За Най - Големите Деца в семейството

Ами, Тати от Оз, аз бях писала в една друга тема за тези, големите деца, но вече не си спомням къде.
Някак ми се сториха пренебрегнати в цялостната картина. Не го писах с лошо чувство или пък от мерак да подложа гръб.

За мен лично, присътвието на мъж, готов да подкрепи партньорката си в подобно начинание си е специален.
Казвам това, базирайки се на личен опит.
Любовта има много измерения. И според мен не е и въпрос на термини. Страст, обич, уважение, внимание, грижа, възхищение...и още много. Могат да бъдат преплетени, но и всяко от тях поотделно, може да бъде лицето на любовта при различните индивиди.
Когато обаче, се наложи да се изправиш рамо до рамо с жената на живота ти и да споделиш една мечта, взимайки си сбогом с друга, не всеки издържа.

Не бих могла да забравя силата, с която ме подкрепи любимият ми. Тази сила, които други не намериха.
Затова не мога да забравя за това упорито, голямо хлапе до мен, което изтърпя и върховете и спадовете ми. Опитвам се да не деля любовта или да я разпределям по количества, по-скоро ми се струва, че цветът й различен. Към дъщеря ми чувствам нещо като дъга след дъжд, седем цвята, които се преливат и искрят, танцуват и се смеят. Към баткото изпитвам чувство в шоколадово кафяво, а към таткото...ами, като изключим редките моменти на ледено синьо (и аз съм човек), обичайно излъчвам пурпурно червено. Много бояджийски се получи.

Гледай сега, Магьоснико, на шега, на майтап има неща, които неизменно се променят с появата на малките човечета. Едно от тях е сек...Бииип!, ама човек трябва да се научи да поглежда нещата от философската страна. По-рядко, може да означава по-хубаво и по-чувствено.
Татитата, също да се поподсещат, че романтичната атмосфера не е запазено право на нежните половинки. Ако трябва проявете настойчивост. Ние жените сме меки марии...

Изобщо, фокуса малко се поизмества, да. Това жената (повечето), ако не обгрижват някой, сякаш не са живи. Нормално е, ако до вчера са обгрижвали само вас, в един момент да се почувствате ощетени. Ами подсетете ни, ми поухажвайте ни, посваляйте ни - ако може не с тухла четворка по главата, а с нежна настойчивост. И понеже сме на тема бебоци, хитра тактика е, вместо да седите намусени до фикуса, да се вживеете в ролята на малкото братче, понякога е много сек..Бииип...си! 


"...но си мисля, че понякога лесно забравяте за онова Голямо Дете с широко отворени очи, което чака Ви чака." - Чака ни? Къде ни чака? Да не се е загубило? Я да идва да ходи редом с нас! Ще чака...я колко работа има за вършене, да удари едно рамо, че да има време да му погледнем големите, широко отворени очи! 

Петя много точно си го казала.Благодар и на Магьосника от Оз,че подсети за нещо.Честно да си кажа,вече повече забелязвам Голямото дете у дома в сравнение с идването на малката ни голяма любов у дома.
Благодаря на мъжа ми,че ме търпя такава и бе до мен и продължава да ми помага.А аз понякога неуместно му се карам за глупости,неосъзнавайки,че той може да прави някои неща за да го забележа и него в тази къща.
Но човек се учи с годините.
Бъдете здрави.

Не ви ли прави впечатление нещо интерсено тук?

В темите почти не участват татковци. Изключително малко са жените, които споменават мъжете или приятелите си като участници в процеса по осиновяване.

Да не говорим за пълната липса на пишещи мъже (мен не ме броим... ама чак започвам да се замислям дали не е искала мама момиченце...)

Почти пълното игнориране на присъствието на мъжете в живота ви тук в темите за мен е показателно и за тяхното място в процеса по осиновяване. Сякаш са някъде там в тарапаната (или в сянката в хола между секцията и големия фикус).

Остава въпроса защо се намират там. Каква е причината? И намират ли се там?

Дали сами са се наврели от страх пред промените и новите отговорности или не са имали кой знае какъв избор?

И защо няма пишещи мъже тук?

