайно погледнах темата, защото преди времем ми беше болната тема.
На доста места съм писала - моят мъж дълги години е имал диагноза - стерилитет.
Бил е 24 години, когато след катастрофа и начупване на тазовите кости му казват, че няма да може да има деца. Той не е от БГ, аз много от нещата които ми е обяснил съм разбрала м/у другото ( лекарските термини не познавам ). Но беше факт, че при полов акт рядко яекулираше (така ли се пише
) и то в много минимални количества. И плувците просто не плували.Бил е женен и преди, бившата му съпруга и тя имала проблеми, та в Щатите в най-елитната клиника са пробвали 9 пъти инвитро... Без резултат.
Знаех за проблема му в самото начало. От начало не се замислях, но с времето все повече започнах да сънувам че съм бременна, изпадах в депресия в дните на цикъла си...
Знаех, че и на него му е тежко - да отидем на детска площадка беше равносилно на мазохизъм.
И така до един хубав слънчев ден, когато след болки в корема отидох на лекар и разбрах, че съм бременна
Дълго време дори не можех да повярвам - случи се за една година, когато бях спряла да се надявам и мислех за инвитро или осиновяване на детенце.Пожелавам на всяка да преживее моя положителен шок!
Чудесата се случват, докато вярваме в тях!
) 
Не, никаккви лекарства.
Когато спрях да мисля за бебе, когато и двамата явно се отпуснахме и успокоихме - тогава е станало. Така, че не е мисията невъзможна.
Преди няколко години видях един мой познат в парка да бута бебешка количка. Знаех, че имаше такъв проблем, беше споделил, че много малък % плувци са живички, но после взимал някакви хапове и сега има син на около 7 годинки.
Стискам палци да се похвалите скоро и да дигате кръвно от белите на малкото човече
Когато спрях да мисля за бебе, когато и двамата явно се отпуснахме и успокоихме - тогава е станало. Така, че не е мисията невъзможна.
Преди няколко години видях един мой познат в парка да бута бебешка количка. Знаех, че имаше такъв проблем, беше споделил, че много малък % плувци са живички, но после взимал някакви хапове и сега има син на около 7 годинки.
Стискам палци да се похвалите скоро и да дигате кръвно от белите на малкото човече
Няма да повярвате какво прочетох току-що в интернет, предадено от Ройтерс!
Учени от Университета в Gottсngen, Германия, работят по създаването на синтетична сперма.
Стволови клетки от костен мозък могат да помогнат в бъдещето за третиране на безплодие. Тези клетки ще бъдат "извлечени" във формата на нещо, подобно на незряла спермена клетка.
Учените се надяват да използват тези открития за да подобрят лечението на безплодие.
Следващата им цел е да постигнат в лабораторни условия прогреса на тези клетки до зряла сперма. Това може да отнеме от 3 до 5 години според Д-р Karim Nayernia, ръководител на проекта в университета.
Учени от Университета в Gottсngen, Германия, работят по създаването на синтетична сперма.
Стволови клетки от костен мозък могат да помогнат в бъдещето за третиране на безплодие. Тези клетки ще бъдат "извлечени" във формата на нещо, подобно на незряла спермена клетка.
Учените се надяват да използват тези открития за да подобрят лечението на безплодие.
Следващата им цел е да постигнат в лабораторни условия прогреса на тези клетки до зряла сперма. Това може да отнеме от 3 до 5 години според Д-р Karim Nayernia, ръководител на проекта в университета.
Не, никаккви лекарства.
Когато спрях да мисля за бебе, когато и двамата явно се отпуснахме и успокоихме - тогава е станало. Така, че не е мисията невъзможна.
Когато спрях да мисля за бебе, когато и двамата явно се отпуснахме и успокоихме - тогава е станало. Така, че не е мисията невъзможна.
...просто не мога да го проумея.Ако някой ден забременея(дано!),никога не бих го приписала на "успокояване",точно защото знам за какво става дума.Ние също сме се успокоили,но също така и (след първоначалния бунт) вече сме и приели факта,че няма как да стане по естествен път.
Извинявай Олинце,но "успокояването" не ни носи бебета - правят го адекватното лечение и своевременно взетите мерки по конкретния проблем.И то невинаги,за съжаление на всички нас!
За всяка от нас е важно да вярва в нещо.
Знаеш, че чудесата не са спряли да се случват по тоя свят.
Никой няма да ти се смее. Просто у някои от нас, благодарение на натрупания горчив опит, понякога се прокрадва неверие, съмнение...
Но по един или по друг начин - нека съдбата прави чудеса!
Знаеш, че чудесата не са спряли да се случват по тоя свят.
Никой няма да ти се смее. Просто у някои от нас, благодарение на натрупания горчив опит, понякога се прокрадва неверие, съмнение...
Но по един или по друг начин - нека съдбата прави чудеса!
Олинце, просто проблема при вас не е бил толкова сериозен.
Трудно можеш да кажеш на някой, чийто мъж примерно има под 10 млн/мл спермита и то с 1 % нормална морфология по Крюгер, да се успокои и да гледа знаците на съдбата
Затова и някои момичета реагират по-бурно, не се сърди, но за някои от нас естественото забременяване е научна фантастика.
Трудно можеш да кажеш на някой, чийто мъж примерно има под 10 млн/мл спермита и то с 1 % нормална морфология по Крюгер, да се успокои и да гледа знаците на съдбата
Затова и някои момичета реагират по-бурно, не се сърди, но за някои от нас естественото забременяване е научна фантастика.
Всеки си гледа от неговата камбанария 
(дали бе подходящо да го кажа точно по този повод?)
Някои си мислят, че като са се успокоили и е станало, значи все така става. Просто при различните хора, по различен начин се случват нещата. Аз като съм със смесен фактор, т.е. - аз не пукам фоликули, а за сметка на това на мъжа ми спермограмата е доста кофти, на какво да се надявам? Един професор му беше казал, че ако някоя жена съди моя мъж за бащинство, лично професорът ще свидетелства в полза на половинката...
Гадно, нали? Пъко после - успокой се и ще стане... - Ех, тези думи колко съм ги слушала... Аз съм даже прекалено спокойна, като гледам повечето тук какво пишат, ама това спокойствие хич не ми помага....
(дали бе подходящо да го кажа точно по този повод?)Някои си мислят, че като са се успокоили и е станало, значи все така става. Просто при различните хора, по различен начин се случват нещата. Аз като съм със смесен фактор, т.е. - аз не пукам фоликули, а за сметка на това на мъжа ми спермограмата е доста кофти, на какво да се надявам? Един професор му беше казал, че ако някоя жена съди моя мъж за бащинство, лично професорът ще свидетелства в полза на половинката...
Гадно, нали? Пъко после - успокой се и ще стане... - Ех, тези думи колко съм ги слушала... Аз съм даже прекалено спокойна, като гледам повечето тук какво пишат, ама това спокойствие хич не ми помага.... 
Не разбрах на кого говориш, затова... извинявай.
Не зная точно от колко време "мислиш" по въпроса, но само с мислене не става, така че аз поне зная какво ми е и какво трябва да направя - от тук натам - няма какво да го мисля - просто чакам да дойде момента и действам. Ако не се получи - пробвам пак и така. Мисленето само утежнява положението и пречи. Поне аз като се замисля и ставам непълноценна във всяко едно отношение, а само с тази мисъл не може да се живее. Все пак, за да продължа, понякога трябват и пари, а тази мисъл ми пречи в работата, следователно ми пречи и да реализирам каквото и да било....
Не зная точно от колко време "мислиш" по въпроса, но само с мислене не става, така че аз поне зная какво ми е и какво трябва да направя - от тук натам - няма какво да го мисля - просто чакам да дойде момента и действам. Ако не се получи - пробвам пак и така. Мисленето само утежнява положението и пречи. Поне аз като се замисля и ставам непълноценна във всяко едно отношение, а само с тази мисъл не може да се живее. Все пак, за да продължа, понякога трябват и пари, а тази мисъл ми пречи в работата, следователно ми пречи и да реализирам каквото и да било....
Здравейте и от мен,
включвам се в темата, защото аз съм на подобен хал, макар че при нас става въпрос за вторичен стерилитет. И аз се надявах 1,5 година да стане второто бебче, залъгвахме се с мъжа ми, че просто не улучваме момента, че като се успокоим ще стане, че има време и т.н...... Просто никой не допускаше, че проблема е в него и аз през цялото време обвинявах себе си. Докато в един слънчев ден през ноември 2006 г., той не склони да си направи спермограма и тогава настъпи мрак, стаена болка, мълчание и като че ли целият ни свят рухна. Държеше ни само мисълта за прекрасната ни дъщеричка . да е жива и здрава. Трудно осъзнахме и двамата диагнозата за мъжки фактор( 5% нормална морфология по Крюгер), след това през януари 2007 г. се оперира от варикоцеле при д-р Кацаров и сега през м. юли ни предстои първата контролна спермограма. Дано да има малко подобрение. Моля се на Господ, защото мъжът ми е много добър човек, съпруг, баща и се грижи с много любов за мен и дъщеричката ни.
Но психиката на жената е такава, че все се надява. Всеки месец, макар да знам, че нямаме шанс (поне не 6 месеца след операцията) аз все чакам да се случи чудо, плача като ми дойде цикъла, викам, крещя и се сърдя на съдбата .......Но нищо не можем да направим. Ако и сега спермограмата е същата, няма да чакаме повече, ще преминем направо на асистирани методи.
Поздрави на всички, и успех
включвам се в темата, защото аз съм на подобен хал, макар че при нас става въпрос за вторичен стерилитет. И аз се надявах 1,5 година да стане второто бебче, залъгвахме се с мъжа ми, че просто не улучваме момента, че като се успокоим ще стане, че има време и т.н...... Просто никой не допускаше, че проблема е в него и аз през цялото време обвинявах себе си. Докато в един слънчев ден през ноември 2006 г., той не склони да си направи спермограма и тогава настъпи мрак, стаена болка, мълчание и като че ли целият ни свят рухна. Държеше ни само мисълта за прекрасната ни дъщеричка . да е жива и здрава. Трудно осъзнахме и двамата диагнозата за мъжки фактор( 5% нормална морфология по Крюгер), след това през януари 2007 г. се оперира от варикоцеле при д-р Кацаров и сега през м. юли ни предстои първата контролна спермограма. Дано да има малко подобрение. Моля се на Господ, защото мъжът ми е много добър човек, съпруг, баща и се грижи с много любов за мен и дъщеричката ни.
Но психиката на жената е такава, че все се надява. Всеки месец, макар да знам, че нямаме шанс (поне не 6 месеца след операцията) аз все чакам да се случи чудо, плача като ми дойде цикъла, викам, крещя и се сърдя на съдбата .......Но нищо не можем да направим. Ако и сега спермограмата е същата, няма да чакаме повече, ще преминем направо на асистирани методи.
Поздрави на всички, и успех
