Nujdaq se ot pomosht!!!

Къде живеете сега?Имате ли брак с бащата?На колко години е той?Може да му намерим някаква работа и да ти помагаме е неща за да не оставяш детето, а да го гледаш  Къде живеете сега?Пише повече моля 

може да съм малко рязка-но ще си го позволя заради всички тъжни детски очички ,които срещам в домовете когато ходя

помисли много добре и вземи кончателно решение-или задръж детето и поеми грижата  за него или подпиши декларация и го дай за осиноввяване-не те познавам и не знам наистина какво е положението ти ,но ако поне малко мислиш за детенцето си не постъпвай егоистично-знаеш ли колко деца отрстват по домовете понеже родителите им поради някаква причина не са могли или желали да и гледат а и не са имали смелостта да и оставят напълно-тези деца без отказ малко по малко вехнат от дом в дом-виждат как някои от приятелчетата им отиват в семейства и чакат своите мама и тати ,които никога не идват
не се залъгвай,че ще го вземеш "някой ден"--това е просто егоизъм -или поеми отговорността изцяло или позволи на детето си да живее в нормално семейство

ако решиш да задържиш детето-ние ще ти изпратим дрешки икаквото ти е необходимо на първо време
ако решиш да го оставиш в дом-подпиши декларация и му дай шанс-някой да го обича-моля те

от законова гледна то4ка ти не можеш да го настаниш.Настаняват го социалните служби,но и те ще ти помогнат да си го задържиш.Свържи се на място със соц.служби и обмислете заедно варианта 


В Елхово имаме наша мама ,която би ти помогнала


и сега мое мнение-когато 4овек си търси при4ини за да не свърши нещо винаги ги намира.Много хора живеят трудно,но не си оставят децата в домове защото ето днес не съм на кеф и ми е трудно........
Не те съдя ,разсъждавам от години натрупан опит с невръстни,нещастни деца ,които си изпускат шанса зарада заблудени "родители".

Ако решиш да си задържиш детенцето ни пиши,ще помагаме както винаги.Но все пак направи опити да говориш със социалните

Подкрепям мнението на другите майки-трябва да вземеш решение, колкото и да ти е трудно.Ако решиш да си оставиш детето да знаеш, че ще получиш доста помощ от нас, ние с пари не работим, но можем да помагаме с всичко друго.Вземи решение и казвай!

ЩОМ ползваш интернет значи не си глупаво момиче-помисли ли за някакви осигуровки за да взимаш майчинство
до сега си учила ли? не разбрах извинявай

и не си мисли ,че домовете за деца са като хотел-отиваш и оставяш когато и за колкото искаш- оставянето е много трудно и сложна процедра а взимането после още повече

На въпроса ти- трябва да се свържеш, както са те посъветвали, със Социални грижи- Отдел Закрила на детето. Не знам само в Елхово дали има такава служба. Ще проверя утре и ще пиша. Говори със социален работник. В момента тече превенция именно в тази насока, да се поощряват майките и родителите въобще да гледат сами децата си, да не ги оставят в институции. Ще ти кажат всички възможности за финансова помощ, която може да ти се отпусне от държавата. Като самотна майка, каквато си явно , след като нямаш брак с бащата, ще имаш право не само на майчинство. Подробности ще дам отново утре. За настаняването в институция- след раждането на детето, когато решиш да го оставиш, то ще бъде настанено там. Ще имаш възможност да подпишеш декларация, с която се отказваш от него. Ако не подпишеш, можеш във всеки един момент да си го вземеш.
До тук с сухата ,официална информация.
Подкрепям напълно момичетата!   Наистина ще ти е безкрайно трудно. Никой не иска да те заблуждава в противното. Но ти самата ще усетиш какво е да държиш рожбата си, да я гушкаш и да знаеш, че целият му свят си ти! Момиче, нищо друго не може да замени това усещане! Но само ако предварително не си решила,че това дете е само пречка. Ако му позволиш, то ще превземе сърцето ти и ще го владее!Моля те , позволи му! Дай му шанс, да усети любовта и прегръдката на мама. Не се обвинявай нито за миг, когато решиш да го задържиш, че си лоша майка! Помощ ще получиш! Помагано е до сега на доста майчета със сходна на твоята съдба, но от теб се иска да вземеш отговорно решение и да бъдеш силна, за да го отстояваш. Ако баащата на детето те съветва да го оставите, по -добре се раздели с него. Не се заблуждавай,че след 1 година, той ще е съгласен да си го вземете обратно.
Мило момиче, моля те,дай шанс на бебчето си да бъде обичано! 

