В зависимост от това в коя част на слуховата система са открити анатомични изменения или функционални нарушения , се определят два вида глухота:
Кондуктивна глухота - свързана е със състоянието на външното и средното ухо и се изразява в намалена способност за възприемане силата на звука. Обикновено затрудненията са временни. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение.
Причините, които могат да доведат до временно намаление на слуха са примерно следните:
- запушен ушен канал - натрупване на ушна кал; наличие на чужди тела в ушния канал;
- нарушена структура на тъпанчето
- запушване с течност на средното ухо - при увредена евстахиева тръба;
- недоразвитие или липса на някоя част от ухото (главно по генетични причини) - може да доведе до трайна загуба на слуха (напр. срастване на слуховия канал);
- Нарушена връзка от средното ухо към центъра - разделяне на чукчето, наковалнята и стремето поради силен удар на главата и др.
Ефектът, който се наблюдава при кондуктивната глухота, е като при човек с нормален слух, който се опитва да чуе много тиха или отдалечена реч. Ако говорещият се доближи или започне да говори по-силно, слушащият вече започва да разбира думите му.
Невросензорна глухота - освен нарушена способност за възприемане силата на звука са налице и затруднения в рзбирането и диференцирането на получените слухови дразнения. Това е постоянно състояние, което обикновено не се поддава на лечение. Наподобява слушането на непознат език: знаете, че някой говори, но не разбирате какво казва.
Причините, които могат да доведат до това състояние, са различни и често неизвестни. Ето някои от тях:
- менингит
- остри инфекциозни заболявания - заушка, скарлатина, морбили, тежък грип и др.
- увреждане на кохлеата под въздействието на много силен звук с еднократно или продължително звучане
- аноксия - родова травма
- преждевременно раждане
- физически травми на главата
- наследствни причини
- старчески изменения
- неизвестни - при около 25% от популацията слухово увредени лица
При много лица с увреден слух се наблюдава комбинация м/у двата вида глухота - кондуктивна и невросензорна. В такива случаи лицето възприемазвуковите сигнали или част от тях при много голямо усилване и се затруднява или не може да ги диференцира.
В зависимост от това кога и при какви обстоятелства е настъпило увреждането на слуха, причините могат да се разделят на вродени и придобити.
Вродена глухота имат лицата, при които увреждането на слуха се дължи на:

а)нарушения в развитието на плода (пренатален период)
- липса на ушна мида или външно ухо; срастване на ушния канал; липса на трите костици и др.                        
- разрушена част на вътрешното ухо -кохлеата (след рубеола на майката през първите 12-16 седмици на  бременността).
                                                                
б)нарушения около и по време на раждането(перинатален период)                                                  
- преждевременно раждане    
 - аноксия                                                              
 - жълтеница на новороденото
 - Rh несъвместимост - при чуващи родители
- като доминантен  белег  при глухи родители  
                                                                                                           Придобита глухота се открива в различни случаи след раждането на детето (постнатален период) - в процеса на неговото онтогенетично развитие :
- голямо количество ушна кал, запушваща ушния канал                        
- чужди тела в ушния канал
- нарушения на евстахиевата тръба
- остри инфекциозни заболявания  
- менингити
Въпросът за лечението на глухотата е дискутиран много. Единственият път за лечение на невросензорната глухота е слухопротезирането.

Заради естеството на невросензорната глухота, въпреки все по-добрите слухови апарати, винаги ще има някaкво изкривяване на звука и повечето нива на чуване няма да бъдат напълно достигнати. И все пак, днешните слухови апарати в комбинация с развитието на добро умение за слушане, биха могли да осигурят на децата достатъчно информация за говора.

Какво правят слуховите апарати?

Функцията на слуховите апарати е да усилят звука. Най-желаната цел е детето да чува реч и да не усеща дискомфорт, когато звуците са прекалено силни. Важно е да се знае, че слуховият апарат усилва звука, но не го прави по-чист. Чистотата на звуците зависи от функциите на кохлеата (органът на чуването) и на способността на VIII- ми краниален нерв да пренася звуците до мозъка. Постоянната цел на технологията на слуховите апарати е да осигури възможно най-чисти звуци до ухото, за да може те да бъдат пренесени до мозъка възможно най-точно.

Аналогови, дигитални и дигитално програмируеми слухови апарати:

До неотдавна всички слухови апарати бяха аналогови. Това означава, че техният микрофон улавя звуковите вълни и след това ги променя в електрически сигнали. Тези електрически сигнали се усилват от усилвател и след това се променят от схема, така че да съответстват на слуховата загуба. След това електрическия сигнал се изпраща към приемника (който е нещо като малка тонколона), където отново се превръща в звукови вълни и се предава на ухото.

Сега повечето слухови апарати са дигитални (цифрови). Те превръщат звуковите вълни в цифри (поток от числа), които се използват не само за усилване и преобазуване на звука, но имат и много други функции, като отчитане на възприятието и смекчаване на фоновия шум.  В основата си дигиталните слухови апарати са миниатюрен компютър. Те осигуряват повече чистота на звука от аналоговите апарати, а ако речта се възприема по-чисто, детето по лесно ще развие и говора си.

