Глобализация, Гражданин на света и какво означава това за нас

  • 7 991
  • 118
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 491
По въпроса за общностите принадлежности и традиции и аз съм съгласна с Диди. Необходимост са, хубаво нещо са, и в тях няма нищо лошо. Разбира се, и на мене не ми харесва самозатварянето в някаква общност и още по-малко озлобяването на тази общност към всичко що е различно, но това е друга тема и не искам да я дискутирам.
У американците също ми се вижда добре изразен интересът към произхода, което пък върви паралелно с интереса към традициите на другите. Мене ме питат и любопитстват, още повече, като че ли очакват аз самата да се държа малко по-"традиционно", а аз не съм толкова подготвена. Поне с едно гръцко козуначе се отчетох покрай празника, колежките се трогнаха.
Да не говорим за стигащия до маниакалност според мене интерес към родови (генеалогични) изледвания.
Което в никакъв случай не отрича "глобалното" мислене, което аз разбирам като осъзнаване на собственото си място в света. В България сякаш се чувствах много по-"провинциална". Не съм се замисляла толкова навътре, че всяко мое решение е акт, който дава поне малко отражение някъде, на някого. Дали ще пусна миялната или ще измия няколкото чинии на ръка. Дали ще си купя дреха от WallMart и по този начин ще поощря експлоатацията на детски труд в Азия.  Дали ще си купя пластмасови домати от супермаркета, или ще отида на местния,  финансово подпомаган от щата открит пазар, за да покрепя местните производители.
За мене понятието "гражданин на света", освен с много други неща, е свързано със способността за поемане на лична отговорност.

Последна редакция: чт, 05 апр 2007, 23:42 от блажка

# 106
  • Мнения: 6 167


Гражданин на света означава да имаме толерантност и разбиране към останалите. Означава да забравим честолюбието и личните традиции, да се смесим със света.


това определение много ми хареса  Hug

# 107
  • Мнения: 1 215


Като се пусне детето ти по пързалката- да се зарадваш от сърце, да го грабнеш и да го завъртиш във въздуха и да го целунеш звучно по бузата. Или да го задушиш в прегръдка, чак да

Та ето такива ми ти прости нещица, които не са точно български. Както и отношението към брака като ценност и хиляда други неща.

защо да е фалш? Все пак се дразним че те искат да ни наложат начин на хранене, празници и прочие, но защо не можем да възприемем културните различия като такива каквито са - а именно различен темперамент, различно възпитане, а мислим че те са непременно фалишиви защото не са като нашите.

Много хубаво си го написала, че трябва да се уважават културните различия, такива каквито са. В случая обаче не става въпрос само за различен темперамент, а за заучени фрази-поведение, нереална оценка. Каквото и да стане- гуд джоб- дори и самите деца се сконфузват. А колко фалш има в тукашното общество е друга тема

# 108
  • Мнения: 2 563
По въпроса за общностите принадлежности и традиции и аз съм съгласна с Диди. Необходимост са, хубаво нещо са, и в тях няма нищо лошо. Разбира се, и на мене не ми харесва самозатварянето в някаква общност и още по-малко озлобяването на тази общност към всичко що е различно, но това е друга тема и не искам да я дискутирам.
У американците също ми се вижда добре изразен интересът към произхода, което пък върви паралелно с интереса към традициите на другите. Мене ме питат и любопитстват, още повече, като че ли очакват аз самата да се държа малко по-"традиционно", а аз не съм толкова подготвена. Поне с едно гръцко козуначе се отчетох покрай празника, колежките се трогнаха.
Да не говорим за стигащия до маниакалност според мене интерес към родови (генеалогични) изледвания.
Което в никакъв случай не отрича "глобалното" мислене, което аз разбирам като осъзнаване на собственото си място в света. В България сякаш се чувствах много по-"провинциална". Не съм се замисляла толкова навътре, че всяко мое решение е акт, който дава поне малко отражение някъде, на някого. Дали ще пусна миялната или ще измия няколкото чинии на ръка. Дали ще си купя дреха от WallMart и по този начин ще поощря експлоатацията на детски труд в Азия.  Дали ще си купя пластмасови домати от супермаркета, или ще отида на местния,  финансово подпомаган от щата открит пазар, за да покрепя местните производители.
За мене понятието "гражданин на света", освен с много други неща, е свързано със способността за поемане на лична отговорност.

