секцио - преди и след

нормално е да те е страх. аз не мога да ти отговоря на въпросите. само искам да ти пожелая всичко да мине по ноти. 

Стискам палци всичко да мине леко  

Ще ти я удовлетворят   аз тогава не знаех, че мога да поискам да е след упойката, иначе щях да помоля, въпреки това не усетих абсолютно нищо  

Клизма не са ми правили, никой не отвори дума за нея и аз си направих пас  

Здравей ,
на мен клизма не ми праиха   - секциото ми беше за след два часа и ме бяха предупредили най късно до 6 сутринта да ям нещо - след това не . Анестезиологът ми сложи в системата лекарство против гадене - бях с пълна упойка . Катетърът ми го слагаха без упойка - да ти кажа право не беше особенно приятна процедура , но не беше кой знае каква болка , ако те интересува нещо друго по - конкретно питай . Желая ти успех в други ден и най - сладкия бебок  

Спокойно! Всичко ще е наред!

Катетърът се преживява. Малко е неприятно, но трае секунди, така че не го мисли. Клизмата също не е нещо особено. По принцип не си мисли, че на секундата се реагира или пък че човек не може волево да спре напиращото - даже е добре да се поизчака малко, за да се измият добре червата. Няма да имаш проблем с клизмата и има условия за миене.

После ще ти сложат система, от която ще почнеш да трепериш от студ - това е нормално, да не се плашиш. Самата операция не трае дълго, но лично аз съклетясах накрая и се чудех накъде да си протегна ръцете от съклет. Веселото е, че може да си говориш с екипа и така минава времето.

В реанимацията задължително да имаш много течности - малки минерални вода (по-лесно се надигат) и ябълкови сокчета. Пий много, насилвай се, защото така няма да те боли глава. Зареди се и със Солпадеин, разрешават го срещу главоболие след операцията.

Мога да ти препоръчам и още нещо - хомеопатично лекарство, Арника 200. Вземи 3 перли към 8-10 ч. преди операцията. После веднага след като се поосвестиш в реанимацията. И така през  5-6 чака 2-3- дни. Много помага на възстановяването. Ако си от София - има я само в хомеопатичната аптека на "Чаталджа".

Успех! И да знаеш - никак не  е страшно!

Няма нищо страшно. При моето секцио първо ми направиха клизма, след което ме оставиха да се измия спокойно със сапун и топла вода в една баня до предродилна зала.
Имах достатъчно време да отида до тоалетната, спокойно и без да бързам.
След това - запис на тоновете и ми сложиха катетъра. Беше без упойка, но изобщо не болеше, не е толкова гадно, както го описват някои. После ме заведоха в родилна зала, сложиха ми системата с епидурална упойка и операцията започна. От всичко това имам само хубави спомени без болка и страх. Желая ти и при теб да е така!   

Ох,благодаря ви,ще чакам и други мнения.
Какво друга да попитам.....колко трае,усеща ли се някакво дърпане,лекарите мили ли са.
Упойката боли ли,спинална ли се слага.
Сестрите които ще ме заведат към операционната казват ли какво да нося със себе си.После нали ме слагат в реанимация,там мога ли да нося вода-шишенца,телефона.Бащата къде може да бъде,допуска ли се да стои някъде,в антре или...?
Като съм в реанимация 24 часа,само по гръб ли лежа,още ли съм с катетър?
Ей такива неща ме интересуват

Аз лично спиналната упойка не я усетих - като имаш предвид, че гръбнакът ми е яко ошипен и по принцип често ме боли кръста. По време на секциото не се усеща нищо, абсолютно нищо особено. А за лекарите - не знам, зависи от късмета ти. Моите бяха страхотни. И самото секцио беше много весело, защото си дружах с анестезиолога и акушерката, а също и с лекарите.

Целият ти багаж - барабар с мобилния и водите ще ти го донесат в реанимацията. Не забравяй - поне 2 литра вода! В реанимацията в началото е гадно, защото не може да си мръднеш краката и те хваща съклет. Но като отпусне упойката няма проблем да се поврътваш насам- натам. Само внимавай да не прегънеш тръбата на катетъра, че при мен така стана. Брех - по едно време усещам, че ми се пишка, та две не виждам. А то - тръбата се прегънала и не тече надолу. Оправих си я с ръка - и нямах никакъв проблем. Абе въобще пребиваването ми в реанимацията е едно от най-приятните ми преживявания. Облекчен си, че всичко е наред и всичко вече е минало, в далечината се чуват крясъците на родилките и изплакванията на бебетата, ти си в някаква приятна дрямка, нищо не те боли и ти е едно такова празнично, празнично. А, да не забравя - ако имаш болки, да си искаш болкоуспокояващи, да не се срамуваш!

При мен секциото беше по спешност, следователно преди това чинно ми направиха клизма, защото никой не е предполагал че ще се наложи секцио. За клизмата ми я правиха в близост до тоалетна, така че да не направиш пътечка след теб и после логично веднага се миеш, но знам че при планираното секцио само се казва до кой час не може да се яде и това е клизма не се прави ! Катетъра дори не усетих кога ми го сложиха, така беше и при махането, толкова бързо става всичко, че докато се усетиш всичко е ок  
Няма нищо ама нищо страшно !!! Бързо възстановяване и здраво бебче !  

Катетъра не е задължителен. Ако се наложи да ти слагат, може и да е след упойката- ако е спинална. Ако е пълна се слага преди упойката.
Клизмата също не е задължителна. На мен не ми правиха нито едно от двете.
Поставянето на упойката не е болезнено. Ако е спинална ще усетиш само едно леко боцкане отзад, а по време на операцията няма болка, може да усетиш само придърпване. Ако е пълна- ще заспиш.
Относно подробностите по организацията и багажа- пиши в коя болница си, реда е различен навсякъде.

Е как секцио без катетър. как ходиш до тоалетна първите 24 часа? Странно....

Нормално е притеснението ти. Аз бях полудяла от страх. Всичко обаче си мина перфектно. Клизмата е един разтвор, който ти сипват. Имаш време да отидеш до тоалетната, където да свършиш необходимото. В тоалетните в предродилна зала има и душове, за да се измиеш. Не се притеснявай от такива неща. Предродилните помещения са пригодени за това 
На мен първо ми сложиха катетър и после упойка. Не е чак такъв ужас. Той се слага много бързо. МОже даже да не го усетиш самото слагане. Неприятното е после, като те отпусне упойката, защото катетъра дразни и непрекъснато имаш чувството, че много ти се пишка, обаче не можеш да се изпишкаш. Но те в реанимация ще ти слагат обезболяващи, от които това не се усеща. На сутринта ще ти го махнат.
Иначе е дори приятно. Аз също не усетих поставянето на упойката. През цялото време на операцията анастезиолога беше до мен и си говорихме, така че беше приятно.
Не се притеснявай. И да забравиш да вземеш нещо, близките ти ще ти го донесат. Аз например не знаех, че трябва да си нося малки бутилки с вода и мъжа ми отиде да ми купи. На сутринта след операцията лекарката ми даже и кафенце ми донесе. Заради упойката ни кааха да пием много вода и кафе. Голям гот!

