Как реагирате ,ако други деца бият детето ви?

И аз имам интерес към темата

Неминуемо като порастне ще бие майка си,която не иска да го травмира.Дано травмите да не са големи тогаз1

Ааа, на мамката щях да й обърша един шамар. Определено. И хич нямаше да ми пука дали ще я травмирам или не.
Децата често са отражение на родителите си...
А на детето още в самото начало бих казала съвсем спокойно, че моето е по-малко и не му е приятно да го бутат. Че то е голямо и трябва да внимава да не нарани по-малките. Ако продължи - директно ще му кажа, че опита ли още веднъж, аз ще бутна него и понеже съм доста по-голяма, него ще го заболи повече. Но детето не бих го ударила - най-много да ми писне, да го хвана за ръката и да го заведа при майка му - не си длъжна да влизаш в ролята на бавачка, а то ходи след вас и вероятно има нужда от внимание.

На тая й е травмиран мозъка явно, аман от себелюбиви лигли 
Аз досега с майки не съм се разправяла, но ако видя, че някой прави подобно нещо първо хващам моето дете, така че да съм сигурна, че няма да му се случи нещо и след това поглеждам другото много дълбоко в очите и с тих и строг тон му казвам, че не давам да прави така, като добавка гледам лошо . Обикновено е действало до сега, но и да си призная не съм попадала в ситуация, в която дете целенасочено се опитва да тероризира. Ако моята пък нещо я прихванат и започне да бута някой я дърпам настрани да се разберем, че не се прави така ( и нея също я гледам лошо ) хич даже не се притеснявам, че ще се травмира, препочитам да стане човек, който се съобразява с околните, а ако за някой това е травма- тогава и аз съм травмирана, защото не тупуркам хората по улицата

При първата най-малка агресия казвам на другото дете, че така не се прави. Важното е да чуе ясно "не" и да го погледнеш в очите.
След това заставам съвсем близо до тях, за да е ясно, че съм там и ще взема отношение. Въобще не чакам след първото бутване или крясване да видя какво ще стане.
В краен случай се преместваме.

Като Анда.
Рядко се е случвало. Последно предния уЙкенд един младеж на видима възраст 5-6 я бутна преднамерено и доста силно на замъка за скачане - хубаво, че падат на меко там и нито се удари, нито се уплаши. Но пък аз с леден глас казах много високо на момчето 'Младежо, ако обичаш, повече да не съм те видяла да ми буташ детето.' Хлапето ме погледна тъй и общо взето до края не го видях да бута нито моята, нито някой друг.

Да, и аз разчитам на силата на Човешкия поглед, но повече залагам на силата на Човешката интонация - скръцвам със зъби, без да ми мигне окото за травмите, които мога да нанеса на побойника. Пък нека тогава майка му да ме попита защо, и как така, и с кое право.

Мм, да, и интонацията. Тип "учителка по химия хваща ученик да подсказва". Един вид "видях те, запомних те, мисли му при повторен случай".

Да...на същия този замък гледах как друго момче на около 5 блъскаше безобразно по-малките, включително с крака.
Една майка (или баба) се развика на бабата на побойника, която пък зави с безобразен глас как можело, тя нямало да си травмира детето така и ала-бала... Другите се принудиха да си тръгнат оттам, за да не ги бие хлапето с наглата баба. Егаси идиотите, дето бродят по тая земя и считат, че всеки им е длъжен.

Ааа, не тази - не хваща дикиш, много е мека. По-скоро "змия-кобра защитава гнездото си".

Не си виждала моята учителка по химия.
От друга страна, аз се намесвам наистина на доста ранен етап - гледам да е преди да е пострадало детето - ако някой се опитва да се качи "през нея" на пързалката, например. Не върви да прекалявам.

Хващам си детето и го отстранявам от бойното поле, ако атаките продължат, казвам на другото, че така не се прави, защото боли. Само веднъж ни се е случвало да спасяваме синчето от посегателствата на друго, по-голямо дете. Поради тази причина се опитвам да избягвам например детски площадки с много деца, че някои от тукашните са 

Според ситуацията.

Не съм далеч от мисълта и да набия чуждо дете, ако прекали.

Забележка на родителя, ако разбера кой е той, че не винаги става, също бих направила,

Да си дръпна детето от побойника, също.

