Публикувана: 7 май 2007, 01:01 ч.
Последно мнение: 10 май 2007, 14:38 ч.

Ако "срещнете спомен" на улицата...

2 062
32
1

1
2
3
Всички

7 май 2007, 01:01 ч.

Мнения: 4 752

Ако срещнете на улицата свой учител от детствотото си, който видимо не ви е познал ще го заговорите ли? Изпаднах днес в доста нелепа ситуация...Познах я веднага, г-жа Рогачева преподаваше ми до 3-ти клас мисля Laughing

Много ми стана мило като я видях, изобщо не беше променена и реших да я спра. Трябваше да се сетя още преди да го направя, че едва ли ще ме позная ама на...пет часа обяснявах как се казвам и с кого съм седяла на първия чин Embarassed

Както и да е, едва ли някога ще я срещна отново, но се радвам че се случи днес

# 1 7 май 2007, 01:05 ч.

Мнения: 6 996

Точно тази от нач. у-ще не бих спряла. Другите, повечето - да. Особено от гимназията, нищо, че бая тормоз ни хвърлиха Grinning

# 2 7 май 2007, 01:09 ч.

Мнения: 5 468

През лятото срещнах другарката си по френски и бивша класна до 8 клас. Тя люшкаше на една люлка внучката си, аз на съседната - дъщеря си. Познахме се и двете... тръгна да ми кима. Изобщо не й обърнах никакво внимание. Презирам тази жена Sick

и колкото и да я срещам, няма да й издам звук Sick

.
Иначе има учители, които съм харесвала, но не съм ги виждала, а може и да не ги позная.

# 3 7 май 2007, 01:16 ч.

Мнения: 3 423

Моите също бяха другарки.
Последно срещнах тази по
математика от училището
до 7 клас. Позна ме. Даже
се закани да ми дойде на
сватбата. Бяхме приятели
със сина й от детската градина.

# 4 7 май 2007, 01:26 ч.

Мнения: 5 877

Учител - да, разбира се.

# 5 7 май 2007, 01:40 ч.

Мнения: 6 417

Някои се правя, че не ги виждам, но те ме разпознават и ме спират. Whistling

# 6 7 май 2007, 01:56 ч.

Мнения: 75

Без значение дали ме е познал
или не,винаги спирам.
Приятни или не,всеки от тях
ме е научил на нещо,което
да ми бъде от полза в живота.
Възхищавам се на хората с
тази професия!

# 7 7 май 2007, 01:58 ч.

Мнения: 3 491

Не знам, зависи. Мисля, че на такива неща се реагира интуитивно.
На 10-годишната среща на класа ни присъствах на доста конфузна ситуация - класната не можа да разпознае и не можа дори да си припомни най-амбициозната ни съученичка, която вече правеше добра кариера, но физически се беше променила до тъжна неузнаваемост. И на съученичката, и на класната им стана кофти, а май и на нас.
По ирония на случая си спомних мой разговор със същата сученичка, десетилетие и нещо по-рано. Учителки коментираха в наше присъствие завършили гимназията ученици (като че ли най-способните и най-палавите се помнят), и въпросната съученичка въздъхна: "дали и нас ще ни помнят така някой ден и ще говорят за нас". Явно опасението й, че ще бъде забравена, се беше сбъднало.
П.п. И понеже самата аз съм била учителка, си задавам въпроса, какво ли ще е, ако човек, когото не разпознавам, ме спре, и започне да ми разказва, че е бил мой ученик, и аз не мога да се сетя, пък не дай си боже да е бил примерен и изпълнителен ... бих се почувствала неловко и виновно, че не си спомням (това що народ се е изредил пред очите ми оттогава насам едва ли е оправдание).
Това лято в България обаче от раз се разпознахме с една учителка от основното училище, тя даже не ми е преподавала и не можах в първия момент да се сетя коя е, супер мила среща беше. Но както вече казах, тези неща стават интуитивно.

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 02:40 от блажка

# 8 7 май 2007, 02:09 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: STORM 64 в пн, 07 май 2007, 01:56

Приятни или не,всеки от тях
ме е научил на нещо,което
да ми бъде от полза в живота.

? Лиска почна, пък като се заредиха....

