Помага ли ви вашата половинка в отглеждането на децата?Разкажете....

Не знам кой на кого помага. Може би аз на него
Напълно сме взаимнозаменяеми в грижите за децата: от смяна на памперс през поръчки на торти и организиране на празненства до даване на лекарства и среднощно мерене на температура... И двамата го можем.

Помага. Ще следя темата и ще се вкюча по късно.

Бих казала, че си разпределяме задълженията - единия се занимава с детето, а другия с домашни задължения. Не се е местил в друга стая, като се роди сина ми - обличал го и сега му помага в обличането. С храненето е същото.

ПомагаШЕ, когато си беше в БГ.
Сутрин вземаше бебо в 8ч да го храни и сменя, за да мога аз да поспа до 10ч. След това той го слагаше да спи. Често е излизал сам с бебето на разходка, а аз чистя из къщи или си почивам. Отиваше да пазарува, нищо че знае 2 думи на български  . Вечер той правеше ваната за къпане и последното шише с мляко.
Готви, мие чинии, глади ако аз съм заета.... как да не го обича човек такъв мъж! 
Само, че сега го няма при нас и аз съм и мама и татко. Като се върне ще си взема отпуск 

Помага ми много.
Обожава дъщеря си от една страна и обича да прекарва времето си с нея, когато няма работа или пътува, но по отношение на домакински задължения не се занимавам аз в най-общи линии, с малки изключения.

Помага и то много. В гледането на детето, в домакинската работа... Във всичко. Знам, че напълно мога да разчитам на него. Както и той на мен, разбира се. 

Много, страшно много ми помага във всичко

Като беше по-малка Калина повече помагаше...
Чак безсънни нощи не е карал, но и аз не съм искала това от него - все пак на другия ден е на работа, а аз съм си вкъщи...

Помага разбира се, къде ще ходи
През нощта изцяло той се върти около малкия, пере, глади, къпе го, разхожда го събота и неделя, защото през седмицата ходи на работа.
 Домакинските задължения като чистене, гладане, пазаруване, пране и миене на чинии съм му ги прехвърлила откакто забременях. Аз само готвя и водя светски живот с бебто - насам - натам по разходки и срещи с приятели

Засега все аз му помагам.

Помага колкото може. Повече в домакинството, че за сега се кърмим и няма как да ме отмени там 

Приятеля ми работеше извън страната, когато се роди малкият и не е усетил много безсънните нощи.Бих казала, че адски много ми помага, когато е вкъщи - къпе малчо, храни го, преоблича, играе с него...Много рядко има отказ да ми помогне и обикновенно е, когато наистина е много изморен!
Общо взето откакто се е родил малкият си сменихме ролите - сега аз се грижа повече за дома и за детето, а той за финансите(колкото и да звучи странно преди беше обратното ).
Най - вече ми помага търпейки ме след "луд ден с лудото дете", за което съм му изключително благодарна.Бих казала, че само в пазаруването почти не се случва да ме отменя.Иначе е имало случаи, когато дори... дрехите е простирал .
Доволна съм, даааааам много съм доволна от нашият татко

Нашият татко много работи и се прибира вечер много късно, в събота и неделя също е много ангажиран. Понякога имам чувството, че се грижа за две бебета. Иначе има неща, които само той прави- къпи го вечер, като аз само помагам и му реже ноктите, пазарува по списък.

Задълженията ни са разпределени. Въпреки че отглеждането на едно дете не са само задължения... За дъщеря ми са безеценни миговете, когато баща й се прибира от работа и започват да играят. Може да е един час дневно, това е тяхното време.

Помага

Какво да кажа и откъде да започна.....Помага за децата, помага за пазаруването.....Но и като не помага не му се сърдя, защото все пак аз съм си в къщи и близо от 11 год. само той работи...

Само  ще кажа,че аз имам ден,в който да бъда с приятелки, а той гледа децата. И това при нас е традиция от години.......

Много помага - и за детето и вкъщи.

Ако не беше той, първия месец щях да лудна. Независимо, че работи, първия месец , когато бебето се будеше най-често, дежуряхме на смени. След 9 часа, когато вече незнам къде се намирам, само ставах да кърмя и после се просвах като труп. Той уригва, носи, люлее, приспива.. и така до 4 часа. След 4 ставах аз, че все пак е на работа. Е, това е една малка част от помоща му. Сега вече сме по-големи и няма път, когато бебето по някаква причина да се разплаче през ноща и той да не попита " Искаш ли помощ?" Малко или много , за мен е важно, че прави услилие.
А колко нервни кризи преживя...малееее?

Да! Помага във всичко хранене, къпане ,разходки.

Да,помага страшно много.Въпреки че с някои неща още не е перфектен!  Само още не може да свикне като бебчо непрекъснато плаче и малко се нерви.

