Първа среща с Бебо!

  • 2 414
  • 62
  •   1
Отговори
8 апр. 2007, 22:04 ч.
  • Мнения: 11 607
Скъпи мами, пишейки в друга тема се сетих за това как за Първи път останах насаме с Първото ми дете след раждането..... Ами... бях пълна трагедия..... Ни майчино чувство, ни нищо.... Сякаш не бях аз.... Дори първоначално му казвах - На кака Бебето, или на Леля Бебето, вместо - На мама детето.....

После с другите ми деца нямаше проблеми при първите срещи, но с първото дете и първата среща - чак се бях притеснила,че няма да го обичам......

Как бе при вас? Казахте ли и вие вместо МАМО, нещо друго?

# 1 8 апр. 2007, 22:21 ч.
  • Мнения: 2 978
Оф....това си мислех и аз скоро..хаха
Бутах количката към стаята и си викам..Божее това дете от къде се взе? Я да му преброя пръстчетата дали са по 5 Mr. Green Mr. Green

Естествено, че не я обикнах от първият миг....мисля, че това става с времето, когато почнеш да се грижиш и трепериш за него.

п.п. А иначе за обръщението, не се сещам да си призная какво съм изплещила Mr. Green

# 2 8 апр. 2007, 22:46 ч.
  • Мнения: 9 904
аз бях горда, че имам син  hahaha Само си повтарях: моят син!  Разглеждах го внимателно и си мислех: хубав е, наистина е хубав Simple Smile
моето бебе и моето дете стана по-късно, но в началото - "моят син" !

# 3 8 апр. 2007, 22:50 ч.
  • Мнения: 4 784
"На мама съкровището - Боже, колко е хубав! Дали така ми се струва, защото си е мой или защото наистина е хубав!??"

# 4 8 апр. 2007, 22:56 ч.
  • Мнения: 2 354
  Имах тренинг със сестра ми и въобще не ми се опъна. Движенията бяха отработени. Вълнувах се, но някак знаех, че малко по малко нещата ще се наместят. Първата усмивка направи точно това - имахме обратна връзка и всичко си дойде по местата. Дотогава хем си тананиках "Аз ли съм или не съм", хем знаех, че съм си аз:)

# 5 8 апр. 2007, 23:29 ч.
  • Мнения: 2 677
Ами, гледах го като извънземно.  Mr. Green После явно майчинският ми инстинкт проговори и се окопитих.  Laughing

# 6 8 апр. 2007, 23:51 ч.
  • Мнения: 5 468
Не беше в настроение, когато ми я доведоха. Показаха ми я, тя реве, та пушек вдига..., изплаших се, че не чувствам нищо. Погалих я по едната бузка... Акушерката я отнесе нанякъде, а аз останах да си мисля, че освен жал към това малко вързопче, друго не чувствам Laughing.

Сега я обичам повече от себе си. Не знам, кога ми се зароди това чувство, със сигурност..., но може би към втория-третия месец някъде...

# 7 9 апр. 2007, 00:00 ч.
  • София
  • Мнения: 2 967
Казах си му МАМО без колебание или някакво друго нещо. Просто ми дойде отвътре.

# 8 9 апр. 2007, 00:06 ч.
  • Мнения: 875
аз нямах проблеми в това отношение. още след като се роди и ми го показаха си усещах, че това си е моето детенце и после, когато ме забедоха в стаята нямах търпение да ми го донесат и да си го гушна. веднага се почуствах майка и започнах да си му викам "на мама момченцето", или разни др. такива. веднъж обаче, беше на няколко седмици вече,  вместо "ела при мама" казах "ела при кака". много смях си се смях самичка.

# 9 9 апр. 2007, 00:07 ч.
  • София
  • Мнения: 9 113
Ами аз съм в очакване, но ми е притеснено, защото покрай брат ми, който е с 16 години по-малък съм свикнала с "како", а не с "мама". Ще трябва да свикна да казвам "на мама" Wink

# 10 9 апр. 2007, 00:24 ч.
  • Русе
  • Мнения: 2 354
аз й казах "на мама съкровището"...
на още по-силно впечатление ми направи, когато баща й я пое в ръце от акушерката, каза "здравей, тате!"

