Всички жени (или поне повечето) във форума са щастливо омъжени за човека, който обичат. Кажете ми какво почувствахте за първи път когато го видяхте, как разбрахте, че той е Вашата половинка?
- Публикувана: 11 апр. 2007, 17:52 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 13:02 ч.
Като удар с мокър парцал...
Всички жени (или поне повечето) във форума са щастливо омъжени за човека, който обичат. Кажете ми какво почувствахте за първи път когато го видяхте, как разбрахте, че той е Вашата половинка?
Първият път, когато го видях, не ми направи никакво впечатление! Пихме кафе и ядохме сладки и аз се изнесох след 1/2 час. След това си казвахме здрасти, засичахме се на купони и взе да ми се струва голямо мрънкало. След около година взех да оценявам колко е хубав и добър. Таман пукна пролетта и ме удари хормонът и взех да се заглеждам по ръцете и очите му... На него пък му хрумна да ме учи да играя билярд. И нататък е ясно.
Първият път ,като го видях,бях много ядосана.Не го познавах,така стана,че ме ядоса много,идеше ме да го набия,ама честно.
Вторият път,бях леко по-спокойна,третият вече се предадох и до там ми беше съпротивата.То бива,бива,ама не биваше да му гледам очите,които наистина малко по-късно ме омагьосаха.Зелени по принцип,а като пие бира стават сини.
Хамелеон. 
Вторият път,бях леко по-спокойна,третият вече се предадох и до там ми беше съпротивата.То бива,бива,ама не биваше да му гледам очите,които наистина малко по-късно ме омагьосаха.Зелени по принцип,а като пие бира стават сини.
Хамелеон. 
Преди да се запознаем, бях го виждала няколко пъти, но нищо... После, като се запознахме много сме се забавлявали заедно, без да подозираме, че един ден ще сме женени и ще имаме дете. Дори, като станахме гаджета, пак не съм мислела, че е Той...
В последствие се привързах много към него и почувствах, че искам да споделя целия си живот с него!
В последствие се привързах много към него и почувствах, че искам да споделя целия си живот с него!
В началото ми беше само интересен. Не бях общувала преди това с такъв тип мъже и се отнасях с подозрение. Това първите три дни. После нещата взеха да се променят. Той спечели доверието ми и постепенно взе да ме обсебва. След месец живеехме заедно, аз бях бременна. 
Това се случи отдавна, но той продължава да ме кефи.................... ще взема да му звънна......
Това се случи отдавна, но той продължава да ме кефи.................... ще взема да му звънна...... 
Ами отначало не знаех, че Той ще е Мъжа, но след 5 години връзка, така се получи. Ако някой ми беше казал, че за него ще се омъжа, нямаше да му повярвам 
и аз така 
Беше ми странен /даже малко неприятен, ако трябва да съм честна/ 
Когато започна да проявява интерес към моята особа се държах с него ужасно студено и безразлично Но той 6 месеца не се отказа. Накрая на един рожден ден се напих 
и после
само дето мястото беше в моя дом, че живеех сама 
Когато започна да проявява интерес към моята особа
се държах с него ужасно студено и безразлично Но той 6 месеца не се отказа. Накрая на един рожден ден се напих и после ......................
после излязохме,преспах у тях
и на другия ден се нанесох там.
после излязохме,преспах у тях
и на другия ден се нанесох там.
Живеехме в един и същи вход в един блок. Срещала го бях доста пъти, но той беше с неговата си тайфа, а аз с ученическата престилка и чанта. Но един ден когато вече и аз бях станала голяма и работех, се засякохме в асансьора, вечерта излязохме, на другия ден пак, и на Нова година решихме че ще се женим, и така до днес сме си заедно. Но преди, ако някой ми беше казал, че ще се омъжа за точно за този човек, нямаше да повярвам. 
Бях абсолютен бохем. Ходех на лекции с чер шлифер и преметната на рамо вълнена торба с 1 тетрадка вътре. Засичах погледа на една кльощава колежка от другата група. Не беше като за селянин човек. Страхувах се да не умре в ръцете ми. Покани ме на театър. После ме целуна. Не я прегърнах, не се наведох. Тя ми се извини. Голям гадняр съм бил.
Ние година и кусур карахме любов от разстояние.
