За приятелите

  • 1 636
  • 23
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • DE
  • Мнения: 967
Въпросът ми е за приятелите. Отпадат ли постепенно от живота ви? Лесно ли завързвате нови приятелства?
Вярно ли е, че старите приятели са най-верни?
Как се задържа едно приятелство от разстояние през годините?

# 1
  • Мнения: 263
Ами при мен така се получи... С повечето ми/ни приятели се поотчуждихме. Времето, разстоянията, различните интереси си казват думата. Имам някои приятели, които останаха (по-малкото) и повечето се забравихме. Даже и като се видим почти няма какво да си кажем.
На няколко приятели упорито звънях няколко пъти с надежда да се видим, а те си намираха все оправдание докато спрях вече да се обаждам...
Сранвително трудно намираме нови познати/приятели, защото работим по цял ден, трудно ни е да излизаме вечер заради мъника и така... А колегите ни май са повечето несемейни и не им е интересно с нас...

# 2
  • Мнения: 6 167
Въпросът ми е за приятелите. Отпадат ли постепенно от живота ви? Лесно ли завързвате нови приятелства?
Вярно ли е, че старите приятели са най-верни?
Как се задържа едно приятелство от разстояние през годините?



Отпадат, разбира се. Един по един, до минимума наистина близки хора.
Лесно завързвам приятелства, които и отпадат лесно.
От 17 години най-добрата ми приятелка е в Щатите. Не знам как задържахме приятелството си, наистина не знам.
Но е факт, че се търсим, обичаме, мислим, подкрепяме...
Другата ми приятелка утре пристига - от месеци сънувам как я посрещам на летището  Heart Eyes

# 3
  • София
  • Мнения: 18 679
Ами при мен не е съвсем така. Най-близките ми приятели са най-старите, от детските години. Е, много отпаднаха, наистина, с много не се виждаме често, но пък като се видим е все едно никога не сме се разделяли.
Нови приятелства лесно завързвам, но май са по-скоро добри познанства. Истински близък човек, който да съм срещнала в последните десет години, нямам. Всичките са от преди това.

# 4
  • Мнения: 552
Един по един отпадат   Confused
Работа, семейство, ангажименти........ интересите се разминават.
Лесно създавам контакти, но трудно допускам хора до себе си. Трябва си проверка през годините, а и тогава нещата не са съвсем сигурни

# 5
  • Мнения: 583
Като бяхме по- млади имахме доста приятели и съответно приятелски семейства, но с течение на времето едни се разведоха други заминаха за чужбина, и така ни останаха няколко приятелски семейства, с които ако нямаме възможност да се виждаме често, то правим така, че поне на празници да се събираме и да се видим. Но истината е, че старите приятелства наистина си остават истински. Според мен и моят опит е по- добре да имаш малко приятели, но истински, на които можеш да разчиташ винаги, когато имаш нужда.

# 6
  • Мнения: 145
О аз съм на 22 години и вече усещам , че приятелине един по един отпадат и идват нови , което не ми харесва , защото понякога ми е много скучно и като се обадя на някоя приятелка да пием кафе и тя все или е на плаж или на кръчма или нещо друго . Аз сега съм в деветия месец с мъж , който виждам на 6 дена веднъж и никога не съм очаквала да се чувствам толкова самотна колкото сега с приятели , които са далеч от бременности , деца и т.н . Затова се радвам , че го има този форум да запълвам мислите и времето си .

# 7
  • Мнения: 23 201
Ами при мен не е съвсем така. Най-близките ми приятели са най-старите, от детските години. Е, много отпаднаха, наистина, с много не се виждаме често, но пък като се видим е все едно никога не сме се разделяли.
Нови приятелства лесно завързвам, но май са по-скоро добри познанства. Истински близък човек, който да съм срещнала в последните десет години, нямам. Всичките са от преди това.
Peace

# 8
  • Мнения: 5 103
Приятелите ми са си все същите, но те се броят на пръсти, познатите отпадат, идват нови и така.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 392
При нас отпадат особено след като се оженихме, появвата на детето. Пове4ето ни приятели, с които сме излизали са неангажирани и това е основната разлика... за съжаление

# 10
  • София
  • Мнения: 418
Да отпаднаха, за съжаление. По странното е,че отпаднаха след като те се ожениха. А ние първи се оженихме и имахме дете.  Останаха наистина най-старите приятели. Но живота променя хората, интересите и материалното положение и статута им. Нормално е приятелства да прекъсват.

# 11
  • Мнения: 1 409
Един по един отпадат   Confused
Работа, семейство, ангажименти........ интересите се разминават.
Лесно създавам контакти, но трудно допускам хора до себе си. Трябва си проверка през годините, а и тогава нещата не са съвсем сигурни
И при мен е така

# 12
  • Мнения: 319
Ако говоря за моите приятели, мога спокойно да твърдя, че много малко от тях отпаднаха (двама или трима) - най-вече заради разстоянията, които ни делят. Останалите все още са около мен. Вярно е, че с повечето не се чуваме много често, нито се виждаме всеки ден, но знам, че когато имам нужда от тях, те ще ме подкрепят. Надявам се и те да знаят, че когато имат нужда от мен, аз ще направя всичко за тях. В последните година -две съм създала много малко приятелства, по-скоро са добри познанства, всичките ми приятели са ми такива откакто се помня. И много ги обичам и държа на тях!

При мъжа ми е различно. На него му останаха много малко от старите приятели. Но и той много трудно се доверява на някого. Има двама-трима приятели, но пък са си много верни.

# 13
  • Мнения: 104
Много трудно завързвам приятелство.Имам 5-6 истински приятели с които се виждам доста често,срещите с тях ми действат много добре.Дано пътищата ни да не се разделят.   Laughing

# 14
  • Мнения: 1 817
Въпросът ми е за приятелите. Отпадат ли постепенно от живота ви? Лесно ли завързвате нови приятелства?
Вярно ли е, че старите приятели са най-верни?
Как се задържа едно приятелство от разстояние през годините?
Отпадат, разбира се. Лесно завързвам нови, но бих ги нарекла по-скоро познанства. Старите приятели са най-верни, ако ти останат такива. На разстояние е много трудно, дори невъзможно да задържиш едно приятелство според мен. Интересите се променят, личността се променя, средата се променя и т.н....

# 15
  • Мнения: 216
 Ние оше като заминахме се разделихме с 99% от приятелите си, поддържаме връзка с единици от тях, за нови приятели тук едно 4е нямаш време пък и хората са толко разли4ни 4е е трудно ние сме на по 24-25 а хората тук на тази възраст тепърва по4ват да откриват живота на тинейджъра в БГ. Напиват се с най-евтиното в магазина, кефат се 4е ги пускат по барове и казина , и  ще един куп простотии които ние сме правили на 13, а за по-възрастните, не мога да кажа 4е са ни приятели. познати да ама не и приятели....  Sad

# 16
  • Мнения: 24 467
Нормално е най- близките приятели да са именно тези, от детските години. Тогава контактите са най- чисти и непосредствени. С годините човек изразява все по- рядко истинската си същност и над определена възраст навите отношения са по- скоро на познанаство или колегиална основа, отколкото приятелски.

# 17
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Откакто създадохме семейства доста се отдалечихме. Работа, деца, домакинство- не оствава време за излизания и срещи. От време на време гостуваме или ни гостуват, но обикновено все става по някакъв повод.

# 18
  • Мнения: 1 841
Всичко си зависи от самото приятелството - най-добрата проверка за него е времето. Стойностното приятелство оцелява и става по-крепко, а другите се разпадат. Има приятелства за "еднократна употреба" - само да има с кого да си изпиеш кафето. Лично аз (а вярвам, че и вие) много държа на приятелите си, ама много.

# 19
  • София
  • Мнения: 48
Никога не съм имала такива приятели, на които да мога да разчитам във всеки един момент. Имала съм добри познати, но приятелството ни е било в някакъв контекст. Когато той се сменя, сменят се и познатите, колкото и близки да сме си били.



# 20
  • София
  • Мнения: 549
Никога не съм имала такива приятели, на които да мога да разчитам във всеки един момент. Имала съм добри познати, но приятелството ни е било в някакъв контекст. Когато той се сменя, сменят се и познатите, колкото и близки да сме си били.
Абсолютно и при мен е така. Особено откакто сключихме брак и особено след раждането на детето всички се дистанцираха. Поне се научих да не възлагам големи надежди във всяко следващо познанство. Не знам дали имам приятели, по-скоро добри познати. Най-близките  ми приятели са моя мъж и майка ми. Надявам се след време и детето ни.

# 21
  • София
  • Мнения: 978
Моите две най-близки приятелки са от 1-ви клас

# 22
  • Мнения: 1 212
Хубава тема.....
Да , отпадат някои приятелства и стари и нови - по ред обстоятелства.
Ето аз например загубих мобилен телефон преди време и част от номерата вътре на мои "приятели" няма как да възстановя, ако те самите не ми се обадят....
Така установих, че някои приятелства са отпаднали ...  Sunglasses
Лесно завързвам приятелства, а верността по моему не зависи от "срока на годност" на едно приятелство - да с времето дадени отношения имат предпоставка да се заздравят и подсилят, но и живота предлага винаги своите изненади  Peace
Разстоянието не е определящо за дадено приятелство - стига да има допирни точки и съвместни интереси .

# 23
  • Мнения: X
Много лесно създавам нови приятелства и още по-лесно отпадат. Повечето сама си ги отпратих. Научиха ме да не бъда толкова доверчива и да не възлагам големи надежди. Да не се товаря прекалено с чуждите проблеми, защото никой не се товари с моите. Това е, радвам се, че става така.....само така разбираш кой наистина те обича, а и получаваш много ценни житейски уроци. Peace

Общи условия

Активация на акаунт