Училище за родители

   Не!Ще чакам развитие,по темата,и най-малкото,ако ходиш на тази среща,очаквам пълни и изчерпателни новини,или старини,все тая...Да разкажеш как е минало,и за какво става въпрос?!
   А това със вход свободен,и 15лв такса !!!

Пуши ми главата от работа и не съм много на фокус 

Само разбрах, че ще има иностранни  лектори и ще е доста дълго - около 5 часа.
А парите били за кафе-паузата 

Очаквай включване - всичко ще споделя!!!!
 

Организират го от "Чуден свят" и мен ме поканиха. Малко странно ми беше и на мен с тези задължителни 15 лв за кафе паузата Лично на мен би ми било доста по-приятно и разбираемо да кажат, че входа е 15 лв, все пак има наем за зала, лектори, пък нека има едно безплатно кафе или вода в това.
Но както и да е, въпрос на прийоми.
Мисля да отида, ако не изникне нещо.

А от колко часа е и в коя зала на Хилтън?

Ей,после да разказвате ! Мен и да ме поканят,щом има чуждестранни лектори не бих отишла...като не знам бъкел английски.... 

Хм, дали не е поредното очарователно хрумване да се изкара някой друг лев?  Капка по капка вир става...

Не помня да бяха чуждестранни. Наши си бяха.
За залата ще проверя и ще пиша

Зала Мусала 2

Но трябва да се запишете, не знам точно как става това и дали е съвсем свободно. Мен ме поканиха като си говорихме на изложението.

Мина, Миллена, хайде казвайте, ходихте ли на лекционната среща? Разказвайте отзиви, имаше ли интересни мнения, давайте информация, моля?

Аз бях там Ако Мина е била, трябва да се познаем, не бяхме толкова.
Лично аз съм много доволна. Даже думата е слаба! Просто и психоложката, и философът бяха на моята дължина на вълната, което ми се случва изключително рядко. Беше частично лекция, но също и дискусия - за мен чудесната форма на "работа". Определено изявих желание да ги правят по-често и ще съм на линия, ако е все така свободно (Защото все пак го организират от "Чуден свят"/С. Георги и ме е страх да не го затворят само за тях в някой момент). Завиждам благородно на децата, които работят и развиват мисленето си с философът, с който се запознах вчера. А психоложката е учила и преподавала доста време време е Америка, и още го прави. Иначе работи в Центъра за психологични изследвания. Взех координати, защото много пъти съм имала нужда да се консултирам с подобен специалист, но винаги опасението, че няма да попадна на подходящ за мен ме е спирало.
Много съм доволна както вече казах!
Ако искате да споделя по-практични неща от темите, които се засегнаха, кажете да пиша.

Искаме, разбира се. Пиши.

Миленка,
искрено съжалявам, че не се сетих да ти пиша предварително 
Аз бях оная - голямата  , с черна рокля и доста провокирах психоложката 
Седях на последния ред, точно зад певицата Анелия и онази мама,
която задаваше въпросите за агресията 

А сега за инициативата
Лично аз много харесах идеята,
но тъй като закъснях, не чух представянето на психоложката.
На прима виста
супер дама, шлифована, абсолютен професионалист и ............
на третото изречение попитах моята приятелка,
тази дама е САЩ ли живее - разпознах я на секундата 

Изцяло ми импонират думите и, но за жалост са неприложими
в нашите условия 

Ще ви пиша по-подробно после,
тъй като закъснявам за танци 
 

Интересно ще е да споделите повече неща.А как точно ви поканиха?Свободно ли е записването,къде става, има ли ограничения в бройката?Бих искала следващия път и аз да дойда.

Миленка, явно дължината на вълната Ти е същата на която съм и аз/ от малкото моменти в който сме говорили в Канадската тема/ затова както и Бу и Мечо Пух, писаха, разказвай повече. Лектора как представи материала, какви въпроси обсъждахте, когато Ти остане време, моля, давай коментари!
Мина, дано си се презаредила с енергия след танците и да знаеш, че чакаме и от Теб по подробно включване, Ти го можеш това!

