момичета не издържам повече,такава бременност карам,че има моменти в които се питам защо забременях( да не ме чуе господ само).с контракции съм от третия месец които са ужасно болезнени,боли ме гърба зверски и не мога повече от пет минути да стоя права,имам от няколко дни разстройство,болят ме костите,боли ме главата,имам чувството,че ще умра вече.кажете как ще изкарам още три месеца дайте идеи,че не мога повече.
- Публикувана: 30 март 2007, 19:18 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2007, 13:20 ч.
Кажете ми как да издържа до деветия месец.
Nameika, помня те, като забременя.....още малко стискай, няма лесно.Понякога е така.И аз сега, вторият път карах много по-тежко.Поне нямах отначало контракции, но пък бях като перманентно болна, а така ходех и на работа, и детето на градина водех.Трудно, но така беше.Е, видях му края, и при теб ще дойде 
Иначе лоша работа е това,но определено си заслужава,щом съм го изтърпяла три пъти
Аз съм също като теб. Цялата ми бременност е един кошмар. Първите три месеца само повръщах, спях и ходех като призрак. Непрекъснато ми беше лошо, непекъснато повръщах, с мъжа ми само се карахме, защото той не можеше да разбере, че състоянието ми се дължи на бременността. После в петия месец имах контракции, лежах в болница 10 дни, лекарите ми казаха само да лежа и много да не ходя насам натам. До ден днешен си стоя вкъщи, не че не излизам, но страшно ми тежи и се уморявам лесно. На всичкото отгоре преносвам вече трети ден. Не съжалявам за нищо обаче, като си видя детето ще съм най-щастливата жена на света! Заслужават си всичките мъки да видиш малкото същество на бял свят, твоето творение!
Nameika, помня те, като забременя.....още малко стискай, няма лесно.Понякога е така.И аз сега, вторият път карах много по-тежко.Поне нямах отначало контракции, но пък бях като перманентно болна, а така ходех и на работа, и детето на градина водех.Трудно, но така беше.Е, видях му края, и при теб ще дойде
и моята настояща бременност е супер тегава. само дето финалът при мен наближава.
нищо успокоително не мога да кажа. напротив - към края ще става още по-зле
понякога имам чувството, че направо ще се срина от болки, умора, недоспиване и бачкане. за малко повече от 2 години ще изкарам 2 бременности и 2 секциа, а между тях и /живот и здраве след второто раждане/ - и кърмене + бачкане.
честно казано аз повече се страхувам от това, което ще дойде СЛЕД раждането. като чета за лудницата при породените деца, направо косата ми се изправя.
моят мъж пък само ми вика "булка, шъ съ упрайми"
- практическо решение за проблемите с обръщането нощем - люлеещ се тсол. сядаш, подпираш се с възглавници отвсякъде и дремеш. пак не спиш като хората, но от стола поне по-лесно се става, когато детето се разреве нощем и няма болка при обръщането, защото всъщност си полу-седнала. но за да ти е удобно, трябва да се ръснеш ок. 250 кинта;
- за болките в ставите на ръцета - ако нямаш артрит, студена течаша вода облекчава;
- з аболките в таза - ако си легнала на една тсрана, възглавница между краката. аз използвам подвините подлакътници на дивана. помага;
- болките в главата - да не са от кръвно? следиш ли го. з аниско кръвно - айрян с много сол; за високо - не знам какво с еправи
друго не ми хрумва. не е много, но дано помогне
нищо успокоително не мога да кажа. напротив - към края ще става още по-зле
понякога имам чувството, че направо ще се срина от болки, умора, недоспиване и бачкане. за малко повече от 2 години ще изкарам 2 бременности и 2 секциа, а между тях и /живот и здраве след второто раждане/ - и кърмене + бачкане.
честно казано аз повече се страхувам от това, което ще дойде СЛЕД раждането. като чета за лудницата при породените деца, направо косата ми се изправя.
