Съжалявам

И аз редовно чета темите тук и плача.Възхищавам се на всяка една от вас, за силата която имате!

Аз нямам думи просто. Мир на душичките и сила на вас смели хора 

Момичета, знам, че много боли, аз също имам две загуби от спонтанни аборти, но ние сме ЖЕНИ, ние сме тези , които създават живота. За всички , които имат и ЩЕ намерят сила да продължат е стихотворението на Евтим Евтимов, което искам да споделя с вас:

Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.

И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.

И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.

Жена - врата
отвъд света.

Бъдете силни!!!

Благодаря за силното стихотворние. С малко думи казва много.

аз рядко влизам тук и винаги със свито сърце. винаги излизам с насълзени очи.
нека болката ви стане по-лека, нека мъката ви е по-поносима

И аз така всеки път преживявам с вас всяка история ,но само вие си знаете какво ви е отвътре и въпреки всичко сте силни и продължавате напред!Бъдете силни и само радости в живота ви желая  

Мили, мами и аз ви казвам ужасно СЪЖАЛЯВАМ за това ,което ви се е случило !
Бъдете силни и не се самообвинявайте !

И аз чета понякога и плача. Моля се да не се случи и на мен  , защото болката трябва да е неописуема. Моя приятелка загуби бебето си, малко преди то да се роди и страдах заедно с нея, но едва ли колкото нея. Никога няма да забравя колко се страхувах за собственото си дете тогава (още бях бременна, на финала и аз).
Когато детенцето й трябваше да навърши една годинка кошмарния спомен се върна и в пристъп на огромна болка написах за Ани това

Ти не дойде,
а аз тъй дълго чаках,
да пресечеш самотния ми път.
С обятия горещи те очаквах,
да те нахраня с топлата си гръд.
Ти не дойд.
Отрони се листа преди да пожълтее.
Огъня угасна потушен.
Друг огън в мене тихо тлее -
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде.

Мила Ани, ако някога прочетеш това (сили нямам да ти го покажа иначе, за да не разтройвам още) искам да знаеш, че много, много те обиам и много често се моля детенцето, което носиш сега да е живо, здраво и да те направи щастлива мама!!!! 

Дани,просълзи ме наистина... Много силно,особено за мен-другарка по съдба на твоята приятелка,една майка,която никога не можа да види усмивката на детенцето си...
 

Дани ,много силно ,благодаря ...

Дани, много силно! Аз настръхнах.
Приятелката ти Ани чете тук. Но и без да прочете написаното от теб вече знае, че има невероятна приятелка. 
Ани-Бани, 

Момичета, много благодаря за отзивите, но да ви кажа честно бих предпочела това стихотворение да не се беше повявявало на бял свят никога, защото тогава онова мило, малко, сладко и невинно детенце, щеше да е живо!
Поклон пред паметта му и пред тази на всяко едно детенце, станало ангелче! Поклон! 

Момичета, поклон и от мен 

Мили майчета поклон и от мен.Дано дечицата ви почиват в мир.Моята етърва преди месец и половина загуби бебето си в 31г.с.Това за нея беше дълго очаквана бременност , защото преди това има 2 спонт.аборта.Можете да си представите как се почувства като и казаха че трябва да прекъсне бременността, защото бебето имаше Спина бифида.Така и стана-предизвикаха раждане и бебето живя само 36 часа.Нямам думи да опиша мъката и болката ,която блика от очите и щом погледне моята малка дъщеричка.Сега щях да се радвам на едно прекрасно момиченце,което щеше да ми казва леля.Но уви Господ пожела друго.Така и не намерих сили да и кажа в очите колко много съжалявам и че винаги ще бъда до нея.Поклон пред всички родители загубили дечицата си.Бъдете силни и вярвайте.

Поклон и от мен мили майчици!Аз също загубих дете,но така и не намерих сили да пиша за това

Александра, понякога наистина олеква да поговорим за загубите си! Не боли по-малко, но поне не се чувстваш безкрайно сам и неразбран. Ако някога имаш желание за това - пиши.

Благодаря ти! 

Dani -Благодаря ти за това .... благодаря ти от сърце въпреки че ме разплака .... благодаря защото тези думи са силни и близки до моето и нашите сърца .... аз се чувствам точно така  ..

"Друг огън в мене тихо тлее -
отчаян порив на безсилната ми тлен.
Да те прегърна, просто да те взема,
да вдишаш глътка въздух с мойте дробове,
да те държа, когато първи крачки правиш,
да ти попея, да те притисна до сърце.
Ти не дойде.
Снежинката угасна в мрака.
Декмври някак ледено запя.
И после нищо...
Някак си живуркаме...
А теб те няма.
Не си отиде.
Ти... просто... не дойде "

Благодарим ти Mama gabi!!!

Павлинче неиздавай тайни де    ,шегувам се  Благодаря ти миличка моя за силните думи 

боли!!!съжалявам за загубите ви! дълбок поклон пред паметта им!
"Боже,колко мъка има по тоя свят,Боже!"

Мили майчета, бъдете силни и нека почиват в мир малките душички!

... безсилна съм да допълня каквото и да било друго...

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
  Това е за вас,мили момичета!   

RAVIA    благодаря ти  

Дани на Сиси, много силно...страхотно е. А на вас мили мами - дълбок поклон

Най-страшната ми мъка....