Задължително ще пиша по-късно максимално подробно. Радвам се, че повече хора мислят като мен   

Мина, видяла съм те значи. Аз пък бях с една ярко цикламена поларена блуза, видяли сме се. И аз доста поговорих с психоложката накрая, просто защото страшно ми допадна (рядко се случва на такива места). Не исках да пиша в предишният си коментар, че дамата очевидно имаше американска школовка, за да не ме нападнат мамите по тази тема. Но и аз като теб веднага си казах същото (живяла съм някое време в Канада и познавам подхода). И аз съм от тези, които съм си осъзнала някои проблеми при моето балканско възпитание и полагам ежедневни усилия да се боря с тях като възпитавам децата си. И знам колко ми е трудно именно заради това. Дано успеем да променим посоката за нашите деца.

Калида, разбирам ти дължината на вълната, ти си в Канада все пак 

Иначе за инициативата - идея е на хората от градината "Чуден свят" и училище "Св. Георги" и се надявам да стане редовно (вчера отново ги питах за това)! Аз разбрах от приятели там, а и на изложението като си говорих за училището си допаднахме и ми казаха. Философът води "Философия за деца" там завиждам искрено на децата с които работи и на техните родители.

Сега няма да мога да пиша, а и бяхме по "цветета" днес. Довечера като натръшкам народа ще гледам да поразкажа. И Мина да допълва.

Вклучвам се да следя темата.Много ви моля дайте повече яснота за това дали всеки може да отиде,къде можем да разберем за следваща сбирка.Ако е възможно някоя от вас мами,която е поканена другия път да сподели по-рано за денят и часът.Благодаря ви !

ilishal, твърдеше се, че семинара е със свободен вход, т.е. не само за родители на деца от това училище и градина. Непременно ще напиша другият път, когато се запиша. Само се надявам да е все така отворено.

Ще пиша само бегло по темите, може би в няколко постинга. Все пак продължи 3.5 часа, трудно ще разкажа всичко.

1. Среща с психоложка от Центъра за Психологични изследвания. По-късно ще видя името на нея и философът.

- дисциплината: Добре е да има правила, те дават сигурност и упора на детето. Важно е да се спазват и да има последователност. Около 45 дни отнема да се промени дадено поведение в детето, ако се следва подхода. Правилата не бива да са твърде много. Само няколко - най-важните. Иначе амбициозните родители налагат повече правила, което отнема инициативата на детето, прави го неуверено, от там - неуспешно. А пък очакваме от децата ни да станат лидери. Сравни го със скачени съдове, което ми допадна много - по-амбициозни родители = по-високи очаквания, повече правила => по-неуверени деца.

- но пък не всеки е роден за лидер. Важно е детето (пък и възрастният) да се чувства ОК в кожата си, т.е. дори да е на друга позиция/темперамент, детето трябва да знае, че е много добро (страхотно, чудесно!) там, в това, което прави. Отново дава увереност и комфорт.

- най-важно за едно дете е да бъде уверено! Това става с много обич и подкрепа/поощрение. Няма ситуация, в която то да трябва да се чувства неуспяло или провалено.

- няма грешно решение. То просто ни дава друг път на развитие.

- похвалите. Ако в общият случай детето има нужда от около 20 похвали на ден, при по-чувствителните това количество е 120! За да  може детето да се чувства подкрепено и обичано!

- пак във връзка с правилата и дисциплината. Например, ако има време за лягане, това дава комфорт на детето. Ако този процес зависи от това как е минал деня, тя сравни това с мост над река, който е нестабилен и се клати от вятъра (събитията от деня). Тогава лягането всеки ден ще е борба (преплуване на бурна река). Пиша това, защото много ми хареса образното сравнение.

- ясните правила дават емоционално спокойствие. Иначе се получва умора, похабени емоции => дори и много подготвен човек може да стане неуспешен.

- да умеем да разчупим стереотипът на деня. Дори спонтанността да е "планирана", т.е. да се стремим да има различни неща, нещо диво и различно! Това е полезно за детето, дава му емоции.

Ще продължа по-късно

 Millena, много ми допада разказаното от теб! Ще следя с интерес продължението на преразказа ти!    

   И аз ще следя с интерес темата.
   Само да се оплача,че това с правилата нещо не върви много в реалноста.Моите деца винаги са имали режим,един вид строго определени правила-това го бях чела някъде,пък и на мен ми бе по удобно.Но напоследък губя контрол над нещата.Дали е от възраста?!
   Ако има нова среща,ще се постарая да дойда,вече...

