За българския език

  Има резон в притесненията ти.И на мен са ми минавали подобни мисли.Стремя се да говоря правилно,взискателна съм към речта на мъж и роднини,но те не са взискателни към себе си.Не срещам особено разбиране у околните.
  Избягвам телевизията/рекламите/,пускам дет.филми,подбрани от мен.
  Оставам с впечатление,че колкото повече чуждици и термини употребява човек,толкова за по-начетен се възприема.

Здравей,
Моите деца все още говорят литературен/книжовен  български, тъй-като са малки и се влияят от нас с баща им. За щастие от градината освен някои не особено цензурни, но чисто български думи както и малко диалект, друго не са ми носили  .
Обаче аз също напоследък се дразня на разни чуждици като "визия", "шопинг"  и т.н. Дразня се, че ни ги натрапват от екрана на телевизора и че рано или късно ще се наложи да започна да поправям децата си.
От друга страна не съм против чуждиците по принцип, ако те нямат подходяща по значение дума в българския. Мисля, че да измисляме самоцелно думи е смешно (драснипалниклечица  - кибрит или гарнирана пита - пица). Българския език е много динамичен и аз се гордея с това. Хубаво е че лесно се отказваме от архаизми, че книжовния език не изостава прекалено много от разговорния, че писмения език относително  бързо се променя към опростяване. И не смятам, че докато има българи езика ни ще се загуби.

Ей тази тема ме мъчи от много време - добре че някой се сети да я пусне.
Децата ни копират думите на околните, но и на семейството си. Аз още водя неспирни битки с "моля, заповядай, благодаря" и направо откачам като каже някой - Ами то на детето благодаря чу е трудна дума - мерси мо лесно ще я научи.
Е, благодаря от мерси!
А колкото до перманентно навлязлите чуждици в българския език - няма как - прогрес, европейски съюз и т.н.
Определено, детето ми на даден етап ще "сийдва и лийчва", ще се среща с "пиар-и" на различни компании и подобни, но нека поне ние му дадем основата на правилния български език и да ползваме красивите български думи, вместо чуждиците
За това сега ще ви кажа Довиждане, а не просто Чао-чао 

Ето затова децата трябва да четат книги, много книги, ужасно много книги, а не да се халосват пред компютрите. Така се натрупва речников фонд - въпрос на личен избор е, в по-късна възраст, кои думи ще употребяваш и кои - не. Но езикът трябва да се познава и то добре. И граматиката трябва да се знае - да, трудно е, но всяко научаване е трудно. И трябва да се научат да работят с речници. Как ще ни уважават чужденците, ако ние сами себе си не уважаваме. А езикът е запис на историята. Или пак трябва да се появи някой Паисий и да викне от камбанарията "Поради що, ти неразумни юроде...."

Ей, това и аз не можах да го разбера, пък уж поназнайвам чужди езици - сериозно!

компютърни термини при сваляне на филми от торент-сайтове - и аз не ги знаех, спокойно,  специализираната литература е уникалния начин да ни се покаже че нямаме идея що е то български език   

Съгласна съм напълно, но тук отново ще засегна ролята на родителите (нямам предвид само личния пример). За да се разбере и опознае езика, родителите трябва да обясняват непрекъснато значението на думите, да разясняват отделните регистри, да дават синоними и т.н. Миналото лято дъщеря ми имаше да чете Български народни приказки и  Ран Босилек. Бях се видяла в чудо - питаше ме почти на всяко изречение. Колкото и да ми беше досадно, аз обяснявах. Сигурна съм, че ако бях оставила дъщеря ми сама да си чете, книгите щяха да бъдат захвърлени на петата минута.
Четейки и по-горните постове, в мен отново се затвърждава мнението, че отново за кой ли път от родителите зависи всичко, включително и речниковия багаж на децата.

Според мен темата може да се раздели условно на три, даже четири:

1. Говорят ли децата ни диалектно или с акцент: Стремя се да поправям такива думи, но тя ги чува много рядко и не са част от речта й. Слава Богу учителките й в градината са добре образовани и не говорят шопски.

2. Използват ли се много чуждици от децата?: Не разбирам големия страх от това. Чуждиците обогатяват езика, ако не се забравят и българските думи. Самата аз използвам както 'шопинг', така и 'аджеба'. Съвсем съзнателно се опитвам да показвам на дъщеря си, че едно нещо може да се каже по няколко различни начини, в зависимост от ситуацията, настроението или желаението ни.

