Дъщеря ми не е щастлива в яслата

Да не се държи само пред вас така... Питала ли си какво е положението през останалото време?

Много неприятно
Аз направих разлика между ходене на ясла и ходене на градина. На първата след ужасно тежката адаптация свикна и ходеше - но не страдаше грам в дните, в които не ходеше. На градина свикна за три дена и ходи с огромно желание, с ентусиазъм, щастлива е там...
Ако имаш избор да не ходи на ясла - направи го.

пробвай да смениш яслата.... може пък в друга да се чувства добре. има ли някаква причнина да се държи така?

Доколкото знам вътре се държи нормално. Нормалното й поведение си е чисто нейно по отношение на децата около нея. Тя много си подбира децата с които играе. В повечето случаи наблюдава играта на децата и е много предпазлива. Накрая си избира най-кротичките от всички и с тях нещо си бръмчат с кукли, колички и т.н. По същия начин е в яслата - подбрала си е някакви дечица с които контактува. Най-странното е, че приятелче й е едно от най-щурите момченца, което според нея я защитава и само нея не бие   Следобяд като я взимаме е в добро настроение, но като ни види на вратата тича и страшно се кефи, че се маха от там.
Винаги когато сме цялото семейство през уикендите тя е супер щастлива - то си й личи от всякъде. Когато е болна се радва, че остава в къщи с детегледачката. Радва се на всичко останало, но не и на яслата. То като се замисля там няма на какво много да се радва - нито ги извеждат на разходки, нито им предлагат някакви интересни занимания... една от лелите им е... не знам как да я нарека - гъска  ... така че дори не мога да й кажа, че там е хубаво и че лелите я обичат, защото това не е вярно.
Бу, имам възможност да я оставя в къщи, но не знам дали да го направя, защото двете със София като се застоят повече време заедно започват много яко да се карат за какво ли не, реват, скубят се и детегледачката става луда. Решила съм да я водя и от есента като тръгне на градина ще я наблюдавам да видя как се чувства. Тогава ще решавам какво ще правя. Все пак градината си е друга история - там има песни, приказки, рисуват, разхождат децата... Надявам се да й харесва повече. Просто ми е интересно дали това озлобление от яслата преминава и в градината. Много се надявам да не е така.   Много ми е мъчно за детенцето ми.  

Като говориш с детето то какво казва? Аз редовно питам Дими как е в яслта, с кого си играе, добри ли са лелите и т.н. прости въпроси, на които детето да може да отговори и от които ти да разбереш евентуално какво я тревожи. Може и всчко да е ОК, да няма на пръв погледтрвожни неща, но детето просто трудно да приема институциите - има дечица по-големи индивидуалисти и се депресират от масовките. Ако е така просто детето ти не е за ясла. опитай се да я запишеш на полудневна забавачка към някое читалище. Там децата са само до обяд и имат много интересни занимания. познавам дете, което така и не свикна да ходи на градина, но взабавачката се чувства добре.

Ал - защо не я пробваш в полудневните занимални към читалищата? До обяд там, да се наиграе, после да я взима гледачката? Така хем има контакт с деца и адекватни занимания, хем вероятно ще е по-щастлива да се прибира по обяд вкъщи.

По това, което описваш, може би не е толкова нещастна, след като я оставите и си отидете...

И аз мисля, че в градината ще се чувства много по-добре, пък и то не остава много време до тогава, като гледам възрастта на детето...

Нели, тя въобще не желае да говори за яслата, когато сме с нея. Просто се опитва да го изтрие от съзнанието си. Много я питам, непрекъснато я провокирам нещо да ми каже. НИЩО, нищичко не казва. Само нещо за Пепи (нейното приятелче) евентуално да спомене, че са си играли. Иначе "лелите са лоши, децата са лоши и всички там са лоши"   Просто явно й е супер тъпо там. Когато сме заедно обикновено програмата ни е доста натоварена и интензивна. Ходим по Банкя, Витоша, разходки по цял ден, зоопарка, гости при баби и дядовци...
Даже онзи ден като я разпитвах кои лели са били там и тя се позамисли ми каза "Мамо, то там няма лели. Там има само баби"       Ми те верно на възрастта на бабите ни...  

