Публикувана: 13 юни 2007, 10:05 ч.
Последно мнение: 14 юни 2007, 21:12 ч.

Чуствам се гузна защото се върнах на работа

1 485
30
1

1
2
3
Всички

13 юни 2007, 10:05 ч.

Мнения: 388

Трябваше да се върна на работа за 2-3 дни през седмицата.
Работата ми е такава, че не мога да върна редовен клиент.
Просто го губя, а в града ни има над 300 фирми които се занимават с реклама.

Чуствам се много гузна, плача и много страдам, че не мога да гледам дъщеря ми.
Единственото ми удоволствие е да и купя нещо за нея. Всеки ден по нещо докато съм на работа.
Има ли други мами като мен?

# 1 13 юни 2007, 10:20 ч.

Мнения: 1 273

Ох, мога само да ти съчувствам Hug

. За съжаление и на мен ще ми се наложи, есента да се върна на работа. От сега ми се къса сърцето Cry

# 2 13 юни 2007, 10:28 ч.

София - Младост 1А
Мнения: 2 384

Аз се върнах преди 2 месеца на работа. В началото се чувствах като теб и ми беше много криво. Още ми е криво но... просто нямам избор. А и се свиква. Сега ще пътувам 3 дни в командировка и за първи път ще се разделяме с младежа. Ревах като патка сутринта, но... отново нямам избор. За съжаление живеем в държава и времена, когато не можем да си позволим лукса да си останем вкъщи и да си гледаме децата. Гадно ми е, тежко ми е, но търпя.

# 3 13 юни 2007, 10:28 ч.

Мнения: 5 362

Не се обвинявай.Разбирам те,но няма как.И този момент все някога ще настъпи.Нали все пак си отишла само за 2-3 дни?! От това,което пишеш разбирам,че си с плаващо работно време и можеш да не ходиш постоянно на работа,или бъркам.А и сега нали си в майчинство?
Понякога по този начин се разнообразяваме и ние-като се откъснем за малко от всички и всичко.Детенцето ти е още малко,но като порастне ще видиш,че няма да ти е толкова гузно Wink

# 4 13 юни 2007, 10:33 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 413

Съчувствам ти и те разбирам напълно. Аз работя още от самото раждане на сина ми - не съм се откъсвала изобщо, какви ли не акробатики изпробвах ... Много ми беше гадно отначало, но постепенно свикнах. Не мога да си позволя да загубя работата и доходите си и реших да нося две дини под една мишница. Всичко ще се нареди - не се самообвинявай Peace

# 5 13 юни 2007, 10:37 ч.

Мнения: 3 116

Мими, тръгнах на работа на пълен работен ден, пълна работна седмица когато Мая беше на 3 месеца и половина, на вашата възраст. И така до ден днешен: детегледачка, опит за ясла, друга детегледачка. Ами това е положението, друг вариант няма. Или ще работя или няма да ядем, камо ли пък за играчки, дрешки и обувки пари да има ooooh!

Но, детето се развива прекрасно, прекарва си деня прекрасно, развива се прекрасно Simple Smile

Вечер като се приберем се гушкаме, играем. Сутрин като стане също Simple Smile

# 6 13 юни 2007, 10:42 ч.

Мнения: 1 409

Мими,миличка не се чувствай гузна няма за какво.
При тази конкуренция просто нямаш избор,напълно те разбирам.
Прегръщам те Hug

# 7 13 юни 2007, 11:04 ч.

Мнения: 47 996

знам как се чувстваш, и аз все още се чувствам така, но няма друг начин
ако това те успокояв, много мами са така Hug

# 8 13 юни 2007, 11:06 ч.

Мнения: 388

Ох, аз работя от самото начало. Само, че в къщи, но сега както е сезон се втурнаха.
да правят табели, менюта и просто трябва да съм на работа за да им правя пред тях проектите.
И знам, че всичко почва с два дни, а след седмица ще е цял работен ден.

Яд ме е, че живея в тази страна!
Яд ме е, че получавам 180 лева и за нищо не стигат.

Как искам всичко да е различно!

# 9 13 юни 2007, 11:23 ч.

Мнения: 4 555

Не се чувствай гузна в никакъв случай.
Но по-важното е да не купуваш неща на детето като резултат от чувството ти на гузна съвест. Просто му обръщай внимание повече, когато сте заедно вкъщи, играй си с него, говори му, това е достатъчно.