3. Обеднява ли българския език?: Не, не обеднява. Обогатява се. Естествено има думи, които децата ще знаят само като 'думи'. Пример - Днес слушахме "Прела баба" в колата. 90% от текста е неразбираем за дъщеря ми, а за мен са само думи, защото и аз не съм виждала някой да 'преде', 'насновава' или 'тъче'... Бях чела изследвания, че децата гледащи повече телевизия към 6-7-та си година знаят доста повече думи от връстниците си, които не гледат. Книгите също 'попълват' речника.

4. Изчезването на българския и 'отношението' към него: Не разбирам втората част от въпроса. Какво значи положително или отрицателно отношение към езика? За живещите в БГ българския е естествен колкото и ...дишането. Все едно се пита положително или отрицателно мнение имаме към дишането.   Положително, защото без него съм мъртва   Едва ли езикът ни ще изчезне скоро, но той не е статичен, а динамичен. Ако някой от нас се върне 200-тина години назад трудно ще разбере родния си език.

Като човек, чието 'оръжие на труда' е езика съм много чувствителна към грешната употреба на думите, към бедния речник, към клишетата... Но всичко това идва най-вече от липсата на интерес към четенето.  

Моята щерка още е малка, едва се учи да говори.

Но темата за БЕ ми е много близка до сърцето и душата, най- малкото защото съм и професионално обвързана с него.
Това, което допускам, че ще се случи е, че ще се заличат някои много хубави и благозвучни български думи  Чуждиците ме притесняват дотолкова, че да не изтласкат от употреба съвременни български думи. Едновременната употреба на чуждиците с българските думи даже е в плюс за езика ни.

Динамиката на един език зависи от неговите носители. Пак носителите на езика носят вината или гордостта за негативните и положителните промени в него. Езикът се обогатява, когато носителите му учат. Когато четат... А това е нещо, което някак си остава на заден план напоследък.

За мен диалектните думи са богатство. Те са част от нашия език. Ако ги няма, как един автор например, би охарактеризирал героя си без описание, а само чрез пряка реч. Няма нищо лошо в диалектните думи, когато се употребяват грамотно /т.е. сме сигурни в значението им/ и когато, разбира се, познаваме и т.нар. книжовни форми.
А децата наистина много често не осъзнават, че не разбират някоя дума. Голямата дъщеря на мъжа ми чете "Мамино детенце" - мъжът ми наднича над рамото й и я пита дали разбира това, което чете. Тя отговаря: "Да, разбира се!". И тогава той я закла: "А какво значи КОБИЛИЦА?". Миличката най-невъзмутимо отвърна: "Женски кон". Тогава я въоръжих с десетина речника и я научих как да работи с тях. Детето е умно и тутакси се зае да си вади непознатите думи в една тетрадка, но накрая доста се отчая:"Ами аз трябва да препиша цялата повест!" . Аз контролно винаги питам малките дали знаят какво означава някоя дума - когато аз им обяснявам нещо или когато усетя, че те я използват, без да я разбират.
В тази връзка съм ЗА гледането на телевизия. Наистина много трудно мога да обясня, без да имам съответния уред, какво е вретено. Но много често ги викам да видят нещо, за което са ме питали, а аз не съм сигурна, че съм успяла да им го обрисувам достатъчно образно.

перманентно=постоянно

Ааа, не си права! Тук авторката има предвид "трайно" и "завинаги", а не "постоянно". Както чуждиците, така и диалектизмите и архаизмите, винаги биват ползвани в книжовния език със значението на "нюанс" в дадено понятие или за да бъде избегнато повторение.

Искрено се надявам,  че е точно така,  както казваш, но заради понякога прекалено старание да учим децата си на чужди езици, като че ли има опасност да занемарим родния (защото смятаме, че по естествен начин ще си го научат). А и наскоро една майка във форума беше писала - надявам се да не е било насериозно - че няма намерение да учи децата си на българската азбука.

За диалектизмите - и аз ги смятам за положително присъствие в българския - естествено, когато са с мярка и на място употребени, но  прекомерното навлизане на чужди думи никак не ми се струва полезно - колкото обогатява, толкова и ускорява изчезването на български думи.

chumbi, това лято бях в България след 5-годишно отсъствие, и не съм забелязала признаци на агонията на българския език.
Друг е въпросът, че докато ние сме в чужбина, езикът се развива, нормално е да навлизат чуждици, на нас може би ни се струват прекалено много, защото сме извън този процес, и на моменти приемаме доста лично и емоционално факта, че не присъстваме.
Но хората в България говорят български език.
Възможно е просто нашият български да остарява, защото не е в естествената си среда, и след време да се превърне в симпатичен експонат от етнографски музей на открито. Дано поне има интерес към него.

