Докато бях бременна четях много по форума и разбира се събирах информация за родилните домове. Отидох в Токуда, не ми хареса, направо съм възмутена от там, но не е това поводът да пиша.
Бях силно притеснена, но твърдо решена да раждам без всякакви уговорки, а просто да отида и каквото ще да става.
Приеха ме в Шейново заради преносване от 9 дена. Щеше ми се да не оставам, но докторката ме посъветва да не дърпам дявола за опашката, защото водите ми били малко. Останах, облякоха ме в жълтата нощница характерна за предродилното. Настаниха ме в стая за трима с изход към добре познатия централен балкон. Ако не знаете - във всяка стая има телевизор. Пускаш монети и гледаш и в общи линии всичко е направено възможно най-уютно. Тоалетната е клекало, но ако се изхитрите ще видите точно до асансьора нормална тоалетна, като родих се промъквах там.
На следващия ден бях с 3 см. разкритие и на визитацията ме питаха дали искам да раждам. Естествено, викам, за какво съм дошла!
Сложиха ми хапче, послев 12.45 ме включиха на система, но не беше окситоцин. Естествено болките се позасилиха, но нищо непоносимо.
В един момент се оказа, че съм единствената родилка и всички екипи са мои! Първото ми впечатление беше, че всички гинеколози и акушерки са ги избирали в Шейново с конкурс за красота. Ама светеха ви казвам - високи, красиви. И мъжете, и жените.
За мен започна да се грижи една пълничка, златисторуса акушерка с очила. После разбрах, че се казва Жени и се оказа най-страхотното същество на света! Начинът, по който ми говореше, защитаваше ме, защото съм дебелка и всички казваха - ех, каква сладурана, ама много си пък дебелка, а Жени им вика: "къш, къш!".
Пукнаха ми водите, а на мен ми се припишка. Не можех от напъването, а Жени вика да ми сложат катетър. Но аз имам ужас от катетри и се напънах пък свърших работата
И тогава се започна с болките, ужасно! На минута две нещо непоносимо. И в този момент се появи доктор Семра - слънце, каквото просто никъде няма. Представете си я - красавица с лъскава тъмна коса, няма 30, очите й като тъмно злато, цялата лъха на майчинство, мекота, нежност и чистота (повярвайте ми, не съм човек на комплиментите, просто тя изглежда като Мадона!). Та тя вика - я кой бил тук! Помнеше ме от една фалшива тревога отпреди две седмици, тя ме беше преглеждала. Помнеше колко е предвидила, че ще тежи бебето, какво работя и как се казвам! Направо ме смая. Точно тя ме израждаше. Но това по-късно...
А засега разкрачила съм се, повиквам си от болки, а срещу мен две акушерки са си пуснали мелодийка от мобилен и ми танцуват! Ама толкова смешно беше, че аз между пъшканията се заливах от смях.
Бях си поискала епидурална упойка, голямо приключение беше докато ми вкарат катетъра отзад, но слава Богу успяха. Та толкова бързо стана разкритието, че в крайна сметка упойката я сложиха 5 минути преди да започнат напъните. Все пак ме успокои до степен да слушам и да изпълнявам всяка команда, защото се бях наслушала, че задължително трябва да се изпълняват командите на екипа. И наистина е така - като дойдат напъните от вас зависи дали ще свърши всичко бързо и без големи последствия. Слушайте ги, те наистина си знаят работата! Но пък е много трудно да усещаш, че ей сега ще излезе и да ти кажат да дишаш, сиреч - да спреш да напъваш. Страшно трудно е! Напъвах, както бях чела и се разминах без кръвоизливи в очите (после видях едно новоизлюпило се майче - беше като вампир в очите, горката).
Качиха ме вече на магарето, излезе бебчо на четвъртия петия напън и аз бях толкова щастлива, че крещях: "Обичам ви, докторчета!" А те се смеят. После, докато ме шиха, им пях песнички, а анестезиологът вика, че мъжът ми сигурно е 60 кг., аз викам, че е 120, а анестезиологът - "че вие как го правите!". Викам му да види пищящият резултат в съседната зала. А той не повярвал, отишъл да посрещне мъжа ми на асансьорите, без поздрав го огледал от главата до петите и му заявил, че не прилича на 120 килограмов, хехе!
Та почерпихме всички с куп пици и напитки, просто целият екип бяха блестящи!
После, като ме настаниха при родилите, с дни идваха майчета да се запознаят с мен, че много ме били хвалели каква съм послушна, а Жени идваше да ни види всеки ден четири жени в стаята.
Отделно и по-лично - същата нощ в "Полет над нощта" бяха поканили групата Балканджи, в която пее мъжът ми и ме поздравиха с песнички, просто бях на седмото небе!
Като за финал в деня на изписването се събраха трима лекари да ме погледнат, защото се оказа, че съм била имала в деня на раждането хемоглобин 220, а на следващия ден 149. Аз нямам понятие какво е това, но показва, че съм много здрава. Та те ми пуснали още веднъж изследване на кръвта да проверят отново! Забавляват се и те, хората))
Казаха ми, че съм с хемоглобин на космонавт и ме пуснаха да си ходя.
Искам да изкажа огромната си благодарност на акушерката Жени, на доктор Семра, на Борянка - сладурка, на която ревях на рамото, докато ми пъхаха катетъра в гръбнака, а аз се превивах в контракции. На всички, които следят и помагат на нас да родим, на техните усмивки и човечност. Изумена съм и ви казвам - смело раждайте в Шейново!!!
Бях силно притеснена, но твърдо решена да раждам без всякакви уговорки, а просто да отида и каквото ще да става.
Приеха ме в Шейново заради преносване от 9 дена. Щеше ми се да не оставам, но докторката ме посъветва да не дърпам дявола за опашката, защото водите ми били малко. Останах, облякоха ме в жълтата нощница характерна за предродилното. Настаниха ме в стая за трима с изход към добре познатия централен балкон. Ако не знаете - във всяка стая има телевизор. Пускаш монети и гледаш и в общи линии всичко е направено възможно най-уютно. Тоалетната е клекало, но ако се изхитрите ще видите точно до асансьора нормална тоалетна, като родих се промъквах там.
На следващия ден бях с 3 см. разкритие и на визитацията ме питаха дали искам да раждам. Естествено, викам, за какво съм дошла!
Сложиха ми хапче, послев 12.45 ме включиха на система, но не беше окситоцин. Естествено болките се позасилиха, но нищо непоносимо.
В един момент се оказа, че съм единствената родилка и всички екипи са мои! Първото ми впечатление беше, че всички гинеколози и акушерки са ги избирали в Шейново с конкурс за красота. Ама светеха ви казвам - високи, красиви. И мъжете, и жените.
За мен започна да се грижи една пълничка, златисторуса акушерка с очила. После разбрах, че се казва Жени и се оказа най-страхотното същество на света! Начинът, по който ми говореше, защитаваше ме, защото съм дебелка и всички казваха - ех, каква сладурана, ама много си пък дебелка, а Жени им вика: "къш, къш!".
Пукнаха ми водите, а на мен ми се припишка. Не можех от напъването, а Жени вика да ми сложат катетър. Но аз имам ужас от катетри и се напънах пък свърших работата
И тогава се започна с болките, ужасно! На минута две нещо непоносимо. И в този момент се появи доктор Семра - слънце, каквото просто никъде няма. Представете си я - красавица с лъскава тъмна коса, няма 30, очите й като тъмно злато, цялата лъха на майчинство, мекота, нежност и чистота (повярвайте ми, не съм човек на комплиментите, просто тя изглежда като Мадона!). Та тя вика - я кой бил тук! Помнеше ме от една фалшива тревога отпреди две седмици, тя ме беше преглеждала. Помнеше колко е предвидила, че ще тежи бебето, какво работя и как се казвам! Направо ме смая. Точно тя ме израждаше. Но това по-късно...
А засега разкрачила съм се, повиквам си от болки, а срещу мен две акушерки са си пуснали мелодийка от мобилен и ми танцуват! Ама толкова смешно беше, че аз между пъшканията се заливах от смях.
Бях си поискала епидурална упойка, голямо приключение беше докато ми вкарат катетъра отзад, но слава Богу успяха. Та толкова бързо стана разкритието, че в крайна сметка упойката я сложиха 5 минути преди да започнат напъните. Все пак ме успокои до степен да слушам и да изпълнявам всяка команда, защото се бях наслушала, че задължително трябва да се изпълняват командите на екипа. И наистина е така - като дойдат напъните от вас зависи дали ще свърши всичко бързо и без големи последствия. Слушайте ги, те наистина си знаят работата! Но пък е много трудно да усещаш, че ей сега ще излезе и да ти кажат да дишаш, сиреч - да спреш да напъваш. Страшно трудно е! Напъвах, както бях чела и се разминах без кръвоизливи в очите (после видях едно новоизлюпило се майче - беше като вампир в очите, горката).
Качиха ме вече на магарето, излезе бебчо на четвъртия петия напън и аз бях толкова щастлива, че крещях: "Обичам ви, докторчета!" А те се смеят. После, докато ме шиха, им пях песнички, а анестезиологът вика, че мъжът ми сигурно е 60 кг., аз викам, че е 120, а анестезиологът - "че вие как го правите!". Викам му да види пищящият резултат в съседната зала. А той не повярвал, отишъл да посрещне мъжа ми на асансьорите, без поздрав го огледал от главата до петите и му заявил, че не прилича на 120 килограмов, хехе!
Та почерпихме всички с куп пици и напитки, просто целият екип бяха блестящи!
После, като ме настаниха при родилите, с дни идваха майчета да се запознаят с мен, че много ме били хвалели каква съм послушна, а Жени идваше да ни види всеки ден четири жени в стаята.
Отделно и по-лично - същата нощ в "Полет над нощта" бяха поканили групата Балканджи, в която пее мъжът ми и ме поздравиха с песнички, просто бях на седмото небе!
Като за финал в деня на изписването се събраха трима лекари да ме погледнат, защото се оказа, че съм била имала в деня на раждането хемоглобин 220, а на следващия ден 149. Аз нямам понятие какво е това, но показва, че съм много здрава. Та те ми пуснали още веднъж изследване на кръвта да проверят отново! Забавляват се и те, хората
))Казаха ми, че съм с хемоглобин на космонавт и ме пуснаха да си ходя.
Искам да изкажа огромната си благодарност на акушерката Жени, на доктор Семра, на Борянка - сладурка, на която ревях на рамото, докато ми пъхаха катетъра в гръбнака, а аз се превивах в контракции. На всички, които следят и помагат на нас да родим, на техните усмивки и човечност. Изумена съм и ви казвам - смело раждайте в Шейново!!!
на бебока си пропуснала да ги напишеш 