Ето например, сутринта някакво детенце на пясъчника набило Луси по главата заради някакво гребло ли, лопатка ли. Било е по -скоро комично, защото въпросното детенце имало по-голяма кака, която така го биела, и то естествено, я имитира. Тъпото в този случай, обаче е, че майката на провинилото се дете, вместо да му се скара, му повтаряла да се извини на Луси, а то викало "Не икам, не икам"!

Не знам, как може да гледаш, как дете на 3 г. и половина, постоянно бута твоето, което е на 1 и половина и да не му свиеш сърмите ?
Какво бих направила... Още при първото умишлено бутане, отивам при детето и му казвам да не бута моето повече. Ако тръгне да го бута отново, вдигам цигански скандал на него, на майката и това е. А при завършителния удар отзад в гръб, за който описваш, щеше да изяде справедливата ми десница .

Аз, обаче, такива майки не съм виждала до сега. 3 години меря улиците и се срещам с всякакви жени и деца, но до сега не съм срещала майка, която да си седи спокойно на кафето, а детето й да сее злоба и вандалщина около себе си. Винаги при такава спорна ситуация, сме се намесвали и двете майки. Аз казвам на моето, че не трябва така да прави, а тя - на нейното. Според случая. Не съм изпадала в такова положение на отчаяна отбрана... Но ако изпадна, казах по-горе, ще насоля разбойника... никой няма право да малтретира моя Душко Добродушков .

Точно вчера бяхме в подобна ситуация. Мойто се разрева и се уплаши, а другото (незнам до колко разбираше, че причинява болка) гледаше така, сякаш знае, че прави беля. Понеже ни е близко детенце и друг път се е случвало, реагирам всеки път така - първо ги разтървавам, после казвам на нападателката, че така боли и не е приятно - със строг и сърдит тон. Все пак не аз трябва да я въпитавам, казвам й че с мойто дете така не давам да се прави.  Ако моят много реве и страда го успокоявам и гушкам, но гледам да не правя от мухата слон.

зависи много на каква възраст е агресора. Ако е зна4ително по-голямо от моето, на секундата преси4ам всякакви мераци за нападение, и то доста твърдо и с повелителен тон.
Ако де4кото, оба4е, е на възрастта на моя юнак, който никак не е от бойните, тогава със свито сърце из4аквам да видя какво ще стане и как ще реагира моят, за да не свикне с мисълта, 4е мама винаги е до него да го защити.

Не съм стояла да гледам как онова момчевце тормози детето ми.На няколко пъти му казах много строго "Я ,да видя кой бута мойто дете..............естествено придрожено със свиреп поглед.Но и майката на няколко пъти ми каза ,той не я бута ,тя сама си пада
Изглежда тази майка е някакъв уником защото почти през цялото време тя вървеше плътно до детето си и аз очаквах да реагира , а тя с върховно спокойствие и меланхоличен глас му обясняваше "Не такааааааа" ,веднъж не го дръпна ,не му повиши тон.
И друг път съм попадала в подобни ситоации ,както казах има голямо момче и не от вчера скитосвам из паркове и градинки и винаги са се намесвали и двете страни да разтърват децата............. ,но днес направо се изумих.
Яд ме е ,че накря и вдигнах такъв цигански скандал ,че направо ме е срам от себе си.Уж трябва да учим децата да не се бият и карат ами то ние майкете ще се изядем............ .
Забравила съм да спомена ,как лично майката дойде и дръпна от ръцете на щерката една лопатка ,защото си бла тяхна ,после тя като ревна и предложи Пум Берс ,но аз казах,че пържено не идавам още и тя каза ,виж мама каква е лоша ,не дава да ядеш
Както и да е ,минало-заминало.Вече ще я игнорирам , а и тя едва ли ще смее пак да ме приближи след този скандал

Момичета защо изпадате в карайности?
КАк така ще набиете/ударите чуждо дете.Нали самите ние тук говорим че с бой не се възпитават децата,та камоли чужди?!
МОжеби ако се направи забележка на детето и на възрастния човек с него всичко ще се нормализира,скандали и шамари ми се струва малко прекалено.