# 11 9 апр. 2007, 00:52 ч.
  • София
  • Мнения: 1 230
Нямам спомен да съм казала каквото и да било, когато я видях за първи път, опитвам се да се сетя, но не мога. Единствено помня, че когато ми я дадоха веднага след като я извадиха, беше много намръщена, не плачеше, но и до сега се мръщи така. Нямах усещането за Майка, не ми идваше отвътре да я нарека мое бебе, говоря за първите 2 дни, после малко по-малко започнах да я възприемам като Моето бебе. Един вързоп, който само спи, мръщи се и яде. Криво ми беше, че не изпитвам тези велики майчински чувства, за които толкова се говори, въобще не знаех какво да я правя, как да я държа, как да я сложа на гърда /въпреки, всичко което бях изчела във форума/ и т.н. Сега като пиша и си припомням какво беше и се чудя, как не му направих нещо на това бебе.

# 12 9 апр. 2007, 07:33 ч.
  • Мнения: 601
Какъв ти майчин инстинкт?! Нищо такова нямаше! Стоях и ги гледах вцепена и си мислех, че ще им счупя я крак, я ръка, като тръгна да им сменям памперсите или да ги къпя! А иначе и аз 2-3 пъти изтърсих "На кака бебетата"  Embarassed!

# 13 9 апр. 2007, 07:48 ч.
  • Мнения: 793
Ами имах племенник вече, които беше на година и нещо, пък аз бях живяла с него до 9 му месец, та общо взето знаех за какво иде реч, ама племенника ми беше 3.800, а пък моята се роди 2.950, и само си повтарях каква е клечка, всичко и беше голямо  ooooh! иначе нормално възприех да и казвам на мама детето Mr. Green Сестра ми беше тази която трябваше да си пречупи езика, все мамосваше моето    Crazy

# 14 9 апр. 2007, 08:20 ч.
  • Разград
  • Мнения: 3 110
Когато се роди дъщеря ми се разплаках от радост,вече я обичах.Сякаш чувството винаги е било в мен,само е чакало събитието,за да се развихри с пълна сила.Първите дни си я гушках постоянно,оставях я да спи в ръцете ми по 3 часа,не можех да и се нарадвам.
И със сина ми беше същото,постоянно се разплаквах като го погледна,от радост.Та и сега понякога.

# 15 9 апр. 2007, 08:54 ч.
  • Мнения: 8 505
Нищо не казах.Първите няколко пъти,когато ми я носеха,тя само спеше.Странно ми беше,че имам дъщеря,макар вече да бях приела факта.А майчинските чувства се почвиха постепенно.

# 16 9 апр. 2007, 08:55 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Много се радвах на първия ми син, такъв беличък, русичък и малък, само дето езикът ми не щеше да се обърне и да кажа "виж мама", "мама сега ще те нахрани" и прочие. Отначало му говорех безлично, защото не исках да се наричам по друг начин, ама пък и "мама" не ми се откъсваше от устата. След първите десетина дни обаче явно свикнах да съм мама и почнах да говоря по обичайния начин - "какво има, маме" и прочие.  Laughing

То си е, как да кажа, титла, с която трябва да свикнеш. Може би както се свиква и с това, да си "госпожа Еди-коя-си".

