Всички сме ССФ и нямаме тайни, но все пак, преди да разголим души и тела пред благоверните, какво правехте с тайните? Пишете ли в дневник? Блог? Лична драма? Споделяте ли с приятел/ка? Или ги заравяте дълбоко, дълбоко, и само регулярно забърсвате праха?
- Публикувана: 24 май 2007, 16:18 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 11:38 ч.
Тайният живот на госпожа X
Е, не ми казвайте, че не ви напира понякога да изпуснете водата от дълбокия кладенец. Как? Къде, къде?
Нищо не напира да излиза
Някои неща напират да влизат...но къде и как не казвам 
Не чак такива "тайни" споделям с приятелки, но сериозни нещо - тц
Единствената тайна, която си струва да опазиш, е скучният живот 
Но пък може да се потвори наистина върху нетрадиционни начини да кажеш "цар Мидас има кози уши"
Писмо в бутилка
листчета в китайски кифлички с късметчета
Написани с пръст по запотеното стъкло на автобуса
Прикрити с фикция. Затова съществува литературата, в известен смисъл.
Музика. Още по-хубаво. Тайни-симфонии, треш метъл тайни, тайни фадо, индъстриъл тайни, поп-тайни...
хм. може би интернет ни е лишил от мотивите да бъдем изобретателни.
Но пък може да се потвори наистина върху нетрадиционни начини да кажеш "цар Мидас има кози уши"
Писмо в бутилка
листчета в китайски кифлички с късметчета
Написани с пръст по запотеното стъкло на автобуса
Прикрити с фикция. Затова съществува литературата, в известен смисъл.
Музика. Още по-хубаво. Тайни-симфонии, треш метъл тайни, тайни фадо, индъстриъл тайни, поп-тайни...
хм. може би интернет ни е лишил от мотивите да бъдем изобретателни.
Под тайни, да предположим, че имам предвид и онези неприятни мисли за другите, които не ни отиват на алтруистичната натура. Тях какво ги правим?
Ще се опитам сериозно да отговоря 
Някои неща, помисли, инстинкти ако щеш е най-добре да си седят скрити. Преди време имаше тема, май за хетеронимите беше, докато се наканя да се изкажа по същество, тя залезе. Но там си мислех, че са малко натурално- откровените хора, че Лизбет и Калпазанка са форумски архетипи, понеже казват нещата, които ние само си мислим или които само ни се искат....
От друга страна, прекалената откровеност често наранява, ако е самоцелна, е излишна.
А тайните си ги пазя, блогче имах, но го зарязах, на приятелки съм споделяла, после сме се отчуждавали ( не поради споделянето, де). Не знам, аз съм плямпало, гледам да се сдържам по-скоро, отколкото да будя емпатия.
Някои неща, помисли, инстинкти ако щеш е най-добре да си седят скрити. Преди време имаше тема, май за хетеронимите беше, докато се наканя да се изкажа по същество, тя залезе. Но там си мислех, че са малко натурално- откровените хора, че Лизбет и Калпазанка са форумски архетипи, понеже казват нещата, които ние само си мислим или които само ни се искат....
От друга страна, прекалената откровеност често наранява, ако е самоцелна, е излишна.
А тайните си ги пазя, блогче имах, но го зарязах, на приятелки съм споделяла, после сме се отчуждавали ( не поради споделянето, де). Не знам, аз съм плямпало, гледам да се сдържам по-скоро, отколкото да будя емпатия.
Трябваше да пусна темата в ДиС, там са майчетата със социален живот, тука май сме социопатите 
Под тайни, да предположим, че имам предвид и онези неприятни мисли за другите, които не ни отиват на алтруистичната натура. Тях какво ги правим?
Но и двете, за пред други 
Тя ми нещо, като личен дневник. 
Бо, тая не е нормална. Ами ако го публикуваш?!
link=topic=192746.msg4032516#msg4032516 date=1180018622]
. Ами ако го публикуваш?!
[/quote]
И какво значи "Бо, тая не е нормална"? Всеки сам определя , къде и как ще се разтовари. Едни пишат, други копаят. Трети споделят пред оглрдалото. За мен тя е огледало. Това само ми е помогнало.
Цитатът нещо не ми се получи
Тя ми нещо, като личен дневник.
. Ами ако го публикуваш?!
[/quote]
И какво значи "Бо, тая не е нормална"? Всеки сам определя , къде и как ще се разтовари. Едни пишат, други копаят. Трети споделят пред оглрдалото. За мен тя е огледало. Това само ми е помогнало.
Цитатът нещо не ми се получи
преди да разголим души и тела пред благоверните, какво правехте с тайните?
аз ги опаковах и ги пратих в небитието без обратен билет
Само ЦСКА!
По-дълбоките, по-черните, ужасните помисли, визирам, не се правете на кьорави!
Копая гроб. Пускам вътре. Не заравям. После вадя само за мене си. Тровя се по малко. Да видя кво е било. Пак пускам, не заравям. Гробът е таен. Аз само си го зная де е.
За моите приятелки , аз съм страхотен оптимист , силен характер и с много добро чувство за хумор ... нека си останат с тези си впечатления , защо да ги тормозя ! 
Споделям от части само с един човек - това е майка ми !
Имаше една случка в тинейджърските ми години , която ми показа , че майката е единствения човек , който ще застане на твоя страна , каквото и да направиш и ще продължи да те обича все така силно !
Споделям от части само с един човек - това е майка ми !
Имаше една случка в тинейджърските ми години , която ми показа , че майката е единствения човек , който ще застане на твоя страна , каквото и да направиш и ще продължи да те обича все така силно !
Ако кажа на някого всичките си тайни, ще трябва после да го убия.
и аз така Всички сме ССФ и нямаме тайни, но все пак, преди да разголим души и тела пред благоверните, какво правехте с тайните? Пишете ли в дневник? Блог? Лична драма? Споделяте ли с приятел/ка? Или ги заравяте дълбоко, дълбоко, и само регулярно забърсвате праха?
Абсолютно нелогична съм като действия, трудно ми е да спазвам общо приетите форми на общуване и май понякога изглеждам невъзпитана и несериозна, в общи линии обърквам хората, въпреки че реално нямам никакви тайни
Докато бях млада и наистина алтруистична натура,споделях всичко с две приятелки и сестра ми...После започнах да се пазя от самата себе си и от лошите мисли,че са отрова и самоотрова дори...Всъщност малко ми е странно,че точно хората,които знаят всичко или почти всичко за нас,ни обичат най-много...Може би,защото знаят,че не сме ходещо ореолче...
Напълно споделям и написаното от Дафодилия...
Мюр,дай насоки (пример де),какво искаш да чуеш,та да не стрелят хората без посока...
Напълно споделям и написаното от Дафодилия...
Мюр,дай насоки (пример де),какво искаш да чуеш,та да не стрелят хората без посока...
Преследват ме всеки път, когато се кача на тролей, и пътувам по бул. Сливница, особено в участъка между Опълченска и К. Величков. 
Ако кажа на някого всичките си тайни, ще трябва после да го убия.
Аз веднъж казах на един човек. После го убих. Свидетели зад гърба ми - никога!
Дневници точно не съм писала,но пишех много дълги писма...То и във форума ми личи...Та след една разбита любов и на тогавашния ми акъл нечовешка болка седнах и съчиних до причинителя на тази трагедия едно писмо от 14 страници (може и повече,не помним вече така добре)...Това трябва да е било моето отмъщение...Горкият човек!Днес вече срам не изпитвам,но съжалявам безкрайно,че не съм си копирала този ферман...Сигурно щях да се превивам от смях на умотворенията си...Можеше да го публикувам в "Лична драма" или ДиС.То и сега си ме напушва,като се сетя,що носни кърпи затрих покрай това писмо...
Мюр,това брои ли се?
Мюр,това брои ли се?
Ето на, Ниара ме подсети за една срамна тайна В шести клас бях трагично и несподелено влюбена в един съученик. Бяхме заедно на лагер, той се загаджи с едно момиче, а аз, естествено - съкрушена и опустошена, започнах първия си дневник, даже и стихчета имаше... яко трагически сантиментализъм.
Та след няколкомесечно страдание вроденото ми благородство надделя и написах на въпросното момиче писмо, в което обяснявах, че й прощавам, че ми е свила гаджето (а той никакво гадже не ми беше, повтарям) и понеже го обичам повече от себе си, искам само той да е щастлив и щом не може да бъде с мен, нека бъде с нея и т.н., все в тоя дух ... И й го дадох, на всичкото отгоре
В шести клас бях трагично и несподелено влюбена в един съученик. Бяхме заедно на лагер, той се загаджи с едно момиче, а аз, естествено - съкрушена и опустошена, започнах първия си дневник, даже и стихчета имаше... яко трагически сантиментализъм.Та след няколкомесечно страдание вроденото ми благородство надделя и написах на въпросното момиче писмо, в което обяснявах, че й прощавам, че ми е свила гаджето (а той никакво гадже не ми беше, повтарям) и понеже го обичам повече от себе си, искам само той да е щастлив и щом не може да бъде с мен, нека бъде с нея и т.н., все в тоя дух ... И й го дадох, на всичкото отгоре
Моето си беше в един екземпляр,просто защото "друга" нямаше, иначе сигурно и нея щях да уважа с 14 страници...Доне,и аз като теб бях много благородна и всеопрощаваща...Дори не съм сигурна,дали нямаше чувствени цитати от рода на:Ако обичаш някого,пусни го да си върви...Класика в жанра...
Ех,и старите вълци са носили някога нежни сърца...
Ех,и старите вълци са носили някога нежни сърца...
Напоследък забелязвам, че ставам все по-зла коза и започвам да коменирам неприятните ми хора/случки по не особено достоен за мен начин, нещо, което по-рано не съм и не бих направила... явно имам нужда от почивка както от хората, така и от случките.
А иначе - заравям, по принцип. Не обичам особено да развявам мръсно бельо, било то мое или чуждо, пред трети лица.
п.с. където 'заравям' не е равносилно на 'забравям'. С удивление разбрах за себе си, че имам слонска памет и козешка привичка да вадя добре заровени факти, с които да бъде треснат опонента по главата в случай на нужда. Особено полезно при битови скандали. Най-сочните факти могат да бъдат изравяни и използвани многократно.
А иначе - заравям, по принцип. Не обичам особено да развявам мръсно бельо, било то мое или чуждо, пред трети лица.
п.с. където 'заравям' не е равносилно на 'забравям'. С удивление разбрах за себе си, че имам слонска памет и козешка привичка да вадя добре заровени факти, с които да бъде треснат опонента по главата в случай на нужда. Особено полезно при битови скандали. Най-сочните факти могат да бъдат изравяни и използвани многократно.
п.с. където 'заравям' не е равносилно на 'забравям'. С удивление разбрах за себе си, че имам слонска памет и козешка привичка да вадя добре заровени факти, с които да бъде треснат опонента по главата в случай на нужда. Особено полезно при битови скандали. Най-сочните факти могат да бъдат изравяни и използвани многократно.
Ето за това говоря... Обаче аз винаги обещавам да не повдигам въпроса повторно. И винаги съжалявам за това, защото се тровя вътрешно. Ето, пак се намразих.
Де Ваня, благородно, но - неправилно. Как иначе ще разберат хората какво всъщност мислиш? Все пак не четат мисли... Ако не е наложително, разбира се, най-некрасивите неща не се вадят на показ без нужда, но ако се наложи - стреляй с тежката артилерия, все пак и ти нерви имаш...
Заравям дълбоко.До сега не съм намерила човека, на който мога да споделя и най-съкровенните си тайни.
Изчетох всичко.
Имам страхотни тайни от преди В ранния ми период. Зеленият. На 19 избягах от къщи, не говоря за гаджета все още. Но не съжалявам, ходих и пътувах къде ли не, научих се да работя яко и да се справям в невъзможни ситуации и проблеми.
А те, любовите, поне бяха сладки тайни или явни Особено веднъж, когато се влюбих в най-добрия приятел на тогавашното ми гадже.
Разбира се имам още скелети в гардероба, но те са пред разпадане и скоро май ще им разпръсна праха в Южния парк, примерно. Че ми е наблизо.
Мюр, достатъчно откровена ли бях, без да се наложи да ползвам софистицирани слова?
Имам страхотни тайни от преди
В ранния ми период. Зеленият. На 19 избягах от къщи, не говоря за гаджета все още. Но не съжалявам, ходих и пътувах къде ли не, научих се да работя яко и да се справям в невъзможни ситуации и проблеми.А те, любовите, поне бяха сладки тайни или явни
Особено веднъж, когато се влюбих в най-добрия приятел на тогавашното ми гадже. Разбира се имам още скелети в гардероба, но те са пред разпадане и скоро май ще им разпръсна праха в Южния парк, примерно. Че ми е наблизо.
Мюр, достатъчно откровена ли бях, без да се наложи да ползвам софистицирани слова?