без никакви пари,а сега?

Съжалявам, хахо...
Нямате ли близки, родители, на които да разчитате в момента за такива кризисни ситуации?

Случвало ми се е ,като бях студентка и когато детето бе бебе .Причината-закъсняло превеждане на заплата и голяма покупка в предходните дни.Т.е.,сами си бяхме виновни донякъде.Постъпих като теб-направих ревизия на зимнината,на фризера,на запасите от макарони,брашно,олио,ориз и стана ясно,че няма да умрем от глад.Хляб? Може да се омеси питка ,но аз най-често го замествам с мързелива баница/още го наричам солен кекс/.
  Рецептата ми е :1/2 коф.кис.мл.,1/2 ч.ч.олио,2ч.ч. и повече брашно плюс бакпулвер или 1к.л.сода,сирене,3 яйцасъвсем малко хладка вода.Объркваш с миксера.Изливаш в намазнена тавичка/малка/ и печеш 20-25 мин-вечерята ти е осигурена/или закуската/
  Обади се на родителите ви и им намекни за закъснялата заплата.Моите родители са във Варна ,като мен.Бих се обадила на майка ми,но после тя никога не иска да й връщам пари,затова избягвам.

Съжалявам.
Мъжът ти не може ли да вземе аванс срещу заплатата? Или малък заем от приятели/роднини/съседи?
Случвало ни се е навремето, само че нямахме още дете и зорът ми тогава не беше, че нямам пари за хляб (гладувахме или си измисляхме повод да минем през роднини или познати, все някой ще почерпи я соленка, я сладка), а за дамски превръзки.
А за в бъдеще помислете за кредитна карта или овърдрафт към дебитната. 

Точно до днес бяхме така почти седмица - ужас. И сами сме си виновни де, много са ни широки пръстите напоследък, а и балове, дрехи, имаше си разходи.
Добре, че имаме кредитна карта и карахме на нея, но за някои неща си трябват пари в брой.
Като студентка също ми се случи веднъж - 2 месеца без заплата, когато фирмата фалира, помолих майка ми за малко пари, мисля, че и от една приятелка взех малко, платих си сметките и почти не ядях.

Само веднъж като студентка - купих си билет за в къщи и имах само 30ст. Оттогава - никога не си тегля всички пари от дебитната карта.
Стискам палци скоро да приведат заплатата на мъжа ти и никога повече да не изпадате в такова положение!!!! 

В момента сме почти така, т.е. нашите пари свършиха и взехме заем от баща ми.
Но пък се разсипахме от ходене на рожденни дни и балове.
Добре, че в такива случаи има на кого да разчитаме, не ни се беше случвало от много, много отдавна и не искам повече да се случва.

Направи си някакво примерно меню от продуктите, с които разполагаш.Така няма да си толкова стресирана.А кафе може и вкъщи да си сварите.Нямате ли близки, които да ви помогнат за момента?

Аз имам една касичка, в която изсипвам рестото от пазаруване.Скоро ми се наложи да я отворя-83 лева на стотинки.

Последно беше преди 1мес. Очаквам пак да се случи след няколко дена- данъчният, който трябва да ни върне голямо ДДС, е на курс. А трябва да плащаме заплати...
Ако до вас има магазинче, където те познават, помоли ги да пазаруваш на кредит.

Не можете ли да вземете заем от някого, много гадно така

Ооо, вече ми е начин на живот, от 2-3 месеца...С получените пари купувам продукти и нищо не остава...А дори тук не може да се готви  и хладилник не мога да ползвам, защото ми ядат храната...Пълен отврат.

ti kade si vashnost????

В коя точка на България си Хахо? Мога да ти пратя 50 лв.

Случвало ни се е... Няколко пъти - за няколко дни или седмица. Отвратително е... Наистина омитахме всичко налично от шкафове и хладилник до шушка. Готвех яхнии и това си е. Сега гледам   да съм запасена с разнообразни продукти, защото винаги може да се случи отново... Даже сега се сетих, че всички торбички за боклук са ни свършвали, толкова време не сме пазарували...