# 17 9 апр. 2007, 09:03 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Като си видях за 1-ви път щерката си помислих:" Божеееееее, това ли е излязло от мен?!  Thinking"
Много се чудех и се питах, дали не е сменена?  Rolling Eyes Не можах да я видя добре по време на секциото и все се съмнявах в смяна  Close
После ми стана много мила и хубава и добричка...  Hug Heart Eyes , но чак след около 10-15 дни някак я усетих като майка.  Heart Eyes

Със сина ми - от 1-вата  минута бях неговата майка... даже от 1-вата секунда Wink

# 18 9 апр. 2007, 09:13 ч.
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
На мен "първата среща" ми предстои и ще следя темата с интерес,защото в главата ми са куп въпроси-какво да очаквам и как да се държа. Laughing Но,в крайна сметка, от думите ви виждам,че всяко нещо се нарежда на мястото си с времето,та... Hug Дано и при мен да е така. Heart Eyes

# 19 9 апр. 2007, 09:25 ч.
  • Мнения: 5 026
За майчинско чувство и дума не може да става в първите дни. Но си почнах:"Какво мамо..." да си му говоря като мама  Grinning

# 20 9 апр. 2007, 09:35 ч.
  • Мнения: 603
И аз така, първите дни я гледах, все едно някой ми е оставил собственото си бебе да го гледам. След първата усмивка, след звънкия смях всичко си дойде на мястото. Сега няма по-важен човек от нея за мен.

# 21 9 апр. 2007, 09:39 ч.
  • Мнения: 3 089
и аз нищо не казах. мъжът ми беше до мен в операционната и му шепнешком му казах, че нищо не усещам към бебето, за да не ме чуе операционния екип. той каза "аз също"   Mr. Green след 2 дни това се промени. на него му отне мнооого повече време - може би 3-4 седмици.
сега не знам как ще е. имам чувството, че второто няма да ме развълува по никакъв начин. искрено се надявам да греша...

# 22 9 апр. 2007, 09:47 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Големия си син родих в пълна упойка. Акушерката донесе две бебета в стаята чак на другия ден, а аз се чудех кое е моето. Тя пита "Номер....." и аз казвам "Не"...После си видях номерчето и гоних по коридора да си ми даде бебето  Embarassed Embarassed Embarassed Срам и позор!
Не знаех как да го пипна, как да го гушна - то милото рита, рита и хоп - някой гол крак из под пелената. Като се прибрахме в къщи нощем съм се будила и съм гледала как спи и съм си мислила "Боже, имам бебе на 5 дни...!" - сега е на почти 6 години.
Бебчо родих нормално и ми го сложиха веднага на корема, веднага го гушнах и целунах, дори снимчици имаме за спомен. Вече нямаше такъв стрес. Помня че плаках от радост, когато и той проплака за първи път.
Това са най вълшебните дни в живота ми!  Heart Eyes

# 23 9 апр. 2007, 09:59 ч.
  • Мнения: 1 353
Моето бебе беше толкова чакано, че като забременях и започна да ми расте корема бях щастлива че ще стана майка. Всеки ден му говорих. Казвах, че е на мама принцесата, защото ми казаха, че ще е момиче. Проблема след като родих беше от принцесо, зайче или там всичките умалителни с които я наричахме, да преминем към галеното Али.

# 24 9 апр. 2007, 10:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
И аз я "какосвах" отначало без да искам, не ми излизаше "мамо" от устата някак. Даже се чудех на едно момиче в стаята, която от първия миг почна с "маменце" и т.н.
Но по-интересното е, че бях убедена, че майчинското ми чувство ще дойде по-късно, а ме обзе още като ми я донесоха.

# 25 9 апр. 2007, 11:20 ч.
  • Мнения: 413
Много си я обичам,но това което изпитвам сега се зароди по-късно ( може би няколко дни след раждането).И до сега ми е трудно да си извъртя езика и да кажа " на мама...".
Баща й беше още по-смешен,първите няколко дни все й викаше "на батко..." hahaha

# 26 11 апр. 2007, 13:52 ч.
  • Мнения: 18
В самото начало - първите часове само го гледах и целувах, през пет минути звънях на мъжа ми да му докладвам всяко негово движение, после започнах да осъзнавам, че това малко безпомощно създание е моето дете и се разплаках от огромното щастие. Обичах го и тогава, но сега направо преливам от любов към него. Не знам как съм живяла без бебчо досега.Simple Smile

# 27 11 апр. 2007, 14:02 ч.
  • Мнения: 14 133
Цитат на: Atrakcia в пн, 09 апр 2007, 09:25
За майчинско чувство и дума не може да става в първите дни. Но си почнах:"Какво мамо..." да си му говоря като мама  Grinning
И аз така.