Спокойно и успех. Ще си видиш бебока съвсем скоро.    После да се похвалиш.

Нямаш основания да се притесняваш.Всичко ще мине толкова бързо и лесно.Катетъра нито боли нито сърби.Клизмата също не е болезнена. Отпусни се и мисли за хубавите неща след това.
Успех!Живо и здраво бебче!

Като ти се приходи, санитарката ти носи подлога.

На мен ми правиха клизма и въобще не е нищо особено,отидох си до стаята ,измих си се.Относно катетъра-болеше доста,но се преживява.За реанимацията:на нас не ни даваха да пием никакви сокове ,нито вода ,всичко вкарваха в системата: не чувстваш глад и жажда.Още като се събудих от упойката си чувствах краката.Въобще не боли като ти поставят епидурална.Добре е да ти донесат 2-3чаршафчета за еднократна употреба,струват 40ст и ако случайно капне кръв веднага можеш да подмениш.Няма нищо страшно още на другия ден станах и се разходих,измих си се и т.н.

Спокойно, няма нищо страшно.

На мен клизма не ми правиха, въобще никой не е повдигал въпроса. Катетъра ми го сложиха преди упойката, но не беше нищо особено. Като че ли по-неприятно ми беше поливането с дезинфектант върху прясно обръснатата ми ( в къщи) кожа, много пареше, но това да ти е грижата 

Пък и не е задължително да ти слагат катетър.

И един съвет от мен: След секциото пий много течности.

На мен не ми правиха клизма, дадоха ми едни свещички, които трябваше да си сложа предишната вечер и след това да не ям нищо до сутринта, катетърът ми го сложиха след като ми поставиха спиналната упойка, без аз изрично да ги моля. Успех! 

Аз раждах със секцио преди 2 седмици в болница Лозенец. И мен най-много ме беше страх от клизмата, катетъра и упойката. Но не се притеснявай - няма нищо страшно. От вкъщи човек се притеснява, но в болницата нещата си вървят някакси ествствено и не е чак така като си го представяш.
На мен клизма ми звучеше ужасно, но то става за секунди, а и самата обстановка те предразполага към всякакви подобни процедури. След клизмата наистина имаш чувството, че няма да издържиш да стигнеш до тоалетната, но не е така. След това имах време да си пусна един душ.
Аз бях с пълна упойка и катетъра ми го сложиха преди нея. Е, не е приятно, но чак пък толкова, а и трае секунди. Наистина няма от какво да се притесняваш, макар че и аз преди две седмици бях като теб. Кофти беше след като те пусне упойката и започнат да действат обезболяващите, но не боли операцията, а свиващата се матка, върху която поставят торба с пясък.
На мен ми казаха да внимавам с водат, за да не повърна, но на мен много много не ми се пиеше.

А иначе багажа си е при теб, е стига да можеш да си стигнеш, но винаги има кой да ти помогне. Поне за мен се грижиха отлично акушерките.

Така, че не се притеснявай. Всичко много бързо се забравя. Аз толкова бързо се възстановявам и се чувствам отлично като гледам прекрасната си дъщеря. Още на третия ден бях готова да раждам още 2-3 деца - таково вълшебство е.

Ако имаш въпроси питай, че ми е пресно-прясно.

Успех и живо и здраво бебче!

БЛагодаря ви много,трогната съм че ме подкрепяте.
А как стои въпроса с близките?
Къде може да чака например таткото,за да му кажа как е минало всичко?

mamma_mia, за всяка болница е различно, попитай как е в твоята.
Аз родих в бившата Правителствена, веднага след операцията качват жените в Интензивното, където заедно с таткото се радват на бебето 

Не се притеснявай,не е страшно нито срамно да ти правят клизма.Сестрата която ми прави тези процедури беше мн. внимателна .Време имаш достатачно след това да идеш до WC да си свършиш работата, да си вземеш душ.Спокойно!За катетъра си наясно,че може след като започне да действа упойката,никой няма да ти откаже тази "екстра"Поставянето на спиналната упойка също не е неприятно или болезнено.Лягаш странично и ще те помолят да свиеш максимално колената към главата ,намазват мястото на убождането с някакъв разтвор от който ти става леко хладно там и после- бързо убождане.След това ще ти помогнат да се завъртиш на гръб,дезинфекцират ти корема изчаква се да те хване упойката и на 15 мин. от влизането ти в операционната ще си имаш сладко бебе.За пиенето на вода са ти казали момичетата.Предупреди близките си да не ти носят нищо за ядене,захранват те поне 48 ч. след опирацията при мен беше с картофено пюре(по-хубаво не бях яла).Ставането от леглото при мен беше 17часа след като родих.Не ми беше мн. лесно ,но стисках зъби . Важно е да си упорита и да не се залежаваш.Леко раждане, здраво и папкащо бебе!  

Не съм раждала секцио, просто исках да ти пожелая успех! И не мисли толкова за клизми, пишканици и т.н. наслаждавай се на мига, защото после много бързо се забравя всичко.

Успех ти желая и живо и здраво бебче!
Аз въобще не усетих кога са ми сложили катетъра.Правиха ми клизма след операцията/беше по спешност/,пак нищо особено.
Татито чакаше отвън в приемната и той пръв видя бебка/показаха му я/.

Момичетата вече са писали много подробно. Само да допълня нещо важно. Не бива да се залежаваш. Отначало боли наистина, но след като те раздвижат (т.е. накарат те да станеш) опитвай се да се разхождаш. Ставането е трудно известно време, но стискаш зъби и ставаш. Разхождай се, важно е ,за да не получиш сраствания. Свекърва ми е била акушерка и първата и препоръка по телефона беше да се старая да се движа.

Успех! Няма нищо страшно!

Ще добавя само още нещо-след клизмата,като отидеш до тоалетната,не бързай да излизаш,защото очистването не винаги става наведнъж. Постой още 1-2 минути.
Пожелавам ти безпроблемно раждане и най-сладкото,здраво бебенце.   

 Само не се шашкай
 Мойто беше по спешност, бе влязох в болницата с идеята да ме режат, но не беше чак толкова страшно. Клизмата не е болка за умиране нито пък катетъра. 10 минути след като ми поставиха упойката малкия се появи на бял свят. После е малко гадно - почти час те чистят и понеже ти разбъркват вътрешностите може да ти се догади, но ти пускат нещо в системата и за 5 минути преминава. В резнимацията се наливай с течности колкото можеш. Аз си патих от главоболие и не го пожелавам на никой.
 Успех!

първо искам да ти пожелая едно прекрасно,здраво бебе.и да не се претесняваш излишно,мисли за това че след броени дни ще станеш мама. къде ще раждаш? аз раждах преди 1 г. със секцио.щом ме вкараха в реанимацията пуснаха таткото да се запознае с беба и да види мама и след обед още веднъж дойде при мен.за клизмата няма страшно, и също така аз лично въобще неусетих слагането на катетъра.по неприятен е момента когато ти махат на следваща сутрин и имаш чувство че се напишкаш.иначе аз нямах никакви болки нито по време нито след операцията аз имах и епидруална и спинална упойка,като втората беше за след опаративният период вливах веднъж морфин.3 часа след секциото вече станах и после след 2 часа още веднъж.иначе се лежи само по гръб.пий много вода и въобще слушай екипа и сестрите в реанимацията. малко беше неприятно като ни правиха вечерен и сутрешен тоалет в реанимацията, мазаха ни отдолу с нещо,но всичко се преживява.аз на следващият ден щом станах,просто не седнах повече,само обикалях из болницата и през 3 часа вземах принцесата.успех и пиши после как мина,дали бяхме прави.