За съжаление има такива моменти. Случвало ми се е. Обикновено залагах нещо в заложна къща - злато, веднъж си заложих и телевизора  - първия път щях да потъна в земята от срам, защото до тогава мислех, че само крадци, комарджии и наркомани влизат в заложните къщи. Е, преживях го и "спасих положението". И бутилки съм връщала, и вестници - ама това зависи дали има пункт за вторични суровини наблизо, иначе не си струва.
Разбирам те напълно как се чувстваш. Дано лошият ви период бързо свърши. Ако си от София, пиши ми на лични.

Случвало ми се е.
Доста дълго съм живяла на ръба, с малко дете и мъж който почти нищо не изкарваше.
Сметки - наем, ток, вода, малко храна и пак на нулата.
Един ден си взех детето и си заминах.
Това е моята история.
Дано на вас има кой да помогне - близки приятели , семейство 

Да, случвало ми се е. Но при теб е по-трудно, имаш дете, а една майка от залъка си ще отдели за детето й да има. Когато се запознах с мъжа ми и заживяхме заедно бяхме без пукната пара. Всички мислеха, че няма да оцелее дълго връзката ни, особено майка ми. Заплатата стигаше за наема, тока и водата. Хранехме се с макарони от 0.50 ст. и разтворен във водата бульон за аромат, идваха приятелите му на гости и ни изяждаха вечерята, като мезе на ракията. Нямаше на кого да се оплачем, от кого да искаме пари. Гадна работа. Решението беше кредитна карта, взимаш заплата, погасяваш си задълженията. И до сега нямам навика да ходя по кафета с приятелки, предпочитам да ми идват на гости.
Дано се оправите скоро.

 
Повече ли на сметка ти излиза да купуваш пюрета, отколкото да ги правиш?

Прочела съм в този форум много хубави мнения за пестене на пари. Една мама беше казала, че в магазин без предварително направен списък не влиза... Почнах и аз като нея.

Винаги държа в камерата пакетче мая и гледам да имам пакет брашно, за екстрени ситуации.
След като вече сте в такова положение, и сте преровии шкафовете не ви остава нищо друго, освен да поискате на заем, но и той ще трябва да се връща... Така че ще трябва да си преосмислите бюджета.

Мдаа...на повечето ни се е случвало,май...Аз останах на у0лицата(в буквалния смисъл!) след развода,без пукната пара...Заминах в друг град от срам,продадох някое и друго останало ми бижу,и като си платих наема на една стая,останах пак 0:0...И после години наред не можех да си стъпя на краката,че и с един лихварин загазих,ужасна работа...Децата ми са яли само хляб и маргарин седмици наред,колко рев изревавах нощем от мъка и страх дали няма да ги увредя здравословно...И сега ми се плаче,като си спомня...Ама така човек се научава да цени парата...Сега една излишна стотинка не давам!Нека ме смятат за скръндза...

В София, на квартира Кухнята е отвратителна, гадната котка се разхожда по масата!!! А като оставя нещо в хладилника, после много рядко го намирам. Още ме е яд за една луканка, с която сигурно две седмици щях да изкарам, а  после видях как хазяйката си я реже и си я хапва в нейна чиния И не знам къде я беше прибрала, но после ми я нямаше в хладилника.

Ама хахо-то нещо не се появи да каже дали има от кой да вземат на заем.
На мен не ми се е случвало напоследък, просто не купувам нищо "непредвидено", чакам заплатата и тогава...
Но преди съм имала седмици без стотинка, бях ученичка и никой не зависеше от мен, но и на никой не му пукаше за мен.

Леле, аз мислех, че си в общежитие. На мен в общежитието ми крадяха храната, крадецът също така казваше и разбрахме кой е, чак като се изнесе.
Но хазяйката да си я хапва и то пред теб - пълен ужас!