# 28 11 апр. 2007, 14:18 ч.
  • София
  • Мнения: 721
Страхотна темичка! Peace

Като се роди изобщо не можех да повярвам, че това бебе е МОЕ. Заех се с пълни сили да му помогна да оцелее, като си мислех, че ако не го нахраня на време или не го преобуя направо няма да го бъде ooooh! Понеже поседяхме повече в болницата, всеки път като ми го даваха в онея колички дрънчащите все едно за пръв път го виждах и се чудех как е възможно това детенце да си е на мен! А той изглеждаше толкова завършен като се роди, един сериозен си лежеше вътре...
Обаче направо не мога да повярвам, че има и други мамчета дета са какосвали бебчетата. Аз първите дни като му кажех "на кака" и после само се благодарях, че никой не ме е чул Blush Хо хо, добре че не съм само аз Hug
Майчинското чувство дойде постепенно. Сега вече нещата са си на мястото, всеки ден все повече го обичам, като го погледна и ми си насълзяват очите от щастие Heart Eyes

# 29 11 апр. 2007, 14:32 ч.
  • На морето!
  • Мнения: 5 764
Следя темичката с интерес.Аз отсега му казвам "мамо",но не влагам някакви велики майчински чувства.Вярвам че ще дойдат с раждането. BlushА таткото като му говори през корема и винаги "батко" или "бебе",не може да каже "татко".Странно ми е кога той ще усети бещинската любов. Tired

# 30 11 апр. 2007, 14:36 ч.
  • Мнения: 640
не можех да отделя поглед от него(толкова се вълнувах),...не спах 5 нощи до пълно изтощение и бях с хемоглобин 64 Cry....обаче той и Бог ми даваха сила...прекрасни чувства,които не могат да се изразят с думи...ама вие си знаете

# 31 11 апр. 2007, 14:37 ч.
  • Мнения: 1 701
Уффф, и аз й виках "на кака" от начало...  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Половинката се спукваше от смях...  Joy

# 32 11 апр. 2007, 15:03 ч.
  • Мнения: 689
Не си спомням дали съм казала нещо конкретно, но определено бях свикнала. Че нали 9 месеца все му приказвах "на мама слънцето" или нещо от рода. Само знам, че се разплаках от щастие, та това е най-прекрасното нещо на света - моето малко синче. И все още от време на време си поплаквам.

# 33 11 апр. 2007, 15:05 ч.
  • Мнения: 625
Винаги ще помня първата ни среща-аз се бях измъчила след ужасно тежко раждане,но когато ми го сложиха на гърдите беше толкова божествен:имаше огромни извити мигли и приличаше на баща си(вече на мен си прилича)...после започна да ме хваща упойката и помолих да го вземат за да не го изпусна.На другият ден ми го донесоха за кърмене и от тогава постоянно му говоря с мили и нежни думи и го обожавам.Бях много горда и съвсем естествено му говорих от началото "на мама".

# 34 11 апр. 2007, 15:19 ч.
  • Мнения: 3 268
Изглежда аз имам много силно развит майчински инстинкт,защото и двете си деца ги обичах още в утробата си.Когато ги видях,първо моя син,а 13 години по-късно и моята дъщеря,това бяха най-вълшебните и наситени със щастие мигове през живота ми.Сърцето ми беше пълно с такава любов,каквато не знаех,че съществува.Благородно завиждам на всички майки,на които този миг предстои.Несравним е!