цялата ситуация е биламного грозна,може и още в началото е трябвало да се преместите на друго място:(

Ох, миналата година ми беше голям проблем, всички го бутаха, удряха, взимаха му играчките и той нищо, дори не ревеше, само гледаше тъжно. Направо се побърквах от нерви.
С по-малки деца обикновено гледам да направя забележка на родителите. В повечето случаи става и без думи, вглеждам се в родителите, явно имам доста втренчен поглед, защото колкото и да се правят, че не виждат, стават и правят забележка на чедата си... Един - два пъти се е налагало и с думи, с тих съскащ гласец...
Забележки на деца правя, когато ги познавам и знам, че ще има ефект. Е, ако не виждам в момента родителите, правя и забележка на детето, не чакам да пребие моето и тогава да действам...
Ако попадна на ситуация, която описва mam4e_mia и аз ще спретна сканадал и то още в началото като ми каже, че детето ми само падало... Всъщност аз скандали не вдигам, аз съскам, ако отсреща ми говорят високо, отговарям съскайки с един тон по-високо, не могат да ме надвикат, нито да ме надприказват, ако набера инерция. Досадно е да се излагаш и да врещиш по градинките, но отдавна съм разбрала, че има простаци, с които просто трябва по просташки, от друго не отбират...

Тя тая е абсолютна простакела. Аз не мога да се разправям с такива, въщност не че не бих могла, но някакси не ми се иска детето ми да ме вижда в такава светлина, а пък и аз самата не искам да съм такава...

Има ги всякакви пляси по площадките.Аз като ходех в парка с Калина,имаше едно момченце дето много я тормозеше.Буташе я,удряше я ,скубеше я,с пръчки искаше да и бърка в очите...абе грубиянче от всякъде.Първите няколко пъти когато я буташе я оставях сама да се оправя,да видя как ще реагира.Миличкото ми детенце с хитрост успяваше да отклони вниманието на побойника и да се измъкне.Когато обаче започна да става по-груб,не издържах и на висок тон му казах да не я удря така.Не че на него му пукаше особено от тона ми....Майката само му се караше ,но общо взето си стоеше на пейката припичайки се на слънце.Последния път ми писна ,грабнах си детето и с бясна скорост се изнесох от там.На изумения въпрос от страна на другите майки защо си тръгвам,отговорих "Защото не желая повече нечии невъзпитани деца да бият моето !" От тогава тази като я видя в парка с нейния побойник,просто се махам от там,а на нея очевидно и става криво.Само дето така или иначе не взима мерки,често чувам и от други жени че детето и продължава да тормози децата им......

Ако детенцето е на възрастта на моето, ще изчакам децата да видя как ще решат проблема. Ако е по-голямо, смятам, че е редно придружителят на по-агресивното дете веднага да вземе мерки.
Преди година синът ми, на годинка и нещо е бил, на скачащите топки (тези в една мрежа и вътре топки и балони, а децата скачат в тях върху някакъв пружиниращ материал) оскуба едно момиченце горе-долу колкото него. Не мога да ви опиша колко се притесних, а не мога да стигна до сина си (ако се сещате за кои топки говоря), викам го, а бабата на момиченцето през това време вика на детето ми:"Ей, сега като те хвана ще те размажа, малко лайно такова." Е, притеснението ми на мига премина в бяс,успях да изтегля детето си, но не се извиних на жената, защото смятам, че поведението и не беше адекватно спрямо ситуацията. Съзнавам, че вината в случая беше на моето дете, но след като аз се намесвам веднага, не бих позволила на чужд човек да прави забележка на детето ми.

Възмущавам се на висок глас,обяснявам,че е опасно такова държание,че причинява болка и плаши моето дете,че ....и се махаме.По пътя коментирам случилото се ,за да запомни моето,че трябва да се пази и да избягва такива деца и т.н.