Та при едно от посещенията му на високо ниво, бяхме в една кръчма- Нашенци, варненци я знаят, и той слезе до тоалетната, аз гледах отгоре. Като следях стегнатата му походка и някои други части, получих прозрение свише, направо реших, че е перфектен. Осъзнавам, че е било повече плътски трепет, но тогава си помислих- той е. На другия ден се сгодихме.
Та при едно от посещенията му на високо ниво, бяхме в една кръчма- Нашенци, варненци я знаят, и той слезе до тоалетната, аз гледах отгоре. Като следях стегнатата му походка и някои други части, получих прозрение свише, направо реших, че е перфектен. Осъзнавам, че е било повече плътски трепет, но тогава си помислих- той е. На другия ден се сгодихме.
Бях абсолютен бохем. Ходех на лекции с чер шлифер и преметната на рамо вълнена торба с 1 тетрадка вътре. Засичах погледа на една кльощава колежка от другата група. Не беше като за селянин човек. Страхувах се да не умре в ръцете ми. Покани ме на театър. После ме целуна. Не я прегърнах, не се наведох. Тя ми се извини. Голям гадняр съм бил.
Мале, Волф, разби ме!
Беше най-трезвият на купона/или поне най-малко пияният/,та реших да си поприказваме.... още от първите няколко реплики усетих странно спокойствие и имах чуството,че го познавам от години.....Малко по-късно без всякакви притеснения тръгнах с него....още същата вечер се опознахме в библейския смисъл...и от следващия ден вече живеехме заедно.......Решихме да се вземем на 4тия ден......а аз трябваше да уведомя тогавашното си гадже...и нашите естествено.След време си спретнахме един партньорски хороскоп и се оказа,че сме просто предопределени един за друг.....
Ами ние се знаехме отдавна,но той си имаше сериозна приятелка което не му пречеше да иска да се запознае с мен,но аз твърдо отказвах.След това една моя приятелка му стана любовница и се срещаха при мен на работа понеже беше по-скришно място и така имах възможноста да го опозная,а междувременно аз съм гадже с един негов приятел и той си оставя сериозната приятелка и мен ме оставя гаджето ииииии.... 
В началото ни беше много кофти от моята приятелка(любовницата) и неговия приятел(моето бившо гадже),но след година и половина 
и 
В началото ни беше много кофти от моята приятелка(любовницата) и неговия приятел(моето бившо гадже),но след година и половина и 
При нас беше любов от пръв поглед. Бяхме колеги, но не се познавахме - разминавали сме се 1-2 пъти в коридора и единствено ми правеше впечатление, че е ужаснооо висок (194 см. е).
Наложи се да излезем по работа през деня - обикаляхме много с колата, заприказвахме се, открихме общи теми, смяхме се много... Когато се върнахме в офиса, вече бях лудо влюбена - направо треска ме тресеше. Тогава си казах: "Това е моят мъж."
В края на работния ден си тръгнах, а той ме настигна и ме покани на заведение - това беше първата ни среща, а и той вече ме зяпаше влюбено.
След 2 месеца ми поиска неофициално ръката, заживяхме заедно, след още 4 ми я поиска официално, а аз хич не се дърпах, а след още 4 се оженихме. Заедно сме от 5 г.
Наложи се да излезем по работа през деня - обикаляхме много с колата, заприказвахме се, открихме общи теми, смяхме се много... Когато се върнахме в офиса, вече бях лудо влюбена - направо треска ме тресеше. Тогава си казах: "Това е моят мъж."
В края на работния ден си тръгнах, а той ме настигна и ме покани на заведение - това беше първата ни среща, а и той вече ме зяпаше влюбено.
След 2 месеца ми поиска неофициално ръката, заживяхме заедно, след още 4 ми я поиска официално, а аз хич не се дърпах, а след още 4 се оженихме. Заедно сме от 5 г.
познавахме се от няколко години, преди да се съберем . междувременно смених две-три гаджета пред очите му. когато осъзнах, че имам нужда от солиден човек до себе си, Той се оказа наблизо. и така вече десет години и две деца. ннай-неочаквано. била съм много добра в предишния си живот...