# 35 11 апр. 2007, 16:36 ч.
  • Мнения: 545
Като я родих, първите думи ми бяха: "Боже, колко е грозна!", с което си заслужих големи критики от страна на екипа, който израждаше. При мен също любовта не дойде ей така от раз. Първите дни заедно ни бяха доста трудни, дори още сме в период на свикване. Все пак вече се отпуснах и й се радвам. Почнах да й говоря, защото в началото само я държах и не ми идваше от вътре да й говоря. От време на време я наричам обаче с името на котката, правя го толкова несъзнателно. Мъжът ми се потресе, като ме чу  Shocked

# 36 11 апр. 2007, 16:51 ч.
  • Мнения: 1 043
Моята бебка като я видях и само питах акушерката - диша ли ? така спеше непробудно  Crazy
роди се една такава мъничка и сбръчкана - цялата небесно синя защото беше с увита около вратлето връв ,а двамата с баща и и говорехме докато я почистваха и и помагаха да диша , не съм се разделяла нито миг и с двете си деца докато бяха малки / с бебка още не съм / неможех да спя от вълнение и само ги гледах ли гледах докато се унеса - и за мен беше неповторим момента особенно на раждането на второто ми дете защото бяхме заедно с мъжа ми както винаги сме искали

# 37 11 апр. 2007, 17:29 ч.
  • Мнения: 385
Цитат на: kL30pa7ra в пн, 09 апр 2007, 09:35
И аз така, първите дни я гледах, все едно някой ми е оставил собственото си бебе да го гледам. След първата усмивка, след звънкия смях всичко си дойде на мястото. Сега няма по-важен човек от нея за мен.
И аз така. Трябваха ми около 2 седмици, за да дойда на себе си и да започна да му викам "мамо". Беше ми много странно и непознато чувство. Когато ми го сложиха на гърдите след раждането се чудех "защо не чувствам нищо?", "Не трябва ли да се разплача от радост?". Бях още под упойка и страшно изтощена, гледах го като кукла, не можех да си представя, че е мое дете. Радвах се и бях учудена, че не е червен и сбръчкан. Беше спокоен и ококорен, гледаше право в очите ми, а аз нямах сили дори да го гушна/пък и мислех, че ще му счупя нещо #Crazy/.

//Най-тъпото е, че като съм гледала раждания по телевизията ми се е случвало да се разплача, а на моето собствено гледах като теле Shocked//

# 38 11 апр. 2007, 17:41 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Не помня дали веднага му казах мамо, малко ми беше терсене да го наричам така...  Embarassed
Изпитвах такава нежност и любов, че си мислех - ето, тия приказки, че майчината обич е над всичко били верни! Party
Постепенно, влязох в релси.

# 39 11 апр. 2007, 17:43 ч.
  • вече в собствен дом
  • Мнения: 1 088
Чувството, което изпитах, когато ми доведоха влади бе неописуемо. Само една майка може да го изпита. Още щом го зърнах заплаках-от щастие разбира се. И не можех да спра да плача. Просто не можех. Това малко чудо, което стоеше пред мен бе моето детенце, което 9 месеца бяхме очаквали, което 9 месеца бяхме обичали толкова дълбоко. Наистина е неописуемо.Пожелавам на всеки. Peace

# 40 11 апр. 2007, 17:58 ч.
  • София
  • Мнения: 3 611
Когато родих голямото дете не изпитвах нищо,дори се притесних,а като ми го донесоха си казах "божее колко е грозно" и "сега какво да правя с него" та всички ми се смяха.То се оказа после,че са го объркали с едно друго и аз си отдъхнах,но като го видях-още по-грозно Mr. GreenЗаобичах го в процес на денонощни грижи. Бебо обаче го обичах още в утробата,а когато го ведях бях на седмото небе от щастие и любов(вече знаех какво е да си МАМА)Таткото също,големия беше на 3м като каза "сега вече осъзнах че имам дете",а бебо от първия миг го заобича и го "татосва".

# 41 11 апр. 2007, 21:48 ч.
  • Мнения: 11 607
Цитат на: liani в ср, 11 апр 2007, 17:58
То се оказа после,че са го объркали с едно друго и аз си отдъхнах,но като го видях-още по-грозно Mr. Green

Лиани, не така... След това не сънува ли кошмари... Това ми е бил един от основните кошмари - да не ми сменят бебето.... Леле, добре,че са се усетили и са ти върнали бебето......След подобна история - щях да сънувам кошмари!