За да нямаш главоболие и да не ти се гади си вземи сок от ябълка и пий от него колкото можеш!!!!На мен ми подейства чудесно.Това го знам от анестезиолог!!!

щом си планово няма да ти правят клизма споко Просто няма да ти дават да се храниш когато постъпиш в болницата.
Аз бях с пълна упойка и нямах главоболие след това.А и не си спомням дали съм пила вода което сега ми е малко странно.
Катетъра е за секунди.
Леко раждане и най-здравото и хубаво бебче на света!!!!!

мила,
не се притеснявай изобщо.и мен ме бяха наплашили от катетъра,но нищо не усетих.желая ти щастливо събуждане след най-важния сън в живота ти

И да не забравиш да се похвалиш

Бях с планово, но ми направиха клизма. Забраниха ми да се храня вечерта преди операцията, а през нощта можех да пия съвсем малко вода. На сутринта - никакви храни и течности.
Отначало ме беше страх и малко срам от клизмата, но изобщо не е толкова гадно и унизително. След нея ми олекна невероятно и не съжалявам, че ми направиха тази процедура

Не се притеснявай ! Аз лично имам много хубави спомени от раждането и съм доволна, че в крайна сметка родих секцио  Не боли нито катетара, нито клизмата ( даже клизмата си е доста приатно нещо  )
Успоех !

Мисля ,че другите мами са ти обяснили много добре как стоят нещата, исках само  да ти кажа- успех, живо и эдраво бебче ти пожелавам    Страшно няма, като дойде момента нимислиш эа нищо друго освен эа това всичко да минава по-бърэо 

успех,всичко протича по-лесно от колкото си мислим!и въпреки всичко зависи КЪДЕ ще раждаш.аз не усетих никаква болка,катетърът е хубаво нещо/вършиш си работата и дори не разбираш/,бебето го видяха всички близки веднага/на минути/,след това имах и епидурална упойка и не усетих никакви контракции и болка,стаята ми беше като хотел,можех да виждам бебето когато си поискам,гледаха я прекрасно.въобще всичко беше на 6.желая ти моето безгрижно раждане!!!!!!!!!!

На мен не ми удовлетвориха молбата - казаха, че много трудно ставало и ала бала и отказаха категорично .... и клизма ми направиха - общо взето не можах да   се скатая 

Леко раждане   

И аз да ти пожелая леко раждане и .......не се притеснявай изобщо.После ще видиш,че не си е струвало притесненията!
На мен клизма не са ми правили.Секциото ми беше в 8 часа сутринта,а от полунощ ми казаха нищо да не ям!Бях със спинална упойка,катетъра ми го сложиха след упойката.Аз специално чувствах подърпванията на докторите,но....бебо беше много високо горе и падна борба докато го извадят(беше му хубаво вътре) и накрая даже с вакум го издърпаха,но.....болка не съм имала никаква!
Татито беше през цялото време с мен-преди,по време и след раждането!Беше ми голяма подкрепа!
Най неприятен ми беше момента в реанимацията,защото не си чувствах краката,опитвах се постоянно да си ги мърдам и не се получаваше,та.....какви ли не мисли ми минаха през главата.Но след около 2 часа си имах пак моите крака Също след операцията ми стана доста студено(кето е нормално)Бях завита с две одеала и все ме тресеше,но....и това е моментно!
Така че,общо взето не се притеснявай за нищо!Мисли само за срещата с малкото съкровище!
Успех !!!!

Момичетата наистина са доста изчерпателни. Аз само бих добавила, че въпросът с клизмата и катетъра зависи от няколко фактора: АГ-то, където ще раждаш, дали имаш уговорка, както и доколко си близка с доктора, който ще те оперира.

Ако ще раждаш в частна клиника, можеш да поискаш всичко -- вкл. специалните свещички, за да избегнеш клизмата, както и поставянето на катетър след упойката.

В т. нар. държавни АГ-та, обаче, сякаш се наслаждават да ти набутат клизмата и катетъра със злоба, а и подготовката за секцио се извършва в предродилна зала от акушерка, каквато не присъства в опериращия екип. Тоест, остава лекар от екипа да ти постави катетъра. А на тях хич не им се занимава -- не им е и работа. Сама си прави изводите...

Само че тия всичките "зверщини" се преживяват и после си спомняш за тях като забавни случки.

БОН КУРАЖ, маце!! И се настройвай позитивно още от сега!!!    

Не е вярно, поне доколкото съм чела са много внимателни.
Пък и винаги можеш да откажеш, просто повечето майки не го знаят 

Съгласна! Действително повечето са внимателни. Не знам как ми се откъсна това от устата!  АЗ СЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛНА ОТ ПРЕСТОЯ СИ В БОЛНИЦАТА -- ГОЛЯМ КУПОН! 

И верно -- можеш да откажеш всички процедури (системи и тъй нататък). Просто не слагаш подпис и толкова.  Но това пък връзва ръцете на доФторЯтА. А аз съм на принципа "лекарите си знаят работата". Оставям се в техните компетентни ръце.

Все пак, поддържам становището си, че да откажеш е едно, а да поискаш специално отношение, каквото е поставянето на катетъра СЛЕД спиналната упойка -- съвсем друго. 

Въпреки, че вече имам зад гърба си едно секцио, май нещо взех да се притеснявам за второто (предстои ми до десетина дни).
Клер, за първи път чувам за това хомеопатично. Ти каза ли на лекарите в болницата, че вземаш това лекарство? Аз раждах в Майчин дом и след секциото ми сложиха два пъти обезболяващо (не знам какво) и това беше...Не бих казала, че ме боля много. Около 5-6 часа след операцията болките бяха като при много болезнен цикъл...Изтърпява се, определено, но все пак ако мога да си спестя болката, не бих отказала...

аз родих нормално, затова няма да съм ти полезна със съвети.... Само искам да ти пожелая всичко да мине леко и бързо

И аз пиех Арника и искам да споделя, че много помага - на третия или четвъртия ден в болницата вече сядах по турски и всички майки ми се чудеха .... При първата ми операция пак пих 

И при мен беше така и клизмата си беше абсолютно задължителна.