Ако,той не помага кой тогава

помага страшно много,винаги може да разчитам на него не само за отглеждането на децата,но и за всичко останало

Когато си е в къщи ми помага страшно много, но това се случва много рядко. Почти постоянно е на работа и аз съм си сама с децата

Извинявайте,мили мами,но винаги думата "помага" за таткото много ме дразни!Какво значи точно "помощ",при положение,че и двамата сме родители на детето/децата ни?Според мен мъжът е ДЛЪЖЕН да отглежда поколението си не по-малко от жената и не приемам доводи,че работел и бил уморен и т.н.
Ясно е,че когато е на работа стоя сама с бебето ни,но когато се прибере му връчвам бебо и сядам пред компютъра или правя нещо друго.В този ред на мисли-моят мъж е баща и просто поема бащинските си задължения!

Да ,Помага ми за децата.
Когато не е на работа...

Отделно пазари и удря едно рамо в домашната работа из къщи

Да - винаги каквото го помоля да направи - никога не се оплаква.
Той милия работи по 12 часа на ден и е направо като пребит като се прибере, но никога не се оплаква и сменя памперси, а също и помага с къпането.
А пък ако не беше той, сигурно гладни щяхме да умрем в къщи - той е готвача на семейството. Не само готви, но и си изчиства кухнята ... СТРАХОТЕН МЪЖ!!! ОБИЧАМ ГО!!!

Е, стига бе! Направо се комплексирах - то всички мъже тук много помагат. Само моя ли не се включва толкова? Чак готвят и простират.
Моят помага, но не чак толкова и определено след като изрично съм помолила. Не се оплаквам, имам си уста и ползвам по предназначение.

за моя трябваха към 2 години за да го отуча от лошите му навици и след това към година и половина се е учил, че има някъкви задължения
И сега не е перфектен, обаче колко труд да го науча да простира и да готви, съм хвърлила само аз си знам

Помага много , макар че аз гласувах недостатъчно, защото ми се иска по-често да излизаме заедно. Иначе той се занимава с къпането и след това с обличането на малкия, мие чинии, пазарува , пуска прахосмукачката и така.

Помага доколкото проф.ангажименти му позволяват.
Когато е свободен се занимава с детето, но с домакинство-не.

Въпрос на дресировка, мъжете са податливи, но по-трудно схватливи същества

Помага, когато си е в къщи.
Обикновено е от 8 до 8 на работа и почти без почивен ден и обикновено се случва да ми помогне само за къпането. Но няма как - той също иска да прекарва почвече време със сина си.

Помага ми много. Понякога даже и да не се сеща, че в даден момент имам нужда от помощта му, като му кажа, без възражения изпълнява желанията ми.

Помага по отношение на детето.В домакинска работа-не.

И  с нашия татко е така! Много го обичаме и двете!   

Много и във всичко! След работа обикновено сме навън и идва при нас, аз сядам и той се занимава с малкия. Прибираме се, подреждаме заедно, ако готвя, той бели картофите, чисти ориз, остъргва морковите и пр., аз режа и готвя, или пък къпе детето, докато аз готвя. След вечера почти никога не мия аз чиниите, той вдига масата и мие. В домакинството - той пуска прахосмукачка и мие пода, аз го правя веднъж в месеца, по-често той глади, перем и простираме наравно. А нощем става той най-често, ако си изпусне бибата, или е жадно детето, аз ставам само ако трябва да давам панадол или да мажа зъбите, защото той не смее да му рови в устата. Така че не мога да се оплача. Никога не съм му казвала какво да прави, нито съм го карала - сам изявява желание, харесва му, сам си иска. Пу-пу!

Ако не е нашият татко, не знам как щях да се оправя. Незаменим е! Той е като втора майка на Иво, може да ме замести в абсолютно всичко, освен в кърменето.

Аз гласувах с "не достатъчно"-просто си мисля,че бащата трябва ако не наравно,то почти наравно да участва в отглеждането на детето.За жалост съпруга ми не се занимава много с детето и в резултат и детето не го търси.Сега съм намерила един хитър начин да ги накарам да прекарват повече време заедно-когато детето ме дърпа да ходим някъде или да правим нещо аз му казвам"закарай тати-той го може по-добре" или "това само тати го може" или "там майки не пускат" и така в повечето случаи имам успех.Но наистина работата не е там-трябва самият родител да усети сам нуждата на детето от него.
Искрено завиждам на семейства,чиито силни половинки помагат равностойно в отглеждането на децата.

Къпе, сменя памперси, приспиваше я когато имаше силни колики, пуска пералня, чисти, готви и я гони из градинките

От време на време си мисля че не е достатъчно, но като се замисля си имам мъж мечта 

Да, но не точно с гледането ами с други неща. Например готвеше, пускаше пералня и прахосмукачка, пазаруваше и .........
Памперси не се научи да слага пробва веднъж ,но нещо не се получи и .... до там.
Горда съм с него

Да, помага Пнеже аз съм отгледана от майка ми и имах комплекс на тази тема, та в този ред на мисли очакванията не ми се оправдаха, а напотив бях приятно изненадана от самото начало Пожелавам това на всички мами

Ми не особено. Ако не кажа (и често повторя и потретя) какво трябва да се направи, сам няма да се сети. Често не ми се занимава имено с това кандардисване и си върша работата сама.  Освен това работи, учи, ходи на курсове, изпити и все е много изморен и аз все много го жаля.
Откакто съм бременна обаче помага повече, но има още много какво да се желае.

Да,помага ми.Винаги,когато е свободен.За съжаление когато се прибира от работа хлапето е вече заспало,но в почивните си дни компенсира.

щом прави бебе-ще гледа бебе!

Помага и то много-хранене, преобличане, къпане, разходки, гладене....мъж-мечта!

Да,помага ми във всичко.

Помага ми много. Аз се грижа само за малкия. Той води каката на училище, взима я след часовете. Ангжиран е и да я води и взима от джаз-балет. Доставя ми храна и памперси за малкия, на мен най-много да ми се наложи да сляза до магазина за хляб. Всичко друго пазарува той. Вечер сервира масата и след като се нахраним отсервира.Моите домакински задължения се свеждат до готвене .

Помага, помага. Къде ще ходи!

Не, за съжаление, понякога имам чувството, че съм единствения родител за бебчо. 

Помага. В началото след изписването от болницата често хранеше бебо нощем, за да мога да поспя. Винаги ми е отмяна. Помага също и в домакинската работа, а докато бях бременна почти всичко той вършеше.

Моята половинка много, много рядко се сеща да помогне.

Нашият татко помага , когато не е на работа.( пуска прахосмукачка, мие чинии, бърше прах,няма проблеми)Занимава се със Сам винаги като си доиде от работа колкото и да е изморен.
Едно само ме дразни понякога е , че като плаче малкият и се шашка и незнае какво да прави или ми вика на мен "успокои го моля те", като сме се наакали не иска да сменя пампреса- незнаел как!!!
Аз съм упорит човек , ще го науча
Вили 

Помага ми, когато е вкъщи разбира се. Не му тежи , не се оплаква. Дано и занапред да е така.

Нашия татко е най-добрия! Когато родих - първоте седмици споделяше всичко.Той може да прави всичко,каквото и аз - къпане,смяна на памперса,обличане и т.н. е, без кърмене де, сега вече не кърмя, но може да прави иот другото папу. В началото споделяше и безсънните нощи,но той ходи на работа и аз презденя можех да отспя, докато той - не, дразнех се и ми беше трудно,но сега вече,когато малкия поспоива повече (пу-пу) всичко е наред.Много е грижовен и истинска подкрепа. Да не забравя,че като се върне от работа готвим заедно или само той  Много го обичам!

Моето момче помага умерено  В домакинството го няма хич, но за сметка на това води детето на разходка, храни го, слага памперс, къпе го. И всичко това, когато има време. Но не мога да кажа, че е кютюк и нищо не прави. Ако е много уморен след работа, поне се интересува от-до, за това как е минал денят. 

Не съм гласувала, защото моят отговор го няма в анкетата. До скоро почти не помага, най-много да го изведе на гости при родителите си или братовчедите  или навън за малко. Не съм му и давала друго да прави, защото си можех сама и си върша нещатата по-добре от него. Ама от как забременях и се появиха проблеми с бременността и трябва да лежа и той усети, че има дете - става нощем, събота и неделя като не е на ясла е по цял ден навън с детето, в домакинството помага, помага ми при миене, смяна на памперс, хранене. Ама не мисля, че може да ме замени - не прави нещата като хората, или ще го простутди, или ще забрави да смени памперс, само закуска му дава и то недостатъчно, защото още не се е научил колко трябва да яде дете на 2 г,  и после  цял ден не се сеща да му даде да яде - ако не съм аз да го нахраня ще си помре от глад, защото мъжът ми си мисли, че детето трябва да яде когато самият той яде и да яде квото той яде. Ама Давид никога не яде от нашата храна, иска си специални неща, а мъжът ми никога няма да му направи ядене специално за него. И като види, че не иска да яде от неговата храна заключва че не е гладен и готово. А Давид умира от глад и ако му дадеш хляб или овес ядки ще изяде огромно количество. Ама кой да се сети. Да не говорим, че плодове никога няма да му предложи. Не че и Давид ги яде де, ама поне едно хапка може да му се пробута ако човек опитва. Но на мъжът ми не му се занимава, така че аз основно храня детето и гледам да контролирам мъжът ми за др неща винаги по възможност

Много ми помага,а и той обожава сина си.

Помага, но трябва да го накарам, сам не се сеща много-много 

Помага, сменя памперси, гушка я като плаче, и изобщо където може да участва - участва.

Нашият тати вчера смени наакан памперс за първи път.Иначе ако е чист ги сменя, но като беше наакан- не смее.Вчера отидох до градината да простра и малкият  се наакал и започнал да плаче- и тати да не повярваш сменил памперса.Можело значи!
Вили

Не,той не помага,а гледа детето наравно с мен 

Помага ми достатъчно