Мили мами, от месец и половина съм разделена с бащата на детето ми (записах се в темичката за самотни родители). Когато срещам познати, приятели и колеги аз "умирам" от притеснение да им кажа, че вече съм самотен родител. Някак ме е срам, че така е станало. Кажете ми как да преодолея това.
- Публикувана: 18 юни 2007, 15:09 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2007, 22:15 ч.
Въпрос към самотните мамчета
Когато срещам познати, приятели и колеги аз "умирам" от притеснение да им кажа, че вече съм самотен родител. Някак ме е срам, че така е станало.
Аз никога не съм изпитвала чувство на срам
По-скоро много голяма болка, от която ми се пълнеха очите със сълзи, но срам - никога!
Зависи каква е твоята ситуация, всъщност...
И досега, когато срещам познати и се налага да обяснявам, че няма щастлив татко, ми е адски мъчно и трудно, но пък хората излязоха тактични и не са ми задавали глупави въпроси.
Казвай истината! Все някога ще го разберат...
Пък и какво ти пука в крайна сметка от хорското мнение...
Ами и аз вече от около 7-8 месеца "се боря" със себе си, най-вече като неособено близки хора ми кажат, че е момче, има нужда от баща и т.н. (последно беше рехабилитаторът на детето, него нямаше как да го "отсвиря", пък и бях сигурна, че си е загрижен, ама....) Общо взето гледам на разни случайни да не обяснявам прекалено, така си спестявам доста емоции. В офиса си знаят, че не давам много-много обяснения за личния си живот, познати и роднини са наясно, всеки е свободен да реагира, както пожелае....
Аз също никога не съм изпитвала срам и не виждам от какво да се срамувам.Ако някой трябва да се срамува,то не трябва да си ти .От какво да се срамуваш?!От това,че си поела една огромна грижа и отговорност?!Я горе главата и изобщо да не ти пука!Хора разни,реплики и коментари ще чуеш също най-различни,но това изобщо да не ти прави впечатление.Гледай си детенцето,пък кой какво казва...ами много важно 
В началото се чувствах много неудобно от ситуацията и нетактичните въпроси на близки,познати,съседи -"Ауууууууууу 
ама как така,защо ,какво стана че не сте вече заедно ,еееееее недейте сега така де временно е ще ви мине, като че ли те са минали през ада който минах с негои ще живеят те с него".И плаках, и е имало дни в които даже не ми се е излизало навън от неудобство.Мина година и нещо,поокопитих се вече не ми пука и спокойно отговарям на въпросите им -да сама си гледам детето,просто онова неприятно чувство на вина и неудобство изведнъж изчезна.Горда съм с детето си, справям се не по-зле от другите родители и се моля само де сме живи и здрави.Ще го преодолееш сигурна съм.И това ще отмине!
ама как така,защо ,какво стана че не сте вече заедно ,еееееее недейте сега така де временно е ще ви мине, като че ли те са минали през ада който минах с негои ще живеят те с него".И плаках, и е имало дни в които даже не ми се е излизало навън от неудобство.Мина година и нещо,поокопитих се вече не ми пука и спокойно отговарям на въпросите им -да сама си гледам детето,просто онова неприятно чувство на вина и неудобство изведнъж изчезна.Горда съм с детето си, справям се не по-зле от другите родители и се моля само де сме живи и здрави.Ще го преодолееш сигурна съм.И това ще отмине! 
Попрочети малко повече теми в този подфорум и ще видиш от постингите (особено на по-отдавнашните членове), че няма нищо ненормално, срамно или др.т. в това да си самотен родител. Мнозина са, пардон сме. И се справяме чудесно. Не робуваме на хорско мнение и знаем, че не му дължим данък. От това само биха пострадали децата ни и ние самите.
Колкото по-скоро успееш да се пребориш с предразсъдъци и чувство за срам, толкова по-бързо ще си върнеш живота, вярата в себе си и ще се почувстваш добре. А това значи, че и детенце ще е добре. Не се сещам за нещо по-важно.
Успех!
Колкото по-скоро успееш да се пребориш с предразсъдъци и чувство за срам, толкова по-бързо ще си върнеш живота, вярата в себе си и ще се почувстваш добре. А това значи, че и детенце ще е добре. Не се сещам за нещо по-важно.
Успех!
Аз не се срамувам-напротив горда съм с факта ,че сама се грижа за 2 те си деца .не трябва да се срамуваш ти,а този който не си поглежда детето!!!! 
Благодаря ви мамчета. Може би начина, по който съм възпитана ме кара да се чувствам така. Израснах в малък град, в който всички се познават. И сега когато се върщам пак (тъй като живях при мъжа ми в друг град) всички питат: какво става, няма ли да си ходиш?
Там е целия проблем, но ще се опитам да бъда по-силна и да не се обяснявам много.
На всички вас желая много здраве и щастливи мигове с малките ви същества.
Там е целия проблем, но ще се опитам да бъда по-силна и да не се обяснявам много.
На всички вас желая много здраве и щастливи мигове с малките ви същества.
И пак ще си си ТИ самата,а не придатък към някакъв си мъж.Хубав ден!:))
Общо взето никога не съм казвала, но и никога не съм крила. Скоро се преместих в нова стая и бях подробно разпитана- без да мога да разбера защо беше това любопитство. Получих порицание, че "не съм постъпила честно спрямо бащата". Не ми е приятно да се правят такива констатации от страна на хора, които нямат представа защо и как са се случили нещата, но трябва да се подминават такива обобщения. Сигурна съм, че ако почна да се засягам лека полека ще се озлобя към всички и всичко. Приеми го пред себе си този факт и после е по-лесно. Наистина е всяко чудо за три дни.
Някои хора дори и не влагат нищо в подобни забележки, а ние си го слагаме на сърцето.
Някои хора дори и не влагат нищо в подобни забележки, а ние си го слагаме на сърцето.
Не е имало период дори в който да ме е срам, че съм единствен родител, имало е периоди в които ме е било срам, че съм търпяла "другият родител" да ме прави на идиот, да ме злепоставя и да не се държи човешки.
Никога не съм премълчавала /крила/, че имам дете или ако стане дума за съпруг - да се правя че има такъв.
Отговаряй им с усмивка, че сте си само двамката - ти и детето, но кажи така категорично че да не смеят да те разпитват.
Не си длъжна да даваш обяснения и то на познати, колеги и т.н. - когато искаш да споделиш тогава го направи.
Освен това то детето баща си има - просто не се грижи и не е при вас.
Ще се справиш успех.
П.П. не само момченцата имат нужда от баща - т.е. модел на подражание, а и момиченцата имат нужда от баща - НОООО
когато "бащата" не може да изпълнява тази функция или не дава на детето необходимия пример а напротив - то по-добре да няма пример пред себе си отколкото лош пример
Никога не съм премълчавала /крила/, че имам дете или ако стане дума за съпруг - да се правя че има такъв.
Отговаряй им с усмивка, че сте си само двамката - ти и детето, но кажи така категорично че да не смеят да те разпитват.
Не си длъжна да даваш обяснения и то на познати, колеги и т.н. - когато искаш да споделиш тогава го направи.
Освен това то детето баща си има - просто не се грижи и не е при вас.
Ще се справиш
успех.П.П. не само момченцата имат нужда от баща - т.е. модел на подражание, а и момиченцата имат нужда от баща - НОООО
когато "бащата" не може да изпълнява тази функция или не дава на детето необходимия пример а напротив - то по-добре да няма пример пред себе си отколкото лош пример 
Аз съм реално самотна мама повече от година, но още не съм разведена. Стана ясно преди около 7-8 месеца, че ще съм си самотна мама, но нито веднъж не ми е било неудобно или притеснено,когато казвам,че вече не сме заедно и сме се раделили. Ами нтака се е случило, така сме решили(по-точно аз го реших) и толкова.
Може би трябва време да се преодолее, но не си длъжна да даваш каквито и да е обяснения защо не сте заедно вече с таткото.
Може би трябва време да се преодолее, но не си длъжна да даваш каквито и да е обяснения защо не сте заедно вече с таткото.
Когато бяхме заедно все ми се "чудеха" как издържам, сега като се разведох пък била съм много своенравна, те мъжете всичките едни и същи били и т.н. Та тези, които много питат, те са сеирджии, отпращай ги ясно и кратко, не се подвеждай да споделяш, защото такова преиначаване на думите си съм чувала, че съм оставала Всичко ще мине с времето си
Всичко ще мине с времето си 
То и аз от малко повече от половин година съм официално разведена.Докато не бяхме всеки ми казваше недей така заради детето, а сега дори ме поздравяват за решението.Не се чувствам виновна и зле от това че не съм с бащата на детето, дори напротив "щастливо разведена" че аз след 7 години разбрах какво е да си свободен и щастлив.Така че живей си живота и игнорирай всеки, който ти е неприятен.
'само не разбирам кое е срамното??? и притеснителното...
Има един лаф - По добре сама, отколкото зле придружавана.
Я се стегни и не робувай на ограничености. Иначе има вероятност да си вредна за децата си. Мисля, че е лошо децата да растата с плевели. Загиват.
Горе нослето и дерзай
Мен никoй нищо не ме пита, щото на хартия имам съпруг, а децата ми баща. Той обаче никога не е с нас, срам го е явно, срам го е и му е скучно с две красиви и умни момиченца, ама всеки с ценностната си с-ма. Та затова виждам само погледи пълни с въпроси, а на глас никoй нищо не казва, аз също си мълча. Боли ме ужасно, въпреки, че живея така вече 6 години, знам, че не е моя вината, знам, че семейство се прави от двама, въпреки всичко аз го изживявам като личн неуспех, като лично мои провал.Иде ми да застана на балкона и да изрева, ей така, всичкото ми глас да излезе с рев, може и да се успокоя, ама не мога да го сторя, все ще се намери някой да цакне на 911 и да ме приберат в лудница.
Ужасно е, направокошмарно да няма с кой да споделиш, майка ми в дълбока депресия,баща ми умрял 98а, сестра ми си има нейни проблеми, само аз съм и кусура, изобщо, на моменти си мисля, че най-добре да вземе мен да ме няма. Дископатията не ме отпуска освен това, за чий на този свят, само децата ме спират, не знам до кога обаче. аз усилено вървя към инвалиден стол, кой тогава? или да се унижа напикавайки се ....немога, оня ще ме зареже в първата канавка, до там ли да стигам?
Ужасно е, направокошмарно да няма с кой да споделиш, майка ми в дълбока депресия,баща ми умрял 98а, сестра ми си има нейни проблеми, само аз съм и кусура, изобщо, на моменти си мисля, че най-добре да вземе мен да ме няма. Дископатията не ме отпуска освен това, за чий на този свят, само децата ме спират, не знам до кога обаче. аз усилено вървя към инвалиден стол, кой тогава? или да се унижа напикавайки се ....немога, оня ще ме зареже в първата канавка, до там ли да стигам?
Когато се разведох с първият ми мъж никак не ме беше срам,казвах си -на всекиго може да се случи.Бях горда ,че се справям с отглеждането и възпитанието на сина ми.Сега обаче ,когато таткото на Мария ни напусна, няма да крия, че ми е адски гадничко.Вече не толкова ,че той си тръгна , както казва Динка;По добре сама, отколкото зле придружавана;.Неприятно ми е за това,че ми се случва за втори път,и ако първият път е имало и моя вина ,този път имаше друга жена.Чак срам не изпитвам,може би е по-скоро неудобство.С времето си мисля ,че и то ще отмине.Така ,че мила това ,което изпитваш е нормално 
Да ми е неудобно? В никакъв случай!
Напротив, когато вървим по улицата с моето ангелче, си вдигам високо главата.
Нека хората, които незнаят си кажат: "Какъв късметлия!!!"
НО хората, които знаят: "ГЛУПАК!!!" У-У-У-У-У-У--У-У-У!!!!!!
Успех!!!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, А БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!
Напротив, когато вървим по улицата с моето ангелче, си вдигам високо главата.
Нека хората, които незнаят си кажат: "Какъв късметлия!!!"
НО хората, които знаят: "ГЛУПАК!!!" У-У-У-У-У-У--У-У-У!!!!!!
Успех!!!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, А БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!
Вероятно съм повредена на клетъчно ниво аз 
Въобще и за миг не ми е хрумвало, да се срамувам. Обективно погледнато, ако от нещо ще ме е срам, вижда ми се къде по-логично да ме е срам, че съм се забавила с раздялата, че съм се опитвала да правя изкуствено дишане на нещо мъртво отдавна. Или пък от избора ми за баща на децата ми, защото щом сме без подобна фигура в семейството, явно е бил неподходящо избран. Само че и от това не се срамувам, просто не мога (и не искам) да си позволя да си хабя времето и енергията с инвестиция в нещо, което ще донесе само негативи и на мен, и на децата ми. И неудобно не се чувствам, напротив, много си ми е удобно дори, аз по-осъзнато съм решила, че искам да се разведа, отколкото да се оженя (бе не говори много добре за мен, но тя истината може да боли, но не е обидна).
Впрочем, гордост от това, че се справям сама, също не изпитвам.
Виж, хубаво на душичката ми е от факта, че ежедневието ми, моето и на децата ми, не е компромис.
Въобще и за миг не ми е хрумвало, да се срамувам. Обективно погледнато, ако от нещо ще ме е срам, вижда ми се къде по-логично да ме е срам, че съм се забавила с раздялата, че съм се опитвала да правя изкуствено дишане на нещо мъртво отдавна. Или пък от избора ми за баща на децата ми, защото щом сме без подобна фигура в семейството, явно е бил неподходящо избран. Само че и от това не се срамувам, просто не мога (и не искам) да си позволя да си хабя времето и енергията с инвестиция в нещо, което ще донесе само негативи и на мен, и на децата ми. И неудобно не се чувствам, напротив, много си ми е удобно дори, аз по-осъзнато съм решила, че искам да се разведа, отколкото да се оженя (бе не говори много добре за мен, но тя истината може да боли, но не е обидна). Впрочем, гордост от това, че се справям сама, също не изпитвам.
Виж, хубаво на душичката ми е от факта, че ежедневието ми, моето и на децата ми, не е компромис.
За срам и мен не ме е било срам,никога!
По скоро ме боли,като Славка,защо и при мен не се получи втория път,а трети-няма да има!
И въпреки,че причината за раздялата не е жена,от това не ми става по-леко.
Но напоследък осъзнавам,че съм постъпила правилно,точно,както го казва sugarfree , давам си сметка,че не бих търпяла ежедневието ми да е низ от компромиси и премълчаване,и моето и на детето ми! И да си призная,че болката ми вече не е към него,а по-скоро яд към себе си,че дълго правих компромиси с идеята,че ще се промени,както се кълнеше и ще се успокои,като заживеем заедно.Загубени години за мен
По скоро ме боли,като Славка,защо и при мен не се получи втория път,а трети-няма да има!
И въпреки,че причината за раздялата не е жена,от това не ми става по-леко.
Но напоследък осъзнавам,че съм постъпила правилно,точно,както го казва sugarfree , давам си сметка,че не бих търпяла ежедневието ми да е низ от компромиси и премълчаване,и моето и на детето ми! И да си призная,че болката ми вече не е към него,а по-скоро яд към себе си,че дълго правих компромиси с идеята,че ще се промени,както се кълнеше и ще се успокои,като заживеем заедно.Загубени години за мен
Срам ли??? Вдигай гордо глава. И да знаеш, че тези, които най-много те питат "защо се получи така", "какво стана", "ама как така изведнъж".... просто ти завиждат тайно, че си имала смелостта да направиш нещо, което те няма да направят никога.
Не съм самотен родител, обаче потресена съм от способността на хората да задават нелепи въпроси...
Сега чета, чета и честно казано мен пък би ме било срам да задавам подобни въпроси...
Хората сами споделят когато пожелаят и колкото пожелаят. Аман от нахалници! И защо питат? За да си цъкат после наум и да си викат "Добре, че не ми се е случило на мен". Факт е, че може да се случи на всеки. Моите родители се разведоха след 23 г. брак, без някога да е имало скандали или индикации за това...
mama na Mishi, не мога да ти кажа как да го преодолееш, защото аз не съм минавала по тоя път, макар да си призная като всички хора и аз не съм била далеч от тази мисъл в дадени моменти. Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали?
Сега чета, чета и честно казано мен пък би ме било срам да задавам подобни въпроси...
Хората сами споделят когато пожелаят и колкото пожелаят. Аман от нахалници! И защо питат? За да си цъкат после наум и да си викат "Добре, че не ми се е случило на мен". Факт е, че може да се случи на всеки. Моите родители се разведоха след 23 г. брак, без някога да е имало скандали или индикации за това...mama na Mishi, не мога да ти кажа как да го преодолееш, защото аз не съм минавала по тоя път, макар да си призная като всички хора и аз не съм била далеч от тази мисъл в дадени моменти
. Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали? mama na Mishi, не мога да ти кажа как да го преодолееш, защото аз не съм минавала по тоя път, макар да си призная като всички хора и аз не съм била далеч от тази мисъл в дадени моменти . Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали?
. Искам само да ти кажа, че няма от какво да те е срам и да изпитваш неудобство. Случват се тия неща в живота. Да! Не са хубави, но в крайна сметка случили са се. Хората не винаги успяват да живеят заедно. Всеки продължава и намира пътя си. Децата са най-важното нещо в живота ни. Погледни детето си! Няма от какво да те е срам, нали? А между другото ще ми кажете ли как да сложа снимка на Миши в ляво на екрана?
Vache, както вече писах (по-горе) всичко отмина. Щастлива съм, че се отървах от един голям лъжец. Е, не познавам човек, който толкова много да се е оплел в лъжите си, както той. Щастлива съм, че имам прекрасна дъщеря.
А между другото ще ми кажете ли как да сложа снимка на Миши в ляво на екрана?
А между другото ще ми кажете ли как да сложа снимка на Миши в ляво на екрана?
Ми разбира се!!! Живота продължава! Такива неща те каляват!
За снимката на Миши
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4825.0
Ако имаш проблем драсни ми на лични и ще ти оправя профила
Писах в тая тема как съм се справила с този въпрос, но знаете ли колко бях очудена от себе си след като постъпих супер странно /без да мога сега да си обясня защо така постъпих 
/.
Днес сутринта на улицата срещам една позната, която не съм виждала от няколко години - и започват едни въпроси - Как си, Какво правиш, Къде работиш, Как е детето, Колко голяма стана, - и аз отговарям чинно - добре съм и т.н. На въпроса - как е мъжът ти? - отговарям - Добре е. Къде работи сега? - Оговарям в частна фирма, и на въпроса - Как се разбирате сега? - отговарям Прекрасно? и т.н. - като през цялото време нещо ме спря да й кажа, че с мъжът когото тя познава - като мой мъж - нямам от години нищо общо а и говоря за човек когото тя не познава. Не съм я излъгала но не й казах и истината в прав текст - просто финно я заблудих. Сега седя и се чудя - защо не й казах, по-скоро ми е интересно какво ме спря да й кажа - изгоних ония боклук и сега имам страхотен човек до себе си.
Ужасих се от себе си - дали не е започнало да ми пука за хорското мнение
/.Днес сутринта на улицата срещам една позната, която не съм виждала от няколко години - и започват едни въпроси - Как си, Какво правиш, Къде работиш, Как е детето, Колко голяма стана, - и аз отговарям чинно - добре съм и т.н. На въпроса - как е мъжът ти? - отговарям - Добре е. Къде работи сега? - Оговарям в частна фирма, и на въпроса - Как се разбирате сега? - отговарям Прекрасно? и т.н. - като през цялото време нещо ме спря да й кажа, че с мъжът когото тя познава - като мой мъж - нямам от години нищо общо а и говоря за човек когото тя не познава. Не съм я излъгала но не й казах и истината в прав текст - просто финно я заблудих. Сега седя и се чудя - защо не й казах, по-скоро ми е интересно какво ме спря да й кажа - изгоних ония боклук и сега имам страхотен човек до себе си.