# 10 13 юни 2007, 11:25 ч.

Мнения: 520

Не се чувствай гузна, такъв е живота..
Ето една тема , където пишат такива майчета, много е приятно и полезно:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=195802.0

# 11 13 юни 2007, 11:38 ч.

у дома
Мнения: 965

И аз започнах нова работа, при това, когато Наталия беше на 3-4 м. Първоначално на половин ден, после като навърши 8 м. на пълен работен ден. И в началото ми беше много криво, изкарвах си го на всички и аз се опитвах да компенсирам липсата ми при детето с подаръци Tired

и още съжалявам, че не мога да я гледам по цял ден, но...Така стоят нещата. Трябва да се работи...
Подаръците, обаче не компенсират липсата ни. Това което аз правя е - след работа цялото ми внимание е към детето. Чистя и готвя само през почивните дни, когато съпругът ми може да я гледа. През останалото време се занимавам с нея - играем, рисуваме, пеем песнички и много целивки и прегръдки Heart Eyes

И като в американските филми - "Обичам те" - сутрин, обед и вечер Mr. Green

# 12 13 юни 2007, 13:35 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

мимич, кой ти го гледа сега бебенцето?
колко често и за колко време те няма у дома?
спокойно, миличка, не си сама! Hug

# 13 13 юни 2007, 13:37 ч.

Мнения: 1 733

Ох, аз също се чувствам така. Започнах работа, когато Калоян стана на 10 месеца и още ми е много криво...

# 14 13 юни 2007, 13:40 ч.

Мнения: 516

Не трябва да се чувстваш гузна. Обстоятелствата понякога са различни от това, което очакваме. Аз лично се върнах по- рано на работа, защото бях изпаднала в тежка депресия и усетих, че стоенето в къщи само ще я задълбочи. Но със сина ми сме ужасно близки и имаме много силна връзка . Просто трябва да се научиш да си организираш времето и всичко ще е ок. Желая ти успех и на работа и в къщи!

# 15 13 юни 2007, 13:54 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Drina в ср, 13 юни 2007, 10:28

АЗа съжаление живеем в държава и времена, когато не можем да си позволим лукса да си останем вкъщи и да си гледаме децата. Гадно ми е, тежко ми е, но търпя.

# 16 13 юни 2007, 14:23 ч.

София
Мнения: 100

не се чувствай виновна, правиш каквото трябва. за съжаление живеем в положение, в което се налага да правим каквото трява, а не каквото искаме.....и на мен ми беше тежко, като оставих малката на месец и половина за да се върна на работа....е ако имах кърма щях да остана в къщи...но така се получи... има начини да накараш детето си да се чувства специално и не е нужно да си му лепната за памперса, за да е най-важното нещо на света за теб!

# 17 13 юни 2007, 15:03 ч.

Bapнa
Мнения: 762

И аз се върнах на работа, но не се чувствам гузна - мъчно ми е само за бебо Peace

# 18 13 юни 2007, 15:10 ч.

Мнения: 545

Не се чувствай виновна! Направила си, каквото трябва. Аз планирам да се върна, като минат деветте месеца. ако не бяха променили закона от 135 на 315 платено майчинство, щях да се върна горе-долу, когато ти си се върнала. Това е реалността!

# 19 13 юни 2007, 15:35 ч.

Мнения: 413

Няма за какво да се чувстваш гузно и виновна.
Аз въобще не съм спирала - докато Вики стана на 3 месеца работих от вкъщи,а после започнах на пълен работен ден.Но след работа,събота и неделя е нашето царство Simple Smile

, играем си и се гушкаме.Много ми беше криво и болно и сега на моменти е така, но се свиква.Просто не можех да си позволя да остана без работа.Това е положението.Примирих се (почти) и се опитвам да прекарваме пълноценно времето заедно. Peace

# 20 13 юни 2007, 15:46 ч.

Мнения: 884

Не се чувствай виновна-финансовата страна на живота е досадна, но от изключително значение е да се справяме успешно и на този фронт- и аз почти веднага се върнах на работа, първо бебето гледаха бабите, след това случих на госпожи и на ясла, когато отивах да го взима, той ревеше и не искаше да тръгва към вкъщи. Погледни нещата така- всички си мислим, че сме най-добрата компания за децата си, само дето аз съм сигурна , че те в повечето от случаите са на друго мнение. Мисля, че можем да компенсираме и след работа целодневното си осъствие от дома,е , понякога дори се налага да готвим заедно, да поливаме цветята заедно и други такива, но пък е весело и има какво да си разказваме за времето, когато не сме били заедно! Успокой се- на света има много по-гадни неща, от това, да тръгнеш рано на работа, така че късмет и успех ти желая!

# 21 13 юни 2007, 15:53 ч.

Мнения: 144

И аз се връщам на работа от 1 юли и от сега съжалявам че няма да мога да съм постоянно с децата си.Но все пак го правя заради тях.Ще се опитам да коменсирам след работа!

# 22 13 юни 2007, 15:55 ч.

Мнения: 361

аз само санувах,че се връщам на работа и ми стана гадно.А на вас работещите-направо не ви завиждам.

# 23 13 юни 2007, 17:06 ч.

Мнения: 200

И аз от Август тръгвам на работа.

# 24 13 юни 2007, 17:34 ч.

In the jungle out there..
Мнения: 1 252

Не се самоизмъчвай. Щом си взела такова решение, то то е правилното! Гузната съвест няма да ти е от полза Naughty

Напълно разбираема е мъката ти, но се опитай да погледнеш от положителната страна Peace

Такава има, бъди сигурна! Аз започнах работа, когато синът ми навърши годинка. Месеци преди това се тормозех. Истината, обаче е, че ми се отрази положително Wink

Прибирам се вкъщи със страхотно желание за игра и гушкане и истински се наслаждавам на малкото време, което прекарваме заедно Hug

Гледам на работата като на почивка и разнообразие. Въпрос на нагласа Wink

Между другото, работя същото, което и ти Grinning

# 25 13 юни 2007, 17:52 ч.

Мнения: 3 091

Мими4, не се чувствай гузна! нямаш основание.
аз работя от самото начало - от вкъщи, предимно! нито работата ми е като хората, нито майчинството ми! разкъсвам се между двете, но няма как!!!

бебето спи, а аз пиша на компютъра, говоря по телефона. открадвам по някоя минута за сън...
много е тежко, но ще се справим, нали? Wink

# 26 13 юни 2007, 19:04 ч.

Мнения: 6 620

Аз почти не съм спирала да работя ,но не се чувсвам гузна .Свободното си време отдавам на Саши .
Трудно е , но няма как Peace

# 27 14 юни 2007, 14:34 ч.

Мнения: 3 500

Записвам се в клуба. Върнах се на работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Просто ми поставиха условия и нямаше начин. И досега тъжа, че не мога да съм с нея. Ходи на ясла, спокойна е, но какво ли й е на душичката. Вечер е нервна и плаче за всичко. А аз изнервена от работата /защото е тежка и психически натоварваща/ й се карам, а толкова искам да я гушкам и да й покажа колко много я обичам моята принцеса "една единствена".

# 28 14 юни 2007, 16:19 ч.

Мнения: 84

Цитат на: mimi4 в ср, 13 юни 2007, 11:06

Яд ме е, че живея в тази страна!
Яд ме е, че получавам 180 лева и за нищо не стигат.

В другите страни не е много различно - дори отпуската по майчинство е доста по-кратка. Ако искаш повече - някъде може, някъде не, но и парите са много малко през това време.
Нямя защо да си гузна - погледни го от добрата страна - така детето ти ще свикне и с други хора и няма да е залепено за теб.
И ако позволиш един съвет - не си откупувай гузната съвест с подаръци - не е педагогично, нито за детето (макар и толкова малко), нито за теб.
Аз също се върнах на работа като бебето беше на 7-8 месеца. Не мога да кажа, че страдах - напротив, вече бях почнала да се видиотявам вкъщи. Мисля че промяната се отрази добре и на мен и на малкото.

# 29 14 юни 2007, 17:54 ч.

София
Мнения: 3 427

Не е редно да изпитваш угризения.
Няма за какво.
Не си напуснала детето си, просто работиш.

# 30 14 юни 2007, 21:12 ч.

Мнения: 620

Боли много, разбирам те. Дъщеря ми е на седем, а мен все още ме боли.
Тръгнах на работа, когато беше на три месеца. И то само заради оцеляването, а не за да си запазя хубавата работа - тогава нямах такава. Беше мнооого гадно.

Но от това, че се чувстваме гузни файда няма, по-зле е даже, аз от това чувство на вина се изнервях и в крайна сметка понякога го изкарвях на дъщеря си, от което ми ставаше още по-гузно и се получаваше един омагьосан кръг.
В интерес на истината, майчинския инстинкт те кара да се чувсташ гузна, но ако се накараш да разсъждаваш трезво, ще видиш, че не е толкова зле. На децата не им е чак пък толкова лошо без нас. Най-важното е да й намериш много добра компания докато те няма - внимателна и забавна баба, отговорна и пак забавна детегледачка. И да й си отдадена на нея през времето, когато сте заедно.
Внимавай с подаръците Simple Smile

, могат да изиграят кофти номер.

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Претопляне?

Запек

Ваксини

Причина:

Причина: