Малки / и не до там / семейни войни...

  Не се притеснявай, случва се. Последния път като се карахме мъжа ми се разплака, счупи чаши, излезе да пуши на балкона и каза докато свърши да съм си заминала.

Всички имат такива моменти, така си мисля.

Случва се  и в най-добрите семейства, казват.
Самият въпрос, който си задаваш, дали и как се отразява на децата напрегнатата обстановка в дома, означава, че нещата не са стигнали толкова необратимо далеч.
А дали се отразява- да, при това много зле.
Но това не значи, че никога няма напрежение- случва се, но ако е в нормални граници и без грозни сцени пред децата- се преодолява.
Успех   

Нормално е. Аз съм изключително невъздържан човек. Добре, че мъжа ми е добър, едва ли някой друг ще ме издържи Правете компромиси, не секарайте за глупости и ще видиш, че нещата между вас, ще се променят

Нямаше грозни сцени , щото предусетих разразяващата се буря и млъкнах, за да се избегнат евентуални такива. Не ми харесва да си изкарвам яда на малкия, защото той с нищо не е виновен за случилото се
По-скоро ме притеснява фактът, че подобни събития са по-чест гост , отколкото ми се иска.

лелеее, и ти кво?
Ако на мен ми кажат да си заминавам, аз наистина ще си замина, сериозно. Много сериозно приемам думите.

Е да, но на мен не ми се струва нормално. Аз тоже съм доста крива и го съзнавам , но правя каквото мога да се съобразявам с положението. Освен това моят мъж е същият кибритлия и бързо набира обороти. Не ме дразнят толкова споровете или кавгите. Сууууууупер много ме нервира като млъкне както сега. И много добре го знае. Не знам как да реагирам , защото вече верно нямам нерви ...
Аз съм на принципа ако има нещо да казва - да го направи.

oranda, мила, това ми е много познато. И моят мълчеше като камък и беше нещо като отделна вселена (недай Боже да навлезеш в нея - някоя планетка ще ти отнесе главата  ). Но с времето успя да разбере, че е по-добре да се караме, но да се изясни кой за какво и на кого е бесен, и да се намери компромис, вместо всеки да си преживява нещата сам и напрактика да се подминава самият проблем. Опитайте се да говорите за начина, по който спорите (естествено не сега, като се сдобрите) и се надявам и при вас да има положително развитие   

Почти е нормално да има бури в началото....докато се напаснете.Първите 5 години са трудни...от там ще улегнете и двамата и ще се смеете на това което правите сега.  И моят беше с много труден характер...скорпион.И той млъкваше...Но с времето разбра че така не може да се продължава....почнахме и дамата да се променяме...както писах това отне години.
А за скандалите....Най-важното е децата да не се  намесват в семейните скандали...ще страдат много че мама и тати се карат.Децата плачат вечер. ..не си мислете че са малки и не разбират.

 Аз с първия си съпруг съм имала трудни периоди в началото.Докато си напаснем характерите,минаха поне 4 години. Един ден се скарахме лошо заради неговите родители...аз бях млада и дива,само на 22 години....Детето/беше на  3 г./ се скри  стаята като ни чу да се караме. После аз влезнах в стаята му  и видях че си играеше с камиончетата си в леглото....но беше плакал Очичките му бяха  червенки....и възглавничката мокра.  Страшно ме досрамя  от нас и ми стана тежко на сърцето като разбрах как детенцето ни го изживява....Такива гадни егоисти ли сме били???
И аз се разплаках, и го гушнах като му обещах че никога повече  тати  и мама няма да се карат.Така и направихме...е имали сме разправии,но никога повече пред детето.

След 5 години  с съпруга ми вече се разбирахме с поглед и разправиите тотално изчезнаха от живота ни. Много сме си говорили  и споделяли за тези моменти.Съдбата ни раздели ,поради други причини..това е друга тема.

С втория си съпруг не се караме.И на двамата ни е втори брак.Освен това и не сме в първа младост...така че сме надраснали тези неща. Не повтаряме грешките от първите си бракове...гледаме напред и се радваме на всеки ден заедно.Понеже времето лети...радвайте му се ....и си простете вазимно.   

Оооо,и при нас ги има тези войни.Последния път не си говорихме два месеца.После той замина за чужбина,и сега е там.Пишем си от време на време в скайпа,ей така от приличност а и да попита как е детето.Че аз се промених много,така е .Ма и той се промени.И сега докато се напаснем бая семейни войни ще изтърпим май....
Карали сме се пред малката,но тя беше твърде малка за да разбере а и нали си говорим по принцип високо,не разбра че се караме.
За в бъдеще ще гледам обаче да избягваме.