ако майката не е наблизо и не си следи детето, му правя забележка- обикновено хлапетата се впечатляват повече, когато чужд човек им прави забележка  ако продължава обаче, го хващам за ръката и го водя при майка му , пък да смее да ми се репчи насреща...
вчера едно хлапе упорито се буташе след сина ми на пързалката и го ръчкаше с пети докато се  спускат, почти залепени един за друг. след няколко забележки смъкнах чуждото дете и му забраних да се пързаля, а то ми обеща да престане и много послушно си изчакваше реда, като ме гледаше изпод вежди 

   На мен ми се е случвало подобно нещо,или по точно не на моето дете но...Бяхме в болница със средният ми син,тогжава е бил на 2години,и там основно имаше хлапета на неговата възраст.Но дойде една циганка,с по голямо хлапе,на 4г.,та то тероризираше всички по малки от него,с изключение на моето,не знам защо?!Един ден чашата преля,когато без причинно вкара в стаята от балкона с ритници,едно момиченце на неговите години,но толкова плахо и кротко,че дори не смееше да общува с по малките.Тогава станах,и не помня точно какво казах на майката,но след това не влизаше в общата стая.Единственно си спомням че викаше-ама нали не е ударило твоето дете?!-а пък аз и отговорих-то пък да има този късмет...
   Може и да съм се държала брутално,но тези наглите все някой трябва да ги сложи в ред.А другият момент е че тезидеца,а и родителки,стават аутсайдери,и в един момент,всички започват да ги избягват.

 
Не говорите сериозно, надявам се.
Аз съм чувала от първа ръка за такива пъргави майки, които със собствените си ръце раздават 'правосъдие' на чуждите и честно ви казвам, ми кипва келя, а ако се случи с моето, не знам дали и няма да има теми и за Пловдив - майка преби зверски друга майка, полицаите вдигат рамене.

Един вид - моето гардже най-убавото, чуждото пу, какво е проклето и нахално, я да му шибна два, че прекали?! 

Като си помисля не съм изпадала в подобна ситуация..... Обикновено съм наблизо и ако забележа,че има по-агресивно дете взимам мерки по отрано - местя моето да играе на друго място, тръгваме си или с поведението си давам да се разбере,че аз съм там и наблюдавам всичко...

Дано не ми се налага да се намесвам в подобна ситуация! Затова и чета тази тема за да съм подготвена! Че не се знае напр. утре какво ще стане!

Рядко съм срещала по-агресивно от моето. Обикновено използвам времето да пазя другите от моето, то няма нужда да го пазя аз.
В случаи когато знам и съм видяла, че моето е било нападано, просто си говоря с детето така както говоря с моето и обикновено детето много хубаво си ме разбира.
Обаче ако някоя майка се опита да се саморазправи с моето, хич не ща да съм на нейно място.
Никога не бих си позволила да повиша тон на чуждо дете.

Обикновено си го прибирам при мен детето или си тръгваме.

Всъщност, май попресилих заплахите ... до сега не ми се е случвало да ударя чуждо дете. Разтървавала съм ги, като съответно при разтърваването поразтърся я моето, я чуждото, но до бой не се е стигало. Успокой се, Бу, реших да се правя на страховита. Това ми идва да направя, но не го правя и няма да го направя - обещавам .
Просто се паля много, като става въпрос за целенасочено малтретиране от дете към моето. Не искам никое да тормози моето, това е. Както всяка майка не иска да бъде тормозено нейното, така и аз.

Аз като обсебваща "майка-орлица" не само че правя забележки на дете, което удари моето, но мога и скандал да направя и съм го правила и то със 100-килограмови мъжаги седнали на по бира и зарязали децата си да правят каквото си щат . Имам предвид, все пак да сме наясно: ако се бият с цел, както вече се употреби този израз. Ако се боричкат и детето ми пострада няма начин да правя циркове. Играта си е игра.

Как бих реагирала ли?????Ами ще направя забележка на детето,което тормози моето,ако атаките продължат,ще ида при майката,бащата или там, които е със него,ще помоля учтиво да обърнат внимание на това,че детето ми е тормозено от тяхното и т.н.Ако не възприемат със добро ,където тръгне детето ми да играе,ще съм плътно до него,едва ли другото при това положение,ще посмее да удари моето.
Абе ще си изпитваме нервите,кой ще издържи повече.
Онова,като види,че вече,няма свободен терен да тормози детето ми,ще му стане безинтересно и ще иде да моли майка си да си тръгнат.
Така мисля.
Аз обаче не бих си тръгнала от където и да е,само заради това,че нечие дете,тормози моето.
Щом съм решила,че детето ми примерно ще играе на определенно място,където и на мен и на детето ми му е приятно ще си остана там.Да си ходи побойника,аз нямам такова намерение да се изнасям.

