Вече съм в деветия месец с второто си дете и почвам да си припомням моменти от първият път.Най-лошият ми спомен беше отношението на акушерката докато раждах.Въпреки направената ми клизма от силните напани се изпуснах и от това бях много засрамена/тя ми направи забележка кой ми е правил клизма/.А това беше нейна колежка,като че ли разбирам толкова много от тези работи и нещо зависеше от мен.След това ми излезе ужасен хемероид който ме болеше повече от мястото на което ме бяха шили от раждането.Предполагам че някой от вас са имали подобни проблеми.И отношението като цяло на персонала беше ужасен.Доктора беше пиян,дойде накрая само да ме зашие.
- Публикувана: 2 апр. 2007, 14:44 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 17:13 ч.
Проблемите които сте имали докато сте раждали!!!
Майко мила 
Къде си раждала
Къде си раждала
Незнам за кой град става вьпрос,но в Бургас не е така.Е,винаги има някой дето ще си изсипе простотията вьрху теб,но като цяло аз сьм нямала такива проблеми.Единственият беше,че като мина да ме прегледа доктора колко ми е разкритието и каза 6-7 см и че след около 2 часа ще родя,като се обьрна и замина веднага ми започнаха напьните и след 5 мин.ми показаха дьщеричката ми. 
Ако това е проблем де 
Пожелавам ти да имаш като моето раждане-леко и бьрзо
Ако това е проблем де Пожелавам ти да имаш като моето раждане-леко и бьрзо
Аз не мисля, че една такава тема действа добре на жените, на които им предстои да раждат 
Едва ли е нужно да си разказваме ужасии и да се плашим взаимно 
Раждането на детето е един светъл момент в живота на жената и едва ли някои малки физически неудобства и изпитана болка биха го помрачили
Едва ли е нужно да си разказваме ужасии и да се плашим взаимно Раждането на детето е един светъл момент в живота на жената и едва ли някои малки физически неудобства и изпитана болка биха го помрачили
Майко мила
Къде си раждала
Къде си раждала
Много неприятно, даже бих казала грозно.
Току що писах в една съседна тема по повод красивите моменти от майчинството, които започват с раждането, което се предполага, че е един от тях, затова ми става много неприятно, когато прочета разказ като твоя.
Пожелавам ти раждането на второто ти дететнце да бъде един наистина много красив и вълнуващ момент!
Имам лош спомен от катетъра, слагаха ми го 2 пъти. Първият път 2 стажантки, много мили и внимателни между другото, ми го сложиха и нищо не усетих. Но се оказа, че не са го сложили правилно и урина за изследване няма. Така че, дойде една дръпната акушерка, рязко изтегли катетъра и наново го сложи, но без вода както направиха стажантките и ужасно болеше. Скарах й се, тъй като тя пък на мен се караше, че съм се дърпала. След раждането всяко пишкане беше придружено от режещи болки и бодежи. Друго което помня е че не ми вярваха, че ме болят бъбреците, а ме мислеха за глезла, която не търпи болката от секциото като другите и съм се била залежала. Между впрочем, от болките в бъбреците не усещах болката от операцията и не бях се залежала, то боли аз ходя.
Единственият проблем, който ме съпътстваше през цялата бременност, включително и раждането- бяха вените 
Не се виждат, не се напипват, ужас, голямо бодене падаше
при лявата ръка положението е отчайващо и за късмет, операционната ми беше точно с лява ръка 
бях вече с много силни контракции нищо не усещах по ръката, но когато единият анестезиолог каза, че повече не може да се чака, ще търсят централен източник идеше ми да стана и да избягам 
за късмет намериха вена на ръката 
След операцията започнаха болки там, където е абоката, сложиха го на другата ръка, но въпреки, че го махнаха, вената се поду и стана дебела, колкото пръст, кожата над нея стана червена и гореща и ръката нито можех да я движа, нито да я свивам
На от изписването съм с огромни синини по ръце, все едно съм се била докторите цяла седмица
Не се виждат, не се напипват, ужас, голямо бодене падаше
при лявата ръка положението е отчайващо и за късмет, операционната ми беше точно с лява ръка бях вече с много силни контракции нищо не усещах по ръката, но когато единият анестезиолог каза, че повече не може да се чака, ще търсят централен източник идеше ми да стана и да избягам за късмет намериха вена на ръката След операцията започнаха болки там, където е абоката, сложиха го на другата ръка, но въпреки, че го махнаха, вената се поду и стана дебела, колкото пръст, кожата над нея стана червена и гореща и ръката нито можех да я движа, нито да я свивам
На от изписването съм с огромни синини по ръце, все едно съм се била докторите цяла седмица
първо не трябва да се притесняваш!!понякога дори да е направена добре клизмата пак може да се изпуснеш, просто нормални човешки механизми!!!напънът си е сериозен!!и на мен ми се случи същото, но ни най-малко не се притесних!!!иначе родих прекрасно, приятно, лесно и сравнително бързо!!!единствено не ми хареса отношението на една санитарка, която очевидно някакси се чувстваше недооценена - все пак в България всички сме много умни, но другите не ни оценяват и работим затова по-лоша работа, иначе сме си велики!!! тя изпитваше затруднения да изхвърля подлогите на бременните, на които е назначено от лекарите измиване с калиев перманганат и пръскане на външните шевове с антибиотик!!!точните думи бяха-"кво сте се окрачили сичките и чакате някой да ви подмие, няма ли бани!!!!"горката очевидно нямаше никаква представа какво точно правят акушерките с тези чайници!!междувременно навън беше 40градуса и едва ли някоя от родилките разчиташе на този тоалет!!!голям смях. дори не изпитах нужда да и обяснявам!!! такива хора се срещат навсякъде!!за лекарите в Пловдивската университетска клиника нищо лошо не мога да кажа!!бяха много мили и с професионално отношение!!
тя изпитваше затруднения да изхвърля подлогите на бременните, на които е назначено от лекарите измиване с калиев перманганат и пръскане на външните шевове с антибиотик!!!точните думи бяха-"кво сте се окрачили сичките и чакате някой да ви подмие, няма ли бани!!!!"горката очевидно нямаше никаква представа какво точно правят акушерките с тези чайници!!междувременно навън беше 40градуса и едва ли някоя от родилките разчиташе на този тоалет!!!голям смях. дори не изпитах нужда да и обяснявам!!! такива хора се срещат навсякъде!!за лекарите в Пловдивската университетска клиника нищо лошо не мога да кажа!!бяха много мили и с професионално отношение!! 
.
Нямах проблеми аз.
Нямах проблеми.
Майко мила
Къде си раждала
Къде си раждала
На мен само ми се караха че викам
аз ще раждам след малко повече от 2 месеца и се надявам всичко да е по учебник,че уж съм с много големи връзки,там където ще раждам ама то и големите връзки правят понякога по-големите зулуми та дай боже всичко да е наред но като гледам,повечето майчета не са доволни от отношението на персонала в болниците-ами разбирам ги хората от персонала,че за тях тази работа с раждането не е толкова важна,колкото за нас,ама все пак съм се настроила,че ще падат глави,ако някой допълнително ми утежни положението си с просташкият си език или поведение 
ама то и големите връзки правят понякога по-големите зулуми та дай боже всичко да е наред но като гледам,повечето майчета не са доволни от отношението на персонала в болниците-ами разбирам ги хората от персонала,че за тях тази работа с раждането не е толкова важна,колкото за нас,ама все пак съм се настроила,че ще падат глави,ако някой допълнително ми утежни положението си с просташкият си език или поведение Вече съм в деветия месец с второто си дете и почвам да си припомням моменти от първият път.Най-лошият ми спомен беше отношението на акушерката докато раждах.Въпреки направената ми клизма от силните напани се изпуснах и от това бях много засрамена/тя ми направи забележка кой ми е правил клизма/.А това беше нейна колежка,като че ли разбирам толкова много от тези работи и нещо зависеше от мен.След това ми излезе ужасен хемероид който ме болеше повече от мястото на което ме бяха шили от раждането.Предполагам че някой от вас са имали подобни проблеми.И отношението като цяло на персонала беше ужасен.Доктора беше пиян,дойде накрая само да ме зашие.
Аз съм се нагласила много положително за този момент-казвам си "ще се справя,дори ще имам леко раждане",но се подготвям и за ужаси като чета такива теми-така ще си казвам,,че моето раждане е леко каквото и да се случи.Вярвам че нагласата е много важна,но ще видим какво ще напиша /живот и здраве / след 2 месеца.
/ след 2 месеца. 
Първо ми изтекоха водите , а нямах никакви контракции. Сложиха ме на системи , получих малко контракции, но пък никакво ракритие. И накрая се наложи секцио.
Най-ужасното беше слагането на катетъра!!!
Да раждаш в Благоевград е просто кошмарно.Аз попаднах на пияния Бръчков(не го наричам доктор,защото за мен той не е такъв).Същинското ми раждане продължи 1,5 часа и той не си мръдна пръста,даже когато тоновете на детето се губеха.Само каза:"Оставете го детето то си знае пътя".
Накрая даже не ме заши и сега съм обезобразена.
Желая ти леко раждане и дано непопаднеш на пияният" доктор"
Накрая даже не ме заши и сега съм обезобразена.
Желая ти леко раждане и дано непопаднеш на пияният" доктор"
Не съм имала никакви проблеми - и двата пъти съм раждала без уговорки. Не съм се сблъсквала с лошо отношение - тъкмо обратното и не е имало нищо, което да ме смути или притесни.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
За твое утешение - при раждането на сина ми бях с пълно разкритие, но нямах напъни. Въпреки това ме караха да напъвам - и при опитите ми леглото стана цялото мокро Аз не съм усетила нищо, усетих само мокрия чаршаф - нямаше реакция от страна на лекарите, само казаха да се смени бельото и толкова, а мен ме отведоха в родилна зала. Споменът въобще не предизвиква каквито и да е емоции у мен - просто си е част от раждането. Когато нещата си вървят естествено, се случват естествени неща - толкоз.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
За твое утешение - при раждането на сина ми бях с пълно разкритие, но нямах напъни. Въпреки това ме караха да напъвам - и при опитите ми леглото стана цялото мокро
Аз не съм усетила нищо, усетих само мокрия чаршаф - нямаше реакция от страна на лекарите, само казаха да се смени бельото и толкова, а мен ме отведоха в родилна зала. Споменът въобще не предизвиква каквито и да е емоции у мен - просто си е част от раждането. Когато нещата си вървят естествено, се случват естествени неща - толкоз. Не съм имала никакви проблеми - и двата пъти съм раждала без уговорки. Не съм се сблъсквала с лошо отношение - тъкмо обратното и не е имало нищо, което да ме смути или притесни.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
С първото дете като ме караха да напъвам аз казвам на докторката: ''Ще се наакам ако напъна по-сериозно''. А тя ме гледа и се смее: ''Момиченце, ти първо това ще направиш и тогава ще излезе бебето''.