Дигитално програмируемите слухови апарати са аналогови апарати, които се програмират от компютър или от ръчен цифров регулатор. Тези слухови апарати могат да осигурят повече чистота на звука от аналоговите, но не осигуряват възможностите на истинските цифрови апарати.

Кои слухови апарати са най-добри за моето дете?

Всички родители искат най-добрите слухови апарати за своето дете. За да се определи това, е важно да бъдат направени добри изследвания на слуха, които да показват нивото на чуване на всички честоти. Без тази информация никой слухов апарат не може да бъде настроен правилно. След като апаратите са настроени, е важно да се направи изследване на слуха, когато детето е с тях. Понякога е необходимо да се изчакат няколко седмици, за да може детето да свикне с апаратите и да ги носи без да се изнервя. Това изследване би трябвало да потвърди, че апаратите осигуряват очакваната помощ и че това е нужното ниво на усилване.

Запомнете, че никой слухов апарат няма да помогне на детето ви, ако не е правилно настроен. А това не може да стане без добро, благонадеждно изследване.

Тъй като цифровите слухови апарати са нови, много хора смятат, че те са най-доброто за всяко дете. Но това не винаги е вярно. Ако вашето дете има дълбока загуба на слуха над 110dB, усилването от аналогов апарат би могло да бъде най-доброто за него. Това е така, защото трябва да се постигне възможно най-добър ефект на всички честоти и не са необходими много настройки, за да се определят отговорите. Децата с лека, умерена, умерено-тежка или тежка-до-дълбока загуба на слуха биха имали полза от дигиталните или дигитално програмируемите слухови апарати. Ако е невъзможно да им бъдат осигурени, аналоговите слухови апарати също биха могли да им помогнат много.

Ако слуховите апарати не помогнат на детето ви да получи усещането за звученето на речта, съществуват и други възможности. Много семейства предпочитат кохлеарния имлант и би било полезно да обсъдите тази възможност с вашия аудиолог.

Обща информация за същността на Кохлеарната имплантатна система (КИС)

Кохлеарната имплантатна система е най-съвременното постижение на микроелектрониката и медицината за стимулиране на слуховото възприятие на хора с дълбока сензорна глухота. Това е протеза, предназначена да подобрява слуховите усещания чрез електрическа стимулация на слуховия нерв. Тя е предназначена за хора, които не могат да получат достатъчно речева информация с обикновени слухови апарати.

Кохлеарните имплантатни системи се използват успешно както от деца, така и от възрастни, независимо дали са били родени глухи или загубата на слуха е настъпила по-късно през живота им.

КИС се състои от външна и вътрешна част.

Външната част включва: речеви процесор, кутия със захранващи батерии и предавателна намотка.

Вътрешната част включва: имплантат, активен и опорен електрод.

Всички електронни части на имплантата се намират в херметически запечатана кутия. Имплантатът е имплантиран в костта зад ухото. Той не съдържа бактерии. Енергията, необходима за захранването му, се осигурява от външния речеви процесор и се предава към имплантата заедно със сигнала през кожата.
 
Активният елктрод с контактните двойки се поставя в кохлеята. Той има електрическа връзка с имплантата. Стимулиращите контакти са разположени върху активния електрод така, че позициите им са оптимално разпределени за стимулиране на слуховия нерв на различни места.
Опорният електрод е необходим за затваряне на електрическата верига. Той се поставя под мускул зад ухото.
 
Функция на КИС
1. Звуковите вълни се улавят от малък микрофон и се преобразуват в електически сигнали.
2. Речевият процесор преобразува електрическите сигнали в електрически импулси с определена форма в съответствие с дадена кодираща реч стратегия.
3. Кодиреният сигнал се изпраща по кабел към предавателната намотка.
4. Предавателната намотка изпраща сигнала и необходимата енергия през кожата към имплантата. Чрез контактните двойки на активния електрод излъчените електрически сигнали стимулират слуховия нерв на различни места в кохлеята.
5. В резултат, слуховият нерв генерира така наречените акционни потенциали и ги изпраща към мозъка.
Мозъкът получава акционните потенциали на слуховия нерв и ги интерпретира като звукови събития.

Хирургическата имплантация е само първата стъпка от подпомагането на децата с дълбока глухота. В първите години след оперативната интервенция детето се нуждае от интензивно слухово и речево обучение, които са много важни. Без тях то не може да се научи да използва максимално новопридобитото възприятие (слуха), както и да се научи да използва речта в процеса на комуникация с околните.

Някои полезни линкове:

www.jtc.org - "Джон Трейси Клиник" - предлагат безплатен курс за обучение на родители чрез кореспонденция
www.ardusbg.com - Асоциация на родителите на деца с увреден слух
www.centillion-bg.com - представител на фирма Мед-Ел за България
www.meboss.net - вносител на фирма Cochlear
www.hospital-queen-giovanna.org - болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ)
www.listen-up.org/ - сайт с много и полезна информация за родители на деца с увреден слух
www.oraldeafed.org/ - безплатни материали за родителите

Последна редакция: пт, 12 авг 2005, 12:36 от Ieppe