Именно!  Hug

# 109
бъди такава, каквато си, пък то каквото има да му се предава , ще му се предаде  Hug

този път съм съгласна с Вивита  Peace, въобще не се замислям как, какво, защо предавам, живея си "нормално" и това е

за общностите в Италия няма да задълбочавам, че ще затворят темата  Tired

Лени по въпроса за езика, при мен се получава следния диалог с детето:

- сей булгаро о италиано?
- булгаро

 Hug


# 110
  • Мнения: 1 909
Цитат на: Бубка link=topic=179437.msg3635833#msg3635833

[b
Лени[/b], и ти си права за поговорките. Но добре, какво е това нещо, което искаме да предадем на децата си, което е българско?

езика.
с езика се пренася всичко българско.
да му изпееш една песен, да му прочетеш каралийчев.
да му разкажеш от къде идва, че има хора преди него.
на италиански ли ще му обяснявам за корените му...
да му кажеш ' чеденце" и то да я разбере тази дума, да я почувства.
това е за мен уникалното. езика.  той носи всички послания.
всички уникалности.

останалото са манджи и някакви обичаи .... мартеници няк'ви.

Ще кажете че аз пак, хмм,  за краставицата, ама съм съгласна напълно с Лени, че всичко започва от езика.
Познато ли ви е усещането - заговорвате с някой на български, и изведнъж в главата ви започват да нахлуват спомени, усещания, вкусове, миризми... Някак си се пренася човек в България, в детските години, в атмосферата на нещо познато и близко.  Thinking

# 111
  • Мнения: 3 423
Джоя, например, има проблем с идентичността.
Българка е от Милано, пък с баварски аватар. Joy

# 112
Джоя, например, има проблем с идентичността.
Българка е от Милано, пък с баварски аватар. Joy



усети ме ти, гив ми фаив   Sunglasses
бавариа я обожавам особено октомври  cheers

# 113
  • Мнения: 11 306
Еле, дойдохме си на думата.
Я ква хубава раздумка стана.
И умни мисли разменихме.
Май всеки път трябва да кръстосаме шпаги, да изпушим по една лула на мира и тогава да си поговорим, както трябва. Peace

# 114
  • Мнения: 2 427
Аз този израз като го чуя и ми става смешно.Много често така се самохарактеризират хора,които са излелзи веднъж дваж в чужбина и мислят че са открили топлата вода.
Мен лично като понятие ме дразни.Това което бих могла да разбера под това понятие е човек който се чувства еднакво добре навсякъде.Аз като турист се чувствам еднакво добре навсякъде,друг е въпроса за де задържиш на едно място и да се опиташ да водиш от там някакъв личен живот с къщи и фамилия,работа и тем подобни.Имаше един кретен в едни тукашен Биг Брадър,който беше посетил две три места и вече си оплюваше брадата да разправя че бил гражданин на света.Подобни хора направо ми обръщат вътрешностите.
Както казва Мистик,та и аз да се сложа в кюпа-ми чувствам се българка до мозъка на костите,но това е нормално,защото наистина съм такава за добро или лошо.Все едно черен да се види бял,след като е израсъл в среда на бели...абсурд.Мисля че и на 10 да бях излязла да живея в чужбина малко неща биха се променили.Не смятам да упражнявам какъвто и да било натиск в-у потомството относно избора на неговата принадлежност.Ако исках да се чувства Бг трябвало да помисля по-рано и да се омъжа за българин,а не за италианез ,а после да тормозя детето със самоопределяне на чужда териториа.Чета му приказки на български,пея му предимно български песни,говоя му на български,защото това е най-близко до мен.Бих се чувствала странно да върша противното или каквото и да било друго непривично за мен нещо,шом се касае за възпитание.Не искам да се самоутвърждава.Искам единствено да му предам моята ценностна система,която ще бъде база за изграждането на неговата ценностна система в бъдеще.Мисля че това,както и да се грижа за неговото здраве и благоденствие изчерпват задълженията ми на родител.Абсурдно е да желая от него да се определя наполвина българин.Със сигурност би се определил като италианец,израствайки в такава среда.С това не заставам срещу глобализацията,но дори и да го направех,едва ли би имало някакво значение.Хората по света са навсякъде еднакви,квълнуват се от едни и същи неща,плачат за едни и същи.Света,благодарение на емигразията на населения от различни етноси така здраво се е омешал и продължава да се меси ,че след 100-на двеста години на никого няма да му прави впечатление кой от къде е и в какво вярва.Въпроса е да не се пречи на никого да живэ живота който си е избрал.За мен ключовата дума е ИЗБОР,свободен и неповлиян от общественото мнение.  bouquet