Ха-ха, може би си права! Майка ми, като беше тук преди един месец, ми направи "забележка", че говоря прекалено правилно на децата, а не както се говори в България - как ти се струва?!

Човешко.
Аз понякога забелязвам и други неща. Хора, които са говорели т.нар. правилен български, след години, прекарани в чужбина, се връщат донякъде към българското наречие и диалекта на детството си.
Но това е вече друга тема.

имам предвид и трите неща, а си нося последиците от ранното овладяване на чужди езици за съжаление. В моменти в които мисълта ми тече по-бързо от пръстите съм склонна да замествам с навлязла в езика ни чуждица.

И при мен е така! Да не казвам, че ми е излязло вече име с моята взискателност... Просто някои хора ги дразни, че аз се дразня от неправилен говор... Мъжът ми стигна дотам, че да ме обвинява преди още да се е родило детето, че един ден съм щяла да му казвам "Така не се гука!" Обаче аз няма да се откажа. Живея в район на България, в който думата "въй" е една от най-често употребяваните - в началото, в средата, в края на изречението... Понякога и просто "въъъъй...." Ами дразни ме! Няма да си кривя душата! И понеже имам възможност да си избирам дали да живея тук или в 2 други града в България, отсега казвам, макар и повече на майтап, че само едно въй да чуя от устата на децата, подреждам куфарите и тръгвам за София, примерно... И минавам за снобка (оп, чуждица! ) поради това ми изказване. Може и да съм пък...

   Цитат:"Като човек, чието 'оръжие на труда' е езика съм много чувствителна към грешната употреба на думите, към бедния речник, към клишетата..."
   Аз бих употребила думата "оръдие" /на труда/.
 Mom_an,трябва да има и взискателни като нас,нали?Аз,пък,се боря най-вече с "мой,не мой",употребени в смисъл на "може,не може".Съгласи се,че са еднакво неприемливи и смешни с "въй"!

Абсолютно не мисля така. Аз съм една от майките, с мания детето ми да учи  чужди езици. Смея да твърдя, че това не само  не ще обедни родния език на дъщеря ми, а тъкмо напротив.

ФЕЯТА, хахаха 

Това се нарича 'Фройдистка грешка" - на практика за мен езикът е оръжие, а не оръдие... Ако разбираш какво ти казвам 

Много хубава тема! Покрай децата ми и факта, че чувам някои неправилни думи от тях започнах да си обръщам внимание на собствения речник и думи тип "щото", които употребявам когато бързам или и аз не знам точно защо 
Иначе не мисля, че езикът обеднява. Аз лично изпозвам доста чуждици, но то е защото 1. в ИТ сферата съм и има доста термини, които звучат направо смешно преведени, може би защото просто не сме свикнали; 2. работя с чужденци и много пъти се сещам първо за английският термин, а не за превода му  просто защото го използвам по-често (примерно често мога да бъда чута да казвам invoice, а не фактура, но фактури почти не виждам, а invoice-и -всеки ден  )

Милена, никой няма предвид служебния жаргон! Това е нещо съвсем, съвсем отделно! Ние тук си говорим за ежедневния български език, в който неправилно се вкарват чуждици. Съгласи се, че огромна част от тях дори не се използват в истинското им значение, в момента обаче за примери не се сещам.

Съгласявам се, разбира се!   То само това да беше!
А, сещам се за още нещо! Какво ще кажете за вечното заменяне на "кого" с "кой"? Масовов явление е вече - по телевизия, радио и т.н. Забелязвам дори, че водещи и репортери в елитни телевизии като БТВ, Нова и т.н. хич и не се старят да говорят правилно - "с кой си тук тази вечер", "на кой ще звъниш", "за кой да гласувам", "на кой да вярвам" и т.н.  Ето това е едно от най-дразнещите неща според мен. Какво ще кажете?

Нещо май не си ме разбрала - никак не съм против ученето на чужди езици, точно обратното даже, но тук не става въпрос за това, а да не става едното за сметка на другото.

Позволете и аз да се включа с коментар на един от тези, които са прекарали последните десетина години в чужбина. Дано моят български не звучи архаично   В ежедневието си нямах шанс да говоря на български, но въпреки всичко не успях да забравя родния си език.
Ето какви промени забелязвам.
1.Много хора не използват формата "Вие" при разговор с непознати. За мен това е нещо ново и странно, но е факт.
2.Повечето пишещи нямат представа, кога да пишат пълен и кога непълен член.
3.Много по-често чувам хора, които използват диалекти. Дори синът ми започва да ми говори на шопски като го вземам от градината, което ме кара да му повтарям правилното произношение на думите по 20 пъти, докато пътуваме към къщи.
Чуждици сигурно използвам (ето дори формата "използувам" е опростена, поне така ми казаха), но не ме правят забележки.
Моите наблюдения са, че хора знаещи чужди езици са по-взискателни към своя роден език, а не обратното.

leeloo, права си за говоренето в учтива форма. Особено извън София всички ти говорят на 'ти' - ужасно ме дразни. Аз говоря на "вие", отговаря ми се на 'ти'...