Чак без никакви пари не ни се е случвало, ама преди заплата винаги е зле работата. Сега вече съм на работа и нещата са си ОК. Иначе винаги гледам да имам продукти за черни дни - пакет боб, спагети, маги малки тайни за спагети, леща и брашно...

Спомням си голямата зима във Варна преди 2-3 години. Купихме си макарони и брашно, малко яйца, кисело мляко, колбас и сирене. Другите хора бяха като луди, една жена награби всичката мая и не остави за другите, а един си беше купил само ботилка водка. Мисля, че дори хахо да не е влизала отдавна да сподели ние доста се разпростряхме. За това ми харесва този форум, защото мога да споделя и да намеря севети по въпросите които ме интересуват. Дано не ни се налага повече да изпадаме в такива ситуации. Това което не ни убива ни прави по-силни 

Позната ситуация...била съм без никакви пари, за няколко дни, като студентка в чужбина... Няма и към кого да се обърнеш, чакаш понеделник банките да отворят и родителите да ти преведат... Боже, не искам да си спомням 

хахо, дай сметка или адрес на ЛС да ти пратя пощески запис.

Много е мило от страна на всички, които проявяват желание да помогнат на момичето.
И на нас се е случвало. Наложи се да взимаме от на детето левчетата, които му бяха давали бабите.
Толкова тъжно ми стана. 
Надявам се да дойдат по-добри дни и когато работим да можем да се издържаме спокойно.
А празниците и подаръците наистина натоварват семейния бюджет - ама нали сме си такива българите! Сърце да е широко. 

Подозирам , че си е мислила, че си е нейна луканката...Макар че голямо нещо е тва, не са едни кренвирши да не помниш тая седмица ли си купил или миналата...Преживях го, де, някак си. Сега пак цяла седмица ще нагъвам кренвирши и лютеница и...дано го вземат на работа, че ми писна от мизерия Аз като работех, нещата горе-долу биваха...Ама сега просто е мъничък кошмар. Поне спестих за интернета

нямам думи ,с които да благодаря на всички за желанието да ми помогнете, ужасно ми е неудобно, пари с пощенски запис не мога да приема... не очаквах такава реакция...трогната съм,през сълзи съм чела отговорите ви . по-скоро много ми помогна психически това,че споделяте и вие вашите трудни моменти... дано за всички това ужасно положение мине по-бързо. много ви БЛАГОДАРЯ!!!

момичета, ужасно е това че ни се налага да изпитваме такива трудности... толкова много от вас са имали трудни моменти, аз също много често изпадам в подобна ситуация... някои хора харчат без да мислят и после нямат пари,а какво да кажем за тези които си правят сметката и стотинката цепят на 2 и пак няма оправия...?!?! незнам какъв е изхода от този кошмар... това положение как ще се отрази  на децата ни...ужас

Ох  ама и аз съм една - пощенски запис...че кой ще си каже адреса на непознат  Просто това ми хрумна като най-лесен вариянт 

хахо, разбирам те за това че не искаш да ти пращат пари, аз самата не бих могла да приема,но въпреки че пишеш че има храна за детето,аз пак ще те питам- искаш ли да ти пратя пюренца, само пиши какво яде бебо... не ми е проблем, какво АМ ядете?  на всеки може да се случи да попадне в такава ситуация, този форум е за това в крайна сметка, да си казваме проблемите и благодарение на това,че има добри хора да получаваме съвети и помощ хайде помисли си и ако няма изменение на положението ми пиши за детето
не забравяй ,че днес ти помагам аз -утре може да се наложи да ми помогнеш ти!

Мама ми превеждаше с Уестърн Юниън, за 20 мин. хоп - парички. Ноооо много беше кофти, тя е взимала заем да ми прати.

Колко сърцати хора има веднага готови да пратят пари на напълно непознат!

Интересно, сърцатост или наивност? То било много лесно измъкването на пари от народа!

  Случвало ми се е, много е гадно.