Ето това винаги работи при мен!

ако Убото ти гарже прекали, кат нищо ще му загрея дупето! нали ти е ясно, че твойто не може да бие мойто без санкции, а ти да се правиш на ни лукяла ни лук мирисала?

Чуждо дете не бих ударила, макар 4е понякога едва издържам да не плесна през ръцете, щото има и много нагли малки хиенки. НО не си позволявам дори да крещя. Тона, с който говоря, оба4е, не търпи възражения, особено ако детето е зна4ително по-голямо и напълно способно да разбира за какво иде ре4. В пове4ето слу4аи, разбира се, из4аквам да видя как ще се справи малкия ми юнак със ситуацията и 4ак тогава, ако се налага, се намесвам.

Ако детето, което удря е колкото сина ми или по-малко, гледам да не се намесвам, да се учи да се оправя сам. Най-много да го прибера до мен. Но се е случвало някое малко детенце, окуражено от това, че моят не отвръща, да продължи да го тормози. А той горкият се чуди какво да прави - не иска да посегне на по-малкото, а и не може да се остави да го малтретира някакво си хлапенце. Тогава вече гледам лошо и казвам строго, че не разрешавам да бият детето ми. Действа.
Разправяла съм се само, ако побойникът е по-голямо и по-силно дете. Но не с родителите, а директно с него. Пак гледам лошо и твърдо, и питам: "Ако тук важат законите на джунглата и по-големите бият по-малките, ОК, да действаме! Аз съм по-голямата, да започна ли аз да бия? А ако не ти се виждам достатъчно голяма (в случай, че хлапето стърчи над мене), да извикам мъжа си, той със сигурност е доста по-голям от теб!" И това беше достатъчно. Така действах със съседските хлапета, които много добре знаеха как изглежда мъжът ми - 120 кила без гащи.  Никога не се е налагало да се бия с тях. Важното е да създам впечатлението, че съм способна на това, обаче.   

Нали ти е ясно, че няма човек на света, който да те остави да 'загряваш дупето' на детето му, без да вземе контрамерки? Много не се самовъздигай в пост раздаваща правосъдие, щото не се знае утре дали твоето дете няма да бутне някое чуждо и другата майка набързо да му вкара два шамара, защото е преценила, че твоето прекалява.

Изглежда наистина - различни хора ,различни идеали
Аз също не бих сипозволила да ударя чуждо дете ,дори ме е яд ,че вчера и скандал направих ,но предполагм ,че и ПМСто ми се е отразило
мисля си нали ние с поведението си трябва да сме пример на дечковците ,а не и ние да раздаваме силово правосъдие ,но понякога човек като се сблъска с хорската простотия му иде да хване някой за косите .На мен лично ми се е случвало и ми е идело да се саморазправя с някоя майка непокиска ,но съм се здържала ,но вчера ,някак си всичко беше толкова целенесачено.
детето ни преследва ,ние се местим от люлка на пясачник и т. н. ,то по нас ,майката по него и никой не реагира , а аз като някакво подплашено кутре се чуда къде да се завра ,за да си играе на спокойствие моето.Имаше сигурно десетина деца на пясака ,но то баш за нас се залепи
А ,да ви кажа на мен ми се е случвало приди време когато големия беше на 3-4 години , една майка да го бутне на земята ,защото докато се гонили с ейното дете ,то паднало/оикновенно така става ,кагато се гонят ,почти винаги някое пада/ и тя като скочи ,въобще не очаквах така да реагира ,вместо първо да си вдигне детето ,тя реши да се саморазправи с мойто
Детето ми се стресира ужасно много ,бях решила дори да я съдя , а от това да отнесе шамар не знам кой я спаси просто............. ситуацията беше много грозно и не пожелавам на никого да изпада в такова положние.Лошото е ,че на мамента се чувстваш толкова същисан ,че реагираш абсолютно първосигнално ,проявява се майчинския инстикнт да защитиш детето си на всяка цена............. .