# 42 11 апр. 2007, 21:59 ч.
  • Мнения: 795
Цитат на: GERBER в пн, 09 апр 2007, 00:00
Казах си му МАМО без колебание или някакво друго нещо. Просто ми дойде отвътре.

И с мен беше така! : Heart Eyes

# 43 11 апр. 2007, 22:12 ч.
  • Мнения: 1 243
За първи път като видях дъщеря си се чувствах страно направо не бях на себеси, но с времето свикнах с мисълта че си имам една малка принцеска.Отначало дори ме беше страх да я пипна дан вземе да се счупи Heart Eyes

# 44 11 апр. 2007, 22:19 ч.
  • Мнения: 2 309
Гледах си го и не можех да повярвам,че това създание е мое дете FlutterТолкова дълго чакано HugМного силно чувство изпитах Hug
Незнаех какво да му говоря и само мълчах...Мама ми правеше постоянно забележки,че не му приказвам Crazy
Но сега елате ме вижте,не ми спира устата а той не ще да му говоря  Whistling

# 45 11 апр. 2007, 23:06 ч.
  • Мнения: 5 140
Това е най яката среща на света, като я видях се разревах от кеф, хем се смея, хем рева..... Hug Heart Eyes

# 46 12 апр. 2007, 00:03 ч.
  • Мнения: 2 022
Беше невероятно. Очаквах дъщеря, а се роди син. С големи тъмни очи (да, още от първия миг нямаше никакво съмнение, че ще бъдат кафяви!), с черна косичка, с леко сплескано от раждането носле и ... гладен като вълк. Роди се в 10.30 сутринта, а когато в 13,00 часа ми казаха да пробвам да го кърмя, макар че едва ли щял да яде, той започна така силно да суче, като че ли му беше за последен път. И през цялото време ме гледаше в очите. Не знам дали изобщо ме виждаше тогава, но знам, че никога преди това не бях изпитвала по-силна обич към никого друг. Това беше първата ми среща с мое дете. И Господ ми дари още...   Praynig Благодаря ти, Боже. По-сладка радост от тази няма. Дано всички жени на света я изпитат поне веднъж.

# 47 12 апр. 2007, 02:11 ч.
  • Варна
  • Мнения: 567
Раждах секцио с пълна упойка. Лекарят каза, че трябва да ми покажат бебето. И аз чакам, чакам, никой не ми я носи.  Това беше най-дългото чакане в живота ми. Когато най-накрая ми я донесоха за първи път 6 часа след раждането бях направо изумена. Очаквах някакво маймунче, а тя беше най-красивото бебе на света. Само това повтарях: "Боже, колко е красива" и не вярвах на очите си. После пусках СМС-та на познатите си: "бебе Боряна 3500, 50см. и е много красива".

Сега като гледам снимките от раждането си мисля, че е съвсем нормална за новородена, но тогава я гледах с други очи. Толкова ми става смешно като се сетя.

# 48 12 апр. 2007, 08:38 ч.
  • София
  • Мнения: 1 555
Аз още доста имам да покачакам до нашата първа среща, но исках да кажа, че вашите истории много ми харесаха.   bouquet

С приятеля ми много искахме бебе и тази бременност е планирана. Но когато забременях хич и не можех да осъзная, че наистина ще имаме бебе, даже и не можех да си го представя. Общо взето интересувах се само за самата бременност, казах си, че има време да чета за бебетата след раждане. Даже взех да се плаша дали наистина ще го обичам това дете.... Crazy От една-две седмици обаче, може би ми дойде някакво майчинско чувство сега чета материали за новородени, за кърмене, искам да бъда най-добрата майка и си го представям бебо. И това ме прави много, ама много щастлива!  Heart Eyes

Знам, че бебето започва да чува след 15 г.с. и си бях казала, че трябва да му говоря, но още не мога обаче. Даже не мога и мамо да му кажа. При приятеля ми е по-лесно, колкото и странно да ми се струва.  Laughing Бях преди един месец на преглед без него и му донесох снимката от ехографа и той веднага каза "На татко бебето..." и му се насълзиха очите. И така той от сега няма никакви проблеми и си "таткосва".  Mr. Green