моят мъж пък само ми вика "булка, шъ съ упрайми"
- практическо решение за проблемите с обръщането нощем - люлеещ се тсол. сядаш, подпираш се с възглавници отвсякъде и дремеш. пак не спиш като хората, но от стола поне по-лесно се става, когато детето се разреве нощем и няма болка при обръщането, защото всъщност си полу-седнала. но за да ти е удобно, трябва да се ръснеш ок. 250 кинта;
- за болките в ставите на ръцета - ако нямаш артрит, студена течаша вода облекчава;
- з аболките в таза - ако си легнала на една тсрана, възглавница между краката. аз използвам подвините подлакътници на дивана. помага;
- болките в главата - да не са от кръвно? следиш ли го. з аниско кръвно - айрян с много сол; за високо - не знам какво с еправи
друго не ми хрумва. не е много, но дано помогне
момичета не издържам повече,такава бременност карам,че има моменти в които се питам защо забременях( да не ме чуе господ само).с контракции съм от третия месец които са ужасно болезнени,боли ме гърба зверски и не мога повече от пет минути да стоя права,имам от няколко дни разстройство,болят ме костите,боли ме главата,имам чувството,че ще умра вече.кажете как ще изкарам още три месеца дайте идеи,че не мога повече.
Мила, напълно те разбирам - до болка, както се казва - защото аз съм в същото положение. От началото пия хапчета. Стискай зъби - малко ти остава! С въпроси от типа "защо съм беременна" не си слагай грях на душата, дето казват старите хора, че има бременни, които си благославят тежката бременност, защото е чакана от дълги години.
Nameika, помня те, като забременя.....още малко стискай, няма лесно.Понякога е така.И аз сега, вторият път карах много по-тежко.Поне нямах отначало контракции, но пък бях като перманентно болна, а така ходех и на работа, и детето на градина водех.Трудно, но така беше.Е, видях му края, и при теб ще дойде
И аз така бях, та бебето си тръгна по-рано заради отровени вече води
, ма горе главата.Хайде, оплачи си се, дано поне душевно ти олекне.Знам какво е, наистина...свършва се.Така ми казваха на мен-ще се оправиш като родиш... 
Ох, аз като си спомня как изкарах едва едва 9 месец...Само дето не се търкалях, не можех вече да вървя...бях станала 100 кила 
Не се депресирай, не изпадай в лоши настроения, прави само неща които ти доставят удоволствие и те зареждат с положителни емоции! И бъди сигурна, 4е в момента в който родиш ще забравиш вси4ко!!! Стискам ти палци!
Не се депресирай, не изпадай в лоши настроения, прави само неща които ти доставят удоволствие и те зареждат с положителни емоции! И бъди сигурна, 4е в момента в който родиш ще забравиш вси4ко!!! Стискам ти палци!
Съжалявам , че се чувстваш така 
Не , че ще ти помогна , ама и аз карах много тежка бременност . Първите месеци се скъсах от повръщане , че на всичкото отгоре се разболях и от грип . И аз бях с контракции , от петия месец някъде , пих лекарства ... После ужасно главоболие и киселини ... И накрая за капак - още един грип Едвам издържах до 8-мия месец , но после 8 и 9 мес. ми бяха много приятни и спокойни , малко ми пречеше корема само ...
Ще издържиш още малко и ще забравиш всичко
Не , че ще ти помогна , ама и аз карах много тежка бременност . Първите месеци се скъсах от повръщане , че на всичкото отгоре се разболях и от грип . И аз бях с контракции , от петия месец някъде , пих лекарства ... После ужасно главоболие и киселини ... И накрая за капак - още един грип Едвам издържах до 8-мия месец , но после 8 и 9 мес. ми бяха много приятни и спокойни , малко ми пречеше корема само ... Ще издържиш
още малко и ще забравиш всичко Стискй зъби още малко мила, после ще ти е супер готино като си гушнеш бебко
Тези месеци/оставащите ти/аз ги прекарах съвсем сама-мъж ми от сутрин до вечер беше на работа.Обичайното ми състояние беше като описаното от теб.Но не му се поддавах,защото се познавам добре-щеше да стане по-зле.
Мобилизирай се психически,че ти е добре и не си единствената сега така!!!Върши нещо,което да не те затормозява,но не стой само и се панирай
.Усилието ти ще се възнагради,като видиш на бял свят вашето подобие,дошло на този свят благодарение на любовта ви:peace: .
Мобилизирай се психически,че ти е добре и не си единствената сега така!!!Върши нещо,което да не те затормозява,но не стой само и се панирай
.Усилието ти ще се възнагради,като видиш на бял свят вашето подобие,дошло на този свят благодарение на любовта ви:peace: .
Съчувствам ти, но наистина си заслужава. Освен това има много по-лоши неща, които може да ти се случат... Стискай зъби, и помни че малкото човече е най-важно...
