Пускам темата, за да споделяме кой как се бори с нервната треска покрай изпитите на седмокласниците. Ако искат, могат да пишат и родители на кандидатстуденти.
Аз лично съм си забранила истериите, вманиачването и прочие прекомерности. Задачата ми е улеснена от страна на мъжа ми, който не пропуска да ми , ако случайно се поддам на треската.
По-важното е, че предприех 2 много важни от моя гледна точка стъпки, на които главно разчитам:
Първа стъпка - опитах се да направя възможно най-обективна оценка на нивото, на което се намира синът ми. Резултатът не ми хареса особено, но вече се примирих, че не съм родила вундеркинд и все някой ще трябва и да бачка в тази държава. Не може всички да станат дипломати и министри, я!
Втора стъпква - ориентировъчен план за вариантите, според евентуалните резултати от тестовете и желанието на младежа:
- Идеален вариант - граничещ с чудо, но човек все пак трябва да има за какво да си мечтае
- Оптимален вариант - напълно приемлив и желан вариант
- Резервен вариант - не кой знае какво, но все пак не и за пренебрегване от гледна точка на бъдеща професионална реализация
- Краен вариант - ако серсеминът изкара двойки и не влезе никъде. Включва пасене на патки на село, взимане на отлична диплома от селското школо и записване в Манджата да учи за готвач. Поне ще съм спокойна, че няма да умре от глад детето!
(Чудя се също дали и Сградостроителното няма да е добър вариант, фаянсаджии ще се търсят винаги. )
А вие как се справяте?