Хей, Миленка, какво значение има къде си? Дали си в БГ, дали в Америка, дали другаде? Факта е че детето живее с Теб и ти си човека от който зависи как то ще израсте и оформи като личност. По това което разказваш явно доста сериозни неща сте обсъждали- това с дисциплината, родителските стремежи и амбиции, правилата и емоционалните похвали и стимули за детето...Със сигурност Ти е било интересно, и ще сме благодарни ако намериш свободно време да поразкажеш повечко.

Millena, абсолютно подкрепям и прилагам написаното от теб, казано в Училището за родители...

Май само от към похвали не го докарвам на 20... лоша схема наследена от моите родители, но обещавам да се старая повече. 

Никога досега не ми се е случвало само да се запиша към дадена тема, но категорично провокирахте интереса ми.
Запис.

Kalida, има значение до толкова, че средата там ти влияе в тази посока. Виждаш това поведение и подход навсякъде около теб и това ти изглежда все по-естествено. Тук с този начин на разсъждение и поведение към децата често си на присмех, приемат децата за разглезени и родителя за не на място след като им позволява разни неща на обществени места.
В този смисъл го казах това, че си в Канада.

Иса, супер си значи! И аз както вече много пъти казах съм плод на нашенското си възпитание (при цялото ми уважение към родителите ми, просто такова беше времето и стереотипите...)
Едно от нещата, които дискутирахме беше именно този синдром да не се казва и показва на детето, че е обичано, ценено, важно, ценно и специално, защото това водело до разглезване. Познато, нали  Радвам се, че все повече хора не мислят и не постъпват така.

Съжалявам, че нямам време да пиша повече  

Millena, много си права за средата. До толкова, че почти не водя Дариа по площадки с други деца ... и майки най-вече.
Да не говорим, че дори в частните детски градини възпитанието и отношението не е чак така както аз бих искала да е... просто заради стериотипа. Заради правилно и грешно, което е наследено.

Кога пак ще има такова училище и какъв е реда за записване?

Иса, именно! Точно за това говоря. Мен лично много често ме стресира и депресира точно това, този подход. Или по-скоро липса на такъв.

А за училището писах и по-нагоре. Идеята им по принцип е да го правят редовно, но не можаха засега да ми кажат с каква честота. Изрично отидох да говоря с всички организатори и да им изразя голямата ми благодарност и удовлетворение от семинара. Надявам се с това да имат стимул да го организират отново и редовно. Разбера ли нещо ново - непременно ще пиша. Реда на записване е като се обадиш на организаторите и си внесеш таксата от 15 лв.
Радвам се, че има все повече родители с такова мислене, защото на мен лично комуникацията ми е много трудна и понякога това ми влияе. Отделно, че затварянето в черупката ми покрай това определено не е най-доброто за децата ми.
Но това вече са едни други теми.

Да пиша малко и за "Децата и мисленето", това беше втората лекция/дискусия. Както казах много ми допадна философът, който я водеше и завиждам искрено на децата, които работят с него и на родителите им

- Какво е дете? Как разбирате, че "нещо" е дете. Поговорихме малко на тази тема, без да даваме отговори. Той препоръча да си поговорим и с децата за това.

Много ми хареса като цяло начинът, по който разсъждаваше. Определено е в посока на провокиране и от там - развиване на мисленето. А това аз лично ценя много!

- способността да не отричаш отговорите на детето (и изобщо), а да опиташ да видиш начинът, по който е стигнал до там. Много хубав пример с "колко е 7+8", на което някой може да каже 3, имайки предвид часа например. а ако говорим в месеци и години? различна бройна система.

- разказа за едно момче, с което работил. в 3-ти клас изведнъж спряло да смята въпреки, че преди това било най-доброто в класа си. Разсъждавали на тема какво е число, какво е смятане. Много ми допадна как представи смятането като творчество, защото създаваш нещо от нищо. 2 + 5 = 7, но как откриваш 7, когато нито в 2, нито в 5 има 7. Та това момче казало, че "2+5=2+5" и няма нищо, което да по-равно на 2+5 от 2+5. Разкошно разсъждение за 3-ти клас, нали

- понятията. Какво е стол? Нещо с 4 крака или нещо за сядане. Способността на децата (и нашата) да влагаме смисъл в понятията. Отново това да си отворен към подобен сорт разсъждения.