Моята бременност също не беше лека, но по-скоро от психологична гледна точка, физически се чувствах много добре ... Имах чувството че никога няма да свърши и съм бременна от години, а не от месеци. Лежах 2 месеца в болница, депресирах се от това, идея нямаш колко е подтискаща обстановката и на какви неща се нагледах... Сега ... не че съм забравила, не съм, но поглеждайки дъщеря си си мисля, че бих го преживяла ако трябва отново... Така че опитай се да си намериш занимание, не се поддавай на мисли колко ти е кофти... Ще издържиш, и още как... И се радвай, че бебето расте и след 3 месеца ще се гушкате и кошмарната бременност ще е само лош спомен!
Моята бременност също не беше лека, но по-скоро от психологична гледна точка, физически се чувствах много добре ... Имах чувството че никога няма да свърши и съм бременна от години, а не от месеци. Лежах 2 месеца в болница, депресирах се от това, идея нямаш колко е подтискаща обстановката и на какви неща се нагледах... Сега ... не че съм забравила, не съм, но поглеждайки дъщеря си си мисля, че бих го преживяла ако трябва отново... Така че опитай се да си намериш занимание, не се поддавай на мисли колко ти е кофти... Ще издържиш, и още как... И се радвай, че бебето расте и след 3 месеца ще се гушкате и кошмарната бременност ще е само лош спомен!
уф Ели каквото и да кажа ще е малко защото на чужд гръб....С контракции е много лошо ,а като имаш и по-голямо дете за коет няма кой да те отмени 
Аз контракции нямах обаче имах зверски оттоци последните 3 месеца не стъпвах смоите крака бяха ми като кифли,като отидох да раждам всички се хванаха за главата,не ми помогнаха никакви добавки които ми предписа доктора ,нормализираха ми се сега две седмици откак родих.Резултата си струва миличка,знаеш го
Аз контракции нямах обаче имах зверски оттоци последните 3 месеца не стъпвах смоите крака бяха ми като кифли,като отидох да раждам всички се хванаха за главата,не ми помогнаха никакви добавки които ми предписа доктора ,нормализираха ми се сега две седмици откак родих.Резултата си струва миличка,знаеш го
Ох, и аз да кажа, че ти съчувствам!! Понякога нещата се променят - не е изключено към края на бременността да се почувстваш по-добре... Аз в началото бях на хапчета, на инжекции, на легло 4 месеца, повръщания, не можех да стана...но после ми просветна и за нула време забравих мъките...дано и ти да се почувстваш по-нормално
Кураж!!!
Кураж!!!
Миличка,не,че това ще те успокои,но аз също имах една ужасно тежка бременност,от която 2 месеца изкарах на легло заради опасност от преждевременно раждане.И до този момент не съм спряла да повръщам,а за болките просто няма какво да обяснявам На моменти също като теб съм се чувтвала страхотно отчаяна и обезверена,но...все пак всяка мъка си има своя край,нали? 
А и като се замислиш колко прекрасни моменти ти предстоят от тук нататък и че всичко това си заслужава...
Ние даваме живот,а това не е лека задача.За съжаление при някои жени мисията е още по-трудна
,но такъв ни е бил късметът
Опитай се да обръщаш внимание предимно на хубавите моменти от бременността си и търси подкрепата на любимите хора до теб.
Успех ти желая и най-сладкото бебче!
На моменти също като теб съм се чувтвала страхотно отчаяна и обезверена,но...все пак всяка мъка си има своя край,нали? А и като се замислиш колко прекрасни моменти ти предстоят от тук нататък и че всичко това си заслужава...Ние даваме живот,а това не е лека задача.За съжаление при някои жени мисията е още по-трудна
,но такъв ни е бил късметът Опитай се да обръщаш внимание предимно на хубавите моменти от бременността си и търси подкрепата на любимите хора до теб.
Успех ти желая и най-сладкото бебче!
Пий но-шпа и магнезий за контракциите, парацетамол за главата, излизай, разхождай се, срещай се с хора, през другото време лежи и си почивай. Повече разтоварващи занимания, настрой се позитивно, това помага много. След това ще имаш време за толкова малко неща, включително спане и няма да ти е по-леко. Много жени карат тежки бременности, ако от това ще ти стане по-леко, в това число и аз, но и това минава, няма да трае вечно.
Ох, разбирам те. И аз до 6-ти месец имах проблеми. Първо повръщах ужасно. В болница лежах от обезводняване. После бъбречни кризи, милиони изследвания, цистити и колибактерии. Изведнъж като влязох в 7-ми месец сякаш всичко се оправи. Бях най-щастливата бременна на земята. Дойде пролетта и коремчето ми се показваше толкова хубаво и гордо под пролетните туники. Може би аз гледах по друг начин на нещата.
Подтиска те и времето.Убедена съм.Има и то пръст в тая работа. Но сега ще дойде пролет - ще стане слънчево. Ходи на разходки, а най-хубавата терапия е по кафета с приятелки, на гости - ти на тях, те на теб, на вечеря с мъжа ти.Излизай, забавлявай се, обличай се хубаво, гримирай се. А за всички физически болки си има лекове - парацетамол, магнезий и т.н. както са те посъветвари по-горе. Много важна е , обаче, психическото ти състояние. Ако се предаваш наум, ще се чувстваш по-зле.
И много говори на бебчо, мисли за него, общувайте, представяй си го. Ще се почувстваш по-добре!
Подтиска те и времето.Убедена съм.Има и то пръст в тая работа. Но сега ще дойде пролет - ще стане слънчево. Ходи на разходки, а най-хубавата терапия е по кафета с приятелки, на гости - ти на тях, те на теб, на вечеря с мъжа ти.Излизай, забавлявай се, обличай се хубаво, гримирай се. А за всички физически болки си има лекове - парацетамол, магнезий и т.н. както са те посъветвари по-горе. Много важна е , обаче, психическото ти състояние. Ако се предаваш наум, ще се чувстваш по-зле.
И много говори на бебчо, мисли за него, общувайте, представяй си го. Ще се почувстваш по-добре!
Стискаш зъби ,намираш си хоби и така .Няма начин ,после всичко ще забравиш .
Мила, не се става лесно майка. Стискай зъби.
!Кураж!!!
Кураж мила! Аз също като доста мамита тук, изкарах доста тежка бременност. Честно да си призная на няколко пъти ми се е случвало да се питам "наистина ли искам да преживявам това" (става въпрос за всичката тази болка, по принцип издържам и не се лигавя, но понякога беше истински ужас). Още мъничко ти остава, няма връщане назад, и те уверявам, че наистина когато видиш бебчето - всички тези неприятни моменти ще ти се сторят толкова маловажни.
Ще чакаме малкото човече всички заедно - а когато имаш нужда от морална подкрепа
Освен с това - с друго няма как да ти помогнем
Аз също като доста мамита тук, изкарах доста тежка бременност. Честно да си призная на няколко пъти ми се е случвало да се питам "наистина ли искам да преживявам това" (става въпрос за всичката тази болка, по принцип издържам и не се лигавя, но понякога беше истински ужас). Още мъничко ти остава, няма връщане назад, и те уверявам, че наистина когато видиш бебчето - всички тези неприятни моменти ще ти се сторят толкова маловажни. Ще чакаме малкото човече всички заедно - а когато имаш нужда от морална подкрепа
Освен с това - с друго няма как да ти помогнем
Съчувствам ти, знам какво е. И аз карах ужасно тежка бременност и два пъти лежах по болници.
Няма ли някакви лекарства, които да ти помагат, какво казва лекаря ти.
Аз се развличах в полулегнало положение пред компютъра, че не понасях нито телевизия, нито книги. Ако може да си намериш някакво развлечение.
Стискаш зъби и като видиш бебето ще ти мине, още малко търпение.
Няма ли някакви лекарства, които да ти помагат, какво казва лекаря ти.
Аз се развличах в полулегнало положение пред компютъра, че не понасях нито телевизия, нито книги. Ако може да си намериш някакво развлечение.
Стискаш зъби и като видиш бебето ще ти мине, още малко търпение.
И аз съм на твоето дередже. На легло съм и ми е забранено да правя квото и да било поради всевъзможни усложнения. Хубавото на цялата работа е, че след 3 месеца ще свършат мъките с едно прекрасно събитие, което си заслужава целия този ад. Мисли си за всички болни хора, които са дори по-зле от теб и не трябва да чакат 3 месеца, а цял живот и ще ти поолекне. Дано има кой да ти помага през това време - друго не може да се направи