И аз съм минала през същото. Веднъж имах дилема - какво да купя - антибиотик за мен (бях с пневмония) или мляко за бебето. Чувството за дълг надделя и купих млякото. В този момент на мен ми помогна брат ми и спаси положението. 
Един ден аз също си взех детето и напуснах Муньото завинаги. Обаче още ми държи влага.
Помоли за помощ родителите или брат, сестра ако имаш. Друго не се сещам. 

Xaxo da kaje v koi grad e pone, za da moje njakoi da i pomogne eventualno. Mnogo e tupo bez puknata stotinka. Xaxo, ne se pritesnjavai! Nadjavam se da se opravite finansovo!   

И ние сме имали такива моменти! Случвали се е да вземем и на заем, за да вържем двата края. Дори сега след всички балове и празници сме почти на същия хал. Аз по принцип съм голяма оптимистка и винаги си казвам, че нещата ще се оправят.  Много често си казвам, че най-важното да сме живи и здрави и рано или късно нещата ще се наредят. Кураж мила Xaxo 

За почти седем години семеен живот се е случвало само веднъж.В началото на 2002 година.
Заложих огромен златен пръстен, който ми беше подарък от бивше гадже- грандоман и който аз въобще не желаех.Та мисълта ми е, че бях го прежалила и дори и да не можех да го "отвържа", нямаше да ми пука.Така вързахме положението до заплата ли беше, до майчински ли, не помня вече...

да, от няколко месеца насам все по-често ми се случва. къде отиват тия пари просто не мога да си обясня.  :roll

Преди да се съберем с мъжа ми не ми се е случвало да оставам без пари за храна. Когато заживяхме заедно се случи. Той просто не беше научен да пести. Когато преди са му свършвали парите е пазарувал на кредит. Аз не съм научена така. Родителите ми цял живот са били с малки заплати на вересия не сме пазарували. Когато закъсахме го накарах да вземе пари на заем, а от тогава започнах да  разпределям финансите както аз си знам.
И от всяка заплата заделям по 20 лева, които се пипат само в най- крайния краен слчай.
А тези пари се случва да се натрупат...

за съжаление и на нас ни се е случвало, напоследк по-рядко, но все пак
когато имаш малки деца е много е трудно, защото за тях винаги трябва да имаш- може да се наложи за лекарства, храна памперси...

случвало ми се е като бях на квартира 2 години. парите ми свършваха в сряда (даваха ми малко, а и не мъкнех мн. храна  ) и   ядях яйца, защото бяха най-евтиното, което можех да си купя. оттогава свързвам яйцата с безпаричие    случвало се е да останем с малко пари с приятеля ми, но добре, че имаме кредитни карти 

хахо, кажи от какво имате нужда за детенце... колко е голямо, в кой град сте?

Факта, че Хохо благодари на всички /на мен на лични/ и отказва да приеме пари, доказва, че не сме наивни. Просто така сме устроени, ако можеш помогни и това е. 

и на мен ми писа. момичето има нужда! Пък и никой тук не печели активи с добро поведение. ако някой иска да ни лъже - нека! То всичко се вижда! Ако подхождаме към всичко скептично не ми се мисли какво ще стане!

Последните няколко месеца и на нас взе да ни се случва.Останах без превръзки добре че имам приятелки.Но вече имам стратегия и тя помага:
1. На милото заплата рапределям аз (не му се нрави много но иначе харчи за глупости )
2. В една касичка пускам стотинки от ресто
3. Заделям по някой лев от заплата (ама милото за това не знае и като останем без пари аз вадя заделените ама не му казвам от каде са та малко да се стресне)
 То мойто мило не е много от пестеливите ама то и аз не съм.
Чудя се само каде потъват тия пари тъй като и на двамата ни увеличиха заплатите, но сега липсата на пари е по остра отколко да речем преди половин година

И на мен хахо ми благодари на ЛС

Случвало се е, но ей Богу...оцелявали сме. Ужасно е ако се случи в момент, когато някой е болен или трябва да се пътува, а още по гадно по празници, когато и подаръци се очаква да правиш.

От скоро практикувам една техника за пестене на парички. Не харча железните левчета, а ги събирам в касичка. Невероятно е колко лесно човек може да отдели от нямането си понякога  Препоръчвам го на хора, които искат да пестят, а до сега не са се справяли.

Покрай майчинството се случват и такива моменти. Особено сега, когато шефа ми ми бави парите за март.  Затова и напуснах.
Позлваме каквото има в шкафовете - пълня ги когато можем.
Ако се налага не купуваме хляб, а го меся. Брашно, суха мая и сол или захар. От едно яйце взимам белтъка за вътрешността, а жълтъка за отгоре. Ако няма яйца - и без него.
Или варя макарони.
За сладко - кекс.
Караме на сандвичи. Бебето е на кърма и ако се наложи увеличавам кърменията и взимам витамини. (добре, че досега се е налагало само 1 ден). Баткото е при майка. Там се храни добре.
Имаме още от картофите от зимата. Купувам пакет замразени зеленчуци и правя пюрета. Той пък много много не ги яде. Затова и купувам и готови.
Отваряме буркани от родителите. Правя соленки или сандвичи на мъжа ми за работата... И каквито пари имаме гледам да остават за транспорт. И имам заделени 5лв, които не пипам, за да стигна до майка.
Научих се как да оцеляваме, но не знам как да разпределям парите, когато ги има...
Особено като има да се запълват толкова дупки.

Ако трябва да изкарате до края на юни е по-добре да намерите малко пари на заем. И да ги пестите.
Липсата на пари действа ужасно на психиката. Аз се депрерам и почвам да ям повече.
И аз се трогнах, че хора, които не ви познават веднага предложиха помощ.  Както и за отношението на хахо - мила, много хора изпадат в такова положение. Ако се наложи да вземеш пари на заем - по-добре го направи, а не гладувайте. Особено заради детето. Има някои неща, които трябва да се купят. А и няма вечно да сте в това положение.
Ще дойдат и по-добри времена.

не, никога не ми се случвала такава криза.
в такива моменти сигурно е добре да имаш повече брашно, ориз.. ужасно е да давам такива съвети в 21ви век.
но според мен трябва да удържите максимално и  да не взимате заем, докато не сте изчерпали всички възможности.
до тогава датата за плащане дано дойде.. 

И на мен хахо ми благодари на лични 

Въпросът не е в това дали хахо лъже, а в лековерието към непознати хора. Хахо може да е много искрена и честна, но принципно никога не можеш да знаеш кой е отсреща и доколко е съвестен. Не може да разчиташ, че всички са порядъчни като теб. Тази доброта граничи с глупава наивност.

Колкото по въпроса дали съм оставала без пари, оставала съм без джобни пари. Заделени и спестени съм имала винаги дори в моментите когато сме живяли много бедно. Така сме устроени с мъжа ми, че не можем да живеем без заделено "за черни дни". Никога не знае човек какво го чака утре. А както се казва, баба знае две и двеста. Т.е. винаги можеш да спестиш дори от там където ти се струва немислимо.

Сигурна съм, че по един или друг начин хахо ще се измъкне сега от ситуацията- слава богу не сме сами на този свят. Има приятели, роднини, банки в края на краищата...Неприятно е разбира се, но ще си прави сметката за в бъдеще.

xenia, от постингите, които пишеш, ми се струва, че си коравосърдечен човек!!
 Жалко за което...

Нашата рецепта също е касичка, в която пускаме железни левчета и по 50 стотинки (другите момети само правят обем) + оувърдрафт, макар да се пазим да не влизаме в него. Чат-пат се справяме, даже понякога се налага да даваме назаем на приятели, които нямат оувърдрафт, ама те плащат лихвата  (а и тя не е толкова голяма за малки суми и кратък срок)

Разум и коравосърдечност не вървят ръка за ръка.

xenia, "ако" винаги има... ако лъже- тогава сме излъгани, майната му. Но ако не лъже и наистина е в нужда- тогава ще помогнем. Предпочитам да съм излъгана, отколкото да живея с мисълта, че съм могла да помогна, но мнителността ми е попречила.

Абсолютно съм съгласна!

А как се нарича отказ за помощ, защото може и да не е искрен?... Разум?!

Изяжда ги инфлацията. Все по-зле става. Ако миналата година 800лв са били някаква средно - прилична заплата... днес вече не са.
Положението е страховито.

Хахо,съчувствам ти. Чак без стотинка не сме оставали, ама много добре знам какво е да си без пари. Наистина е мнооого неприятно.

Възхищавам се от написаното от теб Рени  и съм съгласна на сто процента!!!!!

Зечова, хората са го казали... когато искаш- намираш начин, когато не искаш- намираш причини.

Оставала съм, откакто се роди Джули - непрекъснато, имаше един период когато бях бременна в последните два месеца...нямаше какво да ядем в къщи, аз безработна, мъжът ми в сивата икономика - ако изкара - за лизинга, тамън нещо съберем, колата се счупва...ходих си по  пазара и видях пресни картофи, така ми се доядоха, разплаках се, но нямах дори за половин килограм пари... не искам да си спомням, сега е почти същото, но тогава точно от форума една жена ми подаде ръка, неочаквано - без нея сигурно нямаше да родя в тези условия, в които родих...
Джули отдавна яде кисело мляко, впрочем всичко...трудно ми е, не виждам път, но не искам и да мисля, защото в противен случай ще полудея...
Браво на тези, които са ти предложили помощ - това са хора със сърца, от мен мога да ти предложа духовна подкрепа и някакви друшки за детенце, които на мен са дадени за Джули ( точно в този най  -страшен период, този форум беше до мен - благодаря ви !)

винаги накрая всичко до пари опира и ние с мъжо почнахме да се караме за пари вече то няма как

на всеки може да се случи в днешно време.
не се отчайвай,мила!
ако мога да помогна,пиши на лична!
как е бебчо?

момичета, вие направ о сте ,,, нямам думи на всички съм благодарна и за съветите , и за много лични съобщения които получавам с предлижения за помощ   за сега скълъпваме положението с продуктите,които имах, детето има още пюренца и каши,аз за нея пазарувам винаги по повече като взема някакви пари,за да не се тревожа и за нея...неска мъжът ми чака заплата... ще се оправим, мерси за загрижеността ви   
аз за друго се замислих, как може в 21 век, влезли в европейския съюз да има такава мизерия, да не можем ние МАЙКИТЕ да си гледаме спокойно децата и да сме изложени на подобни унижения и безизходица... отчайваща работа...

Хахо, и за Сомалия също е 21ви век...
Тършуването из шкафовете наистина действа депресиращо. Най-добре отпуска "шопинг" терапията, ама след това отново се депресдираш, защото взетата заплата изчезва.
Опитай това със списъка за пазар, ако можеш опитай ти да приготвяш пюретата. Храната навън винаги е по-скъпа отколкото домашно приготвената. Сандвичи за работата в чантата е по-пестеливо отколкто сандвич от близкото кафене.
Ще свикнеш...

Знаете ли, на запад отдавна така планират...а домашно приготвената храна там е задължителна...Трябва и ние вече така....

немога да разбера съвета за домашно приготвените пюрета.......
ако нямаот къде да се вземат продуктите?-трябва да са от пазара,пълни с нитрати.....
а са и доста скъпички.да се приготвят в къщи на котлона....при тока,който плащаме
и никога не може да се приготвят толкова разнообразни,с много зеленчуци и меса.
и в 21 век ни трябва търпение,че живеем в България.

Ако готовите пюрета не са с нитрати, то те или трябва да са правени от ГМО или да са от скапани плодове и зеленчуци. Не вярвам на пюретата от ябълка да махат корите и семките на ябълките, костите на рибите и т.н. А ти колко вариш зеленчуците като правиш пюрета?

Човек се простира според чергата си... И ак като бременна съм яла филия със сланина на закуска дълго време, за да има за голямото ми дете "добра храна", по-важно от здравословното хранене е храненето изобщо. Ако имаш възможност - избираш. Ако не - просто ядеш това което можеш да си позволиш...

момичета, организациите за майки и деца, в една от които членувам се борим всеки ден за това да сме по-добре, но...на мен направо ми е бедна фантазията какво може да измисли държавата, за да ти пречи да живееш добре.
Сега, след като извоювахме 315 добре платени майчински дни и 180 лв. майчинство - Нои пък ги бавят или въобще не ги плащат!!! Не знам, не знам!
Истината е ние помежду си да си помагаме за сега и за винаги. Не вярвам поне в този наш живот да се събудим доволни....след 100 г. може би!
Както и да е! Аз също много се зарадвах да видя, че човещината е жива и действа.

 mama jojo , не е ли възможно по някакъв начин Сдружението да помогне да се спре простотията с тези болнични? да се организира пак протест, например  чудно ми е защо не се говори за това в медиите, сякаш просто няма такъв проблем 

в момента ни предстои кръгла маса за проблемите на близнаците, че те горките получават за 2,3 или повече едновременно родени деца 1 майчинство - като мен и теб!
Като мине това - продължаваме нататък. Край няма!
Има много проблеми. Очакваме майките да сигнализират и да пишат, че в София е едно, а в страната....не е точно така.
Не мога сега да ти отговоря за протест, но ако правим - всички ще научите!

Подкрепяйте се!

Човек съди за хората по това какво той самият е способен да направи. Ако самият той е склонен да послъгва, очаква и този срещу него да прави същото. Ако е искрен - очаква това и от другите. Какво да се прави, едни са доверчиви - други не, но чак пък "глупава наивност". но дори да приемем, че сме глупави наивници, по-добре да помогнеш на някой, който лъже че има нужда от наивност и глупост, отколкото да откажеш на някой който наистина се нуждае от прекалена предпазливост.

Всеки сам избира дали да дава пари, така както всеки сам избира дали да бъде милосърден. Има много народни мъдрости, включително и приказката "Болен здрав носи", има поговорки като "Приятел в нужда се познава" и т.н. Според мен всичко е въпрос на личен избор, както и това дали да бъде милосърден. Някои пък го правят за имидж... - това е нещото, което направо ме гнуси. Но истината е, че вашите пари са си ваши и вие имате право да правите каквото си искате с тях, това включва и даряване. Дали ще ви мислят за наивници пак си е ваша работа, въпроса е как изглеждате в собствените си очи.

Конкретно до даването на пари - виждала съм как взимат оборота на просяци. Мисля също че  е много трудно човек да надвие собствената си гордост и да проси. Мисля че затова и авторката на темата няма да приеме пари от съфорумки.
Има още нещо обаче - когато човек надвие тази си гордост веднъж, после става по-лесно да проси и в един момент това става лесен начин за идръжка. Не само просене по улицата, а просене от приятели, познати и т.н.
Така че мнението на Ксения, че даващите пари са наивници не би трябвало да ви ритеснява - нали не правите това заради околните, а заради нуждаещите се и заради вас.

 
Извинявам се, че се намерсвам в темата..
Не съм майка, но си представям каква мъка ти е...
Баба и дядо ме отгледаха- и аз помня доста безпарични дни, и филийките с масло... Затова ми стана мъчно и реших да ти дам малко кураж..
Прочетох мненията ти, ти си едно прекрасно и силно момиче и трябва да помниш, че в живота ВИНАГИ има баланс и ще настъпят и по - добри дни за теб и семейството ти, сигурна съм!
Поплаках си за майките, които страдат като теб, за държавата, в която живеем, за историята на Буболина (    ).. и не знам какво да кажа..Кураж и бъди щастлива, че имаш добро сърце..Защото то не се купува.
Усмихвай се и - повтарям - вярвай в доброто бъдеще!
Целуни бебчето и го заведи на разходка, на люлки или на гости на приятелчета за 1 юни - все прекрасни и безплатни занимания   
Лек ден и много усмивки!