- покрай въпроси на родители стана дума за манипулацията, т.е. мисленето на детето,което се сблъсква с мисленето на обществото. Аз лично съм на мнение, че един наистина мислещ човек не би изпаднал в такъв проблем, но все пак имаше дискусия. Та той употреби много хубаво сравнение (отново!), че като отглеждаш едно растение ти можеш да му осигуриш подходяща светлина, почва, поливане и т.н. оптимални грижи, но не можеш да го накараш да порастне, освен примерно да го режеш, опъваш и т.н. 
Този човек определено не беше по натрапените изводи и отговори. Което аз много харесвам и се стремя да спазвам. Определено мисля, че това помага в провокиране на мисленето.

Засега спирам отново. Радвам се, че темата я има   

Записвам се в темата с надеждата, че ще има и други такива лекции, в които можем и ние да се включим 

Браво на Миленка 

Момичета, моля да ми простите, че не се включвам,
много бих искала да споделя с вас и моите впечатления 
Да коментираме неизбежната среда, агресията, способността на децата да се приобщават,
да живеят в обществото, въпреки различията 

Аз съм много деен и експанзивен индивид,
факт е, че съм достигнала до своите изводи,
единствено от опита си,
а и за жалост съм закъсняла за подобен род обучение -
все пак сме тинейджъри 

Но лекциите ОПРЕДЕЛЕНО ме накараха да се замисля!!!

Две неща ме впечатлиха особено

Бяха поставили за всеки от нас по един плик.
В него имаше пакетче захар и пакетче горчица 
Дамата ни попита как асоциираме тези продукти, в този им вид,
с децата ни и отношенията ни с тях?!

Моят отговор беше мигновен
"Най-сладкото нещо в живота ми е .... дъщеря ми
както и най-горчивите сблъсъци са отново с нея,
но все пак горчицата е подправка  , а аз обожавам подправки  "

Друга мама даде пример с консистенцията
Захарта е суха и твърда и е малко пакетче,
а горчицата мека и мазна и е в доста по-голямо пакетче 
Паралела бе за отношенията.

А една мама каза, че не употребява захар и обожава горчица 

Провокацията беше страхотна!!!!


Много ме впечатли гъвкавостта на дамата

Докато обясняваше, как всяко едно дете може да бъде лидер,
се промъкна въпрос
Ами ако детето не иска или пък просто няма заложби,
моментално се обясни понятието за скачените съдове.
Че децата са продължение на родителите!

Когато се мотивираше нуждата от похвали,
от необходимостта да се изграждат личности със самочувствие,
от различните нужди, спрямо различния темперамент на дечицата,
психоложката недвусмислено обобщи
"Че ако за едни деца е достатъчно да ги похвалиш 20 пъти,
то за по-чувствителните душици, са необходими 120 похвали дневно!!!"

Нямаше как да не я провокирам за лидерите 
За жалост ми отговори като политик 

Въпроса ми беше къде е границата
Къде и как един родител ще осъзнае, че гради РЕАЛНО,
 а не фалшиво самочувствие на рожбата си?!

Все пак нашите деца влизат в обществото,
сблъскват се с неправди, с болка, с нечестни отношения
и никой не е в състояние да ги предпази от това!
Не винаги ще побеждават, няма да са любими на всички и т.н.

Вмъкнах малко мои разсъждения,
та на Въпроса ми къде е границата
Тя отговори - това е много деликатен танц и е индивидуален 

Простете ми за прескачащата ми мисъл 
Ще се опитам да ви предавам не сугестирано дебата 

Хуквам - до скоро 

Мina, то въпросът за границата е най-сложен според мен. За това и възпитанието е толкова труден процес. Поне според мен де. На мен ми е много трудно да възпитавам  и основно се водя от принципа на Будизма: "Верен е средния път."

Нали за това сме родители, да се опитваме да балансираме децата си. 

Много ми хареса темата и се надявам да имам възможност да присаствам на следващата сбирка. Тъкмо исках да се включа по въпроса за похвалите и виждам, че Мина ме е изпреварила. Много съм благодарна на учителката на дъщеря ми, че на всяка родителска среща освен организационни и учебни въпроси, винаги сме разисквали подготвена от нея тема свързана с психологията и възпитанието на децата. При това не за обобщени образи, а конкретно за нашите деца. Та на нея й беше направило впечатление, че по-голямата част от децата спадат към двете категории - надценявани и подценявани, което е еднакво лошо и малка част имат добре изградено самочувствие в унисон с това, което представляват. И това всъщност е най-трудното - да се открие баланса. Според мен е вредно да се дават съвети за максимално поощряване и непрекъснато хвалене на децата. Родителят трябва много внимателно да наблюдава детето си и да действа според ситуацията, защото има моменти, когато една незаслужена похвала ще изиграе положителна роля и обратното.
И Иса ме е изпреварила 

Че то и възрастните са така. Аз не познавам възрастен, чието самочувствие да е в унисон с това какво представлява. Пък и то тези критерии са леко размити.