Засега не сме имали някакви кой знае какви големи кавги...
Той тряска юмрук в стената, аз дера по гърба му. Ама това се е случвало 2-3 пъти. Крясъци няма. Само злобни погледи. После рев, извинения или прегръдки...Бързо се палим, бързо ни минава - и за дребни скандалчета и за големи неща.
Аз съм тази, която мълчи, но не за скандали. Млъквам, когато нещо ми накриви настроението. Това рядко е той.
Дете нямаме. Ще гледам един ден да не се караме пред него. Ама то екшънът при нас обикновено се развива в леглото и без това

Ние отдавна би трябвало да сме се напаснали. Все си мисля , че седем години брак стигат 

Ние живеем заедно 11-та год. и продължаваме да имаме големи скандали. По-добре е да си кажем всичко на момента и да се успокоим, вместо да мълчим с дни. Лошото е, че децата стават свидетели на неприятни сцени.

Бях виновна, обидих го незаслужено по много гаден начин. Извиних се. Унизително беше. Жените понякога сме овце, но си взех голяма поука от случилото се.

Рени...стига бе мила 11 години.. ..и още сте с големи скандали .... Ама вие трябва да сте големи инати  бе хора

Наистина сме големи инати. Основните различия ги изгладихме, но останаха да стърчат едни ръбове, които не се поддават на времето

Еххх Рени... ,няма начин да не ги изпилите тези ръбове,не сте решили бе хора  Да се стегнете и двамата....че този живот е кратък....ей

Ние сме на моменти... Всъщност аз съм тази, която вика вкъщи и раздава ултиматуми. Ама бързо ми минава.
Важното е да не приемате нещата много надълбоко.

Това сърдене е много кофти наказание  и аз съм такава сръдла... ядосвам се, и млъквам, правя си всичко сама, не отговарям като ме пита нещо.. хиляди пъти ми е казвал, че предпочита да се развикам, вместо да мълча така. И, в последно време така правя  викам, изливам си гнева, и като че ли по-бързо ми минава - хубавото обаче е, че мъжът ми си мълчи докато мине бурята, иначе сигурно ще се изпотрепем ако се обади... така че, с времето трябва да намерите някакъв приемлив начин да освобождавате напрежението - при всички е различно, всеки има своите особености и начини да изрази гнева си.. ако си в състояние да замълчиш докато е ядосан - хубаво, направи го, ако пък той е по-търпелив - извикай се, за да ти мине.. но и аз съм много против децата да стават свидетели на каквито и да било скандали - случвало ми се е с моите родители, и съм плакала по цяла нощ, така че, правя всичко възможно моето дете да не преживее това.

На мен пък ми стана много мъчно за детенцето ти дето е плакало самичко Ще внимавам да не наранявам децата ми по този начин

      И аз съм така в последно време, имам чувство, че мога да мълча с дни ... но не съм сигурно, че има ефект това. Правя го, защото не искам нито да крещя, нито дори да говоря със сърдит тон и детето да слуша. Чакам да ми мине.

И аз се мъча да накарам моя мъж да говори когато се скараме,но уви...млъква като риба и това е.Аз викам,крещя и той като мълчи още повече се ядосвам.А искам да се научи,че трябва да разговаряме и обсъждаме,защото проблемите си остават ей така нерешени.После като го питам защо мълчи и той все ми казва "Ами какво да ти кажа като ти все си недоволна от нещо или от мен"
Ето преди малко пак се скарахме,той беше виновен,аз започнах да го питам така и така,а той си легна и ми каза"Какво искаш да ти кажа"...   Направо незнам,понякога ми идва    Все си мисля,че ако не беше детенце нямаше да ми издържат нервите с него,после пък си казвам,че идеални мъже и връзки няма..

Сексът не ви ли сдобрява все пак?!

Е, как бе, Лиске, много ясно 

Аз пък не се сърдя - продължавам сякаш не е имало нищо. Много му става кофти.

Почти няма време кога да се скараме, но ако се караме, е основно за някоя дреболия и заради МАЙКА МУ! Имаме си едно правило - НИКОГА НЕ СИ ЛЯГАМЕ СКАРАНИ! 

Сексът не решава проблемите, а само ги замазва. Временно...
Според мен.

Да бе да  Ако знаеш след като сме били скарани и после стане нещо в леглото  , и двамата сме толкова разнежнени един към друг..... Тогава почват едни извинения, едни обяснения кой какво казал и какво имал в предвид и как криво сме се разбрали, и обикновено стигаме до доста прилично решение 

Съгласна. Изживявала съм го...
НО! Аз имам 21 години брак. Имала съм и други отношения. И си позволявам да твърдя, че сексът е временно замазване на даден проблем, с извинение за повторението. Проблемите са като болестите - трябва да се лекува причината, а не последствията...
Пак казвам - според мен. 

А не,секса намаля напрежението и после с по-нежен тон и поутихнали страсти нещата могат лесно да се изяснят.
Всичко става с големи компромиси.
При нас след 3 год гаджелък и съжителство, проблемите започнаха след брака,но бяха във върховият си момент 3 седмици след като родих и то заради свекито и липсващите финанси.
След 2 месеца ще се наложи пак да живея с нея щото мъжът ми се връща от командировка и честно казано ми се иска да си взема и

Рени...беше ужасно. Аз толкова плаках после като го гушках малкия ,а той обвил ръчички около врата ми,се беше сгушил в мен и пита"Мамо,що плачеш?!".... .
После така овиках моя и му казах че малкия е плакал заради нашите скапани караници и че сме идиоти-егоисти и мислим само за нас си....а не за малкия как се чувства той....Бях бясна и му казах: "А си посмял още веднъж да се дърлиш с мен пред детето,взимам си чукалата  и детенце ...и се изнасяме от тук.А ти се дърли сам после колкото си искаш!!!" .От тогава моя доста се стресна и се промени доста. А и аз си взех поука за доста неща и се промених  доста .Караниците значително намаляха....определено.Никога повече не сме се карали пред детето.

и в нас има войни всеки ден за дребни работи и вече така ми е писнало от повтаряне на едно и също ,че знам какво ще кажа и какво ще ми отговорят отсреща вече.и ако е така до края на съвместното ни съжителство сигурно ще постъпя в лудница.най-вече се дразня когато мълчи а аз отсреща викам и креща като идиот.и като го питам нещо и ми каже "незнам" направо полудявам ,но един ден реших и аз да пробвам с "незнам"  оооооооо и имаше голям ефект така се изнерви ,но аз немога да се правя на перде дълго време и се отказах просто не съм такъв човек.колко ли скандали ни чакат ,но като си помисля досега не съм чула майка ми и баща ми да се карат пред нас.мисля да последвам примера им.

Имаме дълга връзка, 13 години.
От десет живеем заедно.
Но... поне веднъж месечно избухва по някоя бомба  Наистина грандиозните ни скандали са може би 5-6... Ама такива с чупене на чинии, събиране на багаж и прочее екстри 
Вече даже не се впечатлявам  Знам, че ще мине и замине случката. Знам, че се обичаме и скандалите и разправиите просто са част от съвместния ни живот- трудни характери сме и двамата 

В момента стоя на комп,за да не направя голям скандал на миличкия ми съпруг.Захванасе  с работа ,която не е засега.

не мога да си представя да правя секс с човек , с когото съм скарана. пробвала съм с първия мъж , но то си е като доброволно изнасилване-аз съм бясна и го мразя в момента а той ме оправя,отврат и кво като сме сдобрени след това. не си заслужава

Точно така се чувствам и аз в такива моменти. И много отдавна спряхме да ползваме секса за сдобряване 

сега живея  с мъжа до мен от 3 год. и скандали не е ималол ако усетя че обстановката е изнервена излизам от стаята, докато поутихнат страстите и като се върна обикновено един от двамата се захилва и дотам. е после си обясняваме кой какво,но много по спокойно. 

Продължавам да се изумявам.  Ние с Георги май не сме нормални... Нито си крещим обиди, нито си мълчим. А секс за сдобряване през живота си не съм правила, много ми е странно това...
И друго не мога да разбере - защо смятате, че е нормално в началото на една връзка да има скандали?

Точно така е според мен Да не говорим, че аз като съм ядосана само ми е до секс

Нищо не сме счупили досега. И не правим помирителен секс. В общи линии се стараем да се разбираме с разумни аргументи, което не изключва възможността моите разумни аргументи да са изложени с висок тон и сълзи, които неминуемо дразнят.
Карали сме се 2-3 пъти досега за 2 години семеен живот.

В крайна сметка в началото има малко напасване на навици и характери, още повече че не сме в тийн възраст.
Не сме се и плашили със събиране на багаж, всъщност стигне ли се дотам ще ми е много трудно да се върна. А такова решение със сигурност не мога да взема след един скандал.

Karame se,много,за глупости..Той не отстъпва,аз да..Той се сърди,аз не...Така си я караме...

Караме се от време на време.Във всяка къща се случва,важното е да се поучим от грешките си и да продължим напред .