# 9 7 май 2007, 02:46 ч.

Мнения: 75

Цитат на: Ню в пн, 07 май 2007, 02:09

Цитат на: STORM 64 в пн, 07 май 2007, 01:56

Приятни или не,всеки от тях
ме е научил на нещо,което
да ми бъде от полза в живота.

Ако си научил от този другар, какво е често унижение, какво е да ти стрижат косата, че не била вързана и какво е да ти се намаля поведението с 2 единици, без да си направил нещо и без да те предупредят дори, мисля че можеш да го подминеш преспокойно, пък дори и да му сложиш един крак да се поотъркаля по земята.
Лозунгите не всякога са актуални

Дори и от тези"другари учители" има на какво да се научи човек.Все пак живота не е застлан
само с "цветя и рози".На всеки етап от живота,човек трябва да се съобразява с някои правила.
Аз също не съм забравил шамарите от директора пред целия Учком и няколко учителки,унижението да те острижат пред цялото училище защото косата ми е по-дълга от допустимото,и разбира се категоричният ми отказ да я подстрижа поне малко над раменете.
Да,в живота има и трудности.Някои от тях се научих да преодолявам още в училище,разбира се с помощта на добрите и лошите учители.Някой някога е казал,че "Това което не ни убива ни прави по-силни" - много е прав.

# 10 7 май 2007, 03:14 ч.

София
Мнения: 5 289

STORM 64 харесва ми как разсъждаваш Wink

.
Иначе и аз наскоро подминах една Госпожа,не че я мразех,но просто тя ме погледна и "нищо" не видя в мен. Rolling Eyes

Тя беше с внучката си,аз със сина си,но следващия път като я срещна ще й се обадя-Сторм ме вдъхнови Laughing

# 11 7 май 2007, 09:31 ч.

Мнения: 1 520

Тази от първите класове няма да я позная самата аз. И съответно няма и да я спра.
Тези от по-късните години - да, бих ги спряла. Има за какво да си поговорим. А и те си ме помнят - аз съм си все същата Mr. Green

.
Даже с класната ни се виждаме периодично да пием по кафенце. Чуваме се.
Определено имаме теми за разговор. Peace

# 12 7 май 2007, 09:44 ч.

Мнения: 648

Разбира се ще я спра и пак зависи от спомените, които е оставила у мен, защото съм имала и учителки не точно тип възрожденки Stop

Като цяло съм склонна да пресека цялата улица и пак да заговоря човека Rolling Eyes

# 13 7 май 2007, 09:45 ч.

Мнения: 793

Точно това ми се случи преди две години, другарката от първи до трети клас я видях на улицата и я спрях Crazy

Веднага ми каза: Здравей Весела Wink

Аз съм Велислава, поправих я, тя не се разсърди каза точно така беше Mr. Green

Зарадва ми се очевидно и аз на нея Peace

# 14 7 май 2007, 10:34 ч.

София
Мнения: 2 079

Да, ще го спра и ще го заговоря. Дори и да не ме е познал - ще се представя. Hug

Пазя много хубави спомени от почти всичките си учители. Peace

Само тази, по биология, от средния курс, ако я видя - нито ще спра, нито ще я заговоря! #2gunfire

# 15 7 май 2007, 10:47 ч.

Мнения: 583

Доста години минаха, но винаги когато срещна учителка, която ми е преподавала се спирам и я поздравявам. Тогава ми бяха неприятни, но сега от уважение към тях самите, защото вече са възрастни,и са ме научили на много неща, въпреки строгостта им. Приятно ми е, защото си спомням ученическите години.

# 16 7 май 2007, 11:09 ч.

Мнения: 7 114

Преди време срещнах страшилището на училището. Човекът, от който всички бяха респектирани, но и уважаваха. Беше се превърнал в пенсионер с платнена торбичка в ръка, тръгнал към сборния пункт на почти всички пенсионери в София – Женския пазар. Ако го бях поздравила имаше вероятност да се разплача. Не посмях да го заговоря, а ми се искаше.
Жална картинка. Confused

Курсовата съм я срещала и сме си приказвали. Вече учениците носели пистолети в училище и час на курсовия бил уплътняван в разглобяване и почистване на играчките. Нация техническа.

# 17 7 май 2007, 11:17 ч.

Мнения: 2 759

Аз съм с къса памет (живея за мига, дет са вика), и не си помня съучениците с няколко изключения. Преподавателите пък хич - с едно единствено изключение. Страхотен учител беше, сега развива много успешен бизнес, но и него подминавам, щото си мисля, че няма да ме помни, и че всъщност нямаме какво да си кажем.
Иначе няма преподаватели, които да мразя, просто от някои бях по-респектирана. Симпатяги бяха.

# 18 7 май 2007, 11:18 ч.

Мнения: 8 999

Имах щастието да попадна на чудесни преподаватели. Благодарна съм им, че са ме тормозели и са ме заставили по някакъв начин да си уча уроците. Редовно правим сбирки както на випуска от средното училище, така и на гимназията и си каним и учителите. Щури купони се вихрят. Само ми е малко тъжно като гледам как са остарели...

# 19 7 май 2007, 11:19 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

ако се познаем, може би.
Но нещо вече не си спомням кой от къде го знам и познавам ooooh!

# 20 7 май 2007, 11:23 ч.

Мнения: 534

За учител определено ще се спра-вярно е че бяха строги и взискателни,но ги уважавам почти всичките Mr. Green

а ако е някой от класа ми ще се замисля Twisted Evil

# 21 7 май 2007, 11:48 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: STORM 64 в пн, 07 май 2007, 01:56

# 22 7 май 2007, 11:55 ч.

Мнения: 1 426

Да, спирам се, стига да ги позная. И не се втелявам, ако не са ме познали - толкова много хора на тоя свят, човек забравя. Обяснявам коя съм, подскачам от кеф, като насрещният си спомни, е, ако не си - пак си казваме по две хубави думи...
По-често се среща обаче обратната ситуация - мене да ме спрат, а аз да мигам на парцали. Така че веднага се оправдавам с късогледството си и моля да ми припомни с две думи кой е. Е, имала съм и случаи, когато питащият се е припознал, един път даже седнахме и кафе да пием с една дама, с която бяхме решили, че сме състудентки, ама после се оказа, че не сме! Ама си пийнахме кафето и си показахме снимките на децата!

# 23 10 май 2007, 09:15 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 852

Преди около седмица с най-добрата ми приятелка си бяхме в Димитровград и в центъра случайно видяхме учителката си по математика. И двете, без да си кажем и думичка, като една се завъртяхме на 180 градуса и поехме в обратна посока Mr. Green

Много ни тормозеше тая жена (мен особено много), но не затова не искаме да я виждаме - просто много студен човек е, не се говори с нея, думите ги процежда през здраво стиснати тънки устни, дръпната до безобразие е...никога не сме я чувствали близка... може би затова реакцията беше такава. Но която и друга учителка да видим от гимназията, спираме и си говорим най-приятелски. А най-любимата ни учителка, класната ни, рускиня, която ни преподаваше английски, най-много от всичко искаме да срещнем на улицата, но няма как - вече живее и има семейство в Норвегия... Пишем си писма най-редовно, като всяко завършва с думите 'Липсвате ни' Simple Smile

Беше невероятен приятел тази жена...

А ако видя някой от класа си ще спра задължително, няма човек който бил подминала, макар че не с всички бяхме приятели...

# 24 10 май 2007, 09:25 ч.

Мнения: 698

скоро срещнах учителката си от детската градина, спрях я и я заговорих, казах коя съм.... нормално е да не ме познае, все пак за последно ме е виждала преди 25 години Grinning

но много смешно ми стана: споменът ми за нея беше, че е много висока, поне метър и 80....а тя метър и 50..... Mr. Green

.... през погледа ми на порастнало момиче.

# 25 10 май 2007, 11:40 ч.

Мнения: 490

Всеки учител бих спряла и заговорила, разбира се, ама класната от техникума - едва ли #Cussing out

Тая жена почти ме провали, опита да съсипе всичките ми желания за учене, авторитета ми...,но не успя, както и да промени мнението на родителите ми за мен. И всичко, защото бях по будна и по-агресивна/ако може да се каже/ от останалите #Cussing out

Мисля, че съм силен човек и дори и да ми се наложи да се срещна с нея, ще я заговоря не от уважение, а само за да разбере, че от мен е станало човек, а даже и майка.

# 26 10 май 2007, 11:51 ч.

Мнения: 6

Да ако се познаем. Миналата седмица като взимах сина си от училище висях класнта си от 8-12клас. Тя така се зарадва. И ми каза а Светланче ма много е гоолямо момченцето ти. А да ти беше бремна на бал спомнихси защо е толкова голям.

# 27 10 май 2007, 12:34 ч.

Мнения: 985

Имах шанса да бъда колежка на преподавателите си отначалното училище и гимназията. Никога няма да забравя вълнението, когато прекрачвах прага на учителската стая и как мило бях посрещната вече като равна с тях, хората, които са ме учили. Поздравявам всичките си преподаватели- от началния курс до университетските. Предполагам, факта, че всички помнят името ми, е добър тест за мен. Най-много ме учуди, обаче, срещата с лелката, която биеше звънеца в моята гимназия. Погледна ме и веднага попита дали не съм учила там. Спомнила си как съм ходила да взимам от нея тебешир:crazy:

# 28 10 май 2007, 14:19 ч.

Мнения: 1 317

Спирам ги и те ме спират! Задължително всяка година ходя на тържеството на 24.05 в училище! Ужасно ми е тъжно, прекарала съм там по-голямата част от живота си и въпреки, че тази година стават 5 години от завършването, още ми е мъчно и си поплаквам като мина по коридорите.
Скоро видях класната и няколко други учители, бях с бебчето и те бяха доста учудени.
Не мога да ги подмина, прекалено много ги уважавам! Но и много се радвам, че те също ме помнят!

Живот и здраве, тази година на 24.05 пак ще отида, ама ще заведа и детето, да си види бъдещото училище, че може и бъдещите учители Wink

# 29 10 май 2007, 14:23 ч.

Мнения: 2 040

Спирам, познаваме се, говорим си ... Peace

# 30 10 май 2007, 14:26 ч.

Мнения: 447

Предимството да живееш в малък град, е че всички се познават. От учителката в детската градина до директора в гимназията. И не само мен а и родителите ми, брат ми, а вече и детето ми. Честно казано понякога е досадно, но пък ми е приятно , че ме помнят......

# 31 10 май 2007, 14:26 ч.

Sf
Мнения: 808

Аз като съм срещала началната си учителка, а и някои от гимназията, винаги ме познават, когато ги поздравя и спра да поговорим Simple Smile

Много мило ми става, а съм сигурна, че и на тях, защото е хубаво да се почустват отново уважавани и ценени.

Малко да си погъделичкам самочувствието на всеослушание пред толкоз потребители - един стар приятел, с когото не се бяхме виждали от години, рече: "Ей, нямаш одъртяване" Joy

Комплиментът, като се разтълкува, звучи добре Mr. Green

# 32 10 май 2007, 14:38 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Вероятността да видя мой учител е малка тъй като се преместих в друг град и си ходя рядко. Но майка ми ги вижда и ми донася новини кой как е. Беше видяла класната ми от основното училище която ме беше обявила за абсолютна тъпанарка по математика и въпреки усилията ми едва ми писа 5 в дипломата. Та майка ми като я видяла нарочно я спряла да й каже коя е и й казала с гордост че съм завършила математика в СУ. А за тези учители които ни тормозеха заради криворазбрания комунистически идеал има господ. Заместник-директорката ни тормозеше с някакво диво удоволствие заради косите, полите и какво ли не още, стрижеше ни пред училището, късаше ни тесните панталони и късите поли пред хората, малко след като завърших се самоуби заради семейните си проблеми а директора ни който искаше да ми намали поведението защото ме е видял с червило, прати всички момчета от класа ни да се подстрижат след което им намали поведенията защото се били остригали гола глава и правели демонстрация, освен това им писа неизвинени за часа в които се стригаха, почина докато правеше секс с моя съученичка и гледаше порно. Семейството му дори не поиска да му направи поклонението в дома си.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Абитуриентски страсти 2024

Мъж или мечка?

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: