Публикувана: 5 юни 2007, 09:56 ч.
Последно мнение: 12 юни 2007, 12:10 ч.

Нещата,които не ни убиват...

2 860
38
1

1
2
3
Всички

5 юни 2007, 09:56 ч.

Мнения: 589

...ни правят по-силни.Така ли е това според вас? Ще ми е интересно да науча за вашите изпитания в живота.
Да споделим мисли кой как се измъкна от тежка житейска ситуация...

# 1 5 юни 2007, 10:25 ч.

Мнения: 2 270

Може би е вярно!
Обикновено, когато изпадна в трудна ситуация се опитвам да си наложа, че по-важно от здравето и живота на любимите ми хора няма и следователно всичко друго е обратимо!

# 2 5 юни 2007, 10:31 ч.

Мнения: 431

За мен не е вярно в повечето случаи. Зависи от степента на чувствителност на човека и от големината на "нещата, които не ни убиват". Има непреодолими неща, които отварят адски бездни и за никакво придобиване на сила не може да става дума.

Сентенцията ми звучи да е от типа на успокоителните по време на изпитания - "И това ще мине", 'Всяко зло за добро", "Най-тъмно е преди изгрев" и така нататък. Би трябвало да вдъхва кураж, но в по-дребни ситуации. Не си представям някой да изрече тези думи спрямо човек, загубил семейството си, или той да си го помисли.

По-скоро всяко "нещо, което не ни убива" оставя чувствителен белег и някаква слабост, податливост на влияние в тази област.

Нямам какво да споделя за измъкване от житейски ситуации. newsm78

# 3 5 юни 2007, 10:53 ч.

Мнения: 364

Цитат на: Лизбет в вт, 05 юни 2007, 10:31

За мен не е вярно в повечето случаи. Зависи от степента на чувствителност на човека и от големината на "нещата, които не ни убиват". Има непреодолими неща, които отварят адски бездни и за никакво придобиване на сила не може да става дума.

Сентенцията ми звучи да е от типа на успокоителните по време на изпитания - "И това ще мине", 'Всяко зло за добро", "Най-тъмно е преди изгрев" и така нататък. Би трябвало да вдъхва кураж, но в по-дребни ситуации. Не си представям някой да изрече тези думи спрямо човек, загубил семейството си, или той да си го помисли.

По-скоро всяко "нещо, което не ни убива" оставя чувствителен белег и някаква слабост, податливост на влияние в тази област.
Нямам какво да споделя за измъкване от житейски ситуации. newsm78

Не бих мога да го кажа по-точно от теб!

# 4 5 юни 2007, 11:05 ч.

DE
Мнения: 967

За мен мисля, че важи!
Колкото повече неприятности и трудни моменти съм имала, толкова по-силна станах някакси!

# 5 5 юни 2007, 11:17 ч.

Мнения: 3 423

според мен не е вярно! прави ни по-силни за какво?за кого? колко болка може да понесе човешкото съзнание?! колко?

# 6 5 юни 2007, 11:20 ч.

Мнения: 1 425

Няма абсолютни истини. За малки изпитания може би е вярно, но при по-големи ... всеки материал и всеки човек има точка на пречупване. След това дори и да оживееш - белега си остава. И вместо да си по-силен - може да се получи така, че това да ти е слабо място.

# 7 5 юни 2007, 11:21 ч.

Мнения: 368

Много обичам да възпроизвеждам тази поговорка така - Нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни, но могат да оставят недъг за цял живот.

# 8 5 юни 2007, 11:28 ч.

Мнения: 2 401

Трудностите и изпитанията със сигурност ни правят по-силни. Дова дали някое от тях ще остави белег/недъг за цял живот зависи изцяло от самия човек, дали ще го допусне.

# 9 5 юни 2007, 11:30 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: caprice в вт, 05 юни 2007, 11:17

За съжаление - много, много болка можем да понесем . . .

# 10 5 юни 2007, 11:47 ч.

Мнения: 368

Цитат на: минзухар в вт, 05 юни 2007, 11:28

Зависи от трудностите. Това е като разликата от тенекиена катастрофа на светофар и челен удар...
Като се опариш на котлона, после първо проверяваш дали е топъл. Белега от изгорено стои понякога с години. Това имам предвид.

# 11 5 юни 2007, 12:01 ч.

Мнения: 656

А какъв е критерият, че не ни е убило? Трябва ли да ни убие физически и изцяло, или да убива малко по малко докато не се изчерпим психически?
Или пък приказката за тръстиката, която се превива, но не се пречупва? Може да сме само приведени, докато вятърът духа, но пък той тяма и намерение да спира...

# 12 5 юни 2007, 12:06 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: olimpiia в вт, 05 юни 2007, 09:56

предпо4итам да си бях останала малко по_слаба. Rolling Eyes

това мисля по въпроса.

# 13 5 юни 2007, 13:01 ч.

Мнения: 2 723

За мен важи, не съм искала да проверявам, но се оказа, че човек може да преглътне много повече отколкото предполага Tired

# 14 5 юни 2007, 14:19 ч.

Мнения: 263

Моят скромен опит така показва!
Много е гадно по време на поредната трудност.
Но след като я преодолея добивам малко повечко самоувереност, защоо съм се справила, а при следващи подобни ситуации съм по-спокойна, защото зная, че вече съм се справяла с нещо такова, а и зная до някъде какво да правя и какво не.

# 15 5 юни 2007, 15:45 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

не по-силни , а по-мъдри, но това след като се съвземем и продължим живота по един или друг на4ин! раните си стоят, особено душ?вните терзания и съмнения! и болят и ни напомнят и ни карат да се превиваме и приемаме нещата и да се пускаме по те4ението или да се борим срещу ! зависи от нас , кое ще изберем, по-лесното или по-трудното!

# 16 5 юни 2007, 15:56 ч.

Мнения: 730

Цитат на: pretty в вт, 05 юни 2007, 10:25

# 17 5 юни 2007, 16:17 ч.

Мнения: 2 556

Не, отдавна знам за мен, че не е така. Неща, прекалено тежки за мен може и да не ме убият, но ще ме съсипят и ще ме направят по-слаба и уязвима (не по-силна). Не говоря за житейски трудности, тях ги преодолявам с лекота, говоря за истински трагични неща. Дано не се случват на никого!

# 18 5 юни 2007, 17:48 ч.

Мнения: 2 401

На мен миналата година ми се случи такова трагично нещо, мислех, че съм тотално съсипана. Два месеца ме нямаше духом. После се мобилизирах здраво и в един момент се почувствах почти като безсмъртна. Знаех, че нищо по-лошо не може да ми се случи, от нищо не ме беше страх вече. Правих неща рискови, които никога преди това не бих направила. Затова и написах, че зависи от човека дали ще позволи изпитанието да го убие.

# 19 5 юни 2007, 18:05 ч.

Linz
Мнения: 11 619

За мен не важи. Загубата на скъпи хора ме прави все по-слаба, всеки път нещо в мен умира.

# 20 5 юни 2007, 18:31 ч.

Мнения: 660

Аз вярвам в тази сентенция, за мен важи 100%. За съжаление няма нещо лошо, през което да не съм минала. Много страдах, много сълзи изплаках и продължавам да изплаквам. Но да, чувствам се по-силна от повечето ми близки. Но в същото време тези думи не важат за всеки. Не може да се направи обобщение.

Пожелавам никой да не разбере значението на тези думи!

# 21 5 юни 2007, 19:33 ч.

Тази поговорка я мразя с душата си. Но не защото не вярвам в нея. Асоциирам я с едно бивше (Ура! Ура! Ура! newsm44

) гадже, което ми я рецитираше всеки път, когато му кажа, че се съм в много трудна ситуация. Звучеше ми като "Оправяй се сама, хич не ме ебе за твоите проблеми".

Истината е, че не съм се оправяла съвсем сама. Слава Богу. В трудните ситуации съм търсила помощ. Има хора, за които е щастие и дълг да помогнат на някого, на когото държат Grinning

Това са приятелите, истинските, а не тези, с които просто си пием кафето.

Всяка преживяна трудност ме прави... по-цинична, после малките стресове ми изглеждат чак смешни. Това е, мисля, големите болки остават като база за сравнение за малките след тях. Пък и ми напомнят да не приемам добрите неща за даденост. И да се усмихвам всеки ден, в който нямам повод да плача.

# 22 5 юни 2007, 19:37 ч.

Мнения: 217

Цитат на: olimpiia в вт, 05 юни 2007, 09:56

ни се иска да го бяха направили.....

# 23 5 юни 2007, 20:06 ч.

Мнения: 364

Загубих много близки хора, майка си също.
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък! Shocked

Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение! Tired

# 24 5 юни 2007, 20:21 ч.

Мнения: 660

love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. Cry

И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! Hug

# 25 5 юни 2007, 20:48 ч.

Мнения: 364

Цитат на: Morgy в вт, 05 юни 2007, 20:21

love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. Cry

Съжалявам за огромната ти загуба! Sad

Разбирам те, не можем да контролираме страховете си, колкото и да опитваме!
Опитвам се да приема загубата, да преглътна болката и да продължа напред, но не винаги успявам. Може би с времето мъката ще стане по-поносима....
Дано, дано някой ден да се научим да живеем, без да се притесняваме толкова! Относно децата, много пъти със си мислила същото. Ще се справим, сигурна съм! Peace

Прегръщам те! Hug

Бъди здрава, ти и семейството ти! Hug

# 26 6 юни 2007, 03:35 ч.

Мнения: 1 817

Абсолютно вярно!

# 27 6 юни 2007, 21:38 ч.

София
Мнения: 978

Цитат на: love_sunrise в вт, 05 юни 2007, 20:06

Съжалявам за всичко това, много ми е мъчно

# 28 6 юни 2007, 22:29 ч.

Мнения: 185

Смърта на баща ми,когато бях на 18г.в никакъв случай не ме направи по-силна,значи за мен не важи.Може би е до човек newsm78

# 29 6 юни 2007, 22:44 ч.

Мнения: 1 334

Цитат на: Никси в вт, 05 юни 2007, 13:01

Абсолютно съм съгласна, въпроса е дали си заслужава.

# 30 6 юни 2007, 23:14 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Трудност която преодолях миналата година ме направи много по-силна отколкото си мислех че е възмжоно докато я преодолея. След което рухнах. Оттогава съм много по-слаба психически. Постоянно изпитвам паника че някой около мен ще се разболее. Постоянно дебна някое нещастие да не сполети мен и семеството ми. Естествено с никой не споделям и всички около мен са впечатлени колко съм силна. Само аз си знам с какви мисли лягам и с какви ставам. В нещо като постоянна депресия съм. И ще е така до следващия проблем който ще ме накара да стисна зъби и да го преодолея без оплаквания и като служа за опора на всички около мен.

# 31 7 юни 2007, 08:49 ч.

Стара Загора
Мнения: 671

Не ме прави по - силна . Cry

При нас специално предателството на роднини ме направи по слаба . Със сигурност доверието в хората (всички хора ) изчезна . Как да те направи по-силна кражба от страна на най-близките ти ,твоятата сестра на която си подал ръка да не мизерства и тя да ти отговори ще те съсипя ? Боли , постоянно боли .

# 32 8 юни 2007, 05:05 ч.

Мнения: 4 380

Този който вярва в тази сентенция, не е срещал истински трудности. Непреодолими и смазващи. Такива които ти задраскват целия смисъл на живота. Не е губил всички близки, познати и приятели и всичко което е постигнал до момента.
В такива моменти единствения изход изглежда самоубийство защото болката е толкова силна, че е непоносима. А този който оцелее ако остане психически здрав как живее? Ами ако не го убие но повлияе на здравето и психиката? Какво става с човек останал сам самичък и загубил работоспособност? Това убиване ли е?

# 33 8 юни 2007, 19:49 ч.

Мнения: 26

"По-малките" трудности и проблеми може и да ни правят по-силни....но има преживявания , които съсипват тотално психиката. След такава трагедия , 4овек цял живот изпитва страх и притеснение за близките си . Не мисля, 4е 4овек ,загубил близък може да бъде наре4ен прости4ко "по-силен" или "по-слаб". Това е нещо , което променя светогледа и светоусещането ти завинаги.

# 34 10 юни 2007, 23:42 ч.

На края на света !
Мнения: 2 328

Цитат на: Mishoka в вт, 05 юни 2007, 11:21

# 35 12 юни 2007, 07:59 ч.

Мнения: 200

Надеждата ,че утрешният ден ще е по -добър от днешният.

# 36 12 юни 2007, 11:07 ч.

Мнения: 302

Според мен трудностите в повечето случаи ни правят по упорити и може би за това и по силни, но това не значи, че след всяка една не се чувстваш по-наранен или изморен