... или търся любов от чужди хора? Днес ми се случи следната ситуация! Отиваме със сина ми на детската площадка където още с влизането ни посрещна едно много дружелюбно и общително момиченце, на видима възраст между 3 и 4г. Сина ми се заигра с нея, и съответно и аз със тях. В един момент сина ми се удари и дойде при мен да го гушна и да целуна мястото където се одари. Стоя 10сек. И каза „мина, мина” и продължи играта. Момиченцето дойде при мен и ме попита „Ти защо го целуна и прегърна?” От което аз... 
обясних, че го правя защото се одарил за да му мине по бързо. След което момиченцето започна да симулира, че се удря и да идва при мен да я гушна и да целува мястото където „уж” се е одарила. Постоянно ме молеше да се занимавам с нея и идваше при мен и ме молеше през 2-3 минути да я гушкам и ме галеше по косата. Това се повтори доста често. След което се поогледах да видя аджаба къде са и надзирателите или родителите, никой не и обръщаше внимание, а тя се заиграваше дори и с боклуците (имаше страшно много боклуци, хвърлени закуски, празни опаковки от лакомства, кутийки от млека и айрани, празни опаковки от мокри кърпички и т.н.) като видях, че никой не и прави забележка да не пипа боклуците и обясних да не си игра е с тях понеже са боклуци. Поогледах се да видя евентуално на кого може да е детето и защо никой не го поглежда. Имаше една млада двойка, която беше твърде млада за да имат деца, една двойка с бебе (които привидно много се радваха на бебето и предположих, че не може да е тяхно дете), и една баба и един дядо. Помислих си че по пътя на логиката би трябвало да е на бабата или дядото. Стори ме се най разумно тези доста възрастни хора да не обръщат внимание на пра-внучето си. В един момент момиченцето взе шапката на сина ми и той тръгна да я гони за да си я вземе, приех това като игра и не обърнах внимание, но в същото време скочи бащата на двойката с бебето и започна да и крещи да я заплашва с бой. Съответно аз му обясних, че няма проблем те сами си играят, и да не и се кара. Но той ме сряза като ми каза „тя трябва да се научи” След поредицата заплахи и скандали с разправа с бой, той се изнесе при бебето и жена си и отново никакъв интерес. Сина ми докато бягаше се одари в нея и я събори, тя не се одари, но отиде при майка си да получи съжаление, а тя отново упреци, „нека ти, виждаш ли колко е лошо и теб да те бутат и ти няма да буташ повече децата нали...?” и т.н. Когато духаше силен вятър карах сина ми да се гушне в мен за да му прикрия очите от праха (беше ужасен прахоляк), съответно всеки път щом духнеше дори и лек ветрец тя тичаше при мен и ме гушкаше. Започна няколко пъти да ме пита „това момченце на кого е”, аз и обяснявам „моето момченце”, но тя или не разбираше или и аз не знам, защо... ме питаше отново и отново. В следващия момент даже започна да ревнува от сина ми и започна да му събаря шапката и да го бута и т.н. Съответно майката изскочи разярена и отново луд скандал, и заплахи с бой, „ако още веднъж му бутнеш шапката, без предупреждения ще дойда и ще те набия искаш ли?” Съответно то се дърпаше леко изплашено и обещаваше повече да не прави така и да не го бият. Явно беше, че дето има нужда от любов и ми стана жал. Замислих се..., няма нищо лошо във това да го възпитават и те го възпитаваха правилно, но изпускаха една част да възпитават с любов. Стана много дълго затова приключвам с разсъжденията. 
обясних, че го правя защото се одарил за да му мине по бързо. След което момиченцето започна да симулира, че се удря и да идва при мен да я гушна и да целува мястото където „уж” се е одарила. Постоянно ме молеше да се занимавам с нея и идваше при мен и ме молеше през 2-3 минути да я гушкам и ме галеше по косата. Това се повтори доста често. След което се поогледах да видя аджаба къде са и надзирателите или родителите, никой не и обръщаше внимание, а тя се заиграваше дори и с боклуците (имаше страшно много боклуци, хвърлени закуски, празни опаковки от лакомства, кутийки от млека и айрани, празни опаковки от мокри кърпички и т.н.) като видях, че никой не и прави забележка да не пипа боклуците и обясних да не си игра е с тях понеже са боклуци. Поогледах се да видя евентуално на кого може да е детето и защо никой не го поглежда. Имаше една млада двойка, която беше твърде млада за да имат деца, една двойка с бебе (които привидно много се радваха на бебето и предположих, че не може да е тяхно дете), и една баба и един дядо. Помислих си че по пътя на логиката би трябвало да е на бабата или дядото. Стори ме се най разумно тези доста възрастни хора да не обръщат внимание на пра-внучето си. В един момент момиченцето взе шапката на сина ми и той тръгна да я гони за да си я вземе, приех това като игра и не обърнах внимание, но в същото време скочи бащата на двойката с бебето и започна да и крещи да я заплашва с бой. Съответно аз му обясних, че няма проблем те сами си играят, и да не и се кара. Но той ме сряза като ми каза „тя трябва да се научи” След поредицата заплахи и скандали с разправа с бой, той се изнесе при бебето и жена си и отново никакъв интерес. Сина ми докато бягаше се одари в нея и я събори, тя не се одари, но отиде при майка си да получи съжаление, а тя отново упреци, „нека ти, виждаш ли колко е лошо и теб да те бутат и ти няма да буташ повече децата нали...?” и т.н. Когато духаше силен вятър карах сина ми да се гушне в мен за да му прикрия очите от праха (беше ужасен прахоляк), съответно всеки път щом духнеше дори и лек ветрец тя тичаше при мен и ме гушкаше. Започна няколко пъти да ме пита „това момченце на кого е”, аз и обяснявам „моето момченце”, но тя или не разбираше или и аз не знам, защо... ме питаше отново и отново. В следващия момент даже започна да ревнува от сина ми и започна да му събаря шапката и да го бута и т.н. Съответно майката изскочи разярена и отново луд скандал, и заплахи с бой, „ако още веднъж му бутнеш шапката, без предупреждения ще дойда и ще те набия искаш ли?” Съответно то се дърпаше леко изплашено и обещаваше повече да не прави така и да не го бият. Явно беше, че дето има нужда от любов и ми стана жал. Замислих се..., няма нищо лошо във това да го възпитават и те го възпитаваха правилно, но изпускаха една част да възпитават с любов. Стана много дълго затова приключвам с разсъжденията. 
Ей това не го разбирам! Кое се цени в наше време... 
Разбира се, ударила ли се е, задължително трябва да цункам, за да мине. 
То не бяха теми раздирателни и сополиви, не бяха постове прочуствени..вече като видя твоя тема и се стряскам, приготвям кърпите и така почвам да чета ....гледай по- ведро на нещата! 
Тази емотиконка 