Що се отнася до деца - смятам по-добро е излишното самочувствие, което живота леко да коригира, вместо ниското, което така или иначе всеки ще желае още повече да свали...
Аз поне казвам на дъщеря си, че ако иска - всичко може да постигне. Стига да го иска.

Исе, това е защото не ме познаваш МЕН 

Шегичка мило 

сигурна съм, че самочувствието ти, милото, никакво го няма... 

Това ми казваш - нали?

ПОЗНАВАЧКА ТАКАВА 

Здравейте,
много ме заинтригувахте с темата!
Интересуват ме координати на психоложката - как мога да се свържа с нея.
Имам нужда от конкретни съвети за момента....

Четейки Миленка, и аз да се присламча пак към темата.
Явно срещата е била от полза (а не е начин да се изкара някой лев  ). На мен ми е интересно, защото и аз чувствам нещата по този начин.
Кога ще е следващата среща? Може би и аз ще мога да дойда (преди да излюпя яйцето поне, че после...  ).
Специална благодарност на Мина и Милена, които предават от мястото на събитието.   

Благодаря на Милена и Мина ,за подробната информация и затова че дадохте гласност на нещо преживяно от вас,но интересно явно за много майки.Надяваме се да предопредите по-рано за следваща такава среща и  да ни дадете тел.където и ние можем да се запишем. 

Благодаря ви на всички! Щесе пробвам да предам по контактите, които създадох, че интереса е голям и дано ДАНО да има още и регулярни такива.
Ще препиша довечера координатите, материалите са ми у дома.

Мина, точно за теб мислех докато пишех още първият път, без да знам, че това си била ти.
И психоложката според мен не ти отговори така уклончиво. Аз по-скоро останах с впечатлението, че няма как детето да развие прекалено високо самочувствие от това, че във всеки момент му показваш, че е страхотно, стига да му даваш реална преценка. Но реално-положителна, а не негативна. В този смисъл страшноми допадна разсъждението, че няма грешно решение. Аз (бидейки програмист  ) ужасно трудно решавам за някои неща, инстинктивно търсейки оптималното решение. Но живота не е математика, така че това често ме възспира да взема решение изобщо. В този смисъл знанието и убедеността, че можеш (както тя се изрази) да късаш различни  "плодове" и да изхвърляш тези, които не ти харесват ми хареса страшно много!

Май ще пишем и ще се сещаме за много неща в последствие. И определено се надявам да се срещаме и говорим с тези хора и този тип психолози редовно. Чудесно ми влияят. Страхотно е да виждам и всички други, с които си говорим в темата. Защото не срещам много такива хора в ежедневието си по улицата, а знам, че сме много   

Здравейте   .Темата живо ме интересува .Това, което Милена и Мина споделиха ,е много интересно, чела съм го в няколко книги, дадени ми от един прекрасен педагог и човек -първата учителка на моята дъщеря. Дори съм си направила някои извадки , от които черпя сили и успокоение в трудни моменти, а повярвайте ми ,когато детето ти навлезе в тинейджърската възраст ,тези моменти стават ежедневие. Мина ,ти знаеш за какво става дума ,защото дъщерите ни са на едни години  .С интерес ще следя развитието на темата и се надявам и други тинейджърски мами да се включат   .

С нетърпение чакам информация относно следващия семинар.

А ще бъда много благодарна за координатите на психоложката!

Милена, много ми харесва това, което пишеш
Сега остава да построя по-стабилен мост над реката, че това с времето за лягане ми се изплъзва напоследък.

И на мен много ми хареса темата.
Daniella Severinova, може би обявите дата на следващото обучение, за да могат повече майки да присъстват

Даниела, много се радвам да Ви видя тук! Чудесно е, че ще можем да си говорим директно.
Не знам дали си спомняте, но се запознахме на изложението в "Земята и хората" (бях със Злати), тогава разбрах и за училището за родители.
Използвам случая отново да благодаря за организирането на това чудесно събитие и за поканата Ви да участвам.
Искрено се надявам тази инициатива да продължи!

Записвам се, за да следя темата и с удоволствие ще дойда на следващата сбирка!