А на мен и двата пъти не са ми правили клизма и останах с впечатлението, че вече не се прави.
Лекарката се мислеше за Господ, на когото пречи някаква лигла, която защо ли вика - все едно я боли! 
Натискаше ми корема така че дъха ми спираше и ме обвиняваше, че викам. На всичкото отгоре не съм напъвала както трябва - еми да, аз като че ли всеки ден раждам, та знам! Санитарката беше много недоволна, че трябва да чисти ( да е учила за секретарка ) и ме "заобича" чак след като мъжа ми донесе няколко пълни чанти. Единствено съм очарована от ВСИЧКИ акушерки, които не съм вярвала, че ще са толкова добрички. Това много помага психически, особено като стоиш много време в болницата (12 дни) сам самичка и не знаеш какво да правиш това малко човече!
Натискаше ми корема така че дъха ми спираше и ме обвиняваше, че викам. На всичкото отгоре не съм напъвала както трябва - еми да, аз като че ли всеки ден раждам, та знам! Санитарката беше много недоволна, че трябва да чисти ( да е учила за секретарка ) и ме "заобича" чак след като мъжа ми донесе няколко пълни чанти. Единствено съм очарована от ВСИЧКИ акушерки, които не съм вярвала, че ще са толкова добрички. Това много помага психически, особено като стоиш много време в болницата (12 дни) сам самичка и не знаеш какво да правиш това малко човече!
Не мисли за лошото им отношение.Знам за какво става дума аз родих февруари второто си дете и знам какви за в Благоевградската болница.За радост и с двете раждания имах уговорка с Динов и Слава на Бога нямах никакви проблеми.Иначе при престоя ми в болницата се нагледах на какви ли не неща по отношение на персонала, но искам да ти кажа че не всички се отнасят лошо има и доста съвестни акушерки, които си гледат работата добре.На мен акушерка ми беше Катето и искам да ти кажа че е страхотен човек.
Желая ти леко раждане и дано да попаднеш този път на свестен персонал.
Желая ти леко раждане и дано да попаднеш този път на свестен персонал.
Милата, на мен неприятното беше това,че една от сестрите не можа да ми сложи системата като хората, защото аз исках над китката, а тя взе че на самата киткаме бодна и ръчкаше зверски,и ми спука вената и викна една нейна колежка с думите: "абе, ела да й я сложиш ти, че са й много тънки вените" - на кривата ракета космосайкрив другата за 1секунда ми сложи иглата безда ме ръчкаи то точно където исках.Инъче екипът ми беше страхотен и не съм имала проблеми други. Дано сега всичко да е наред с теб!
другата за 1секунда ми сложи иглата безда ме ръчкаи то точно където исках.Инъче екипът ми беше страхотен и не съм имала проблеми други. Дано сега всичко да е наред с теб! 
Раждах дълго и трудно.Пъпната връв беше омотанна няколко пъти около врата и ръчичката на бебето и се наложи да го връщат няколко пъти.Накрая не можех да напъвам и съм много благодарна на лекаря, че с натискане по корема ми помогна.
Лоши спомени нямам,освен от една санитарка която почти ме изгони при изписването защото трябвало да чисти.
Надявам се сега бебо да няма проблеми с излизането!!!
Лоши спомени нямам,освен от една санитарка която почти ме изгони при изписването защото трябвало да чисти.
Надявам се сега бебо да няма проблеми с излизането!!!
Надявам се бъдещите майки да не четат такива постинги, наистина. За мен едно от най-кошмарните изживявания в целия ми живот беше периода след раждането. Бебето ми беше в кувьоз и за 6 дни не се намери 1 свободен педиатър, който да ми обясни какво точно става с детето ми, а на седмия ден, когато я извадиха от там се бяха събрали 4-5 педиатъра начело с шефката на неонатологията, за да ми кажат: бебето трябва да се проследи и дано не е най-страшното. На въпроса ми какво имат предвид, отговорът беше "ами да не е това, което си мислим!" И всичко това след една безпроблемна бременност, проследена с всякакви специализирани изследвания, защото беше много чакана и планирано секцио без усложнения. Да не говорим, че имаше хора, които дори не ми даваха да видя детето си. На никого не пожелавам подобни изживявания, а те ще си тежат на съвестта на въпросната шефка на неонатологията.