Каква българска семейна традиция знаете, струва ви се интересна и бихте спазвали

Повечето от традициите ми се струват глупави или неактуални за времето, в което живеем, или пък неприложими за мен самата. Не спазвам почти никоя. Ама и аз съм една ...

А знаеш ли някоя?   

За да не се заблудиш, че се заяждам, подсказвам ти един добър отговор:



Съвременна семейна притча  

  Мъж и жена живели заедно 30 години.
В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка - тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла...
  Помислила си: "В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледох му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни".
  Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!
  А мъжът й, поемайки питката, й казал: "Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи".

Не. Не ми и трябва, харесвам новите неща, предизвикателствата, приятните неочаквани изненади и спонтанността в отношенията Не обичам да празнувам един празник винаги по един и същи начин, струва ми се скучно и рутинно. Обожавам всякаква креативност и новаторство. Семейството ми споделя същите възгледи. Винаги и навсякъде съм самата себе си, нямам нужда от ритуали 
И аз не се заяждам  просто хората сме различни.

Видя ли?
И в другата тема (за "тъпите бг-традиции") нещо се разминаваме в понятията.
Както и в тази.

Ако аз искам да използвам понятията точно, а пък ти не държиш на това (да не вземеш да се засегнеш и да помислиш, че все пак се заяждам), ще си отгледаме "парадокс":

"Ти спазваш семейната традиция да не спазваш традиции..."

Щом има парадокс, значи има грешка.
В случая тя е, че аз питах за семейна традиция.
"Семейна традиция" не означава непремено "национална традиция". А нещо, което се случва в едно и също семейство (род) поне няколко поколения - нещо, което прави дядото, таткото, внукът... И "по семейна традиция" може да го направи и правнукът.
Сега някои му викат "ген", ама то и в националните традиции пак ДНК-то си казва думата.

Да не се ядосаш като се оказа, че и ти спазваш някаква традиция.



То и от това може да стане традиция: да не искаш да знаеш нещо, което мислиш, че не ти трябва.
Как тогава разбираш трябва ли ти нещото, за което нищо не знаеш?

Бих спазила с удоволствие традицията в рода на моя съпруг да се събира целия му голям род. Родът му е от
гр. Разлог и се правят такива родови срещи. Нямам нищо против и семейните традиции за празнуване на
големите празници - Великден, Коледа, именни дни, рожденни дни. Общо взето харесвам и бих спазила
традиции, които не се намесват пряко в личния ми живот и които не са в разрез с моите разбирания за
нормалните отношения между хората. Няма да ги изреждам, защото темата е много положителна и изисква
съответно отношение. Поздравявам автора на темата!

истина е че повечето традиции са свързани със суеверия които в повечето случаи те карата да ги спазваш от страх а не със радост. такъв пример е за погачата на бебе, каквато тема имаше наскоро тук във форума.
бих спазвала с удоволствие традици свързани с празници, български празници, но кои са те? като изключим постните ястия на бъдни вечер и козунаците и червените яйца на великден. каква традиция имаме да празнуваме 3 март например? никаква - повечето хора използват деня за спане, аз също го правя. а това е националния ни празник, краят на едно дълго робство, което обаче още е в умовете ни. затова не можем да се зарадваме на този ден.
пък и държавата не прави нищо с което да стимулира зараждането на някаква традиция или възобновяването на някоя забравена.
много жалко
както пише в един български роман "българите са с много празници в календара и много малко празници в сърцето"

повечето традиции, които харесвам са свързани с празниците.
да се боядисват яйца, да се сурвака, да се върти баница с късмети, да се вързват мартенички...от този род работи. разбира се, не ги спазваме всичките традиции за Коледа, напирмер, но сме си избарли някои, които вече са се превърнали в "семейни" традиции.

Всяко семейство в днешно време само избира кои традиции да спазва и как да ги спазва и дали да ги спазва - говорим за празнуването на семейните празници. Всеки носи в новото си семейство това, с което е порасъл в детството си и представите си за това, което иска да спазва. Може отстрани някоя традиция да изглежда странна, но ако се приема от човека, защо не? 

Мен ме кефят традициите!Спазвам ги,тези които знам,допитвам се до книги понякога,харесва ми да съхраня в семейството си българския дух!

И  ние общо взето тези спазваме.

Погребалните традиции ми харесват. Оплакването около ковчега. Правото да тъгуваш дълго и без опасения за натрапчивост и недискретност. Това лекува. 
Харесват ми хапването и пийването след погребение, и чувството за оптимизъм, че все пак животът продължава.
Обичам помените на определено време след смъртта, събирането на семейството около спомена за покойника, разказите за него, поплакването. Ако не бяха тези моменти, единият ми дядо, който е починал, когато баща ми е бил момче, щеше да ми е пълна абстракция. Помените и сълзите на все още живите роднини го превърнаха в мой дядо.

аз бих казала - някои от погребалните традиции. имам много лоши наблюдения в това отношение, но то май е за другата тема. иначе е добре, че смъртта не е тема табу и че се почитат мъртвите.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174316.0
Някои от споменатите традиции остават за цял живот. 

Само в "Клюкарник" не се сетих, че може да има такава тема.

(Ама и аз нямах точно такава представа за традиция. Темата там е интересна и доста "носталгична")

ами, не разбирам какво е точно семейна традиция, какъв смисъл влагаш в нея, ритуали ли?
или нещо, което е характерно за нашето точно семейство...

иначе, да имаме традиция да се събираме често, ходим си на гости, не сме се отдалечили , като род.
разчитаме едни на други. сплотени сме.
и в италия пренесох това. семейството е номер 1 за мен и там влагам най-много.

като ритуали спазваме основните ритуали по големи празници : коледа, великден, гергьовден и тн.
нищо по-специално. 
може би специален ден за семейстовото ни е 24 май. за мен от всички такива празници национални, за които спомена Уриел, 24 май е най-големия. и той като че ли носи все пак традиция някаква.

но не ни е  в вкръвта да спазваме разни селски поверия и затова не правим никакви ' странни ' неща.

Много ми харесват традициите по Еньовден ... също така кукерските събирания , коледарите и сурвакарите .... харесвам Великден ..... и изобщо семейни събирания ....най- вече по Бъдни вечер и Коледа 

Традициите са ми много интересни и наистина ми е някак носталгично, като се сетя за тях.
Аз като малка съм  коледувала и имам страхотни спомени.
Виждала съм в едно село момичета с народни носии да лазаруват. Много е вълнуващо.
В днешно време не е нужно да вярваш, че ако не спазиш традицията, ще ти се случи нещо лошо и не е нужно да го правиш от суеверие. Достатъчно е да го правиш от забавната му страна, като намигане към миналото.

Харесват ми много коледните традиции, празнуването на Великден, Гергьовден, Св. Богородица (баба ми ми е разказвала как са го празнували, когато тя е била млада и наистина ми се струва страшно интересно).
Любимите ми празници са 1-ви март, Цветница и Еньовден. Просто ги обожавам, винаги съм много радостна на тези дни и ми е много приятно.
Гледала съм и кукери, също са ми доста интересни. Не е нужно да вярваш, че те гонят злите духове. Достатъчно е да се пренесеш във времето, от което те идват.

Идеята за темата ми дойде от впечатлението, че все по-малко хора в България познават българските национални традиции. Затова пък "новаторски" ги "отричат".
Интересно ми стана като са толкоз лоши националните, поне собствени, семейни, традиции дали си имат хората - обичаи, които семейството само си е създало и никой не го "кара" да спазва или да се съобразява с друг, освен със себе си и с близките си.

То и за националните традиции е така, де - никой не те кара да ги спазваш. Спазваш или не - това е отделна директория. Другата е знаеш ли ги изобщо. Трета - интересуват ли те въобще.

Това, което разбрах дотук е, че който не познава (и не го интересуват) националните обичаи, той си няма и семейни.
Явно е въпрос на нагласа на съответния човек, а не на "хубави" или "лоши" традиции.

На мен лично ми доставя огромно удоволствие да научавам такива неща, да ми разказват откъде идва даден обичай, как и защо са го спазвали (независимо кой - един цял народ или едно-единствено семейство), да гледам как хората се забавляват в атмосферата, която може да ти донесе спазването на някаква традиция - това при всички случаи предполага общуване.

Чимширът и божурите по 24-и май.
Киченето на сурвакница.
Месенето на коледна питка.
Плетенето на мартеници.
Големите букети на 15-и септември.
Семейното боядисване на яйца по Великден.

1. Празнуването на Бъдни вечер ( с постни ястия, питка с късмети и т.н.)
2. Великден ( боядисване на яйца, месене на козунаци)
3. Цветница ( когато се ходи на черква и се носят цветя, закича се дома с върби и т.н.)
4. Изработването и киченето с мартеници
5. Кукери и нестинарство ( гледала съм и много ми допаднаха)
6. Тодоровден ( или т.нар.Конски великден)
7.  Сирни заговезни ( май така беше му името - в нашия край му казват Простени поклади), когато по-младите отиват в дома на по-старите ( родители, кумове и т.н.) да искат прошка


Сигурно има и още, но в момента това се сещам.

Съгласна съм с Холограма, 
подобна идея за познаването на бълграските обичаи и традиции се появи и в "готварски рецепти". Във връзка с предстоящия празник на цветята се поразрових и не намерих прекалено много информация. Хареса  ми това -

Цветница – красив и светъл ден в живота на християните http://gotvarstvo.georgievi.net/a/cvetnica

"В неделята преди Възкресение Христово /тази година на 23 април по православния календар / честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави."

Повечето традиций ги спазвам и ги харесвам

Благодаря, ddoychinova!
Ето и от мен една приятна страничка. Има си доста информация, картинки, календар на празниците...

http://www.treasures.eubcc.bg/main.php

Eee, малко по-късно видях, че страничката била на Министерството на културата и на БАН.
За тия официални институции всъщност страничката е доста семпла и може още много да им се пожелае и за оформянето, и за информацията в нея.
Ама то и за това толкова си знаем традициите - защото страничките на Министерството на културата са като средношколска курсова работа пред сайтовете на английски фирми за разпродажба на български недвижими имоти по черноморието, Арбанаси, Банско, Еленския Балкан...

Холограма ,
благодаря много  , по - важно в случая е желанието ни да търсим. Клише е , ама е вярно - който търси - намира!
Така, че ще откриваме (преоткриваме) българските традиции и дано ги съхраним

Холограма, темата ти няма да изпадне в дъното на класацията по пойпълметрия!
Записвам се. По-късно ще си редактирам мнението, за да добавя, какво мисля.

Ами аз не се сещам за някоя по-различна традиция от изброените по-горе...за съжаление. Аз също не познавам чак толкова добре традициите.
Имаме си семейна традиция да се събираме на Кколеда и Великден, а също и да си отбелязваме годишнините от сватбата. За друго като се сетя, ще пиша.

в семейството ми е традиция празнуването на цветница, също и предаването на името цветан (през поколение)- това е много старо име в нашия род (и далеч по-звучно и красиво от роберто и кевин   )
традиционно празнуваме бъдни вечер и  великден
харесвам един обичай, който за съжаление не спазихме на сватбата ми :
бъдещата свекърва да нацапа лицето си със сажди, да заколи черна кокошка и да танцува с нея под звуците на песента "ах, как се сади тоз пипер"

Какво означава това?

И на мен ми е интересно да науча, направо ще падна от смях

прочетох я в една книжка- сборник за обичаите на българските сватби през годините.

Спазвам всички традиции, които познавам. Тоест , запозната съм само с хубавите традиции
 Има едно нещо обаче с което се сблъсках наскоро ( преди 3 години, на сватбата ми), това беше един танц на младоженеца, в който взема жартиера на булката. Цялата тази част я прескочихме, ако може да се нарече традиция де . Незнам в миналото имало ли е нешо подобно, с вземане на чорап например .

Ако ви се чете нещо колоритно, препоръчвам ви “По следите на изгубеното…” от Мария Милтенова ( http://pgtm.bot.bg/miltenova/posleditenaizgubenoto.html)
По-интересно ще ви е от сборник за обичаите. Там като стане дума за сватба, не се разказва като в сборник, а например, така:

"Некогаш, като се женехме, набучи кума на уруглицата печена кокошка, нанизана с арнаутски чушлета. Та да е люта булката - да издеяни теглото. А сега се навъди мекушав свет, току охкат, ахкат. Ни почит има, ни срам… в мое време на стар човек се път не пресичаше, ръце целувахме на баща, на майка, а сега какво? Калпав свет..."

Който не се е отказал от този цитат, и все пак отиде на страничката, най-добре да си започне направо от СТАРОТО ОРХАНИЕ.
Т.е. като види следните думи:
 
СТАРОТО ОРХАНИЕ
Отсреща през пътя бе старата къща, покрита със зеленясали плочи и полуразкрита от клоните на голяма кичеста липа. В дъното на огромната градина зад дебелата сянка на орехите бяха избуяли перуниките,дивият бъз и жасминът, а до тях живият плет на малинака и къпините, обрасли с коприва. Отпред до вратницата върху плета се виеше червен трендафил и започваха лехите. Миришеше на липа, на босилек и чубрица, на маточина и девесил. Всред тишината на градината жужеха пчели, прехвърчаха пеперуди, а котката лениво се изтягаше на прага. Прихлупената малка къща със зарешетени прозорчета и зелената, полуподивяла градина бяха царството на прабаба. Суха, дребна,прегърбена бабичка, тя все щъкаше из лехите и нещо чоплеше, обута с цървули и наметната с кожухче. По “остополското” мурабе, кога била вече “момне” и кога московеца набил турчина-другояче нямаше как да е според нея,-тя смяташе годините си...

Това - за който иска, де.
На мен идеята ми беше, ако има кой да разкаже за своите си прабаби и прадядовци, в случай, че ги е уважавал, били са му интересни и са му разказвали за обичаите и традициите на своето си време.

Не, тази традиция не е българска. Става популярна от американските филми, също както и хвърлянето на букета.

Айде. Ново 5. Имаше - но противоположната - кои традиции не харесвате и не спазвате. 
Аз обичам Великден и чукането с яйца, както и Бъдни вечер и Коледа /и всички обичаи на тези дни/.

Изброените от Таня 28 са ми интересни. Месенето на козунаци, кукерството и нестинарството - не спазвам. Купувам готов козунак по обективни причини, май, не ставам за нестинарка, пък за кукер...
Обичам и правенето на сурвачки, но това не ми се е случвало от години. Може би, един ден, като си имам дете, ще му правя сурвачки. 
В рода ми нямаме някаква семейна традиция. Дори не познавам някои от роднините си...

Аз обичам празниците ни - Коледа, Великден, Тодоров ден, Гергьов ден, Цветница, Баба Марта, обичам и погачата и прощъпулника и всичко свързано с тях