# 115
  • Мнения: 6 167
ejj, vladi, strashen posting!  Hug

# 116
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124

хм, аз пък с изклЮ4ение на втората 4аст, където говори за възпитанието на детето, въобЩе не го разбрах. или по_то4но, ако това, което разбрах е то4но, и4 ама и4 не ме намира съгласна. не отговаря изобЩо на моите представи.  Crossing Arms
но достатъ4но съм писала в тази тема.  Sunglasses

Последна редакция: пт, 06 апр 2007, 14:55 от feiam

# 117
  • Мнения: 2 427
Здрасти Феямке!Що бе мила,за кое не си съгласна?Пиши,интересно би било да разбера аргументите ти.Ако искаш и на лични,ако не ти се пише в темата.
Не се сърдя за това че мислиш по различен начин,най-вече след като се касае за възпитание.Всеки родител възпитава детето си относно потребностите на семейният кръг.Едни по-добре,други по-зле,но това което ги обединява е че всички мислят че възпитават децата си в правилната насока и че техният метод е най-правилен.
За мен е много важно да не насаждам мои идеи в главата на децата ми,а да ги оставя сами да стигнат до своите.Те мса отделни хора и със сигурност ще имат различни потребности от моите,говоря за потребности мащабно,под това разбирай всичко.За мен най-важното при отглеждането на едно дете погледнато от към психологическият аспект на нещата е да не пречи на другите и да ги възприема такива каквито са.Именно неразбирането на другите провокира расистки мисли в главите на хората и спъва така наречената интеграция(която е двустранен процес,в крайна сметка).
От там нататък ,давайки добър старт възпитавайки добри обноски и уважение към другите,детето ми е свободно да прави това което желае. Confused

# 118
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Здрасти Феямке!Що бе мила,за кое не си съгласна?Пиши,интересно би било да разбера аргументите ти.Ако искаш и на лични,ако не ти се пише в темата.
Не се сърдя за това че мислиш по различен начин,най-вече след като се касае за възпитание.Всеки родител възпитава детето си относно потребностите на семейният кръг.Едни по-добре,други по-зле,но това което ги обединява е че всички мислят че възпитават децата си в правилната насока и че техният метод е най-правилен.
За мен е много важно да не насаждам мои идеи в главата на децата ми,а да ги оставя сами да стигнат до своите.Те мса отделни хора и със сигурност ще имат различни потребности от моите,говоря за потребности мащабно,под това разбирай всичко.За мен най-важното при отглеждането на едно дете погледнато от към психологическият аспект на нещата е да не пречи на другите и да ги възприема такива каквито са.Именно неразбирането на другите провокира расистки мисли в главите на хората и спъва така наречената интеграция(която е двустранен процес,в крайна сметка).
От там нататък ,давайки добър старт възпитавайки добри обноски и уважение към другите,детето ми е свободно да прави това което желае. Confused

изпуснала съм една запетайка, която променя смисъла на написаното  Embarassed
за възпитанието разбрах и съм съгласна, с другото не съм.
ама съм си изказала ве4е мнението, а пък и имам половин 4ас работа, след което се изнасям.

(а на ли4ни може да си говорим по други поводи, аре са, Ще разискваме глобализацията  Wink Heart Eyes)

Общи условия

Активация на акаунт