# 49 12 апр. 2007, 09:46 ч.
  • Мнения: 3 634
Още отсега си говоря на бебето през корема на "мамо". Смешното беше преди 2 дни когато попитах мъжа ми как ще нарича бебето, ако е момче (имах предвид галено на името, което сме избрали), а той гордо отговори "на тати момчето".
Предполагам, че с всеки е индивидуално и най-вече зависи от това колко е чакано бебето. В друг случай ще изглежда смешно отстрани как мъжа ми се прибира от работа и крещи, че таткото се е прибрал.
Още по-смешно е, че сестра ми (която е с 15 год по-голяма) вече 2 пъти ми изпраща смс-и, които са адресирани до бебето: "как е на леля запетайката и т.н."  Joy

# 50 12 апр. 2007, 09:55 ч.
  • Мнения: 1 104
Когато видях малката за пръв път след раждането и аз в началото се поизплаших, че не знам как да я държа, какво да правя с нея. След първите 15 минути с нея имах чувството, че бебка винаги е била част от моя живот. Но не си спомням дали веднага й казах думата мамо. Просто я галех и очите ми се пълнеха със сълзи.Това беше един незабравим миг в моя живот.

# 51 12 апр. 2007, 10:19 ч.
  • Мнения: 3 092
На първата и среща когато ми я оставих на гърдите и казах "Здравей миличка! " .Тя имаше най-големите и сериозни очи на света и спря да плаче , а просто ме гледаше.
После я видях вечерта в неоантологията облечена , изкъпана ..но не можех да я прегърна , а копнеех за този миг още от както акушерката я отнесе.Плачех , галех я по ръчичките , говорех и и така докато минаха 6 дни и тя се оправи.Донесоха ми я и аз гушкайки и повтарях :"Обичам те ! Обичам те ! Обичам те ! " и бях благодарна на Бог че най-после сме заедно и всичко е наред ! Никога няма да забравя тези чувства!

# 52 12 апр. 2007, 10:23 ч.
  • Мнения: 4 621
Цитат на: bisa в ср, 11 апр 2007, 22:12
За първи път като видях дъщеря си се чувствах страно направо не бях на себеси, но с времето свикнах с мисълта че си имам една малка принцеска.Отначало дори ме беше страх да я пипна дан вземе да се счупи Heart Eyes
По същия начин беше и при мен Hug

# 53 12 апр. 2007, 10:28 ч.
  • Мнения: 6 164
Аз свикнах, нямах проблем с "приобщаването" ако изобщо може да се нарече така. Поне що се отнася да му се почувствам като майка. Иначе първите 2 дни в родилното и аз се страхувах да го докосна и се чудех на акушерката как го мие, повива и облича, а аз само го пипах с една ръка по крачето. Crazy

# 54 12 апр. 2007, 10:36 ч.
  • Мнения: 36
И на мен майчинското чувство ми се появи много късно. Най-емоционална бях веднага след раждането, когато я повиха и сложиха на гърдите ми. Беше такава беличка и с такава голяма косица и сини очета - не спеше, а гледаше и си мълчеше. Беше ми много хубаво и ми се стори много красива. В родилния дом сякаш бях влязла в ролята на майка, но когато се върнахме вкъщи започна следродилната ми депресия и имаше моменти, в които я мразех, особено когато плачеше и аз не можех да разбера защо. Да, колкото и ужасно да звучи, това е истината.
С времето и с нейното "очовечаване", все повече осъзнавах, че това е моето дете, съществото, около което ще се върти живота ми отсега нататък и я обичам все повече и повече! Иначе, понеже имам по-малка сестра, дълго време виках на бебето - "на кака милото", ама то и  майка ми й викаше"маменце", така че всичко си беше ОК!

