Социална фобия

  • 1 744
  • 11
  •   1
Отговори
Здравейте! Обръщам се с молба за помощ и съвет и ще съм много благодарна на всеки, който откликне.. проблемът е следният. Дъщеря ми е на 5 години, скоро ще стане на 6. от малка е малко по-различна, малко по-особен характерр, като си науми нещо е мнго трудно да я разубедиш. С непознати привиква трудно, не е от тези импулсивни деца, които търчат навсякъде. Много е наблюдателна, обича да рисува много, доста разсъждава, ужасно е честолюбива и не понася някой да й се присмива, когато познава децата лудува, говори много, пее. Лошото е, че още като беше съвсем мъничка, на около 3-4 трудно играеше с други деца навън. Ако има друго дете на пързалката, искаше да се махнем. Излизахме всеки ден с една майка и детето й , но така и не играха пълноценно. Пуснах я на ясла, свикна доста трудно, разболя се сериозно и я спрях за известно време. После се преместихме от Пловдив в София и тръгна направо на градина. Говорих с педагожката в яслата, тя каза, че и сина й бил такъв, че няма проблем, характер и така..В София обаче - същото...Госпожата казва, че не играе, обикновено стои до нея и е някак пасивна. Казвах им да я поощряват някак, все нещо има като начин, да става, да участва, но ми казаха, че не се получавало, че може би било период, че ще го израсте, ще мине...В същото време тя с познати деца играе активно, весела е, всичко е наред, но с непознати и особенио в институции се затваря съвсем. ДРуго, което си мисля, като причина е, че в София живяхме доста затворено и излизахме много по-малко , отколкото в Пловдив. След две години в София, подготвихме нещата за чужбина и в момента живеем в канада, от около 3 месеца и повече. Ситуацията в училище/предучилищна/ е същата. Учителките казват, че не участва в игрите, ако някой не я хване за ръка и не я заведе, не отива сама да играе. не се защитава, ако някой я закача, сякаш се вцепенява, не знам...Ужасно съм притеснена! най-лошото е, че не пие вода и не ходи до тоалетна, докато е там. В началото беше само за по няколко часа, но вече я оставяме повече и това е голям проблем. Имахме среща с учителките, с психолог и преводач и тогава психоложката каза, че може би това е социална фобия, но че тя не можа да поставя диагнози категорично и че е добре да се обърнем към някаква клиника за деца тук. Говорихме какво може да се направи и за водата и за сближаване с децата също. не знам какви ще са резултатите, но много се притеснявам. Вече е топло и днес като ми каза, че не е пила цял ден вода, не знам какво ми стана. Слагам и шише, учителката й напомня, ама ако не й каже, май не пие...Объркана съм и се чувствам безпомощна. Искам да й помогна и не знам как да го направя. нещата много се объркаха и с преместването ни тук, защото вече не знам кое откъде идва...Но поне тук ми харесва това, че обръщат сериозно внимание на проблемите. СЕга излизаме с едно българско семейство и с детето си играят добре, защото вече свикнаха, но в началото винаги има един момент, в който е доста резервирана. Това, коетпо ще правим сега с учителката е да осигурим контакти с децата от училище у нас, да се сближи с тях повече, а също и когато мога ходя в училище следобед, докато са в парка. Но все още всичко е само в началото...Това, което много ме притеснява че, че предстои нова промяна за лятото. Когато училищата са затворени, децата са на други места тук - детски лагери, пак като училище, но само си играят, пак ги взимаш по същото време...и ритъма е сходен. Следващата учебна година ще бъде в клас само с емигранти, което мисля, че ще е по-добре за нея, но пак ще е ново. Вече не знам какво да мисля. Ако някой е имал сходен проблем,..не може да си представи колко ще ми помогне с някакво виждане по въпроса...

# 1
  • Мнения: 3 804
знаеш ли имах подобен проблем с децата когато бяха малки.аз следвах и доста 4есто пътувахме м/у 2 страни въпреки че нямаха проблеми и с 2та езика трудно си намираха приятелчета,но моите бяха 2 и си играеха заедно,нещата се оправиха когато тръгнаха на градина в бг ,а после и тук в сирия-просто от самосебеси.сега са големи имат си приятели и тук и там и си общуват нормално.според мен детето ти си е съвсем нормално,просто децата особенно когато са малки трудно се приспособяват към нова среда и най ве4е когато пък постоянно се сменя
дано да се приспособите по бързо.

# 2
  • Мнения: 2 093
_coeur_  не мога да ти помогна с конкретен сьвет, но се включвам защото аз сьм в Торонто и знам че града организира доста програми за малки деца. Ако и ти си в Торонто мога да ти дам сайтовете на поне 2-3 организации, които организират програми от спортове до изкуства, безплатно или на много ниски цени, от рода на $25-30. Казваш че дьщеричката ти  обича да рисува и може би ако откриеш подобна програма и на нея и харесва, това ще и помогне да се приобщи и адаптира. Не става вьпрос да я караш да ходи, ами просто да опиташ различни неща. За теб сьщо ще е добре, защото ще срещнеш други родители и може да споделиш с тях. Мойто детенце го водя от бебе на различни детски центрове и определено имаше разлика, защото в началото сьщо си бях доста в кьщи и не се виждах с други хора с деца.
Надявам се че това е само период за детенцето ти и ще отмине, защото само мога да си представя колко е трудно адаптирането за самата  теб, когато се тревожиш за нея.

# 3
Благодаря ви!!
Наистина сте много мили. За първи път влизам в този форум..
Успокоявам се наистина, като разбера, че има и други подобни случаи и нещата са отминали с времето. Вярвам, че и тя ще го пребори.. А за организациите за деца ..живеем в МОнтреал, но ще потърся такива места тук, идеята ми харесва.

# 4
  • usa
  • Мнения: 2 113
голямата ми дъщеря беше такава - по-затворена и по-трудно установяваща контакт от средностатистическите деца. оказа се, че е заради честите ни местения и липса постоянна среда и на чуство за сигурност. от раждането и до към седем-осемгодишната и възраст се местехме непрекъснато. като се задържахме на едно място, се отвори и социализира. почуства се на мястото си и сигурна, завърза трайни приятелства и се научи да контактува. не на последно място, научи и езика на мнозинството около себе си.
в същото време, не искам да твърдя, че и при вас ситуацията е същата. ако чустваш, че нещо не е наред, не се успокоявай с факта, че щом при други деца нещата са се наредили по определен начин и при вас така ще стане. по интернет не намира всички отговори. търси и други мнения.
успех!

# 5
  • Мнения: 2 093
Сигорна сьм че в Монтреал има такива места и моето предположение е да попиташ в кварталната ти библиотека или комюните центьр ( или както се казват на френски)

# 6
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Здравей!   bouquet
Може много да ти помогне, ако пуснеш темата в подфорум на Деца с проблеми, или Здравния. Там пишат много мами, които обсъждат точно такива необясними състояния на дечицата си. Ако нещо те притеснява, точно там могат да ти дадат най-точен и адекватен съвет. Hug
Успех, и дано всичко е наред! Praynig

П.С. Защо не се регистрираш? Така, който има някаква информация за теб, ще може да ти я прати с лично съобщение Peace

# 7
  • Мнения: 2 292
не съм компетентна, но по мое мнение не трябва да я стресирате с психиятри и с педагоzи. Тя е само от 3 месеца там и може би още не се е адаптирала към промяната и ако се zапочне и със специалисти и със спеьциално отношение , може да се zатвори повече. Аz сигурно бийх и намерила няколко , дори само едно да е приятелчета с сходни интереси ... тихи , кротки, рисуване ... и бих иzчакала да се сдружи с тях, псоле току виж вzеме да споделя останалите им интереси и да се виджа и играе на други игри с другите им приятелчета и така. Но може би е стресната и активни и шумни деца и игри я плашат повече, не трябва да се насилва. Ако учителките я видят, че не иска да играе с топката например , да иzвадят едни боички и да я оставят да си рисува, може други деца да се присъединят и така тя полека лека ще се включи в общия живот.

# 8
  • Мнения: 2 051
Мисля, че споменаваш две много важни неща - че сте живели затворено в София и че сега излизате с друго семейство.
Давай напред, в това виждам някаква възможност да се излезе от тази затвореност.

Детето ти най-вероятно е възприело модела ви на общуване с другите - рядко и по малко, всичко само в семейството (тези познатите деца сигурно така ги възприема). Към непознатите е резервирана защото и липсва жив пример какво да прави с тях. Най-вероятно ти и бащата сте много силен пример за подражание при нея. И за добро и за по-проблематични неща.

Ако вие се отворите повече към външни контакти и тя неизбежно ще се отвори - ще гледа от вас и ще възприеме новите хора по начина, по който го правите вие. На тази възраст има нужда от по-голяма социализация, пък моделът и е малко недостатъчен - все идва от новите места и не върши много работа.
В тоя смисъл мисля, че не бива да я насилвате да общува сама с нови деца, а някак си ако може да стане покрай вас и най-вече покрай теб - нали ти си и основния модел все още  Mr. Green. Новото може да я стресира повече....полека...
Спокойно, ще се отпусне, но не бива с много настояване. Така ми се струва.
Поздрави и пиши отвреме навреме как върви  Laughing

# 9
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Съвсем скоро гледах едно предаване със съвети към родителите и специалистите казаха, 4е 3-4 годишните е нормално да не оби4ат да играят много с други деца и да си делят игра4ките, и 4е самото социализиране става след 4-5 годишна възраст.
Просто детето ти е по-затворено(ще ти призная, 4е и мен едно време трябваше да ме дърпат за ръкава, за да си играя с другите деца, ама сега нямам проблеми  Wink ), а и това 4е 4есто се местите може би влияе.
Но вси4ко ще си дойде на мястото  Peace
 

# 10
  • Мнения: 50
Мисля, че ще е добре да се консултирате с педиатъра ви. Попитайте дали това не са симтоми на аутизъм. Поискайте направление за преглед в аутистична клиника. Моят син е с частичен аутизъм (има поставена диагноза от клиниката по аутизъм в Санта Роза, Калифорния). Поведението му е същото като на твоята дъщеря, само дето не говори много. Дано при вас е нещо по-леко!

# 11
  • Мнения: 90
Чета и се чудя как може с такава лекота психолога, с който сте се консултирали, да лепне етикета "социална фобия"... и то на твоето малко дете, което скоро се е преместило с вас в Канада, а преди това се е местило от Пловдив в София и е сменяло ясли и градини и всичко това само за "скромните" си 5 годинки ... май тоя психолог и той/тя има нужда от психолог или по-точно от един пердах..., защото е по-лесно да лепне един етикет от понятията, които е учил, вместо да си напрегне мозъка и да се сети, че при сравнително чести смени на места и хора е напълно нормално детето да бъде стегнато и блокирано (затова и не ходи в тоалетна и не пие вода) и е по-затворено. Според мен детенцето ти просто изживява по този начин стреса от новите неща и от вас и вашето търпение, любов и поощряване зависи дали ще се научи да се адаптира по-лесно занапред. Да не говорим, че всяко дете (както и всеки човек) си е различен индивид, затова на еднакви ситуации реагираме различно... Има деца, които по-бавно и по-трудно се отварят към света, по-трудно или никак не се адаптират към детски градини...но това не значи, че се по-назад от останалите...Рано или късно това се наваксва.
Хич не се притеснявай!!! ... при все цялото ми уважение към тази професия си мисля, че въпросния психолог просто не си върши работата както трябва...

Общи условия

Активация на акаунт