А какво бихте направили в обратната ситуация, ако вашето грдже е по-малкото, а изплаши някое по-голямо?
Аз преди дни, честно казано, не знаех как да реагирам. Бяхме в Южния парк и щерките си играеха в лабиринта. Бяха най-малките и учудващо другите деца ги пазеха и внимаваха. Докато се занимавах с Еса, Кика замалко да се сблъска с едно момиченце (поне с 1 г. по-голямо) и се развика: "Махай се, отивай си при мама." Не е посягала, но го каза с много сериозен тон. Аз направо зяпнах, детенцето я изгледа и наистина отиде при майка си, а майката видя, че се притесних и каза, че няма проблем и моята така се защитава. Ама на мен ми стана неприятно - никога не се е държала така, а и друго дете сигурно би я цапнало, а и някоя друга майка сигурно щеше да ме овика. Извиках я настрана и й обясних, че е грозно да се сържи така и в парка трябва да си играят всички деца, като каката е отстъпила, но сигурно се е обидила и т.н.
Надявам се след този разговор повече да не изпадаме в подобна ситуация, но от няколко дни сериозно мисля по въпроса.

По абсолютно същия начин, като с чуждо. Ясно "не", поглеждане в очите и преместване по-близо до мястото на действието.

И аз постъпвам така,досега е имало ефект върху децата,но не и върху родителите им.Простотията е навсякъде...

абе, момичета, много от вас казват че ще се оттеглят от парка, ако децата не мелят брашно и се стига до бой пом/у им. според мен, това е лош пример за това, как при възникнал проблем е по-лесно да се махнеш от него, отколкото да го решиш. 

още нещо - не прочетох някой да се опита да забаламоса другото дете с различна игра или пък да въвлече двете деца в обща игра - да рисуват с пръчките в пръстта, например, ако те са средство за тормоза.

аз съм попадала само в много по-леки от описаната ситуация, но винаги първото, което правя е да превърна спора в игра - или двете заедно,  или на всяко каквото му е интересно. според мен, няма дете, дори и най-агресивното, на което когато му предложиш да играе на нещо интересно и забавно, то ще откаже. 

иначе тази майка от разказа на авторката, наистина нещо не е в час може би, ако още в самото начало конфликтът беше пренасочен към нещо положително, и тя нямаше да се държи толкова неадекватно, но при така стеклите се обстоятелства, направо си е била за скандал

И аз съм от учителките по химия. 

Мдаа, и аз. Освен това говоря тихо, почти шепнешком. А това принуждава виновника да наостри уши и действително да чуе какво говоря.

А Бу си я представих как мята святкащи погледи към младежа, бутнал Мая

  Аз не мога да кажа как бих реагирала, зависи от настроението ми.Може съвсем спокойно, а може и да отида при въпросната майка да я питам как може да е такъв дебил!

Вчера излязох навън с Мартин и моята прпиятелка ми остави голямото си момиченце - на 3г.6м. за малко ...
Дойде някакво момче на около 4 г. и без причина започна да блъска малката и да я дърпа 
Ейййй ... откачих ... Майка му пиеше кафе и го гледаше ...
Предупредих го да не я блъска , след 5 мин пак я блъсна 
Хванах го за якето , завлякох го при майка му и го тръшнах там . След което я предупредих , че нея ще я спукам от бой след като не си е възпитала детето .
Онази ме изгледа като теле , взе го и си тръгна ...

Всеки си има граница на търпимост!Ти какво предлагаш?
 А тези незаинтересовани майки според теб какъв пример дават на децата си?И какво им показват с поведението си?
 

Може би е по - добре да го бях оставила да я пребие ? За какъв пример говориш ... Аз не съм тази , която трябва да му дава пример , а собствената му майка ...

Никоя майка не се бие и блъска , но аз не съм от тези , които ще оставят някоя майка да гледа с гордост как детето и тормози по - малко момиченце 

Ти поне знаеш какъв глас мога да извадя при нужда
Аз пък теб си те представих как говориш тихо, но страшно

Ама и моя метод е ефективен, даже в някои случаи е по-удачен.
Всички разбраха, че го прилагам и при моите дъщери, нали?