Ами той си ме хареса - видял ме на работа и си казал, че аз съм Жената 
В първия момент, когато го видях, даже не му обърнах особено внимание - беше тъмно, пред един ресторант - но когато влязохме вътре на светло си казах "ей, че симпатяга.." и цяла вечер един друг се сваляхме, пихме вино...После се направих на тежка и чаках той да ми се обади пръв, макар че му имах телефона.
След няколко месеца заедно, почнах да се замислям дали все пак той не е Мъжът и в крайна сметка така се оказа!
След няколко месеца заедно, почнах да се замислям дали все пак той не е Мъжът и в крайна сметка така се оказа!
Нарече ме "Зубрачка!" от последния чин, точно когато си сядах доволна, колко много знам по история. Обърнах се да погледна мизерника, а той се оказа един сивоок... И понеже беше прекалено хубав, умен и нагъл, нямаше как - заплюх си го... Няма да ви казвам колко години и деца от тогава, че ме е срам.
И понеже беше прекалено хубав, умен и нагъл, нямаше как - заплюх си го... Няма да ви казвам колко години и деца от тогава, че ме е срам. 
Моето е малко смешно... Всичко започна на един купон, където той беше домакин. Всъщност аз се бях виждала с него и преди, но изобщо не му бях обръщала внимание (имах едно чужбинско гадже, дето май само аз си мислех, че сме гаджета). Та на този купон ме замъкна брат ми и него обявявам за "главен виновник". Аз влязох, седнах на дивана, учтиво се напих, още по-учтиво разлях някакви чаши с питиета и като тръгнах към кухнята да търся парцал, той ме притисна към стената и аз пуснах парцала доброволно. Оттам нататък едвам успяхме да изчакаме другите купонджии да се изнесат и се опознахме отблизо. Постепенно се влюбих в него и вече година и половина сме заедно.
Запознахме се на първия учебен ден в Английската гимназия. Стори ми се най-грозното момче в класа и когато го изпитваха по английски много му се присмивахме с една приятелка, с която бяхме учили езика преди. Тръгнах с него на майтап, че много ме преследваше, да му мине мерака и аз да си запълня времето, а то вижте какво стана...На десетгодишнината от завършването на гимназията ни подариха грамота "Ромео и Жулиета" Ама нямаше при мен влюбване от пръв поглед, нямаше усещане, че това е Той. Непрекъснато се разделяхме и събирахме, аз все отричах пред себе си, че го обичам. Последната ни раздяла траеше 1 месец и аз май много страдах. Не си спомням как точно и кой на кого се обади, но се видяхме на кафе и решихме да се оженим.
Ама нямаше при мен влюбване от пръв поглед, нямаше усещане, че това е Той. Непрекъснато се разделяхме и събирахме, аз все отричах пред себе си, че го обичам. Последната ни раздяла траеше 1 месец и аз май много страдах. Не си спомням как точно и кой на кого се обади, но се видяхме на кафе и решихме да се оженим. 
Бяхме на купон в моята най-добра приятелка /негова сестра/ Аз тогава си падах по друг, а той си беше с гаджето и се лигавеха, танцуваха и т.н. Съученичките ни го харесваха и го обсъждаха, а на мен акъла ми беше другаде. Вечерта останахме с две съученички да спим в тяхната къща / на разтегателния диван в хола / а той отиде да спи при гаджето си. Рано сутринта чух, че някой отваря леко вратата и погледнах да видя кой е / представям си как съм изглеждала сънена и недоспала 
/, другите спят, а той ми вика: "Извинявай, че те събудих, но трябва да взема нещо" И аз си заспах пак. Кой да ти помисли, че след месеци ще сме лудо влюбени, а след години ще отгледам детето си в същата тази стая, която направихме на спалня, в която аз мечтаех за друг, а той се целуваше с гаджето си, с която между другото бяха заедно от 3 години.
/, другите спят, а той ми вика: "Извинявай, че те събудих, но трябва да взема нещо" И аз си заспах пак. Кой да ти помисли, че след месеци ще сме лудо влюбени, а след години ще отгледам детето си в същата тази стая, която направихме на спалня, в която аз мечтаех за друг, а той се целуваше с гаджето си, с която между другото бяха заедно от 3 години. Бях абсолютен бохем. Ходех на лекции с чер шлифер и преметната на рамо вълнена торба с 1 тетрадка вътре. Засичах погледа на една кльощава колежка от другата група. Не беше като за селянин човек. Страхувах се да не умре в ръцете ми. Покани ме на театър. После ме целуна. Не я прегърнах, не се наведох. Тя ми се извини. Голям гадняр съм бил.
Талаааааант!
Колко парцала ме удариха преди него ... А ТОЙ излезе джентълмен - не ме удари. Старателно и грижовно ме уви!
Може би защото 8 години ми гледаше мъките с парцалите от камбанарията на най-близък приятел.
Още когато го видях за първи път разбрах,че много ще го обичам.Първото впечатление,което ми направи беше с външния си вид.Много красив ми се стори,направо загубих ума и дума.На другия ден ми дойде на гости,изсвири ми на пианото "На Елиза" от Бетховен и аз се влюбих в него.Бях на 16г.,той -почти на 17.След 5 години се оженихме.Оказа се много точен пич,във всяко отношение.
Виждам аз един ден в двора на училището, седнало и много дълбоко замислено най-красивото момче, което бях срещала в живота си. Влюбих се на секундата, сърцето ми взе да прескача, изчервих се, а той дори не ме забеляза. 14 години и 2 деца по-късно той все още е най- за мен във всяко едно отношение. Обичам те...
Бях на гости у моя приятелка.
На вратата се позвъни, тя беше в банята и ме помоли да отворя на госта.
Когато отворих вратата видях едно прекрасно усмихнато лице и чух ... звънчета.
По-късно тя ми сподели, че нарочно е организирала това съвпадение, защото била убедена, че сме един за друг.
На вратата се позвъни, тя беше в банята и ме помоли да отворя на госта.
Когато отворих вратата видях едно прекрасно усмихнато лице и чух ... звънчета.
По-късно тя ми сподели, че нарочно е организирала това съвпадение, защото била убедена, че сме един за друг.
Ми, не беше от пръв поглед...Общувахме си виртулно блио година, бяхме си разменили снимки и принципно се канехме да се видим... И един ден ми предложи среща. Съгласих се защото беше приятна и интилигентна виртуална компания. В последствие конкретен повод за срещата се оказа бас между приятели. Като се видяхме на живо... ами не ми хареса, демек "не ме тресна мокър парцал". Той се крие зад едни очила 
И докато си говорехме, и говорехме, и говорехме.... просто разбрах, че това е Човекът за мен
И докато си говорехме, и говорехме, и говорехме.... просто разбрах, че това е Човекът за мен 
Една моя приятелка го довлече в компанията, тъй като след поредното разместване на паралелките се беше озовала в един клас с него. В който клас той бил единственият метъл
Аз тогава точно бях почнала да се поотделям от тая компанийка, та само го позагледах, интересен ми се видя, ама мнооого лошо ми се стори, че гледа.
Оказа се в последствие, че и той ме е позагледал, даже питал една обща позната за мене, но аз по това време се свалях с едни батковци от горния випуск.
След 5 г. задълбочаващо се приятелство и плакане на рамото на другия заради други връзки, накрая нещо ни прищрака и се сетихме да пробваме. Засега, да чукам на дърво, се получава...
Аз тогава точно бях почнала да се поотделям от тая компанийка, та само го позагледах, интересен ми се видя, ама мнооого лошо ми се стори, че гледа.
Оказа се в последствие, че и той ме е позагледал, даже питал една обща позната за мене, но аз по това време се свалях с едни батковци от горния випуск.
След 5 г. задълбочаващо се приятелство и плакане на рамото на другия заради други връзки, накрая нещо ни прищрака и се сетихме да пробваме. Засега, да чукам на дърво, се получава...
Аз бях тази, която имаше гадже, дългогодишна връзка и пр. Не съм си търсила ново, във всеки случай. В мига, в който го зърнах този младеж, се влюбих до уши за първи път през живота си. Не знам защо реших обаче, че е няма начин да не е женен и че (фантазийо моя ) жена му чака бебе.
За мой късмет той се оказа ерген. За още по-голям късмет и той се беше влюбил в мен.Сега аз съм неговата бременна жена, тра-ла-ла.
) жена му чака бебе. За мой късмет той се оказа ерген. За още по-голям късмет и той се беше влюбил в мен.
Сега аз съм неговата бременна жена, тра-ла-ла. 
Видях го на рожден ден на братовчедка ми, беше шегаджията на компанията - само ръкомахаше, плещеше глупости и разсмиваше всички, дори предложи презерватив на гаджето ми. После гаджето ми си тръгна/трябваше да става рано/, а останалите отидохме на дискотека. Покани ме на танц - тогава разбрах името му, след 30 секунди ме хвана за дупето и ми каза: "Искаш ли да се правим на влюбени?". И така след 1 седмица старото ми гадже беше история, а с новото вече бяхме влюбени. И така след повече от 8 години, 4 от които сме женени, започнахме да работим за малко съкровище
Като го видях за първи път си помислих- Тоя пък на какъв се прави. Запознахме се в клюкарника на дир-а. Като се видяхме беше в компанията на останалите чатъри и не съм си и помисляла, че ще е Той. Един психолог от тази компания, много цапнат в устата директно ни попита- вие кога ще се жените- а ние дори не бяхме гаджета. Може би тогава се забелязахме. След известно време една друга жена от тази компания ми каза-"тия, които си приличат се обичат". Оказа се, че много хора намират прилики между него и мен. И наистина се взехме. После черпихме и двамата.
Ние обичаме еднаква храна и имаме много сходни навици. В магазини избираме еднакви неща, няколко пъти, когато бяхме разделени се прибирахме с еднакви подаръци за детето.
Когато решихме да се женим, в златарския магазин влязохме поотделно и запазихме халки, след това се оказа че сме си запазили две халки от еднакъв модел.
имаме си и различия естествено и често се налага да правим компромиси.
Когато решихме да се женим, в златарския магазин влязохме поотделно и запазихме халки, след това се оказа че сме си запазили две халки от еднакъв модел.
имаме си и различия естествено и често се налага да правим компромиси.
Аз бях тази, която имаше гадже, дългогодишна връзка и пр. Не съм си търсила ново, във всеки случай. В мига, в който го зърнах този младеж, се влюбих до уши за първи път през живота си. Не знам защо реших обаче, че е няма начин да не е женен и че (фантазийо моя ) жена му чака бебе.
За мой късмет той се оказа ерген. За още по-голям късмет и той се беше влюбил в мен.Сега аз съм неговата бременна жена, тра-ла-ла.
) жена му чака бебе. За мой късмет той се оказа ерген. За още по-голям късмет и той се беше влюбил в мен.
Сега аз съм неговата бременна жена, тра-ла-ла. Същото
Само дето не съм фантазирала, че е женен и не съм бременна (поне така си мисля
)
Първоначално не се впечатлих изобщо,отказах повторна среща.След 6-7 месеца позвъних и казах,че може да се срещнем.После 6 години от време на време срещи приятелски-без обвързаност и интимност-имах др.гаджета паралелно.Като станах на 31г.реших,че може и той да бъде мъжът ми,защото вече бях доста поопитала и поопарила се с други/разни Муньовци/.
Не е романтично,но такъв е понякога животът.Не се ожених за мъжете от най-страстните си връзки,а от най-спокойната.
Не е романтично,но такъв е понякога животът.Не се ожених за мъжете от най-страстните си връзки,а от най-спокойната.
Този момък го преследвам от 6ти клас. Беше приятел на мои съученици. После бяхме заедно в гимназията, но той тренираше много усилено и почти не излизаше с компанията. Успях да се докопам до него чак когато бях студентка втори курс. Бурна любов, но прецених, че съм още твърде млада и незряла, за да се обвържа с брак. Разделихме се, той се залюби с някаква мома, която тутакси забременя и се ожениха. На сватбата му танцувахме блус на парчето "Пак ще се срещнем след 10 години". Беше абсолютна прокоба. Точно 10 години по-късно узнах случайно, че се развежда /по нейно желание/ и преди още да сме се видели знаех, че този път ще се вземем. По онова време той работеше в семейната кръчма - кацнах една вечер там и, след като приключи с работата си, си тръгнахме заедно и така сме си и до днес. Един перфектен латино сериал /надявам се да е само в две части /
/ В началото ми беше само интересен. Не бях общувала преди това с такъв тип мъже и се отнасях с подозрение. Това първите три дни. После нещата взеха да се променят. Той спечели доверието ми и постепенно взе да ме обсебва. .........