между другото и моята щерка на моменти ми се тръшка, че всички деца са лоши, че я дразнят, че я бият но си измисля... според мен. за да не ходи. "писна ми от тая тъпа детска, искам на у-ще". а с баща й като се опитваме да обясним, че неприятни деца има навсякъде ни казва, че това са глупости...

Идеята за читалищата е много добра! Непременно ще проуча нещата още тази седмица. Благодаря за това!  

А иначе наистина остава още малко от яслата - до края на юни. Евентуално ако може до тогава да ходи в тези занимални, за които споменахте... ще видим...   След това свекърва ми ще я гледа, те двете много добре се забавляват, така че ще има период от два месеца, в които малко ще се отърси от тези неприятни моменти. От септември - ще я пробвам на градина да видим как ще е.  

Може да не харесва въпросната лелка. Моят син така не харесва една от неговата стая и реве и не ще да я погледне. Изкарваме го в коридора или другите стаи и се надяваме да се появи друга лелка от другите стаи, която той харесва. Ако има такава, както се е вкопчил в нас и реве, на секундата като я види се усмихва и хуква към нея и дига ръце да го вземе и после гледка щастливо. Има афинитет към дебели лелки 

На една моя близка детето много се беше травмирало от някакво друго момченце, дето било много лошо и заради него беше намразил детската градина. Родителите му смениха градината и синът им беше много щастлив на новото място ..... Мисля, че не трябва да се пренебрегват чувствата и желанията на децата в тази насока, дори да не ни става ясно какво точно ги тормози ...

Аз също мисля, че не трябва да се пренебрегват чувствата на децата. Даже според мен те са особено важни имайки предвид, че сега им се формира и мислене и психика и всичко. Не искам да се травмира детето. Аз не съм рабзрала до сега някой да я е тормозил, тя много умее да си подбира приятелчетата и ако някой тръгне нещо да я тормози веднага го игнорира и просто спира да контактува н това дете. А пък и лелките като ги питам, до сега не е имало конфликти или проблеми с други деца.

Като си мисля... просто е много малко детецнето ми, то си е още бебе. Едно голямо бебе. Аз като гледам София и си мисля, че Ани е голяма, ама не е така. Разликата им е 1 година, а миналата година Ани ми се струваше много по-голяма отколкото сега София. Просто гледаш от различен ъгъл вече. Даже не знам София също я мисля за ясли от септември, струва ми се толкова мъничка  А миналата година за Ани си мислех, че е съвсем готова за ясли... 

Ал, без да държа да съм права си мисля, че на детето му е много по-интересно у дома с теб. Забелязвам тенденцията деца на родители, които много си играят с тях и им създават голямо разнообразие у дома да не изпитват удоволствие от яслата. Не държа да съм права на 100%, но като цяло наблюденията ми показват че има много логика в това което пиша.
В никакъв случай не искам да кажа че децата които се чувстват добре в яслата са игнорирани от родителите у дома - просто в яслата няма много забавления, а някои малчугани имат необходимост от голямо разнообразие.
Може би случая при вас е такъв 

И аз съм с две деца и ми е много трудно, но като съм решила да ги имам - тяхното здраве  - физическо и психическо е приоритет за мен. Бих направила всичко за да се чувстват добре - при тази ситуация не бих се и замисляла да спра детето от ясла. Все пак (психолог съм), както казват че до 7-мата година е най-важно възпитанието на детето, моето мнение е че до 3 година е най-важното време за формирането на някои основни психически поцеси, от които зависи много отношението към живота в бъдеще. Не случайно при анализа се връщаме да търсим травмиращ момент в най-ранното детство. Това че детето се чувства нещастно и несигурно, може да доведе и до други поведенчески прояви (не дай си Боже). И като се замислим, за какво е всичко това. За в бъдеще ще му трябва увереност, емоционална стабилност,и т.н. които се формират точно сега. И ако някой ми каже, че "...ама всички деца ходят, трябва да свикне", съм готова дълго да споря, относно това, че всяко дете е различно и този соц. модел "всички под един знаменател", е показал резултата си - българите са едни от най-неуверените хора.

 Явно наистина не е щастлива там. Аз бих я оставила на гледачката, по-добре тя да лудва, отколкото детето ми. Казваш, че остава малко време до градината. Малко ни се струва на нас, но за едно дете  това е ужасно много време, което, на всичкото отгоре е критично важно за неговото развитие. Човек не трябва да е нещастен, когато е малък. Има едни мрачни хора, сигурно и ти познаваш такива, дето са си все мрачни, независимо, че всичко им е наред. Мисля, че е така, защото са били нещасти като деца. Възможно е Ани да се чувства необичана, щом я пращат на такова място и да смята, че обичате сестричката и повече, щом си остава вкъщи.

Детето се чувства по-добре вкъщи, имате възможност за това (детегледачка, свекърва) - какво чакаш и какво му мислиш..............

al, мойте двамата са с такава разлика - наистина като постоят заедно без интересно занимание, се карат повече, но ако им е забавно - не. дори се надъхват един друг, копират се, общо взето правят си весело.

мисълта ми е, че не е толкова невъзможно да оставиш ани малко вкъщи, да забрави гадорията в яслата, за да тръгне непредубедена на градина.

на мен ми стана тъжно, като чета - толкова мъдрост и зрялост има в поведението на дъщеря ти, че направо й се възхищавам.  поведението й е едновременно примиренческо, защото е осъзнала че това е положението, наложено от вас, а вие сте авторитети в нейните очи, хем в същото време не е загубила силата да се радва на хубавите неща - когато е с вас, когато отивате да я вземате и т.н. чудесно дете, браво   

и един въпрос - съвсем откровен - защо чака толкова дълго, от септември насам, за да си зададеш тези въпроси и въобще да решиш нещо да променяш (например да я пуснеш на занималня)?

Абе свекърва ми е свободна само през лятото, защото е учителка. Само юли и август може да ги гледа децата. Даже не двете а само едното.
Детегледачката ни е малко неопитна. Т.е. справя се, но й е много трудно и ме е страх, че ако й оставя и двете за по-дълго време ще напусне. А няма да ви казвам как се намира детегледачка, направо са си кръговете на Ада  
Та така... Ако я оставям в къщи означава да търся друга детегледачка, на която да имам пълно доверие, че ще се справя с двете. Сегашната е много добра, но само ако гледа едното дете.
Иначе съм съгласна с вас - ще й е най-добре в къщи. И е най-щастлива, когато е с нас - това го знам. Ще мисля, много ще мисля.

Все пак вие имали ли сте такъв опит? Как сте се справили?

Благодаря ти!    Дъщерите ми наистина са прекрасни! 

По твоя въпрос - Ани я бях спряла от ясли през зимата, някъде около 3 месеца въобще не беше ходила. Тогава имахме друга детегледачка, която..... просто беше най-добрата! Сигурна съм че няма да намеря друга такава, така се случи че се разделихме.  Та тази жена ги гледаше двете през зимата. От началото на април пак пуснахме Ани на ясли, когято наехме новата жена за София. И всъщност наблюденията ми са от тогава - значи месец и нещо някъде.

Да. Аз по същия начин съм убедена, че синът ми не се чувства добре в детската градина, но примирено ходи. Мъчно ми е, но засега не съм измислила начин за съжаление... Детегледачка не мога да намеря, на бабите нямам доверие... Абе от няколко лоши варианта градината е най-приемливият. Но аз ги пуснах и двамата заедно, поне да не се чувства пренебрегнат - наясно е, че и сестра му ходи на градина и съм сигурна, че това е една от причините за примирението му...

моята гледачка също трудно би се справила с двамата, не за друго, ами за разходките. аз ги качвам на колата или ги строявам в две редици - единият в количкта, другият - за ръка. но да ги поверя така на една жена, не смея, страх ме . затова и аз съм с тях поне сутрин, когато се излиза.

и аз съм си мислела за 1/2 дневна занималня за симона, но за 1-2 месеца ми се струва нефункционално - нов стрес, нови порядки, нов режим и т.н.


точно същото и аз чувствам за моите деца . много не ти помогнах, но поне мога да ти окажа виртулана подкрепа, успех  

Ал, от кога си забелязала това нежелание за ходене в яслата - питам те, защото и при нас се забеляза нещо такова и да не се окаже че дразнителя е един и същи. До  преди петнайсетина дена нямаше проблеми с ходенето и купонясваше на поразия, обаче от тогава насам нещата се смръчкаха.

МарияСт., По същия начин и аз съм избрала най-оптималния вариант. Поне засега. Ако взема решението да спирам Ани от ясли, това означава да променя много неща - нова детегледачка, преразглеждане на семейния бюджет... доста неща. До юни ще караме так. После.... ще го мислим.

Стелт, благодаря за подкрепата. Имам нужда наистина! 

Галя, да ти кажа тази тъжна физиономия е от 2-3 седмици. В началото на април й беше като че ли по-добре. Аз даже тогава се радвах, че след дългото отсъствие тя се чувства добре. От няколко седмици обаче е очевидно, че е много унила и примирена.

Ти какво имаш предвид?

Мили майчета от извесно време работя в ясла.И моите набрюдения са ,че има и доста безотговорни родители.Пускат си децата без да се съобразяват ,че има периот на адаптация.На 3-4 ден решават да оставят дедето да спи.Когато им се каже ,че детето плаче обикновено отгора е трябва да свиква ,че вече тръгвам на работа.Понякога не сависи от персонала кое дете как свиква с раздялата ,с новата обстановка .

Надали ще те успокоя, но Боби така и не свикна в яслата. Ходи два месеца и половина и все го взимахме на обяд защото страшно ревеше.
В градината също  в първата група беше ужас - всяка сутрин ревеше - все едно го водим на края на света и никога няма да го вземем. Знам как се чувствах, аз дори съм си поревавала като го оставя, добре че по това време го водеше мъжът ми повече. Имаш ли начин да видиш как се държи вътре след това, през деня, дали цял ден е така?
Това е важно.
Какво правят има ли нещо което я кефи от всекидневните занимания?
Опитай се да проучиш.

И моите деца не можаха да свикнат с яслата...
Адски е гадно... Лелята го отскубва от тебе и го вкарва да реве вътре, а ти бързаш към трамвая и ревеш вънка... Просто нямах избор...
Ако това ще ти е успокоение, в градината практически всички свикват и ходят с ентусиазъм, намират си приятели, забавление... Вечер ти се молят да ги оставиш още 5 минутки да си поиграят. А в яслата са още мънички. И си страдат за в къщи.

Ал, да дооспамим темата, но днес говорих и с майката на Пепи, а и при Милен е така от две-три седмици. Нещо не е наред, обаче не се знае какво.
Адски ме е яд - ще задържа само още два три дни и май ще спирам Милен от яслата - така или иначе си правех сметката да го спра на 1 юни, просто ще избързам.
Но през това време ще се опитам да разбера какво ги тревожи.

Щом е така, може би тъжната физиономия се дължи на някакъв конкретен фактор - нова лелка, някое другарче, което е спряло да идва, преместване в друго помещение, ново детенце - може би е възможно да проучиш.

Доколкото знам нямат нови лелки. За приятелче... не знам. Трудно бих разбрала честно казано. Снощи много я разпитвах, но тя пак нищо не каза. 

Галя, ще ти пиша на лични.

Лени, там нищо не правят. Просто децата скучаят. Едната от лелите се гримира по цял ден, другите лели са по-симпатични, но все пак с нищо не занимават децата там. Много гадно! 

Невада, аз на това се надявам - че в градината ще й е по-интересно и че там ще се чувства добре.

Да няма ревност, че сестра й си е вкъщи.
Моята дъщеря си ходеше съвсем нормално и в момента, когато се роди бебето и аз останах вкъщи, реши, че не й харесва.

Да,много е трудно да подредиш нещата така,че и на работа да ходите,и децата да са добре ,да са доволни,но все пак си мисля,че приоритет имат дет.потребности и  чувства,.Не бива детето още да  търпи,нека остане у дома ,па макар и с новата по-неопитна гледачка.Помоли каката да бъде търпелива с малката,да проявява разбиране към това,че гледачката ще обръща вним-е на сестричката й,да помага.Така мисля,но не го казвам от опит,така че не си натрапвам мнението.Успех!
ПП:И на мен ми стана жално за Ани.

Предполагам, че има ревност. Аз обаче лъжа Ани, че като я заведем нея след това и София я водим на ясли. Това като че ли я успокоява за някакъв момент - замисля се и отива да говори на София да не плачка като отиде в яслата и че мама ще дойде да ни вземе и ще ни вози с метрото. А София я гледа нахилена.... 

Феята, права си. На мен също децата са ми приоритет. И точно за това ми се налага да работя, а не щото работата ми е "върха на сладоледа". А Ани... като я обземе тоталната ревност към София - няма спасение.... Единствения начин е временно разделяне на двете, ако не друго, поне в отделни стаи, защото положението е нетърпимо на моменти.  Ще й се наложи да изтърпи до края на юни, няма как. Притесненията ми са свързани по-скоро за след това - какво ще се случи и как ще се чувства в градината...

И ние имахме същия проблем със старата ясла. Ужасно се чувстваше детето. Сега не мога да си я прибера, вечно иска още малко. Това ти го казвам, за да се успокоиш, че не е проблема в това, че просто не иска да е без вас. Проблема е в яслата. Почти 100% съм сигурна. Ако, дай Боже, уцелите градина в която наистина да се занимават с децата, да ги извеждат и учителките да ги чувстват близки, гарантирам ти, че ще дойде момента, в който просто няма да иска да си тръгне. Така както описваш яслата (вече с теб сме говорили по този въпрос), това е ясла тип "ден да мине, друг да дойде". Очевидно е, че лелките не ги е грижа за децата и чисто и просто не им осигуряват нужния комфорт и добро настроение. Затова аз лично те съветвам, ако имаш тази възможност (отпуск, болничен, нещо такова), да я спираш още сега.
В градината ще е съвсем друго.
Целуни малката Ани от нас с Веси.

Ал, това ми прилича малко на лошо настроение. Доколкото zнам държат децата в стаята и много не ги пускат навън, няма много бурни игри и децата се скофтват, пролетна умора, никакъв свеж въzдух  лошо настроение. честох наскоро статия zа лошото настроение при децата. И те искат да им е раzнообраzно , zаведете я на почивка да раzгледа нещо интересно, и е zадължително децата да ги иzвеждат да потичат навън, каквото и дае времето (с подходящи дрехи)

Много добре казано, но е в рамките на добрите пожелания в родната действителност

преди време ХЕИ zадължаваше да се иzвеждат децата при всякакво време поне по 1 на ден. държането на толкова деца в 1 стая непрестанно е меко каzано неzдравословно както и да го погледнеш. стрес, обеzдвижване, липса на zанимания , скука и какво ли не.

По-скоро съм склонна да мисля, че е ревност. И моите деца са с малка разлика и записах второто на ясла, едва когато първото тръгна на градина, за да избегна ревността. И двамата бяха доволни, че ходят на училище, но хитрите гадинки често искаха да сменям реда на оставяне по детските заведения - единия ден първо яслата, а на другия - първо в градината. Явно искаха да се уверят, че другия не се прибира после вкъщи, където да се възползва на 100 % от маминото внимание.

Може и да е ревност, но на едно дете, ако са му интересни игрите zа никаква ревност няма да се сети 

Голямо дете може би, но в случая детенцето няма три години още. Колкото и да са му интересни игрите, най-много иска да е с мама.

Baibibi, моят син е същия. Малката още не се усеща много-много, но някой път и тя иска първо да оставим Никола, сигурно след известно време ще трябва да направим график в календара в кой ден кой първо се води и кой първо се взима

Доколкото разбрах детето е тъжно, когато го водят в яслата. Знаете ли дали и след това, цял ден, то стои самотно и покрусено на столчето, питали ли сте госпожите дали прави впечатление на нещастно и низвергнато. Ако, след като си тръгнете от яслата, всичко е о.к. - детето се храни, спи си, играе с другите, не виждам повод за притеснение. А и с този карнавал, който му организирате, когато е с вас... Моите деца са тъжни, когато се наложи да си останат вкъщи, защото се чувстват самотни, няма с кого да играят /ако другото е на детска/. Когато са болни, понеже тъй и тъй съм си вкъщи, гледам да насмогна с домакинската работа и не им обръщам много внимание. Може би малко раничко си я записала на ясла. Тя много добре знае, че другото дете е у дома, не си мисли, че можеш да ги излъжеш.

Ал, имам идея - опитай се да провокираш разговор за приятелчетата й в градината - ако не  знаеш имената на поне 5-6 деца ще помагам. Виж каква е реакцията й. Мисля си че една от причините да не иска да ходи е едно агресивно хлапе с което не може да се справи никой - ние и до днес имаме белег от ухапването му преди няколко седмици. До колкото знам то тероризира всички.
Другото нещо е, че наистина с изключение на едната лелка кокона, останалите са по-възрастни и децата не  са очаровани от тоя факт. Успокоителното е, че в първа група ще бъдат поети от млади какички и поне това ще  ги радва.
И за капак на всичко - ревността към София не е за пренебрегване. Не ми се мисли как и аз ще боря този проблем след две седмици - предстои ми осиновяване на братче за Милен 

Галка, известно ми е за кое хлапе говориш. Ани се сдоби с малък удар от него преди няколко седмици, но от тогава няма проблеми. А пък и Ани не е споменавала нищо за него, ние я питаме.
Искрено се надявам, че в градината ще е по-щастлива и ще се забавлява чудесно. Просто тези баби там, да не говорим за коконата Мима  - и аз бих умряла от скука с тях и бих била нещастна...

Ревността според мен е в дъното на нещата. Като й казвам на Ани, че София също ходи на ясли и тя се поуспокоява... От септември вече ще ги водим двете заедно и надявам се тогава тя съвсем да се успокои. Ама тогава пък София ще реве....  абе оправия няма  Трудно е с две деца, но е несравнимо като преживяване 

Първото не е сигурно - при нас малката щерка за 2 дена свикна с яслата (втората, де - при първата ситуацията  беше такава, каквато ти я описваш с вашата ясла), а баткото и до момента му се насълзяват очите сутрин... Иначе с последното съм съгласна 

А пробвалили сте да и говорите положително за яслата и децата там 
питам защото имам позната , която е супер отрицателно настроена към този вид общества(както тя се изразява ) и сега детето тръгна на ДГ и още първатат седмица каза , че децата и госпожите там са "малоумници" и "простаци"и от известно време насам започва да реве и да се напъва за да повърне и казва на г-жите да извикат майка и!Според мен отрицателното отношение в къщи се пренася на детето (поне в споменатият случей)!
А при мен голямата ходи на у-ще , а малката на ясла и когото я пуснахме беше много доволна ,че и тя ще ходи на у-ще като кака! Нямахме никакви проблеми !
успех 

За коя детска градина говорите, ако не е тайна

Предъвкваме яслата на 73 ОДЗ.
При нас се говори само положително за яслата - няма и проблем със ставането и отиването до там - прави го с ентусиазъм, сам се облича. Иска да ходи на ясла при дечицата. Просто на вратата на стаята за игра спира и се отдръпва. И това е от известно време след като преди си ходеше нормално. Явно е нещо в групата което го стресира - решила съм да разбера какво е.

Не си навивай на пръста, че малката ще плаче като я водите на ясла. Моят син беше толкова очарован, че и той като кака си ще ходи на училище, с раница на гърба, че щеше да се пръсне от надувки и щастие. Ентусиазмът му беше по-голям отколкото на дъщеря ми, която записах по същото време на градина. А за да подсиля ефекта, цяло лято ги стресирах, че ако не ме слушат, няма да ги запиша на училище и те, само и само да бъдат там, се строшиха от послушание. Голям мерак имаха за пустото училище и изобщо не са плакали. Дори в яслата бях неприятно изненадана, както и синът ми, че първата седмица ще трябва да ходи само до обяд. Той искаше като другите деца да спи там от първия ден! Малките са големи манипулатори, но мисля, че и ние не им отстъпваме по изобретателност.

Оо, вкъщи също се говори положително за яслата. Аз от малка съм ходила и също имам само хубави спомени! Яслата се отрази много добре на Ани, тя се научи на много неща, стана много самостоятелна...
А София може и да не реве защото все пак гледа от кака си... Ще видим... Дано свикне по-бързо, че като се сещам Ани как плачеше, направо ми се късаше сърцето... 

А пък синът ми стана по-несамостоятелен: той ядеше сам и се събличаше сам преди да тръгне на ясла. Само седмица след като тръгна, започна да чака с отворена уста да го храним вечер и престана да се съблича. Като говорих с лелките - оказа се, че те нямат време да оставят децата да се хранят самички, а за събличането - имало деца, които си сваляли някоя дрешка, обувка или чорап, затова лелите много се карали да не се събличат.... Аз толкова се бях постарала да направя детето колкото се може по-самостоятелно, а те с един замах ми унищожиха старанията 

Чак ме учудва това  моята девойка откакто ходи на ясла се бори все сама да се оправя - да се храни и облича , да се събува и обува
коренна промяна в положителна посока има , но явно си е до яслата и до госпожите там