Ужасих се от себе си - дали не е започнало да ми пука за хорското мнение
Едва ли е заради хорското мнение. По - скоро не ти се обяснява какво, защо и как. Не мога да разбера хората, които непрестанно питат за личния живот на човека. В крайна сметка ако искаш ще кажеш, а ако искаш не. Избора си е личен. И мен преди време една позната, дори не добра позната ме попита къде е таткото и с какво се занимава - а аз казах работи по чужбина. Изобщо не е поради причината "какво ще си помисли", а просто не ми се говори по този въпрос. Или поне не с нея.
dioni,
Не, не ти е започнало да ти пука от хорското мнение - не разсъждавай така. Постъпила си инстинктивно правилно - какво има да й обясняваш на улицата кога и с кого си се разделила, на всичко отгоре казваш, че тя не го познава. Разбирам да са били съученици, да я мислиш, ама така...я не се коси! Все едно аз да бях заобяснявала на попа като пита за името на бащата, докато четеше молитвата на погачата, че БНД си е бил камшика и не знае кога е родена дъщеря му - що да клатя иконите по стените?! Няма какво да им се обясняваме на любопитните познати.
Аз от късния си пубертет се ползвам от един мъдър похват (изпитан в периода, когато дресирах родителите си) - колкото по-малко информация имат, толкова по-вероятно е да не си добавят измислици и да се шашкат излишно. А пък за личния си живот най-малко има какво да им се отчиташ на случайни минувачи
Не, не ти е започнало да ти пука от хорското мнение - не разсъждавай така. Постъпила си инстинктивно правилно - какво има да й обясняваш на улицата кога и с кого си се разделила, на всичко отгоре казваш, че тя не го познава. Разбирам да са били съученици, да я мислиш, ама така...я не се коси! Все едно аз да бях заобяснявала на попа като пита за името на бащата, докато четеше молитвата на погачата, че БНД си е бил камшика и не знае кога е родена дъщеря му - що да клатя иконите по стените?! Няма какво да им се обясняваме на любопитните познати.
Аз от късния си пубертет се ползвам от един мъдър похват (изпитан в периода, когато дресирах родителите си) - колкото по-малко информация имат, толкова по-вероятно е да не си добавят измислици и да се шашкат излишно. А пък за личния си живот най-малко има какво да им се отчиташ на случайни минувачи
Благодаря , но снимката е много малка.
, но снимката е много малка. Гледам, че Миши вече е в аватара!
Благодаря , но снимката е много малка.
, но снимката е много малка. Гледам, че Миши вече е в аватара!
Писах в тая тема как съм се справила с този въпрос, но знаете ли колко бях очудена от себе си след като постъпих супер странно /без да мога сега да си обясня защо така постъпих /.
Днес сутринта на улицата срещам една позната, която не съм виждала от няколко години - и започват едни въпроси - Как си, Какво правиш, Къде работиш, Как е детето, Колко голяма стана, - и аз отговарям чинно - добре съм и т.н. На въпроса - как е мъжът ти? - отговарям - Добре е. Къде работи сега? - Оговарям в частна фирма, и на въпроса - Как се разбирате сега? - отговарям Прекрасно? и т.н. - като през цялото време нещо ме спря да й кажа, че с мъжът когото тя познава - като мой мъж - нямам от години нищо общо а и говоря за човек когото тя не познава. Не съм я излъгала но не й казах и истината в прав текст - просто финно я заблудих. Сега седя и се чудя - защо не й казах, по-скоро ми е интересно какво ме спря да й кажа - изгоних ония боклук и сега имам страхотен човек до себе си.
Ужасих се от себе си - дали не е започнало да ми пука за хорското мнение
/.Днес сутринта на улицата срещам една позната, която не съм виждала от няколко години - и започват едни въпроси - Как си, Какво правиш, Къде работиш, Как е детето, Колко голяма стана, - и аз отговарям чинно - добре съм и т.н. На въпроса - как е мъжът ти? - отговарям - Добре е. Къде работи сега? - Оговарям в частна фирма, и на въпроса - Как се разбирате сега? - отговарям Прекрасно? и т.н. - като през цялото време нещо ме спря да й кажа, че с мъжът когото тя познава - като мой мъж - нямам от години нищо общо а и говоря за човек когото тя не познава. Не съм я излъгала но не й казах и истината в прав текст - просто финно я заблудих. Сега седя и се чудя - защо не й казах, по-скоро ми е интересно какво ме спря да й кажа - изгоних ония боклук и сега имам страхотен човек до себе си.
Ужасих се от себе си - дали не е започнало да ми пука за хорското мнение