А аз искам да попитам - защо си решила да го задържиш? Когато разбра, че си бременна какво си помисли? Какво се разбрахте с бащата? Мисля си, че щом си решила да го родиш си осъзнавала каква отговорност поемаш, как ще се промени животът ти и всичко. Не те съдя за взетото решение - напротив, радвам се, че не си го убила, но те моля и след като се роди да не го убиваш, като го оставиш в дом 

Аз съм напълно съгласна с останалите и няма да ги повтарям. Просто искам да ти кажа, че ако твърдиш че в дом за отглеждане детето ще бъде по-добре гледано или по-осигурено, то лъжеш се. Не е така. Споменаваш, че мъжът, с когото живееш няма договор- е ако това ще те успокои, и моя няма, но отгледахме две щастливи деца. Той всъщност продължава да няма тр.договор и предстои скоро отново да си търси поредната нова работа. И какво от това. Дай да си оставим децата, защото не знаем какво ще ни предложи бъдещето. А ми че то никой не знае. Утре онзи с тр.договор може да бъде уволнен или съкратен. И той ли следва да си остави децата. Ти си на 18г., мислиш, че още не си се наживяла например, не ти се гледат деца сега или някой те навива, но утре пак ще бъде същото. Ако не решиш даси го отгледаш сега, то и след една година ще ти бъде рано, и след две, и след пет, а след десет това дете ще бъде за теб един напълно непознат пораснал човек, когото най-вероятно няма да харесаш. Такава е тъжната истина. Не си търси оправдания от рода на "няма да се справим" Това никой не може да го знае предварително. Така че решавай, но знай че каквото и решение да вземеш, за него оправдание няма. То ще бъде твоето отговорно решение

Да дам отговорите, които обещах. Трябва да отидеш в Отдел закрила на детето, или ако в Елхово няма отдел, има поне сътрудник.Да поговориш с него.Ще ти каже какви са възможностите, да бъдеш подпомогната, за да задържиш бебето. По всяка вероятност не си се осигурявала и така ще получаваш майчиство в размер на 100 лева за срок от 1 година.Освен първоначалната помощ за раждане,която се отпуска на всяко живородено дете, която мисля сега е 200 лв, от там с цел превенция ще ти предложат и други финансови помощи, за да не оставяш детето в институция.  Ако все пак решиш да го оставиш- има възможност да го оставиш за временно настаняване - първоначално за срок от 6 месеца, като този срок може допълнително да бъде удължаван до 18 месеца, за да можеш сама да поемеш грижата за детето.
Ако имаш проблеми, не само от финансово естество- в смисъл родителите ти са против, бащата на детето също, обясни и това на Социалния работник, за да може да те насочи към организации,които подпомагат именно такива момичета.Има една такава организация в Стара Загора- "СДружение Самаряни".Там имат отдел "Майка и бебе", където се занимават именно с това - временно подпогане и евентуално настаняване на майки с бебета. Но за да стигнеш до тях, трябва да си насочена от Отдела в Елхово. Ако искаш да поговорим повече, пиши ми на ЛС, може да измисля нещо, да прескоча до Елхово.
 Наистина идеята за бебе на 18 години не е никак привлекателна, но си струва!Поговори и с хора, които са извън обкръжението ти и мислят за "твоето добро"- т.е. лесния вариант за теб.
 Желая ти успех, каквото и решение да вземеш! Все пак  ти ще трябва да живееш с това решение!

ОХХХХХХХХХ, момиче, защото за повечето от нас си си дете. ПО-горе са ти написали че едната година после ще стане по всяка вероятност две и три и така детенцето ти нама да има шанс да бъде осиновено, защото ти си имала удоволствието да го направиш, но не и отговорността да се бориш за него. С две минимални заплати и наша помощ, вие с приятел ти ще можете да отгледате едно прекрасно дете.Има много такива като вас, та дори и самотни родители. Щом знаеш къде да напишеш, сигорно си чела за Ирина Дупница, например, която е почти сляпа, съвсем сама и въпреки това отглежда бебето си.
 ДА, няма да можете да отидете на дискотека събота и неделя и ще ходите недоспали на работа, но ако сега го оставиш и пропуснеш най-хубавата, най-тежката и най-важната година от живота на детето си, ще съжеляваш цял живот, ДОРИ и да си го вземете, което може би всички ни съмнява.
Моля те, отиди в някой бебешки дом, поне за един ден и виж дали това искаш за детето си дори исамо за една година, защото ако нашите деца на една година ходят и се смеят, то тези от домовете понякога даже не могат и да седят, защото когато не се занимаваш с бебето всекидневно му се забавя развитието. 

Ние имаме желание да помогнем, а ти имаш ли желание да поемеш отговорност?

дъщеря ми е на 6 месеца и повярвай ми-няма по-прекрасни 6 месеца в живота ми
верно е-спя по 6 часа на денонощие и какво от това
не ми хареса как говориш за детето си все едно е някакво кученце-ще го оставя за малко,после ще го взема....а ще чуеш ли когато каже "мама" за първи път най-вероятно не,а кога ли ще каже-ще има ли кой да го научи на тази дума-а знаеш ли ,че 1 година в дом ще остави неизличими следи в съзнанието му и то никога няма да ти прости-а ти ще си простиш ли???
ако не си достатъчно зряла и отговорна да гледаш детенцето си от първия ден-подпиши декларация и му дай шанс да има майка,която няма да се спира пред трудностите,за която ще бъде най-ценното нещо в живота й и която ще го дари с много любов-все пак не забравяй ,че нищо че си го родила-детето не е твоя собственост с която да разполагаш просто както ти скимне
по постингите ти ми приличаш на човек ,който просто търси по-лесният вариянт-ама живота никак не е лесен-за съжеление-и не само за теб а за много хора......помисли много добре-и погледни малко по-далеч от собствените си желания и нужди...когато един ден се изправиш пред ОНЯ и ще се наложи да даваш обяснения-какво обяснение ще дадеш за детето си??????


п.с да,тук из форума има много примери на самотни майки ,на които сме помогнали и продъл;жаваме да помагаме-още повече -те са нямали дори мъж до себе си-прочети за МАРИНА-момичето беше съвсем само-нямаше право на ниакви социялни помощи,взимаше майчинство равно на наема й  и въпреки това си гледаше детето,и с наша помощ и сама-успя-сега малкия е чудно дете на година и половина-тя ще го дава на ясла и почва сериозна работа-и двамата се чустват прекрасно
мисля ,че  си търсиш извинение пред самата себе си-а да не би мъжа до теб да не желае детето и да ти дава идея да го оставите уж временно-ако е така-забрави да го иска после-не се залъгвай и двамата
междодругото-кога трябва да се роди и какво ще е ? знаеш ли?
а нямаш ли родители и близки ,които да помагат????

Всеки прави грешки,но да поемеш отговорността,това вече е друго нещо!Всеки с мнението си,но аз мисля,че е по-добре да го настанят временно в някои дом и после да си го взема отколкото просто да го захвърля за осиновяване!




eto тези думи ми зву4ат доста странно 

не разбирам кое е грешката оба4е-секса или бременността.Второто е последствие от първото........Е,секса грешка ли е?Отговорности в живота много,въпрос на ли4ен избор е коя отговорност да поемеш.....Но да правиш секс и да твърдиш,4е последвалата отговорност всъщност е "друго нещо" говори за пълна безотговорност.Просто си разсъждавам над думите ти

Въпроса е не дали ще си го вземеш после,а дали ще вземеш това което си оставила.Защото децата не са стока и не се размятат на ляво и дясно просто ей така.А и ще направиш услуга на детето ако го захвърлиш за осиновяване,а не да го обре4еш на нещастно детство,изпълнено със стрес и емоционална болка........
Съветвам те да отидеш в Ямболския бебешки дом и да споделиш един прекрсен ден с бебетата там,4иито майки вероярно са ги поизоставили за 1-2 години

Послушай сърцето си ,а не приятеля ти
крайна съм,но това е мнението ми и не си длъжна да се съобразяваш с него

uPuHa,послушай ни и задръж рожбата си при себе си!Дори приятелят ти да те напусне,ние всички сме с теб и ще ти помагаме,докато имаш нужда от нас и помощта ни.Другите мами вече ти казаха,че помагаме на много самотни майки като им изпращаме дрешки,памперси,храна за бебчо,дори детски колички и креватчета.Няма нищо страшно да отгледаш бебчето си,когато имаш такава подкрепа,каквато ние ти предлагаме.Е,на пари от нас не разчетай,но всичко,което е нужно за малкото слънчице,ние ще ти помогнем за него.Майки от цяла  България изпращат колети с нужни неща на други майки в нужда.От твоя страна се изисква само желание да задържиш детето си и да се грижиш за него.Присъединявам се към другите майки и те моля,не,умолявам те,не оставяй детето си дори за временно отглеждане.И по-малки от теб момичета са ставали майки.Има кой да ти помогне,разбери!Дано не съжаляваш един ден за взетото от теб решение,каквото и да е то!

Здравей! Аз работя с момичета на по 18-20 години, сираци, напуснали домовете и веднага забременели. Всички от тях решиха: 1. да не правят аборт, 2. НИКОГА да не оставят децата си в домове, защото знаят колко СТРАШНО е там. Някои дори живеят дори БЕЗ мъжете си, само на едното майчинство, дори да е 1 година. Живеят в общежития с ниски наеми - условията не са най-добрите, но са с децата си и се справят. Имаме и самотни майки в специални центрове - там не се плаща наем, издръжката е от майчинството - престой до 6м. или 1 година. Помогнали сме им с всичко за новородените, събирали сме от дрешки до колички и т.н.

Нещо МНОГО важно. Въпросът, който трябва да си поставиш, и над който да се замислиш много СЕРИОЗНО, е как ще се чувства детето ти в дом. Говорила съм със специалисти - те казват, че първите 6 месеца са най-важни в живота на детето да е близо до майка си, да е гушкано и обичано. Децата в институции развиват  социална ИЗОСТАНАЛОСТ, защото ги оставят в креватчетата по цял ден, без да ги гушкат и да им обръщат лично внимание. В следствие на това може да се появи и изостаналост в развитието.
Повярвай ми, първата година е от СЪЩЕСТВЕНО значение за детето ти да е близо до теб, топлината ти, обичта ти.

Моят съвет е:

МОБИЛИЗИРАЙ СЕ през останалите месеци до края на бременността. Събери всички мнения и съвети от форума, виж конкретно кой с какво може да ти помогне, иди непременно при социалните и изложи проблема си, нека приятеля ти ако трябва да намери допълнителна работа.

ДОКАТО си мислиш, че не можеш да се справиш, така и ще е. НО ако си поставиш за цел да осигуриш на детето си съвместно бъдеще, ако си кажеш, че това е НАЙ-ХУБАВОТО нещо, което може да се случи на една жена - да роди и отгледа дете, ако дадеш ВСИЧКО от себе си, тогава ще успееш! И ще си най-щастливото момиче на света. Защото да имаш дете е най-прекрасното нещо, което може да ти се случи.

И пак повтарям. Начини ИМА и може да се справите с приятеля ти. Най-важното в случая е от какво има нужда ДЕТЕТО ти. Пожелавам ти много КУРАЖ и имай предвид, че не си първото момиче, на което сме помагали. Имаме много млади и социално слаби майки.

Искрено се надявам да се вслушаш в думите ни.

Бях в твоето положение преди 8 месеца. При това без бащата, който почина... Няма да навлизам в подробности, но задържах детето (аборт така или иначе вече беше и невъзможен, оставаше само дома) и НЕ СЪЖАЛЯВАМ. Винаги можеш да го дадеш в дом, но ще пропуснеш толкова хубави неща - усмивка, зъбче, първа крачка...Както виждаш има хора които ще ти помогнат. Първите 6 месеца е най-тежко - разходите са големи - после идват ясли, детска кухня... Сигурна съм, че можеш да се опреш на родителите си и тези на твоя приятел. Братя, сестри и приятели също ще ви помогнат. Ако наистина искаш детето - задръж го и постискай зъби половин година, после става по-лесно... Ако имаш нужда от дрешки - пиши ми на лични...Успех и горе главата - само невъзможните неща не могат да бъдат преборени 

Присъединявам се към писалите преди мен. Задръж дедето при вас.
Исках да попитам има ли къде да живеете. По-нагоре са ти писали - дрехи, мебели, количка и други необходими ви неща - ще ви се помогне.
Можеш да почетеш и в подфорума за кърменето. Това е най-естественото, най-доброто и БЕЗПЛАТНО ядене за детето ти за първите поне шест месеца.
Помисли много добре, почети още, потърси съдействие от социалните служби.
И последно - по-добре е да го "захвърлиш" за осиновяване веднага, отколкото да го захвърлиш за отглеждане за какъвто и да е срок. Детето има нужда от майка, а не от лелички.
И още - финансовото ви положение едва ли ще се промени драстично за една година, така, че това не трабва да е мотив за оставянето на детето за отглеждане.
Успех и пиши, ако имаш нужда от помощ 

Дрози   

Викът ти за помощ е първата крачка - браво момиче!

Сега продължавай - сподели всичко, което те вълнува и притеснява, говори с нас, ще ти помогнем, ще те насочваме и дай боже да си промениш намеренията  Не се притеснявай, дори да те критикуват, всички ти мислят доброто и искат да бъдеш щастлива, а това ще е така когато гушнеш най-прекрасното създадено от теб - твоето мъничко беззащитно бебче, за което ти ще си целия свят - всичко за бебето е МАМА и когато нея я няма то страда така както не може да се опише с думи - не причинявай това страдание на твоето мило, което днес само те ритка нежно от корема, за да ти каже че те усеща и още от сега те ОБИЧА и те познава по биенето на сърцето, по нежния ти глас, по начина ти на усмивка, по сълзите, които и него натъжават!!!!

Вземи си бебчо с теб в къщи, ще се справите ще видиш, от начало е трудно, ама то е така за всички ни, после чавек се опиянява от това да е родител и всичко става лесно и идва отвътре    Ще ти помагаме - не си давай детенцето на чужди хора!!!!

uPuHa,няма смисъл да ти обяснявам колко жени биха желали, а не могат да имат своето дете. Колко биха дали всичко да усетят това, с което те е благословил Бог - усещането за едно малко сърчице, което расте в теб. Колко очакват, а този ден не идва и не идва?
Радвай се, че никога не си и няма да преживееш тези мъки, че не можеш да си майка!
Колкото до решението - то си е твое. Направи това, което сметнеш за добро и правилно, но така че един ден да не съжаляваш горчиво за постъпката си.
Имаш още време, помисли си и дано Бог ти помогне с избора, който ще направиш! Успех!

Преди две години едно момиче влезе във форума да потърси помощ. Беше на твоите години. Искаше да направи същото като тебе. Луташе се до последно. Бащата я изостави, родители и също я баха изоставили. И тук не срещна много разбиране. Но за да оставиш едно бебе да расте в корема ти, значи поне малко си го искал. Когато постъпи в болницата да роди- първите и думи бяха - "как да го оставя за временно отглеждане". Персонала се настрои срещу нея. Други започнаха да си правят сметки как да го продадат на някой, който безкрайно го иска, който е готов дори да плати за да го има. Безкрайно грозни изпъления. Нарушения на закона и в двата случая. По закон майката остава с детето си в болницата 12 дни, а не 3 или 5 както е в другите случаи за да е с него и да прецени дали е взела правилното решение. На това момиче не и носеха бебето. Стаята беше пълна с бебета. Гърдите и щяха да се пръснат. Всяко бебе като заплаче и потича мляко- безполезно мляко, защото го нямаше детето и. Тя искаше да го види- намираха си оправдавния да не и го показват. След скандал от външни хора с персонала на болницата- и показаха детето. Най- прекрасното същество на света! Не и бяха нужни 12 дни да обмисля- тя каза - "Искам го". Като се роди бебе представите се променят. Тя вече имаше бебе, което да суче от нея, не беше самотна, а живота и има нов смисъл. Порасна. 
Момичето имаше помощта на хора от форумите- знаеше, че ще сме зад нея. Имаше всичко за детето. Както ти се предлага на теб сега. Всъщност тези жени писали по- горе ти предлагат не просто дрешки или креватче- предлагат нов шанс да си с детето си. Помисли добре. Ивет е писала- децата в домовете изостават в развитието си- никой родител не иска това за детето си и не ми се вярва, че и ти го искаш.
Нейче- прости ми, че разказвам твоята история.
Поговори с родителите си. Поговори със социалните. Има една майка в Елхово, която ще ти помогне.

      Моля те помисли не оставяй детето

Ирина казваш, че живеете под наем.Разбирам много е трудно, но ти предполагам ще вземаш майчинство 180 лв., а приятеля ти може да почне работа за повечко пари.Например в сферата на строителството.Знам , че работата е тежка , но парите са добри.На месец може да си изкара до 1200 лв.Е няма всеки ден да сте заедно, ще се виждате на две седмици веднъж, но за сметка от това няма да се лишиш от това да отгледаш това малко съкровище.Помисли си.Строителни работници търсят навсякаде, на морето, на Пампорово и т.н.Брат ми е на 19 г. и работи в строителството, и на него не му е леко, но намира начин.Помисли си, и най-вече помисли за това малко съкровище дето няма вина за нищо.

Ирина, вече трябва да си започнала да усещаш малките ритничета на бебчо.Не е ли вълнуващо това?А сега си представи също колко вълнуващо е да чуеш първото мама, да видиш как за първи път посяга към играчка, как се смее за първи път, как ще пророниш сълзи , когато за първи пъ падне.Ако дадеш детето си  ти няма да ги почустваш тези моменти.И може и никой да не ги почуства, защото не във  всички домове работещите се отнасят  към децтта  като към свои.
Не вземай никакво решение докато не видиш малкото ангелче, докато не го допреш до сърцето си, докато не почустваш първия път , когато с малката си нежна ръчичка ще хване пръста ти и как тогава целия свят ще спре и ще започне да се върти наново - този път около това мъниче, защото ще усетиш колко е беззащитно и че ти си единствения му "помощник" и закрилник в този свят.
Моля те, не оставяй едно дете да расте без майчини грижи.Помисли си когато твоята майка не е била благо разположена към теб , когато ти си имала нужда и си представи , че на твоето дете това ще му се случва всеки ден  от момента в който го оставиш в дом.
Успех и кураж- прочети малко повече в този раздел и ще видиш на колко майки е са помогнали и как всеки ден идват нови желаещи даппомагат.
Бъди истинска майка!

Ирина, днес нямам време за писане, така че ще бъда рязка и конкретна - отвори албума ми със снимки, виж първите снимки на Милен и на Димитър - виж очите им - такива ще са очите на твоето дете след престой в институция - ще му го причиниш ли?
Помисли!

много се чудех дали да пиша в тази тема, Ирина.
уважавам желанието ти да направиш избор, но мисля, че пътя по който поемаш е лош. смятам, че се опитваш да успокоиш себе си, а и си много повлияна от странични фактори.
аз съм на 43 години и с осиновено дете. житейският ми опит ми казва, че веднъж оставиш ли детето за отглеждане, няма да го потърсиш повече. зная, че ще кажеш не, аз няма да съм такава. аз пък ти казвам, че ще стане точно така.
детето ти ще седи в дом, няма да има отказ и няма да бъде свободно за осиновяване. ако го настанят в някой дом далеч от теб, всеки път, когато решиш да отидеш да го видиш, ще имаш оправдание, че нямаш пари, време..........ще отидеш няколко пъти, в началото често, после все по-рядко. живота ти ще е устроен без ангажимента за това дете, ще отлагаш времето, когато би могла да го вземеш при себе си и това време никога няма да дойде. детето ти няма да е твое дете, но няма да е и ничие. ще го пожертваш в името на добрите си намерения. ще остане в някой дом, ще расте и ще бъде много нещастно. ти също, по своему.

не искам да ти давам съвети какво да правиш, но мисля, че не желаеш много това дете. или поне не толкова силно, че да направиш всичко възможно за него. имаш още два месеца до раждането, помисли просто. ако толкова държиш на приятеля си и не можеш да го убедиш да гледате детето от първия ден, избери един от двамата.
не отлагай нещата, те няма да станат по-лесни с времето. напротив, ще се усложнят.
лично аз не бих избрала и най-прекрасният мъж пред детето си. моят не искаше да осиновяваме. аз осинових сама. сега е най-добрият и обичащ баща на света. мъжете мислят другояче, особено ако са по-млади. не оставяй неговото мнение да те води в решението ти. то е твое и ти ще понесеш последствията от него, добри или лоши.
отново ти казвам, че не искам да те съдя. човек само сам знае какво му е, по какви трънливи пътища минава. давам ти само съвет да помислиш много сериозно, това са два човешки живота, които държиш в ръцете си. своя и този на детето. не всяка жена е родена да бъде  майка, не всяка жена е готова винаги да бъде такава, някой узряват по-късно.

Мата, ти беше една от хората, които ми вдъхнаха надежда
 

авторката на темата-ще те помоля така и така ни четеш,така и така ние се хабм да пишем-поне ни отговори-ако искаш една майна ни тегли-аз лично съм свикнала-а ако си размислила и би приела помощта ни-имаш я -но поне отговори!!!

Аз ще цитирам реплика от един филм, казва се "Опасно безсъние" - "Тогава това ви се е сторило правилното решение, но дали може да живеете с избора си?"
Затова мила ми Ирина, помисли добре за това какъв да бъде изборът ти и дали след време ще можеш да живееш с него 

Ирина с риск да стана досадна, че пиша отново искам пак да те помоля да помислиш.Знаеш ли току що се връщам от цирк.В нашия град гостува цирк и бях на представление и се сетих за теб.Видях толкова много деца с майките си и толкова много усмивки.Аз за пръв път ще ставам майка и да ти кажа честно усмивката на едно дете е най - красивото нещо и най- незаменимо.Нима ще избереш варианта да се лишиш да чуваш звънкото му гласче и лъчезарната усмивка.И още нещо ние по принцип сме 5 деца.4 момичета и 1 момче.Майка ми и баща ми дори за секунда дори не са си помисляли нещо подобно както ти.И на тях не им е било лесно да отглеждат сами 5 деца.Обаче и двамата са работили здраво и ето резултата на лице.Всички сме добре и не сме лишени от нищо.Между другото ти говориш да го дадеш на ясли след годинка.Ония ден бях в едно парче на кафенце и чух две майки как си говорят , че са започнали да вземат деца за ясли от 3 мес.Поинтересувай се малко и моля те пиши за решението което си взела.Дано то е в най-добрата посока за малкото слънчице. 

Хайде помисли дали да задъжиш детето, а и ние от Бургас ще се опитаме да ти помогнем с нещо. Не сте ли мислили да се преместите в друг град. В Елхово сигурно няма много свободни работни места за таткото, но в Бургас не е така - все ще измислим нещо. Ако не искаш да пишеш тук, моля те пиши ми поне на лични.

Момичета,ако ни е писала от интернет зала,скоро може би няма да ни пише.Нека да я почакаме малко и да се надяваме,че ще приеме помощта ни.

Здравей Ирина.Нямах време да прочета всичко писано по-темата но обещавам след малко и това да направя.
Писах ти на лични и оставих тел.си номер.Моля те да ми се обадиш.Аз съм от Елхово и ако имаш желание можем да се срешнем и да поговорим.
Ще помогна с каквото и както мога.
ако приятелят ти иска наистина работа, и желание да работи имам идея но трябва да поговоря довечера със съпругът си.

Извинявам се на всички,че едва сега се включвам в теманта но напоследък ми беше доста натоварено.Наложи се непредвидено да поработя ден два,и бях непрекъснато в движение.

Така,сега да попиша малко по-философски,какво мисля аз по-въпроса дали да си оставиш детето при теб или не.

Ирина?Вждаш ли тези две маймунчета на аватара ми,момиченцето и момченцето.Почти пет години,аз и съпругът ми минахме през деветте кръга на ада за да ги имаме.
Завиждах и еднакво с това се ядосвах на жени,които имаха шанса да родят а не искаха децата си.Аз нямах шанса да родя но ми се адде шанс да осиновя тези две страхотни деца и да ги отгледаме с много любов.Излишо е да ти казвам,че винаги когато отивах на свиждане във домчето да видя първо синът ми а после и дъщеря ми,плачехи  за другите дечица,защото колкото и добре да се грижат във домовете за тях,майката си остава майка.
Не знам друго какво да напиша,решението си е изцяло твое но не обричай детето си,като го дадеш в дом.Моите слънчица имаха късмета да попаднат при нас,не съм идеална майка,правя грешки най-вероятно но кой не прави човек се учи докато е жив.Мисля,че децата ми са щастливи,че именно аз и баща им сме техни родители.Само,че доста деца нямат този шанс въобще да попаднат във каквито и да било семейства.Животът им преминава във домовете..........

Като последно,за сетен път ,ако имаш желание писала съм ти на лични и съм оставила телефона си.Молбя те обади се,ще ти помогна или поне ще напарвя каквото е по-силите ми,ще се опитам да осигоря и работа на съпругът ти стига да иска да работи и има желание за това.Ще събера дрешки,щще осигоря кошарка,количка и т.н от каквото имате нужда за бебето.
Но искам да се срешнем и запознаем.
Ще чакам да ми се обадиш.

Нямате ли родители, баби, някой който може да помогне. Само искам да ти кажа, знам че решението е твое , но не оставяй детето си никога. Не знам какво е мнението на бащата, но ако не те подкрепя го изолирай от взимането на решение. Знам че си много млада и нямаш никаква представа какво да правиш, и как да гледаш бебе, но ще се научиш. Спри да мислиш за този вариант да оставиш бебето някъде въобще, защото понякога ти се струва че има друга възможност но не е така. Нямаш избор, раждаш бебето и си го гледаш. Започни да четеш за бебетата, за отглеждането им, хранене. Виждаш колко хора са готови да ти помогнат, аз също се присъединявам към тях, бебето няма да остане гладно, голо  и без играчки.
Най-важното което искам да разбереш че няма два варианта оставяне в дом или да си го гледаш. Трябва да го отгледаш ако се налага и без бащата
 Ще следя темата, кураж стискам палци да вземеш правилното решение 

АВТОРКАТА НА ТЕМАТА-ЩЕ БЛАГОВОЛИ ЛИ ДА ОТГОВОРИ
ВЛИЗА,ЧЕТЕ А НЕ ОТГОВАРЯ-ВСЕ ПАК НИЕ СЕ"ХАБИХМЕ' ДА ТИ ОТГОВАРЯМЕ-АЙДЕ СЕГА И ТИ

Разбирам гнева ти, но не е нужно да я нападаме така,все пак е твърде изплашена, не знае какво и предстои, струва й се предполагам, че целият й свят се срутва.Нека просто й подадем ръка, а тя ако иска ще я поеме.  Достатъчно хора предложихме помощта си, но избора е нейн! Тя трябва да живее с този избор!

uPuHa,колкото и да си изплашена,разбери,че страховете ти са безсмислени.Нямо нищо страшно,след като има толкова желаещи да ти помагат сега и за в бъдеще.И бъди сигурна,че ще ти помагаме.Ето и мама точно от Елхово има,тя ще е най-голямата ти опора,стига ти да искаш това.Миличка,за първи път го споделям тук.При живи родители,съм израснала в интернати.Пет годинки навърших в интернат,после шест,после седем.После за три години живях с родителите си,но подхвърляна по роднини.После отново в интернат,докато навърших 12г.После ме записаха на пълен пансион в едно училище в родния ми град,и се прибирах само да спя у дома.ЗАКУСКА,ОБЕД,ВЕЧЕРЯ,УЧИЛИЩЕ И ЗАНЯТИЯ ВСИЧКО БЕШЕ В УЧИЛИЩЕТО.ТО БЕШЕ МОЯТ ДОМ.Знам какво ми е било,и мога да си представя как растат децата без родители въобще.Мечтаят си да си имат своя мама,която да ги гушка,милва,целува и да им казва,че те са единственото и богатство.За мен децата ми са най-ценното,за тях съм готова и в огъня да скоча и това не са празни приказки.Надявам се скоро да ни дадеш знак и да ни пишеш дали приемаш помощта ни или се отказваш от нея и от рожбата си.

Мила Ирина, ... хубаво е, че четеш макар и да не отговаряш; хубаво е и, че търсиш помощ - това означава, че ти пука. Честно може би и аз нямаше да имам смелостта да се изправя срещу вече обвинилите ме, и най-вече срещу собственият си ужас, виждайки го написан черно на бяло в постовете им. Ти си умно момиче - личи си и съм сигурна ,че разбираш онова което момичетата тук ти казват, защото ТЕ СА ПРАВИ, макар и по-резки от необходимото, според мен. Сигурна съм и, че ужасно те е страх от това което предстои - то си е за страх, никоя мама няма да отрече, че се е страхувала от неизвестното преди да има своето първо бебче, а и в твоята ситуация на несигурност този страх е двоен. Аз няма да ти кажа нищо по-различно от това, което ти е казано до тук - бих искала да задържиш бебчето при себе си. И макар да виждам зад желанието ти да го дадеш за временно отглеждане не безотговорност и нехайство, а опасението ти, че няма да се справиш и малкото ти детенце ще страда; желанието ти да имаш възможност да си стъпиш на краката, за да можеш да му дадеш всичко от което се нуждае, съветвам те не се отказвай от помощта предложена ти тук - момичетата  които са ти писали са с много опит и с много желание да помагат- а ти ще имаш нужда и от този опит и от тяхната подкрепа.
Мисля си, че когато бях на твоите години далеч по- малки неща от промяната, която  ти предстои ме плашиха. Всеки е бил неопитен някога и е трябвало да се научи - хубаво е само да не е от грешките си, а от нечия мъдрост и опит. 

Толкова отдавна не съм писала в този форум, а сега май малко прекалих... Последно бих искала да ти предложа, както и на момичетата тук - Момичета, ако имате възможност, покажете и Домовете от вътре, нека и тя да види онова, което сте видели вие и е научило вас.

А после решението е в твои ръце Ирина. Успех!!!

Мисля, че тази идея е най-доброто, което можеш да направиш за да натежи везната в едната или другата поскока, Ирина.
Има една малка твоя адашка, усмихва ти се от аватара ми.
Ако можеше да видиш материализираните страхове, подтиснатостта и недоверието, криещи се зад лъчезарната усмивка на това дете...

Би могла да ми бъдеш дъщеря и като такава те чувствам, докато ти пиша. Помисли, мило момиче, и иди с някои мами в близко до теб ДМСГД.
Бъди силна и здрава!

idnata седмица плануваме ходене до Перник и Сф при бебетата.

Ирина,ела с нас Пусни ми ли4но ако желаеш

Ирина,
можеш да се обърнеш и към програмите на SOS за деца с риск от изоставяне:
http://www.sosbg.org/our_activity_social_programs.html
и помисли добре!
Като си млад бебе се гледа лесно! Повярвай ми, и аз бях млада майка и сега си имам голям син, истинско съкровище, което помага в къщи и дори гледа малката си сестричката...
Поздрави!
Ива

Ирина,ако четеш темата.Опитвам се да ти изпратя Лично съобщение,но тъй като кутията ти е пълна не успявам.
Моля те изчисти си кутията,за да ти пиша.
Поздрави

Ирина, ти си още много млада- малка си и се плашиш. Няма страшно моето момиче т.е най-страшното е да оставиш детето си. Винаги можеш да го оставиш. Не бързай. И моето дете е осиновено- най- прекрасния дар от небесата, който съм получавала! Няма да ти разказвам през какво преминах-сама. Е, доста съм по-голяма от теб- мога да съм ти майка, но ние ще ти помогнем . И не се плаши. Успокой се. Добре е, че си писала тук. Вместо да търсиш осиновители на детето си, пусни една тема- Искам да задържа детето си, помогнете ми!