ей това не мога да разбера как си го изтраяла че то веднъж да го удари, да го бутне или  нещо от сорта, но да си седя аз мирно и кротко и да гледам как някой ми тормози детето е, не , това не бих могла да го изтърпя ако ще и всички зъби да си схрускам
достатъчно ми е повече от 1 път нарочно да бута/удря и му правя забележка, пък нека идва майка му да се разправя с мен-значи не реагира като нейното бие мойто, а като аз нахокам нейното и ще си довлече г...а
В никакъв случай не оставям детето си  " само да се оправя"-ами ако не е от тези дето се бият-е , да го оставя някое хулиганче да го пребие ли

Честно казано и ние не сме от кротките.Особено, докато беше по- малък постоянно буташе някое дете или хапеше ,научих се да не се отделям от него нито за миг.Понякога дори съм го пляскала,но този период го израснахме,сега се борим с други лоши навици Сега в повечето случаи него го бият,но той не отвръща.Идва да ми се оплаче и реве.Научих се,че трябва да правя забележки и на чуждите деца,защото в повечето случаи майките им си правят мохабет,а аз  гледам и техните Познато ли ви е това...?

Познато е.
Дребната е изключително кротка, но, противно на очакванията ми, никога не е ставала притегателен център за побойници. Въпреки това, очите ми са на 4, когато съм само с нея. Ако и каката е с нас, знам, че нищо няма да им се случи, защото Деница вади един дълбок зелен поглед - точно леден. И спира агресорите, които онемяват от нейния чар

Преместваме се, ако нападателя ни последва - гледам го лошо и не го изпускам от о4и. До сега е действало, ако все пак нападне - сигурно ще му се скарам за да се постресне малко.

не бих се преместила- площадката е за всички...

Реагирам според случката, настроението ми и възрастта на другото дете. 

Последно ни се случи това- в заведение 5-6 годишно момиче злобно избута дъщеря ми от количката  . Бях на няколко крачки, но не успях да реагирам  .
Отидох до детето, спокойно му казах, че тази кола не подхожда нито на възрастта, нито на килограмите му (това не ми прави чест, но не успях да се въздържа  ) и че ако още веднъж бутне детето ми по този начин, ще хвърчат шамари.
Майка му невъзмутимо си пушеше цигарата. Като чу за шамари, стана и си прибра детето 

Иначе казвам на по- голямото дете да внимава. Ако е малко и не разбира, моля за съдействие майката. А ако тя не подлежи на коментар, може и нещо повече да се случи 

ама ти нечетеш ли ,казах ,че на няколко пъти съм му правила забележка и съм се отмествала.Не мога да пребия чуждо дете все пак и то е дете и майка му е трябвало да отреагира ,като чуе ,че му правя забележки.Но явно  е била някакъв дебил ,де да знам.............

Честно ви казвам, не зная как да реагирам. Много съм тъпа. Просто казвам на Влади така да не прави и след известно време се преместваме от въпросното дете. Зная, че това не е особено находчиво и смело, но не ми се иска и да давам пример на сина ми да се разправя с децата агресивно. Смотана работа съм!
Ако слушам чувствата си, не само шамар ще забия на майката, ами и няколко ще са, но се въздържам, пусто!

не ми се е налагало 4есто да правя забележката аз ..но да ..ако майката хи4 не и дреме 4е неиното"пребива" децата или 4е взема игра4ките на вси4ки и т.н. директо на детето правя забележка ... първона4ално с добър тон .."така не се прави , ще нарани6 другото дете ... не е добре ,защото може да падне и да се удари .. хаиде да играете заедно ..една игра4ка за теб , една за другия и т.н. " ..ако е ве4е голямко и от това не разбира запо4вам да му забранявам неща - не минавай от тук , не бутаи ,  не играи тук , иди еди къде си .. ми да ..ако малтретират моито и от добро не разбира - то така . при вси4ки положения когато ве4е  му говоря строго на другото  го говоря доста високо - така 4е и майката да 4ува - ще не ше тогава я достамява и по4ва да се занимава с детето си - много мразя майки които като седнат на кафе забравят 4е имат деца
добре 4е не ми се налага 4есто да си използвам тактиката  като гледам колко злобно съм го написала 

Абсолютно съм на същото мнение!!!За детето си подивявам,ейййй!!!Но не бих "вкарала шамар на другата майка"  Тя като е глупава,няма как да и се помогне    Никога,ама никога,не бих гледала отстрани агресивно поведение спрямо сина ми(а и изобщо спрямо ДЕТЕ),винаги ще се намеся,за това съм неговата мама 

1-Говоря с щерката ,защо я бият?
2-Говоря с детето което я бие,защо я бие? 
3-Говоря с родителите на бияча!
4-Срещам случайно бащата,като си взема синчето!
5-Вече не срещам,бащата!


