Как се 4Увствахте преди 1-вото раждане?КАкво ви вълнуваше?

Бих разпитала по-близки жени, които познавам добре. Някоя приятелка или колежка със сходни критерии, която да препоръча някого.
В краен случай бих избрала и непозната жена, но след подробен разговор. Някакъв опит с деца да е имала - със свои поне. Да ми е стане ясно как ще действа тя в предвидимите ситуации, да съм спокойна, че е сериозна.

А какви са цените в Париж?

Преди раждането не беше добре - бачках дъ-ълги дни, свърших в сряда, в четвъртък родих. Освен това имах холестазис - десеторно увеличаване на чернодробните киселини отложени в кръвта, което предизвиква невероятно чесане по цялото тяло, един невероятен ужас.  В последните 3 месеца просто не можех да спя, добре че работех и ми се отвличаше вниманието малко. Накрая бях направо изтощена. Освен това се боях за бебето, понеже при това заболяване има опасност от какви ли не проблеми. После родих (много бързо) и започнаха хормоните да ми разбъркват мозъка и отново не бях на себе си за около 3 месеца, точно докато се се върна на работа. На всичкото отгоре Мартин имаше колики и когато не спеше ревеше, а не спеше по много. Добре че майка ми беше при нас за около месец и половина, иначе сигурно щях да се гръмна. Сега вече всичко е наред, но сериозно се замислям да забременея пак, защото има 80% сигурност че пак ще имам холестазиз.
От всичко, най ме беше страх от раждането, а то беше най-лесно - епидурал и 20 минути натискане и това е. Е имах 3 часа много силни контракции преди това, ама после беше лесно. Всичко останало беше много по-трудно отколкото очаквах и бременност и след-бременност. А за детегледачки поне не трябваше да се тревожа, нашите баби се редуват да го гледат в къщи и той чак сега тръгва на градина. Недостатъкът е че трябва да живеем с тях и те ни се качват на главите 

Да знам, наистина сме добре в това отношение, но минуса е че много се обтягат отношенията с бабите...
Кой как знае, това не трябва така ами иначе, аз знам нали 2 деца съм отгледала, вие моето мение не го ли признавате... и такива. Но за детето е много по-добре, а ние издържаме и не се оплакваме. А и е лесно - не тичам по градини, не се разболява, понякога има сготвено в къщи, понякога изчистено и вместо да се занимавам с домакинска работа мога с него да си поиграя. Но вече е време да се справяме сами. А и времето което спестявах от домакинстване, го прекарвам да забавлявам бабите през уикенда.
А да не говорим колко пари сега ще тръшкаме за градина - $900 ан месец , но все пак 600е за седмица е доста..., предполагам че и тук е горе-долу толкова.

последните ми вълениния преди раждането бяха, че искам да раждам, а ме убеждаваха, че няма за къде да бързам след като вече прносвах  16 дена 

Единственото ми сериозно притеснение беше, че няма да се озова навреме в болницата. Тогава се въоръжих и с първия си мобилен телефон, от страх, че ще започнат контракции, пък съпругът ще е на работа, пък може да съм навън, и кой ще ме закара до болницата, и т.н. Е, случи се да ходим до болницата през нощта, а пък инструкциите на гинеколога как да броя контракции се оказаха почти перфектни. (За сведение, свекърва ми беше тук за второто бебе, и ако слушах нейното вещо мнение, щях здравата да я оплескам с неподготвено домашно раждане).  Страх ме беше и от мисълта как така ще ми забиват игла в гърба за епидуралната упойка, но дори боцване не усетих.
Като цяло, бяха прекрасен период тези дни преди първото раждане.  Бях ги посветила на глезене на себе си - разходки, кино, хапване, исках да си отвзема хубаво, ама много хубаво от моминството, много ми харесваше тази първа година в Америка. Надявам се, че си отвзех максимално.

Хаха аз отидох с много добро настроение сутринта - от много четене във форума, хич не ме беше страх и се хилех като тиква, докато сестрата дето вливаше епидуралната изчезна някъде. Е от 8°°ч сутринта до 18⁴⁰ч вечерта, само 2 часа ме боля. Но някак си пак не ме беше страх.
А какво ме вълнуваше? - как изглежда бебо, дали всичко му е наред(на една от ехографиите виждахме 6 пръстчета на едното стъпало ), на кого ще прилича, здрав ли ще е?

Така ме беше шубе,че исках да си тръгвам от болницата  .Казах им,че днес няма да раждам  и ми е Ок всичко( с изтекли води и разкритие 4 см).Добре ,че мъжът ми  сряза мераците 

Много хубаво си попитала как е било преди първото раждане, защото аз за себе си знам, че второ няма да има 

Аз имах тотално куул бременност, само киселини и ишиас ме мъчиха, но някой са много по-зле. През цялото време виждах пред себе си следния сценарий - водите ми изтичат, аз изпадам в паника, тръгваме за болницата и времето не ни стига, драма, театър и пак драма.
Мина 8ми месец, започна 9тият. Термин - 24 март. На 14 март рекох да отида в болницата ей така на ехограф. От чисто любопитство исках да разбера дали всичко е ок. Пристигнах и като видях 10 бременни жени, които вече седят в чакалнята, замалко да си тръгна, явно нещо ме спря и останах. Два часа по-късно идва моят ред и аз вече мислих как след точно 10-тина минути ще хапна ризото ди маре. Да ама не. На ехографа се видя, че околоплодните ми води били драстично намалели, трябвало веднага да се предизвика раждане. Аз - хем радостна, че всичко свършва, хем недоволна, че ми се изплъзва овенът, а хич не исках риба. И най-вече СТРАХ. Пуснаха ме да си ходя и ми казаха да се върна в 18 часа вечерта. Прибрах се аз трепереща вкъщи, започнах да звъня на майка, на приятелки по целия свят, реших да не ям нищо, като добро дете си направих две клизми (!!), изкъпах се, козметирах се, довърших си чантата и зачаках в еуфория. Незнам защо си мислех, че ще ми предизвикат раждането същата нощ. Те само ми взеха кръв, прегледаха ме за евентуално разкритие и ме настаниха в стая. Аз бях гладна като вълк вече. Не можах да спя цяла нощ. Страхът обзе всяка моя клетка, получих задушавания, нервни спазми. Едва изтърпях нощта, в 6 часа мина закуската, на мен разбира се нямаше, аз вече припадах от глад. Знам, че си казвах, че настъпва моментът когато ще сложа крайпътния камък в живота ми. Че може и да не си видя детето. Най-сериозно очаквах и да не надживея това. Какво - още не знаех.

Няма да разказвам раждането ми, правила съм го вече тук. Мислите и чувствата, които ме придружаваха преди това бяха уникални. Уникално силни, уникално позитивни, но и пълни с ужас. Имах чувството, че се намирам в някакъв кошмар - дрогирана еуфория, смесица от хиляди усещания, но по-скоро като в болестно състояние. Чувствах се и неописуемо безпомощна. Идеята, че от мен ще излиза след няколко часа човек, ме караше да се чувствам доста животински. И страхът...

Така както се чувствах преди да родя надминава дори и усещането след раждането.
Радвам се за поставената тема, защото досега никога не се бях замисляла. Сега осъзнавам, че палитрата от чувства беше милиони пъти по-интензивна преди раждането. Даже ме вкара в размисъл 

Преди първото ми раждане се страхувах, че нещо ще му има на бебето, но така се чувствах и с второто и с третото. Явно е от хормоните, защото сега като се сетя какви мисли ми се въртяха в главата, се чудя къде ми е бил акъла  . С първото отидох в болницата с контракции и като ме приеха така си глътнах езика, че спряха, та трябваше да ме сложат на системи за да ги предизвикат наново. След раждането също ми беше притеснено, понеже нямаше кой да ми помага - помня че четях една френска книга Аз гледам дете (или нещо подобно беше) и една друга книжка Детска кухня (българска) - четях, подчертавах и в крайна сметка бабите от махалата обявиха моето бебе за най-добре гледано в квартала 
 

Много бях любопитна как ще ми изглежда сина .

Чуствах се чудесно.Физически и психически.С наближаването на термина,се будех с притеснения само във вторник сутрин.Не харесвам този ден от седмицата,не исках да раждам тогава(шашаво звучи,ама аз си имам пресантимани...).Станеше ли вторник вечер към 20.00 часа,примерно,и си казвах"вече е ок" ))))
 Така и стана,на  Св.Валентин(вторник)вечерта към 10 се започна.
По принцип не съм излишна паника,това помогна много.
И аз като MegiX,едва чаках да видя как изглежда...
   Колкото и да си мислех,че никога няма да забравя как съм се чувствала,какво ми е минавало през главата и т.н.,съм грешала...ето не мога да пресъздам точно момента Осъзнавам току що,че все повече ще избледнява..............

Бях любопитна как ще изглежда бебето, дали е наред всичко, как протича раждането на практика, а не само на теория. Дали ще се справя с обдишването на контракциите и разни такива "технически неща"

Аз пък най-вече последните дни се притеснявах за упойката - защото знаех, че ще е секцио и много ме беше страх да не би да ме парализират.
Имаше и разни други страхове - дали бебето ще е здраво, но за упойката си спомням и до сега.
И следващите пъти се вълнувах не по-малко.
Сама съм си ги гледала като бебета. Нямаше баби.

Зле. В края на 8-я месец изненадващо почнах да вдигам кръвно и последните седмици преминаха в постоянни изследвания, мерене на кръвно, пиене на хапове, които не помагаха, тревоги добре ли ще е бебето...