Пълния и краткия задпоставен определителен член ми е ахилесовата пета и на мен. Чудесно знам кога кой се използва, но в 80% от случаите не го правя...

Много от думите се опростяват, не виждам лошо в това 'използуват' да стане 'използват' - езикът се развива.
Има и други промени: Вече се пише, както се и казва 'вкъщи' като една дума. Така изречението "Докато пътуваме към къщи" става "Докато пътуваме към вкъщи"


Абсолютно подкрепям това твое виждане.

Не мисля, че е въпрос на регион, а на възпитание. А за форума какво ще кажете? Към колко от хората тук се обръщате на Вие? Или ги познавате всички?

mom_an, права си, че е на възпитание, но от години никой столичен сервитьор не ми е говорил на 'ти', за сметка на 90% /в останалите 10 включвам заведения от най-висока класа/ от тези извън София.

И-нет общуването си има правила и те са различни от тези 'на живо'. 

По този въпрос си абсолютно права.Голямата ми дъщеря е по програмата РЧО(не по мой избор,просто нямаше други паралелки).Сега ,в 7 клас ,има 5 часа седмично немски език,5 часа седмично английски език и  3 часа седмично български плюс 2 часа литература.Е,как няма да ходят на частни уроци по български?

Леле, щом и в България не може човек да се вреди да учи български...

Може би не е чак толкова разпространена практика, все пак?

А какво ще кажете за езика на радиото, телевизията и особено на вестниците? От първите две нямам много пресни впечатления, но българските вестници, които стигат до мен, ме ужасяват - не говоря само за темите, ами и за бедния език, за нескопосните (но пък ефектни) заглавия.
А може би не съм права?

Може да си им се сторила много симпатична и да са те почувствали близка.  

Разбира се! Аз го казах оправдателно за мен, а не че не съм съгласна с темата. Смятах, че е станало ясно 

Много ми се иска  някой да каже какво мисли за езика на медиите в България, особено на вестниците.

А за езика на детските книжки? До мен специално са стигали книжки, които не са никак добре преведени - езикът звучи тромаво, личи си че е превод, оставени са без обяснение разни чужди понятия и т.н.

 

Сравнявайки преводна детска литература от моето време със съвременни издания, намирам днешните преводи за ужасни. Чудя се защо просто не си използват едновремешните преводи от добри литератори и майстори на словото? Да, нали трябва да се плащат нови хонорарчета. Много книги са буквално осакатени от бездарен превод. То, за да превеждаш добре, трябва първо да си усвоил родния си език, а после да посягаш към чуждия. Затова мисля, че за моите деца е най-важно да научат добре български, да имат богат речник и да знаят значението на думите. Чужд език със сигурност ще усвоят - животът е немислим днес без знание на чужди езици. За пресата и телевизията - нямам думи, но все пак това са "масмедии", насочени към т.нар. средна аудитория, така че и стилът и езикът са съобразени с това ниво.

Темата е доста интересна и поздравления на всички,които се включват в нея!!!Сега аз искам да споделя с вас едни мои притеснения относно българския език на детето ми.Аз съм взискателна майка и се старая винаги да говоря правилно и да обяснявам думите на синът ми,който като гъба попива абсолютно всичко.За жалост бабите и познатите ни не го правят и той все отнякъде научава нещо,което не е правилно.Но това не е проблем.Проблем за мен е,че в детските градини голям процент от персонала говорят ужасно.Има учителки ,които също не говорят правилен български език.И каква ще е ползата от моето старание,когато синът ми започне да посещава детската градина?

Мама Вени, ползата ще е огромна, точно защото детето ще е научило как да говори правилно в къщи. Естествено, средата оказва влияние, но от това няма как да го опазиш, освен с това, което правиш по въпроса у дома.

И в тази връзка, сега се замислям, че наистина ролята на домашното възпитание все пак си остава огромна. Толкова по-голяма е отговорността ни като родители - самите ние не се ли замисляме по въпроса, самите ние не се ли опитваме да говорим поне правилно, да обясняваме на децата, училището не може да направи много по въпроса, ако децата не са подготвени за това. По този повод и питах по-горе дали имат положително отношение децата ви към българския, дали самите вие имате положително отношение, или за вас е по-важно изучаването на чужди езици