6-Аз съм кротък човек, но става дума за детето ,а тогава ми падат плътни щори!

Ще поговоря малко с детето и ако не ме разбере ще си тръгнем няма да търпя да удрят сина ми.

ти защо не каза на въпросното дете да изчезва например
и че ако още веднъж бутне твоето ще го бутнеш и ти
след като майката не се сеща
майката вероятно е някой непукис който не му дреме от нищо и си въобразява че детето и е създадено да бъде цар на света
бутни го и ти както то бута твоето дете така че да не падне нещо да се нарани но да разбере за какво става дума
и ще видиш

Не са го били, но понякога му взимат играчките грубо и той писка
с усилия на волята се въздържам да не се намесвам - засега успявам- но не е имало произшествия
искам да се учи да се оправя сам 

Дано не ни се случва,защото няма да си поплювам...

Това е моята грешка.
Все около него бяха по-големи деца и аз го оставях да се оправя сам, никога не се намесвах, дразнеха го, взимаха му нещата, още не можеше да ходи завалийката и започна да се оправя сам. Явно научи, че нападението е най-добрата защита. Когато някой го доближи и понечи да му вземе играчката, директно без предупреждение напада.
Почти е отшумял този период, но колко зор видях, мога много да разказвам.
Но съм убедена, че това е причината, особено батко му, в играта много го дразнеше / не нарочно разбира се и той е малко дете/, но аз никога не се намесвах, на ти сега оправно дете.

с най-твърдия тон и най-авторитарния - е това зависи разбира се и от детето и от възрастта му и да ме прощавате - от умствения му багжаж
правя първо забележска на него
а ако не дай БОг то продължи или дори се противопостави - може да си го отнесе и родителя му!!!
ама това до сега не е ставало... да видим за напред

Как се оправя само едно дете? Като отвърне на агресията, или агресира първо при намек за заплаха?

Нещо крива ми се вижда педагогиката тук, освен да възпитава в агресия, друго едва ли се получава.

Аз веднага се намесвам ... не чакам да се разрази битка ....при първата агресивна постъпка , правя забележка на детето ...изобщо и не се и оглеждам къде е майката, защото не ме интересува ..... Всъщност ние на площадката си играем заедно, така че ако дойде някое агресивно дете, ще трябва първо с мен да се разправя .....

За мен е много важно да  реагираш моментално и адекватно и по този начин да покажеш на детето си какво отношение имаш към агресията , как да се справя и че може да ти има доверие ....

абсолютно подкрепям 

нещо много войнсвеност има в повечето постове тук  това не е добър пример за подражание, според мен а пък нали трябва да сме такъв за децата си, или греша 

Аз пък ще ви разкажа друг случай, който не е пряко по темата, но напълно отговаря на приказката "децата са огледало на родителите си".
Става въпрос за една майка и сина й, който няма и капка възпитание. Детето е около 5 годишно.Идваха в парка и той летеше с едно колело, ама изобщо не се съобразяваше, че там играят деца на по 1-2 годинки. И фучи с това колело и покрай когото мине и са едни псувни - срам ме е да цитирам - дразни малките деца, а майка му седи на пейката и си трае. Когато въпросното дете ме ритна с една топка нарочно, не издържах и така несметох майката, че повече не дойдоха в парка.

Така че съм съгласна, че щом не може детето, тогава трябва да се постави на място майката.

Много точно си го написала!Подкрепям с две ръце Когато видя че някой се отнася несправедливо към дъщеря ми пада пердето и мога да стигна до крайности.А иначе съм супер спокоен човек

И аз се намесвам веднага още при първата агресивна проява. Правя мила забележка на детето и ако не видя адекватна реакция нито от него, нито от родителите му вземам си детето на една страна обяснявам му ситуацията (ако става въпрос за дъщеря ми, че е по-голяма) и накрая тя е наясно,че от такива деца по-добре да страни. За мен в подобна ситуация много важно  как ще реагира майката на агресивното дете. Всяко дребосъче си е в по-голяма или по-малка степен агресор, но нали затова сме ние да се намесваме навреме.