Ето как беше при мен: приеха ме на 7 май поради преносване, прегледаха ме и ми назначиха секцио за другия ден. Както вече писах, забраниха ми да вечерям, но не помня след колко часа и ми казаха на сутринта да не приемам дори и течности. На сутринта ме събудиха към 6 часа, дадох стерилна урина ( не знам защо при условие, че щях да раждам секцио) и ми направиха клизмата. Казаха да задържа 5-10 минути водата и тогава да след това да ходя. Аз за всеки случай отидох веднага във WC-то и вътре изчаках...
Полсе се започна голямото чакане. Питах ги, но не ми казаха в колко ще ме срежат, нито кой ще ме оперира. Те самите още не знаеха, на момента се реши. И така най-накрая към 12 без нещо акушерката дойде в стаята ми и каза да отида в нманипулационната да ме подготви и да ме свали в операционната. Сложи ми катетъра. За мен честно казано си беше доста неприятно и то не точно слагането, а след това - трябваше с него в ръчичка да сляза в операционната и ми беше малко гадно. Ако се съгласят да ти го сложат след упойката, няма да е никак зле. Ама дори и преди това да е, няма страшно. След като ме свали акушерката, ме вкараха в една стая, където ми вкл'чиха систена, но не съм усетила нито втрисане, нито болка. След около половин час, ме заведоха в операционната, сложиха ми упойка (спинална) - не ме забпля, усетих само леко щипване, когато вкараха в иглата и ме държаха, за да не мърдам, докато я слагат, а и така ми помогнаха да се изгърбя, както трябва. Полсе дойдоха лекарите и започна операцията. Болка не съм усещала никаква, но усещах че ми правят нещо  в корема, което изобщо не беше страшно или болезнено. След 15-20 минути бебчо изплака и ми го показаха за малко - най-хубавият и невероятен момент. После продължиха с шиенето и след час и малко операцията приключи. Малко ми доскуча,ама нямаше как, говорех си с анестезиоложките. Най-неприятното  ми беше, че не си усещам краката и малко се постреснах, но поне няма болка. После ме преведоха в реанимация, вклщчиха ми пак системи. Главоболие или втрисане не съм имала изобщо, но ме болеше коремът. Сестрата идваше да прави обезболяващи и  питаше кой иска. След няколко часа постепенно упойката ме пусна. На другия ден ме преведоха в обикновена стая и ми донесоха бебчо.
А за близките - както са ти казали, в различните болници е различно. Аз раждах в Шейново и там не дават посещения на родилката докато е в реанимация -там не пускат външни лица.
и накрая и аз ще кажа, че няма нищо страшно и се опитай да не се притесняваш много, знам че е трудно.
Желая ти безпроблемно раждане и най-сладкото бебче!    
 И извинявай, ако съм те отекчила с моя ферман.

Възстановяването е индивидуален процес и аз бях така, без Арника или друга намеса

Не се страхувай от слагането на катетъра.За мен това беше най-голямото притеснение и се оказа излишно.Никак не боли, дори не се усеща мила.
За спиналната упойка гок каза, че ще усетя нещо, което ше е като ухапване от комар А дори и това не усетих.Не е толкова страшно колкото си го мислим.
Пожелавам ти да нагушкаш най-здравото бебче.

Спокойно,защото няма нищо страшно.
Нищо не боли-нито клизма,нито катетър,дори и самата операция.Единствено ще чувстваш болки след като всичко свърши,но те са търпими и се равняват на  менструални болки.Зора е при първото ставане и раздвижване,но от мен да знаеш ,че колкото повече се движиш ,толкова по-бързо ще се възстановиш.на 4 ден след секциото мен лично нищо не ме болеше и бях готова сама да се грижа за бебчето си.
Незнам защо те саветват да си носиш вода?На мен лично не ми даваха да пия абсолютно нищо 24 часа след операцията.Чак на втория ден ми разрешиха ябълков сок и вода.А храна чак на 4 ден и то течна,защото не трябва да се запичаш.
Това е  и да знаеш ,че секциото си е най-царското раждане.
Успех и да се похвалиш вече с бебче.

Също и аз!

Ма те някои и без операция не могат да седнат по турски...

Ами това за течностите май зависи от упойката и от болницата, в която раждаш. В Тина Киркова всичките ни караха в реанимация да изпием поне 2,5 литра вода. Освен това пиехме Солпадеин, пак по препоръка на лекарите. На следващия ден бях много приятно изненадана, когато лекарката ми ми донесе кафе сутринта. Оказа се, че трябва да пием поне по 2 кафета на ден. Анестезиолога минаваше да ни провери дали сме си ги изпили. А моя приятелка, която раждаше в правителствена, каза, че не са и разрешавали изобщо кафе.
Иначе храна и на нас не ни даваха. Само по малко кисело мляко, 50 гр. сирене или извара и толкова.

Благодаря ви мили момичета
Днес съм щастлива,че бяхте до мен и ме подкрепихте с индивидуалните си истории.
Така ми е по-леко.
Утре рано сутринта ме приемат в болницата и на 6ти сутринта е моят час
Бъдете мислено с мен,а като се върнем живот и здраве,непременно ще пиша ако се сещате за мен.
Поздрави mamma_mia

Секциото ми беше за 10.30 сутринта.Станах в 6,направиха ми тоалет и клизма-тя мина лесно защото предния ден се постарах и не ядох и всичко свърши много бързо.
После какво чакане му ударих-това беше кошмарно.
Помолих да ми сложат катетъра след упойката,но ми отказаха под предлог да не се правя на глезла.
Наистина се оказа нищо особено.
Мен не ме хвана спиналната упойка и бях с пълна.
Няма какво да се лъжем болките след това са силни.
Общо взето незнам дали искам да преживея това отново.

Арниката ми я препоръча моя приятелка, анестезиоложка в Пета градска. Тя ми даде за пръв път Арника, когато се оперирах от миома - преди раждането още. После ми каза да я пия и при секциото. Не съм споделяла с лекарите в родилното, не съм сметнала за необходимо. Приятелката ми е болнична анестезиоложка, работи с операции и реанимация, така че й имам 100% доверие. Освен това хомеопатията нито може да навреди, нито да влезе във взаимодействие с обикновените лекарства. Кофтито е, че се пие по сложен начин - не трябва да се опира до езика, да се държи далече от мобилен телефон, не трябва да се миеш с ментова паста за зъби (ползвах детска плодова), нито да дъвчеш дъвка или да пиеш ментов чай. Не трябва да се пие кафе или да се яде шоколад. Не за друго, а защото спират действието на хомеопатията.

Не се притеснявай от катетъра изобщо. И на мен най-големите притеснения ми бяха клизмата и катетъра. Катетъра въобще не бива да те безпокои и изобщо не боли, а за клизмата трябва по най-бързия начин да се добереш до тоалетна. Не ги мисли, всичко ще е наред.
Стискам палци всичко с теб и бобето да е наред и да се похвалиш непременно! Успех! 

Момичета, предстои ми секцио. Първото дете го родих нормално, но сега не може. Казнат - секцио. моля ви, онези от вас, които имат опит, нека пишат от опит - каква е подготовката, после колко време лежите с катетър, как се раздвижвате, след колко време  сте в кондиция...такива неща.

Предварително благодаря

Аз раждах по този начин второто си дете.Раждах така защото имах много тежко първо раждане.Знаеш ли с каква упоика ще ти правят секциото?Уточнила ли си го този момент?При мен беше с обикновена.Имах възможност да наблюдавам възстановяването на жени раждали със епидурална упоика беше доста по бързо отколкото при мен.

Подготвят те , доколкото знам като при нормалното раждане - клизма, тоалет ( ако не си си направила, аз си бях направила кола маска )  и т.н., бият ти епидурална опойка , но преди нея местна. При мен лично мина много бързо и съм доволна, че родих със секцио  След операцията лежиш до другия ден с катетър. Операцията ми беше в 13:30, свърши към 14:30 и ми махнаха катетъра на другия ден към обед. Целия ден не ставах много, много, май само сядах на леглото. На втория ден почва по-голямото раздвижването. Не боли кой знае колко, по-скоро е страха да не ти се разпори раната ( което няма как да стане ) и затова си свит. Но най-важното е, колкото и да те боли да ставаш поне на 30-40 мин. да се раздвижваш. На третия ден ми беше по-леко, на 4-тия вече си се движих почти нормално, само ставането е малко по-трудно.  На 5-тия ден вече всичко ти е ок, тогава ти дават и да се изкъпеш  Най-приятното нещо на света 
След операцията, започва една треска, която е напълно нормална. Бебето ми го дадоха в по-късния следобед да го гушкам, даваха ми го винаги, когато го поискам, след втория ден почти през цялото време си беше при мен.
Това е, за което се сещам.  Успех ! 

не се тревожи излишно лекарите си знаят работата всичко ще мине ок.Това раждане при мен мина много по добре от първото уж нормално.Детето също беше много по спокойно и аз също.След операцията казват че колкото повече се движиш толкова по добре.УСПЕХ!

Аз бях със секцио и си беше гадничко, но трябва да спомена че нямам личен опит с нормално раждане.
Подготовката е както при нормално с тази разлика, че трябвало да се обръсне и коремчето под пъпа (не че там има нещо)Операцията ми беше в 10ч.сутринта, и бях с катетър до 10 сутринта на другия ден, когато и ме накараха да стана за първи път. Чувала съм че в някой болници стават и по рано. След операцията нямах болки, заболя ме за първи път при ставането.  Болката от напрягането на коремния мускул чак пареше. Най-гадната част е раздвижването за да няма сраствания, но всичко минава и след 2-3 дни като ти дадат бебето за постоянно забравяш всичко.  Всеки ден е по добър от предния и на изписването 5-тия ден си ОК. Гледах на всеки час да имам по едно ставане, било до тоалетна, било просто да стана от леглото. За това кога ще си в кондиция според мен зависи от упойката. Аз си избрах спинална (като епидурална но се влива еднократно без дрен) и нямах никакви проблеми. Никакво замайване, обезводняване, подуване и т.н. ефекти, за който съм чувала при общата упойка. Вливат 2-3 банки и нямаш никакви проблеми.

 Раждала във АГ -Варна /секцио/ -2001г.
Не ядеш от предния ден, задължителна клизма, бръснене навсякъде.
След операцията-най-тежко е че не ти дават да пиеш вода. Умирах от жажда, а те "не не може" на другата сутрин ми дадоха да пия глъдки чай от лайка. Ден и половина бях с катетър. На втория ден те карат да станеш. Гадничко е , но се преживява. После няколко дена я караш почти само на сокове. забраняват ти да ядеш.Мисля, че чак на 4-ия ден ядох т.е. пих пасирана пилешка супа. стори ми се невероятна.Донесоха ми я на свиждането-иначе в болницата няма такива "екстри"
Всеки ден инжекции и хапове-насиниха ми д..то. но това е нищо работа. Всъщност нищо не ти прави впечатление. Радостта от раждането те окриля. Така да се каже.
Махането на конците /6-ия/ ден не боли. Така че споко! ако операцията е ОК до една седмица вече не усещащ, че си оперирана.
Такива бяха нещата преди 6 години. споделете и по-нови преживявания.

Както и другите са ти казали-не е страшно.
И аз от преднта вечер не трябваше да ям и дори да пия вода.
Клизма,катетър -това е подготовката.Аз се бях избръснала вкъщи и не са ме пипали. При катетъра е малко неприятно,като ти го слагат,но е за части от секундата.Мен ме оперираха със спинална упойка.Всичко усещах,но не те боли.
После в реанимацията стоях 24часа,като ме пусна упойката болката,която се появи беше като доста силни менструални болки.Предлагаха ми инжекции с аналгин,ама първата като ми я сложиха така ме боля,а ефект особен не почувствох,та следващите ги отказах.И нас ни караха да пием мноооого вода и сок от червена ябълка,за да изхвърлим упойката и да не ни боли глава.
На сутринта ти махат катетъра и трябва да се раздвижиш-гадничко е ,боли ама колкото повече се движиш,по-лесно става.На следващият ден вече си подреждах стаята,бръснах си краката,а на 3-тият си измих и косата-наведена над мивката!!!!
Много прекрасни мигове те чакат!Успех!!

Бях  пълна упойка, станах още същият ден. 2-3 дни те боли раната, което всъщност е нормално и след това от ден на ден започваш да ставаш все по-добре и на края на седмицата все едно не ми бяха правили нищо. Нямах и катетър, защото не исках, а предпочитах да ставам. Отново бих избрала секцио Ще видиш колко бързо ще мине всичко, и най-вече колко лесно

Моето не беше планирано, приеха ме в 7 ч. сутринта с 4 см. разкритие.
Настаниха ме в предродилна и ми пуснаха тонове, после ме следиха на ехограф, защото беше лошо разположена и очакваха да се обърне от контракциите. Когато това не стана, решиха да е секцио.
Пратиха ми анестезиолог, взе ми кръв, попълних някакви документи и нещо като анкета- дали съм лежала до сега в реанимация, някакви др. проблеми и т.н., разясни ми възможностите за обезболяване по време на секциото- спинална и пълна упойка, избрах пълната.
Малко след това ме извикаха в операционната.
Като се събудих, имах чувството, че са ме приспали преди 1 секунда 
Настаниха ме в Интензивното, където заедно с таткото се нарадвахме на бебето 
След пълна упойка не позволяват да пиеш течности, но и нямаше нужда, 24 ч. бях на системи- не чувствах нито глад, нито жажда, много странно приятно беше 
Раздвижиха ме след 24 часа, бях настроена за зловещи болки, всички обясняват, че това било най-трудното, но аз не усетих по-силни боллки, от тези, когато си лежах. Неудобното беше, че при първото ставане бях с катетър и дренаж (имам проблеми, затова го сложиха, при теб едва ли ще се наложи) и бях малко като вързана, но след махането им нямаше никакъв проблем.


Болеше ме най-много първите 2-3 часа, докато бях с пясък на корема.
След това спрях да чувствам разреза, а само болката от прибиращата се матка (и при нормалното раждане го има). Даже ме гледаха на ехограф и ме беше страх как ще ми натискат разреза, но не усетих абсолютно нищо 
След третия ден вече болката е по-скоро дискомфорт.
След 8-ия ден не усещах, че съм оперирана 

- обезкосмявам си се по принцип, не са ме пипали, то и нямаше какво 
- клизма НЕ са ми правили
- корема НЕ са ми бръснали (само го намазаха с йод)
- кактетър ми сложиха преди упойката, не усетих абсолютно нищо- и при слагането, и при махането. Следващия път мисля да пробвам без кактетър 
- понеже не беше планирано се страхувах да не ми промиват стомаха, че бях яла в 5 сутринта препечена филия  но операцията беше в 15 ч. и казаха, че няма проблем 

Държаха ме 5 пълни денонощия, нормалното лежаха по 4 

Леко раждане! 

Аз започнах да раждам по нормален начин и завърших със секцио. Бях си се обръснала в нас, клизма ми правиха, корема не са ми бръснали. С пълна упойка, нямаше време за друга(не че са ме и питали). Всъщност, ако имам още едно дете (100% пак секцио) ще искам пълна упойка. Не мога да си представя, че ще усещам всичко, нищо че не боли. Караха ме да пия много вода на следващия ден(аз родих през нощта), защото когато те раздвижват и те мият в банята (първия път) - може да припаднеш, но не от болка. Първите два дни бях само на вода и сок. Най-трудно е ставането, но станеш ли после е лесно. Конците ги свалиха преди изписването на шестия ден. Може би и кърмата ще ти дойде по-късно, но така или иначе бебето ми беше захранено чак след един ден. Успех.
 

Е, аз раждах в Окр.болница-Варна - 2006г.
Деня преди операцията умишлено почти нищо не хапнах,само едно кисело мляко,като след 18.00 само вода, а след 22.00 нищо.
В деня на раждането към 6.30 ни направиха клизмите (бяхме 2 момичета с планово секцио за деня), и към 9.00 ме сложиха на системи
9.30 ми сложиха катетъра и ми направиха тоалет (нищо че аз се бях подготвила)
10.20 влязох в операционната, биха ми спинална упойка (епидуралните не се ли бият при нормалното раждане  ?)
и 10.45 вече бях щастлива МАМА.
Болка не съм усещала, само едно придърпване.Хубавото бе че си видях дъщеричката в момента когато я изкараха от мен - още на пъпната връв
Обстановката в операционната беше ведра,дрънчете на скалпове НЕ Е ИМАЛО.Докторите си разказваха вицове, а аз спорех със едната сестра за името което съм избрала на детето, тъй като тя каза че било смотано
Към 11.30 привърши операцията и ме занесоха до реанимацията.Там ми сложиха още 3 банки глюкозен разтвор (система) и не усещах ни глад, ни жажда.
Упойката ме отпусна към 15.00ч.  след което ми биха местно аналгин, за да не ме боли операцията.
След 24 часа махнаха катетъра и трябваше сама да ходя до тоалета, който беше на 10м иначе......
Правят се много разходки,за да не става срастване.
Аз от 24 часа на ден едва 5-6 съм лежала, покрай грижите за бебо-нямах никакво време.
Пийването и хапването е разрешено след изпускането на газове  .В началото сокове, а след това супи или пюрирани манджички.
Проблем с изхождането аз поне не съм имала.
Обезболяващи както казах ми биха само първият ден,а на вторият си взех аналгинче през устата.След това спрях,защото пречи на кърменето.
Моите шевове не ги махнаха,защото бяха с животински конци, а и от раната доста време изтичаха течности и имаше опасност,раната да се отвори.
Иначе раната се почиства с етилов спирт (97%)-това болницата няма да го прави редовно,така че си вземи.
 

Ето тук и аз съм писала за моето секцио, както и други мами: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=195959.msg4128003#new    

Аз родих със секцио защото бебка беше седалищно разположена и много ме бяха наплашили, но съм много доволна. Оперираха ме с епидурална упойка, в 12,20 ч извадиха беба, в 13 ч  бях в реанимация. С катетър стоях до следващата сутрин, тогава го махнаха, направиха ми тоалет и ми помогнаха да стана. Само трябва да пиеш много вода, аз в реанимация изпих почти 4 л, най-удобни са малките бутилки минерална вода с онези специалните тапи, като биберони, не знам как се казват, като на колоездачите. Това е за да изпишкаш упойката и да не те боли глава. На другия ден в 10 ч отидох до детското да си искам бебето, ходех малко бавно, но не боли чак толкова, пък и това дето ми бяха казали че нямало да мога да си вдигам детето сама от леглото, също не беше вярно. На седмия ден ни изписаха и в къщи нямаше кой да ми помага и си се оправях спокойно, татито на работа и така. Всичко ще е ок не се притеснявай.

Аз родих първото си дете нормално и второто преди малко повече от месец секцио. Не се плаши аз поне 100 пъти предпочитам секцио пред нормално раждане. Нямах показатели за секцио - аз исках така. В 9.30 ме вкараха в операционна в 11 излязох - бях със спинална упойка и чувах всичко. Изобщо не е страшно нито пък боли толкова. В реанимация не съм била направо ме закараха в стаята. В 15 часа след като ме отпусна упойката и започнах да си чувствам краката - станах. С помоща на една акушерка която държеше да ме придружава отидох до банята направих си тоалет и помолих да ми махнат катетара. И си обух гащи. В 17 часа вече ходех бавно и прегърбена по коридорите - дойдоха баткото и таткото и се качих с тях до третия етаж да видим бебка. През ноща ми беше трудно да се обърна но ми слагаха аналгин а аз си носех профенит свещички и така изкарах нощта. На другия ден ме болеше но поносимо а на тртия вече си ходех нормално. Сега даже ми е трудно да повярвам че съм оперирана. Не се страхувай желая ти всичко да мине леко като при мен въпреки че знам от личен опит че каквото и да ти кажем все ще се страхуваш много или малко. Но бъди спокойна щом си в ръцета на специалисти страшно няма - толкова жени са родили така. УСПЕХ

Мили мами, благодаря ви. Аз много вярвам на моята лекарка и знам, че ако не се налагаше - нямаше да ми предложи секцио. Аз от първото ми раждане се възстанових за няколко часа - толкова леко беше и за това не исках да ме режат сега, ама няма начин.
Най-много ме мъчи факта, че дълга време няма да мога да вдигам тежко. Не че държа, но синът ми е на годинка и половина и много обичам да го гушкам...не знам как ще го удържа далеч от себе си. Пък и не знам колко време да не го вдигам. Абе много въпросителни имам и за това ви питам вас- да не късам нервите на докторите, пък и мамите, минали по този път често са много по-полезни.
Предлагат ми спинална упойка. Аз съм запозната с упойките и не се притеснявам.

Благодаря на всички. Малко по-спокойна съм сега.

За вдигането - ми сядай на пода и го гушкай. (И като са двама пак става  )
Мамите добре са те информирали. Но ще отбележа само, че аз понесох много зле спиналната (първите пъти раждах с пълна). Имах УЖАСНО главоболие 3 седмици след раждането. Момичето, което роди преди мен секцио - също. Специално бях се уговаряла с анестезиолога, но това явно не помага. Пих много течности, даже и медикаменти взимах  ,въпреки че кърмих. Но болката беше страшна. Даже забравих за тази от самата операция 
Леко раждане!

Момичета на mamma_mia вече би трябвало да е минало секциото.Дано всичко е минало спокойно и като се прибере вкъщи с бебчо да пише.

и аз за това си мислех.Дано се включи скоро с хубави новини.

Дано!

Аз и двата пъти раждах със секцио. първият път с пълна упойка, вторият със спинална. от първата ме боля кръста от втората главата, но не повече от 5-6 дни.

вторият път възстановяването ми мина много по-леко.
ако има възможност нека ти слагат обезболяващи първата нощ (тя е най-неприятна) и на всяка цена преди да започне раздвижването. на мен много ми помогна. първият път не ме обезболяваха при раздвижването и имам лоши спомени, сега просто мина леко, а на третия ден си ходех най-нормално и болка почти нямаше!

имах разлика и във видовете обезболяващи при двете раждания - при първото течен аналгин и свещички, при второто някакви мускулни и венозни медикаменти  - разликата е огромна. вторите сами по себе си болят при поставянето, но болката започва да отшумява след минути и ти помагат за 4 до 10 часа!

няма от какво да се притесняваш. ако е рекъл Господ мисля и трети път да родя със секцио.

Родих бебка на 11 май със секцио в частна болница. Всичко беше уговорено. Приехаме в 8 часа сутринта. В 8.43 се роди детенце. Бях със спинална упойка. Много е важен анестезиолога. При мен беше моя позната и съм много доволна от грижите и. Стоеше до главата ми през цялото време и ме питаше дали съм добре. Когато започнеше да ми прилошава ми доливаше нещо в системите.
Бързо се възстанових - даже много бързо. Стоях в реанимация само 2 часа и после си ме заведоха в моето си легло. На 8мия час седнах в леглото с малко чужда помощ. На 12 час станах сама от леглото. Като ме видяха лекарките, ми свалиха катетара. На другия ден вече се оправях сама с бебка, която си стоеше при мен.
Не страшно, аз първия път раждах нормално и май имам по-лоши спомени.

Ох, че хубави спомчени ме налегнаха. Моят съвет е да се обръснеш вкъщи, не да го оставиш за болницата - повярвай ми! Приемат те, не ядеш, после клизма, вкарват те в реанимацията да ти бият първата упойка, след 30-тина минути в операционната, там упойка, и започват. Десет минути след това се роди малкия ми котан, и след това започват шиенето - има-няма общо към час. После ме върнаха в реанимацията, сложиха торба с пясък на корема, и ме оставиха там, това беше към 13:30 ч. След час някъде започваш да си чувстваш краката, после и по-нагоре, докато започна мнооооого да ме боли. Едно момиче в стаята, която беше с 40 минути преди мен оперирана, направо виеше от болка, и малко по-малко и мене започваше да ме боли бая силно. Тогава тя каза, абе тука защо не ни дават обезболяващо. Аз чак тогава разбрах, бе всъщност трябвало да ни обезболят, но защото бяха много заети с извънредни секция не го направиха. Чак в пет и 8 минути - помня го много ясно - дойдоха и ни биха нещо в китката. Така че имай предвид ако те забравят. Иначе раздвижването - както вече са ти казали - е неприятно, но знай че то е най-неприятното, после става все по-леко и по-леко. Съветвам те да изчетеш в библиотеката за различните пози за кърмене, особено със секцио. На мен само седнала с възглавница ми се ядваше, легнала настрани не можех. Успех в това най-значимо събитие в живота ти!

Ха, за поза за кърмене не се сетих, че ще е различно. Благодаря ти, че ми обърна внимание

Аз родих спешно секцио, така че не знам каква е предоперативната подготовка.
След операцията е най-кофти че не ти дават да пиеш вода. Чак на втория ден ми дадоха да пия чай, но на малки глъдки.
На втория ден ме накараха да стана и да се раздвижвам. Тогава ти махнаха и катетара.
На третия ден ме изписаха от реанимация и ме качиха в нормална стая. Обикновено бебето го дават чак на 4-ия ден, но аз бях по-нахална и си го поисках, а и кърмата ми беше слязла.
На шестия ден ми махнаха конците и ме изписаха.
Спокойно, няма нищо страшно. Аз много се притеснявах от възстановяването, но се възстанових много бързо. Като ми дадоха бебчето, нямах време да помисля дали ме боли някъде.
Леко раждане!!!

чуднооо ни е жените сме си много смели.Само си го представях моя мъж през всички коридори после да почака на операционната маса-голям смях!ние след секциото си бяхме сами в къщи и ни беше трудно къпането.татито от тук от там той от вълнение само бели правеше но всичко си идва на мястото.аз също имах доста силни болки в кръста.пък и малчо си беше доста тежичък 4 кила без малко. ей такава бях първите няколко дни

Аз раждах в МД София. Предния ден не трябва да ядеш нищо. Сутринта ти правят проби за разни антибиотици и ти дават едно хапче, което трябва да изпиеш с половин глътка вода, а ако може и без вода. То е за да нямаш газове. Моето секцио беше планирано за 8.30часа. Сутринта ти правят клизма, аз предварително се бях обезкосмила и те качват на операционната маса. Там слагат катетъра, това изобщо не боли. На мен ми сложиха спинална упойка и усещането е като леко щипване, като през цялото време над главата ти стои анестезиолога и ти обяснява каво те очаква и те пита как се чувстваш. След половин час ме преведоха в реанимация и там престоях до другата сутрин. След мен имаше още няколко жени секцио, последното от които беше следобяд. Аз станах още следобяд. Та на другата сутрин идва рехабилитатор за раздвижване, който вдига всички на крака и след това ни преведоха в отделението. Там бяхме три жени и беше голямо забавление. Лошото е, че не бива да се смееш, защото раната придърпва и понаболява, същото е и като преминаваш от легнало в седнало положение. Направо недоумявам кой идиот е решил, че в болницата трябва оперираните жени да лежат на легла с пружина. На 6-я ден ни изписаха, а на 10-я вече не се чувствах изобщо като оперирана. Надявам се да съм била изчерпателна.  Успех и да се похвалиш с най-здравото и хубаво бебче! 

Няма какво да те притеснява упойката, те анестезиолозите си знаят работата  Съветвам те да си уговориш някой конкретен, така и ти ще си по-спокойна...Ако си с пълна, после е гадното-гърлото дразни, кашля ти се, а като кашляш те опъва шева...Но за ден минава. Мен ме пробваха със спинална упойка, но не ме хвана, след което ми сложиха пълна. Може би заради шока, който изживях /усещах абсолютно как ме режат  /, ако при втората бременост се наложи секцио, ще искам пак пълна 

Ами не се притеснявай......аз също доста се страхувах, но важното е дапопаднеш на свястни хора....при мен анестизиолога беше много добър.....дори акушерките коментираха, че е с много лека и точна ръка, а това е изключително важно! Аз не знаех подробности, което до някъде ми помогна, но донякъде не, защото не знаех колко дълго ще излизам от упойката, а тя си ме държа доста....първо ми се отпусна десния крак, но левия го усетих чаааак след около 5-6 часа.....важното е да не мърдаш докато те убодат, но те ще ти кажат точно какво да правиш, така че спокойно.....спиналната при мен беше почти задължителна, защото бях болна и пълната ми обясниха че не е за препоръчване, защото с тръбата  можело да ми вкарат в белите дробове бактериите от болното гърло и кашлицата.
А за Скочев......какво да ти кажа....мнението е че уж е добър, но имам позната, която е крайно разочарована от него.... и на мен ми го препоръчаха, но въобще не съжалявам, че не раждах при него!
Успех!!!

Няма от какво да се притесняваш. Мен лично ме беше страх от спинална упойка, за това бях много щастлива, когато анестезиолога ми предложи пълна. Е, ако не исках, можех да си избера спинална.


Дразненето минава с Олипс.

Анестезиологът трябва да е добър и при двата случая - пълна или спинална. Така че, това е първото условие, другото си го решаваш ти. Спиналната определено е по-добрия вариант за мен, виждаш си бебето и си ок след няколко часа да ставаш.

Няма страшно. И мен ме беше страх малко, но всичко мина нормално.
Малко се шокирах от факта, че не си усещам краката, но не е толкова страшно поне никаква болка не усещаш. Упойката ме пусна за няколко часа, не ме е боляла нито глава, нито ме е втрисало, докато ме пуска, както казват някои жени. Изобщо нямах никакви страничани ефекти или последици слава богу. Екип не съм избирала, нито анестезиолог, но съм много доволна.
Леко раждане!

Аз раждах с пълна упойка.Приеха ме в "?Майчин дом"в 9ч сутринта ж 9;30 бях вече на операционната/Ижо е роден в 9;50ч.А аз в 10;30 вече гледах телевизия-"В десетката с Иво Инджев"(беше неделя и все още не бяха сшряли това чудесно предаване).Чувствах се отлично и имах чувството че съм спала поне 10 часа а бяха минали само час и половина.До вечерта вече ставах сама и ходих до тоалетната.На нито ена родилка там не видях да слагат катетър.
Няма по -хубаво нещо от секциото.
Спиш си събуждаш се отпочинала и виждаш едно прекрасно мъниче чистичко и облечено в огромниииии дрешки да спинка в кошче до теб.
Не се притеснява и късмет!

Благодаря ви. Сигурно ви е малко странно, че се притеснявам, но обещавам като родя до пиша кое е по-хубаво - нормалното или секциото

Виждам 4е моми4етата са ти пообяснили кое как, но айде и аz да си кажа.
И на мене ми каzаха , секцио zаради това 4е малката лежеше "с един крак на Емус, с другий на Пирин"  Тоест главицата някъде вдясно под ребрата ми, дупето едната половина в родилния канал . Просто прелест.Явно се беш? пробвала да се обърне правилно милата, но пради топва 4е плацентата беше калцирана и не проиzвеждаше никаква околоплодна вода ве4е,е станало трудно да се обръща на сухо.Та, приеха ме в болницата в 19.00 4аса ,дажее ми дадоха една флия хляб с масло,zаЩото цял ден не бях хапнала нищи4ко от zор. И беz това щяха да оперират на другия ден zатова нямаше проблем. ПОгледнаха дали съм си направила тоалет и ми пожелаха лека нощ.На сутринта zаедно с раzтреперания и потен като щангист след тежка тренировка татко ни свалиха долу в операционната, него го дръпнаха да го обли4ат, и zа да се zанимава му връ4иха една торба с букви с мъниста .роzови и сини, да напише името н а бебка.Ние zнаехме 4е ще е моми4е.Мен  ми направиха едно последно ЦеТеГе (тоновете на бебето ) и ми сложиха абокад.Оттам ъна операционната маса, една украинка анестеzиоложка, много мила,ми направи епидуралнатаънищо не усетих..Майтапиха ме мноиго, zаради дребния корем. После ме леганах наzад и покриха операционното поле с 4аршаф,доведоха и таткото който геройски се държеше,и по4наха операцията, като 2 мнути слевд раzреzа малката беше на бял свят.Покаzаха ми я, и я връ4иха на баща й(каква наглост  , ами аz???  ) и оттам отидоха да я преглеждат по Апгар а мен ме zашиха. След което ме държаха още малко в реанимация, само zа да ми следят кръвното около половин 4ас, и накрая ме ка4иха в стаята.Там 4акаше таткото, а опсле ни дадоха и обле4ената в бяло бебка. около 3 4аса след това по5нах да си 4увствам краката и да ме наболява операцията..до следобяд по4на доста да ме боли,но и дадоха Волтарен на хап4ета , а ве4еррта като се поусилиха пак болкитеъ инжекция.Ина4е станах zа сефте с помощ о мажо още следобяда (операцията беше в 8.30 сутринта.)Кърмих малката  в полунощ , а на другата сутрин като се събудихм никакви болки, нищо.Станах и сама си отидох на тоатлетна,махнаха ми катетъра и след 6 дена ни раzрешиха да си тръгнем.Та така.Вси4ко ще е наред, споко.   

Здравейте момичета, предстои ми секцио след броени дни в Селена гр.Пловдив  и се притеснявам ужасно много.Въпросът ми е каква е подготовката преди самото секцио.Клизми, катетър, упоики....Мога ли да поискам да ми сложат катетъра след упоиката и ще се съгласят ли и т.н.Моля някоя от вас, ако има впечатления да сподели ще съм ужасно благодарна.

Спокойно, няма нищо страшно.
Аз родих със секцио.
Катетъра не е толкова страшен.
Успех.

здравей и аз раждах със секцио.слагането на катетера въобще не се усеща, бих казала че ваденето е по гадно и извастно време след това. имаш чувството че ще се напишкаш.иначе няма страшно, аз 4 часа след секциото вече станах с помощта на акушерката. 24 ч . след операцията ходих напред назад все едно ,че не бях оперирана.гадно и е доста болезнено ставането от леглото първите 3 дена.даже един доктор ме вижда в асансьора и вика преди малко в реанимацията а сега не можеш да спреш.но препоръчват много ходене след секциото за да нямаш сраствания.аз лично само добри спомени имам.и ако раждам пак пак ще е секцио,но този път просто няма въобще да се страхувам.успех!!!

здравей, аз също да се вкюча с успокоително инфо за секциото. на мен не са ми правили клизма преди това, просто нямаше време, защото ме приеха по спешност(след това на втория ден ми дадоха разхлабителни и всичко беше ок). от поставянето на катетъра въобще не трябва да се притесняваш - за мен беше абсолютно безболезнено, както и свалянето му. а мисля, че има вариант да ти се постави след упойката. попитай - може и да се съгласят.най-гадната част беше преместването от реанимация в твоята стая ама все пак става въпрос за 5 мин така че споко. на мен никой не ми е помагал след това в ставането, ходенето до тоалетна и т.н, а лекарят ми ме изюрка още на следващия ден да се къпя. наистина е важно да се движиш след това. при изписването (5 дни след това) все едно не бях оперирана. момичета, раждали нормално по-трудно и бавно се възстановиха.
леко раждане

За мне най-унизителното и неприятно нещо от секциото беше поставянето на катетъра и два дни едвам го издържах, беше непоносимо. После след като го извадиха дълго време ме болеше...

Айде стига, бе! Един катетър- голяма работа. Дискомфортно е в първите 5-10 минути, после заспиваш и след това не го усещаш. МАлко неприятно е отделянето на първата урина след махането му, но и това нищо не е.
Ако те обезболят добре и ти е първо раждане, след няколко часа, ще си ОК; на другия ден ще ставаш, за 4-5 дни болките изчезват. Леко раждане!