# 55 12 апр. 2007, 10:43 ч.
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 230
беба ми я показаха, тоест връчиха на 3тия ден след операцията. харесах си я Laughing но беше цялата в пъпки от отличната хигиена в отделението #2gunfire
като я погледнех в началото си поплаквах... от радост и от облекчение, че всичко е ок...

# 56 14 апр. 2007, 14:24 ч.
  • Мнения: 576
Рая ми я доведоха на следващия ден след операцията. Беше много странно чувство....... newsm12Но тя беше бебето с най-дълга коса, много добре оформена и чистичка! Голямата кукла на мама!!!  love001  love001  love001

# 57 14 апр. 2007, 15:21 ч.
  • Мнения: 11 009
Когато ми показаха за малко Рая след операцията, вече беше измита и облечена. Започнаха да ми я носят от следващия ден и си я разглеждах с голям интерес и любопитство. По-силни чувства към моето мъниче усетих след 3-4 дена. Но когато баща й я гушна за първи път в деня след раждането й, го усетих как трепери от вълнение, а аз щях да се просълзя Heart Eyes

# 58 14 апр. 2007, 16:12 ч.
  • Мнения: 1 735
Любов от пръв поглед!!! - Това беше положението.

Видях я в момента, в който излезе от мен.
Още беше на пъпната връв и не беше изплакала, само махаше с ръчички, сякаш още плува.
Толкова красива, толкова нежна и крехка, толкова миличка... Такава любов трудно мога да сравня с нещо друго-изпълних се с неописуем букет от чувства, като постоянно си повтарях наум: "МОята първа рожбичка, моята рожбичка, аз си я родих! Тя си е моя, наша, единствена, прекрасна... и т.н."

Поисках да ми я дадат както беше така на пъпната връв да си я помилвам, все още неизмита.
Така както е излязла от мен, така си я нагушках, беше много мило и незабравимо. Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

А когато ми я донесоха изкъпана и повита, с бананова шапчица за първото кърмене ми се стори още по-красива.
Най-силното майчинско чувство обаче ми дойде с първото кърмене.
Както беше казал някой по-горе, не знаех дали ме вижда или не, но ме гледаше в очите, докато суче от мен и аз я гледах и преливах от щастие , не можех да повярвам , че  има чак толкова прекрасно чувство.
Магия, истинска магия е да имаш бебе!!! Никога не съм подозирала, че ще изпитам такива майчински чувства. Бях съвсем друг човек преди.    А това дете ме промени - и то положително!

На всеки пожелавам такава първа среща.   bouquet

# 59 14 апр. 2007, 16:20 ч.
  • Мнения: 4 173
С първото ми дете всичко беше толкова непознато и странно. Нямаше го майчиното чувство. Когато ми го дадоха се чудих какво да го правя. Не бях хващала бебе с години. Никой от познатите ми нямаше бебе.
И аз се притеснявах дали някога ще го заобичам. Беше си съвсем чуждо човече. Но малко по малко си го обикнах и сега съм голям фен на бебетата и децата.

# 60 14 апр. 2007, 16:24 ч.
  • Габрово
  • Мнения: 1 220
Случвало ми се е в началото да му кажа "на кака момчето",то за това и приятелките ми ми завиждаха на самочувствието Mr. Green

# 61 15 апр. 2007, 19:14 ч.
  • Мнения: 819
Преди да родя ми беше доста странно да наричам себе си мама.В момента,в който видях бебчето ми,все едно цял живот съм му била майка...Но наистина ми беше и странно,все едно непознато човече като ми го дадоха за пръв път,но химията между нас беше ...уникална!
С нищо не мога да сравня сладостта от миризмата на бебе...!

# 62 15 апр. 2007, 20:23 ч.
  • Мнения: 286
Толкова го исках, толкова го чаках ... обичам го от мига, в който разбрах, че го нося в себе си! От мига, в който видях малката пулсираща запетайка! А когато се роди моя син преобърна живота ми изцяло и го изпълни със смисъл! Благодаря на Господ, че ме дари с това щастие - да стана майка!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата