Аз вече просто избягвам да се снимам. 
Виж огледалото в последно време ми е приятелче...
Виж огледалото в последно време ми е приятелче...
- Публикувана: 10 апр. 2007, 22:45 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 09:12 ч.
Огледало vs. снимка
Момичета, има едно много просто обяснение защо често не се харесваме на снимки
Истината е, че образът, който сме свикнали да виждаме, а именно този в огледалото, е обърнат наобратно. Факт е, че лицата ни не са симетрични, т.е. когато се видим "обърнати", ни е трудно да повярваме, че това сме ние. Образа в огледалото в повечето случаи вече сме го възприели като нормален, затова на снимките не се харесваме.
Истината е, че образът, който сме свикнали да виждаме, а именно този в огледалото, е обърнат наобратно. Факт е, че лицата ни не са симетрични, т.е. когато се видим "обърнати", ни е трудно да повярваме, че това сме ние. Образа в огледалото в повечето случаи вече сме го възприели като нормален, затова на снимките не се харесваме.
Така е.
Огледалото ни лъже, а не камерата.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Не знам дали си спомняте от часовете по физика в прогимназията, че огледалото дава нереален образ... Има си там физични опити и доказателства за изправения, но лъжлив огледален образ и някой други отразителни явления, при които образът е обърнат, но пък реален... такива ми ти работи.
На снимка човек може да изглежда много хубав и много грозен... в зависимост от светлината, апарата, с който се снима, уменията на фотографа и не на последно място настроението на обекта...
Камерата е по същия начин... + популярната теза, че качвала по 5 кг. върху образа....
Аз лично повече се харесвам на снимки и много по-малко в огледалото...
А освен това огледалата могат да манипулират, както например в много от магазините слагат огледала, които оптически ни разкрасяват... смаляват формите и издължават фигурата... така, че....
На снимка човек може да изглежда много хубав и много грозен... в зависимост от светлината, апарата, с който се снима, уменията на фотографа и не на последно място настроението на обекта...
Камерата е по същия начин... + популярната теза, че качвала по 5 кг. върху образа....
Аз лично повече се харесвам на снимки и много по-малко в огледалото...
А освен това огледалата могат да манипулират, както например в много от магазините слагат огледала, които оптически ни разкрасяват... смаляват формите и издължават фигурата... така, че....
Много интересен въпрос. Като се замисля, май съм в двете крайности. Веднъж се харесвам повече на снимки, друг път в огледалото. Не случайно хората са казали, че моментното настроение на човек, е от изключително значение. Вие, например, усмихвате ли се искрено на себе си в огледалото? Аз, защото, не.
Доказано е и, че неочакваните снимки, се получават най-добре. Една изкуствена поза винаги си личи, човек е стегнат и отегчено озъбен
На видео, действително придобиваме най-реална представа как изглеждаме отстрани.
Доказано е и, че неочакваните снимки, се получават най-добре. Една изкуствена поза винаги си личи, човек е стегнат и отегчено озъбен
На видео, действително придобиваме най-реална представа как изглеждаме отстрани.
...
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Снимките мога да ги преживея, но като си чуя гласа на запис и ми се драйфа.
Точно дълбок и сериозен си го чувам, а то какъв излиза - ПИСКЛИВ, ама много. 
Добре че не се чувам често, чак ми е жал за хората, които ме слушат. 
...
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Снимките мога да ги преживея, но като си чуя гласа на запис и ми се драйфа.
Точно дълбок и сериозен си го чувам, а то какъв излиза - ПИСКЛИВ, ама много. Добре че не се чувам често, чак ми е жал за хората, които ме слушат. Така е.
Огледалото ни лъже, а не камерата.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Огледалото ни лъже, а не камерата.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Тцъ!
Не съм съгласна.Аз, като гледам записи на камера и на други хора, ги виждам различни, отколкото като ги гледам с очи - не в огледало.
За гласа се отнася същото - това, което чувам аз като глас на един човек, е различно от това, което чувам, когато е на запис.
Снимала съм се в телевизията на времето и нямах нищо общо нито с гласа си, нито с образа си
.Същото се отнася и за непрофесионалните видео и аудио записи.Важно е как изглеждаме в очите на хората - по-хубави и по-мелодични сме
Много интересен въпрос. Като се замисля, май съм в двете крайности. Веднъж се харесвам повече на снимки, друг път в огледалото. Не случайно хората са казали, че моментното настроение на човек, е от изключително значение. Вие, например, усмихвате ли се искрено на себе си в огледалото? Аз, защото, не.
всичко е на периоди, сега съм в период, в който се мисля за грозна и дебела и съответно виждам това в огледалото, на снимки изглежда по-добре, по принцип съм фотогенична
...
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
И за гласа има обяснение - ние се чуваме "из отвътре" , т.е. чуваме гласът си преди да е излязъл . Затова си мислим, че е много по дълбок и звучен, отколкото всъщност е.
Снимките мога да ги преживея, но като си чуя гласа на запис и ми се драйфа.
Точно дълбок и сериозен си го чувам, а то какъв излиза - ПИСКЛИВ, ама много. Добре че не се чувам често, чак ми е жал за хората, които ме слушат. И при мене е така
И аз май си допадам повече в огледалото... макар че там наистина образът е обърнат На повечето си снимки не мога да се гледам 
За разликата в звученето на гласа обяснението, мисля, беше, че ние го чуваме не само чрез вибрациите на въздуха (както останалите хора), а и предаден по костите; и моят реален май е доста писклив
На повечето си снимки не мога да се гледам За разликата в звученето на гласа обяснението, мисля, беше, че ние го чуваме не само чрез вибрациите на въздуха (както останалите хора), а и предаден по костите; и моят реален май е доста писклив
Аз също в огледалото се харесвам повече, на снимка ,мани,ужас.
Когато нещо не се харесвам,винаги обвинявам огледалото или снимката и никога себе си.
Като вляза в някоя тясна,мрачна пробна,виждам в огледалото късокрак,дупест изрод,с пепеляв тен.Като изляза вън и се завъртя пред голямо,светло огледало-моделите ряпа да ядат.Две огледала-на кое да вярвам?На логиката си.След като съм 180 см.с 60 правилно разпределени кг.,няма как да бъда"късокрак,дупест"и т.н.
На снимка гледам ли директно в обектива,главата ми прилича на тиква.Застана ли като звездите-3/4ти,брадичката леко надолу,крака един пред друг,леко настрани-еми не е същата жена просто.На ярка светлина винаги съм хубава и без грим,снимат ли ме в мрачен ден-сенки,петънца,лунички...На мене много ми личи кога усмивката ми е искрена и кога-фалшива,не мога да излъжа камерата.Докато други се озъбват и-излизат добре.Моя приятелка е най-фотогеничният човек,когото познавам-при всички обстоятелства излежда супер на снимки.Проблемът й е,че хората трудно прикриват разочарованието си,като я видят после"на живо".Обличам си доброто настроение и хич не се вързвам на никакви огледала и фотоапарати
Като вляза в някоя тясна,мрачна пробна,виждам в огледалото късокрак,дупест изрод,с пепеляв тен.Като изляза вън и се завъртя пред голямо,светло огледало-моделите ряпа да ядат
.Две огледала-на кое да вярвам?На логиката си.След като съм 180 см.с 60 правилно разпределени кг.,няма как да бъда"късокрак,дупест"и т.н. На снимка гледам ли директно в обектива,главата ми прилича на тиква.Застана ли като звездите-3/4ти,брадичката леко надолу,крака един пред друг,леко настрани-еми не е същата жена просто.На ярка светлина винаги съм хубава и без грим,снимат ли ме в мрачен ден-сенки,петънца,лунички...На мене много ми личи кога усмивката ми е искрена и кога-фалшива,не мога да излъжа камерата.Докато други се озъбват и-излизат добре.Моя приятелка е най-фотогеничният човек,когото познавам-при всички обстоятелства излежда супер на снимки.Проблемът й е,че хората трудно прикриват разочарованието си,като я видят после"на живо".Обличам си доброто настроение и хич не се вързвам на никакви огледала и фотоапарати
Препоръчани теми