Хей,магьоснико за къде сме без вас -големите деца 

Та нали както ти се изрази вие първи сте влезли в живота ни,та нали точно вие сте били до нас в трудния път към една мечта.Както каза  DarZaMen "да споделиш една мечта, взимайки си сбогом с друга" без вас сме изгубени наистина.Но това го осъзнаваме,чак когато се изгубим,когато останем сами със сянката ви.

Аз също скоро мислих на тази тема,но ми трябваха години да стигна до извода,че сме егоистки в това отношение,благодаря на моето пораснало дете,че издържа.Но пък има и един успокоителен факт,това е само с първото дете  после,когато вече имаш и опита и вече си открил отново партньора до себе си не повтаряш същите грешки 

Любими пораснали деца,простете ни идва момент на осъзнаване и тогава няма да съжалявате  просто бъдете търпеливи към нас 

А защо няма мъже тук,надявам се не е заради огромното женско присъствие,просто вие обичате друг тип форуми 
Но пък се радваме,че теб те има тук и не си ни игнорирал още 

Магьоснико, не участват, защото и без това по всяка вероятност им докладваме всички по-интересни събития и теми. Къде ще се мъчат! Мъжка му работа. А кой ще оправя света през това време? Майтапче!

Сега, сам знаеш, че някои неща не са много "мъжки". В този форум се споделят основно емоции, а това не силната ви част. Ти си приятна рядкост и предполагам, че си ни своего рода "талисманче". 

Ми може и да пропишат, особено, ако почнем да им трием сол на главата: Я, виж как Магьосника може, а ти не! Ааааа!
Обаче тогава не знам дали няма да си спечелиш тумба "обожатели", дето да викат: Абе, не можа ли да си трайкаш, бе, тамън си уредих безпороблемно висене пред компа вечер, за да си джиткам на игрите или да свалям безплатен софтуер, а сега на, ще трябва да си изсмуквам от пръстите теории на възпитанието...
Пак майтапче!

Предполагам, че това са дължи донякъде на закостенелите понятия за патриархално възпитание.
Мъжете във форуми за коли, компютри и подобни, ние в бг-мама и кулинарни страсти...

Плюс това, ние фикус нямаме!!! 
Предлагам като акт на доброволно разкаяние, всички да изнесат фикусите си навън и да ги засадят в градинката пред блока.

И аз дължа голяма благодарност на моя мъж . Първият месец когато взехме нашето слънчице, изобщо го бях забравила. Гледах да направя ядене на детето, аз ядях само когато заспеше на обяд или вечер, а мъжът ми все ядеше каквото си намери или каквото си направи. Добре, че свеки /казвам го с добро чувство/  и майка ми през ден носеха буркани с манджи  та мъжът ми горкия да има какво да яде. Сега вече по-съм в крачка и готвя за всички. А и вече по-често го забелязвам като си лягам.
Защо не влиза той тук? Ами аз го осведомявам за доста неща, а пък и той не е от тези дето ще седнат да четат кой какво е писал.  Той изобщо не влиза в никакви форуми. Дай му нещо разглобено и му гледай сеира. От нищо нещо прави. И детето вече знае , че и да счупи нещо тати ще го направи.

Да си нахваля аз нашия тати - пиша нашия, закото и аз много обичам да се вдетинявам в негово присъствие - без него направо съм за никъде - в една друга тема бях писала че ние сме били сиамски близнаци /тризнаци като броя и Милен/ в предишния си живот.
Не съм забравила нито за секунда голямото дете - дори и първите дни, когато бях най ошашкана пак си се грижех за него - а и той за мен. Вярно че аз отделям повече време за Миленски, но пък как да убедя тати мечка да ръмжи песничките заедно с нас без да рискувам да повредя деликатния слух на детето? 
Просто него хич го няма по форумите - така и не се запали по интернет, което ме устройва перфектно, защото  в стаята няма място за още един компютър. Но пък винаги е в час с писанията във форума - чета му ти, коментираме, често моите мнения са сумарен преразказ на общото ни становище. То пък като че ли имаме различни становища - ние сме си едно цяло

Май сме се отклонили доста от темата и по скоро от същността на темата...

Или пък не е ясна:)

Не е необходимо да си хвалите мъжете. То е ясно, че са чудесни щом ви търпят всички дивотии  .

Но на мен от постовете ви никак не ми става ясно какво е тяхното място в процеса на осиновяване (наистина ама НАИСТИНА почти никоя майка не споменава мъжа си в постовете) и най - вече има ли място между майката и малкото дете за Голямото Дете и какво е то?

Стана малко абстрактно.

Бих искал да знам какви са очакванията ви към Големите Деца. Да се научат да готвят ако не могат или да яхат 2 пъти на седмица прахосмукачката или да да се гладят сами или поне веднъж в седмицата да мият чинии ИЛИ?

Нямам специфични очаквания - ние сме взаимозаменяеми там където не се припокриваме.
Очакванията ми на моменти са да надрасне само мъъъничко детето в себе си и да спре да показва на Милен как се скача с отворен чадър от високо и как се цели мама или кучето с пистолет със сачми. Детска му работа, мъжка му работа.
При нас няма мъжка и женска работа, така че аз готвя и пускам пералнята най-добре - иде ми отръки, той простира прането и мие прозорците - леле как ви завиждат комшийките 
Не търся място за него нито между мен и детето, нито между прозореца и фикуса - той си е плътно до мен, допълва ме и ме корегира, сваля ме на земята на моменти /от което имам силна необходимост/ или пък ме повдига до звездите.

Имам нужда да го има - ей тъй простичко казано

Колкото до местото му в процеса на осиновяване - той е до мен и аз съм до него а заедно сме като майка орлица и татко орел над мъничето. Само дето на мен се пада честта да внимавам и да предупреждавам за деликатните неща които биха могли да наранят крехката психика, както и да разказвам нашата приказка за лека нощ - но това е защото съм по-добър разказвач.

Ти ме смая...За себе си не съм сигурна, че го игнорирам така щедро в постовете си, но пък от друга страна, аз прекарвам много повече време с детето и затова, често няма как да го включа в даден разказ, поради простата причина, че...не е присъствал.
Иначе, аз нееднократно споменавам, че е единственият човек подкрепил ме в това начинание. Знам ли, може би и затова този път стигнах докрай.

Очаквам (и той го знае  ) да не чака да съм като разпределителна станция за задачи, а да се подсеща и сам (фантастика, а?).
Очаквам и той да се сеща, че не съм само мама и партньорка, независимо от радостта ми в това ново поприще, а че съм и жена, и то доста претенциозна откъм ухажване!
Очаквам понякога да си сложи умората от деня в джоба и да положи повече търпение към децата.
Очаквам да е малко по-креативен в игрите с малките.
Очаквам да бъде дълго време с нас, дай Боже до края и да изпратим поне двама абитюриенти, да бъдем на поне две сватби и да се радваме на внуци, живот и здраве!

Чак пък да готвите и да яхате прахосмукачки нещем 

Искаме да сте,по търпеливи и изобретателни по отношение на общуването по между ни 

Искаме да сте до нас когато детето е болно,а не да се нервничите наоколо и да утежнявате обстановката още повече.

Искаме когато се приберете от работа да ни прегърнете и да ни питате как ни е минал деня и когато ви разказваме да ни слушате а не да си пускате покрай ушите това което сме ви разказали.

Искаме да ни поглезвате понякога,а не като свършите с вниманието към децата да седнете пред телевизора или компютъра и да се сещате за нас когато вече си лягаме.

Искаме от време на време да се почувстваме ухажвани и желани и то не защото сме майки на децата ви или ваши съпруги,а защото наистина все още представляваме интерес за вас.

Искаме,когато детето задава онези неудобни въпроси да не излизате от стаята а заедно да обясняваме и разказваме.

Искаме да споделяте с нас не само хубавите моменти а и лошите,да ни гушкате и да ни вдъхвате кураж дори и на вас да ви липсва такъв подкрепата ви ни е достатъчна.

Искаме кафе в леглото,вечеря на свещи,пътешествие с яхта,все дребни и незначителни неща 

Хахаха, ми да! Дребни радости...като най-добрият приятел на жената - един (поне един!) диамант!
Не се сдържах, но това не значи, че искам да излезем от сериозния тон на темата.

Май, май тука децата нямат нищо общо. Иде реч за изколното разминаване между мъжа и жената - кой какъв е и какво иска...

и аз мисля така

мястото на моя мъж не е нито до фикуса, нито между мен и детето, нито между мен и който и да е друг

тука си споделям мои мисли, ако той изпитва необходимост от бг-мама да се регистрира и пише

понякога чете форума, говорим си за тези, които вече познаваме, точим се за срещата...

иначе и аз искам на яхта и другите екстри, благодаря ви креми и DarZaMen , че ме накарахте да помечтая с усмивка

Ей сигурно са изписани тонове мастило за разликите между мъжете и жените и точно поради тази причина много настоявах да погледнете на мъжете си от друг ъгъл.

Както виждам с нулев успех:) а едно от най - простите обяснения защо не пишат тук е мъже е и името на форума - БГ МАМА.

Много ми се иска да се опитате да погледнете през техния поглед случващото се с вас. Мислех си, че ще ви е по - лесно ако си ги представите като Големите Деца. Явно съм сбъркал.

Все още ми се иска да видя и повече мнения за очакванията на майките от Големите Деца.

Но идея си нямате колко бих се зарадвал ако видя какво мислите за техните очаквания спрямо вас и малкото дете.

Това, че вие знаете какво искате е чудесно. Но знаят ли и вашите Големи Деца какво искате? А знаете ли какво мислят те за вашите очаквания?

И най - важното знаете ли какво очакват те? Големите Деца? Говорите ли си за това? Имате ли си на представа, че голяма част от най - големите разочарования, които изживяваме се дължат на разминавания между очаквания и реален резултат?

Много бих искал да споделите какво мислите за техните очаквания преди да ги питате.

Така бихме могли да видим от какво можем сериозно да се разочароваме.

Това го знаех, опс, да знам го. Мисли си "О, не, .... пак ли?"

Доста години сме заедно с моето голямо дете, познаваме се доста добре, и само едно мога да кажа, че ние имаме доста разминавания по отношение на душевните преживявания, той е по земен и при него няма лирика и размисли. За него живота е борба и няма място за вживявания и разнежвания. Така, че няма смисъл да сядам и да разговарям за неща които не го влекат. А това че сме ви забравяли понякога е така,  но и вие ни забравяте, или ни виждате като пералня, тенджера или прахосмукачка, много рядко като жени, но това е живота, какво да се прави като те погълне сивото ежедневие забравяме за чисто човешките отношения да не говорим за други неща. Има много неща които мога да кажа но. . . . 

Миииии, ако съм научила нещо от живота, този реалния, не онзи от мечтите ни е, че очаквания спрямо един зрял индивид е равно на разговор.
Аз мними очаквания нямам. Нито приемам той да ги има спрямо мен. За жалост, още рядко успяваме да си четем мислите. За някои неща - да, ама те са на бая първично ниво. 

И какво като е БГ-МАМА? Ми в бг-мама, ако държите толкова на формата има подфорум 'Татковци"! Ааааа, по гръб не падаме!

Поради липса на повече участие, ние с Мама Галя, завишаваме активността.

Иначе, аз лично отказвам да смесвам понятията "мама", "тати", "дете", "жена", "мъж", "индивид".
Те съществуват съвместно, но не е полезно да се смесват.

Има време да си играем с децата и да бъдем тяхната опора, има време да си играем с тати и да останем сами със себе си, ако ще да са 10 минути, в които обаче децата знаят, че това е нашето си място и нашето си време. Пък, ако ще и да се налага да се свираме като ученици по ъглите...

Например, ние единодушно със скъпия (ей, и сто години да минат, няма да ми хрумне как да го наричам, освен по име...) решихме, че за невинни ласки, не трябва да се крием от децата. Може и да грешим, но поне по мои наблюдения, след първия момент на любопитство и някои весели въпроси, дечурлигата много се радват на подобни гледки. Е, обикновено завършва с една обща прегръдка и смях! Не искам да растат с нездрав интерес към това що е близостта между двама души.

Знам от една мъдра жена, че възпитанието не е това, което говориш, а това, което показваш. Затова държа да им покажа какво е любовта.

Да го кажа просто: тати е само за джуджетата. За мен е мъж. Както и, ако забрави, че аз освен мама и осигуряваща домашен уют съм и жена, много бързо му го напомням!
Децата са най-голямата ни грижа и любов, но са и индивиди, които някой ден трябва да си наложим да "пуснем" от обятията си за да станат мъже и жени. И мама и тати на някой друг.

това му го написах на Магьосника, още преди да се отдели темата

мисля също, че едни зрели отношения изискват разбиране и взаимност(и търпимост де )

ако това го нямааа - к`во търсим заедно

една моя близка, когато се жених едно време ми каза - да живееш с някой е цяло изкуство, на което се учиш цял живот

какви очаквания има мъжът ми спрямо какво , че нещо не разбрах въпроса, извини ме Маг от Оз

мамче Галя, и на моя направо му става лошо като почна отдалече с нЕкои мои "очаквания"

Разбирам смисъла който влага Магьосника във въпроса и хич не ме е срам да си призная че по отношение на реакции, очаквания и разбирания ние просто не се противопоставяме - допълваме се, изглаждаме ръбчетата, лекичко поотстъпваме, но не броим, статистиката е табу.

Вярно е че като се съберем компания на жени аз много често мълча /да не повярваш/ ама като не мога да се включа нито в плюенето по мъжа, нито по свекър и свекърва, какво да направя 

Просто съм гледала като съм се женила. Кой му е крив на моичкия, че му е слабо зрението /майтап/

А с какво аз съм го разочаровала - оставям на теб да разбереш като се видим в Стара Загора 

Официално се предавам.

Отказвам се. Наистина прекомерно амбициозен проект от моя страна.

Най- странното е, че посланиято, което се опитвам да вложа май си остава ясно само за мен:)

Може би сте прави. Бг Мама си е за мами. А даже и в татковци пишат основно мами.

Май темата е много дебела и всеобхватна и касае повече отношенията мъж-жена.

Знаеш ли, Магьоснико, обобщи го - въпрос на чувствителност и склонност да се ровим в себе си.
Някои я имат в излишек, други я пазят само за себе си.
Май още от край време мъжете са учени да не показват чувствата си - не да ги нямат, да не ги показват. И в момента - колко мъже стискат зъби като ги заболи само за да не изохкат, да не станат по-малко мъже. Ето го отговора. /Лично мое скромно мнение/

Ми ето ти и отговора (може би) на въпросите ти.
Жена с жена, колкото и да са различни, все ще намерят начин да дъвчат и предъвкват едно и също, ама накрая ще се изяснят. Вие се отказвате прекалено лесно. Не ви се говори много. Не си падате по емоционалните изблици и демонстрации.
Това сигурно, защото някой, някога е казал, че момченцата не плачат...

Не ни разочаровай. Нали затова ти се възхищаваме, че си тук, въпреки гракналите 100 жени!

Виж сега. Проблема (ако има такъв) е прост. Щом мама и тати са ок, няма какво да чудим къде и защо е мястото на децата. То си е там - до тях, не между тях.

П.П. А и той (мъжът) не пише, защото е на работа в офис. Аз работя от вкъщи и сама си избирам колко време да потурча по форумите през деня...ама вместо да пуша, по-добре да пиша.

Споменавала съм го из постовете си.Да.....рядко но това е защото през деня той не е до мен,за да знае какво се случва.
Креми по-горе го е написала много точно.
Не искам нито да готви,нито да мие чинии,нито да пуска прахосмукачка.От опит знам,че тези неща хич не ги умее.Пък и  във крайна сметка,той е по-цял ден на работа,аз във къщи остава още от вратата прибирайки се от работа да го емна,да почва да готви.
Какво искам от него ли?????Може би малко повече време да прекарва с нас.Знам,че работата му е важна и работейки ние не биваме лишавани от абсолютно нищо.Знам,че прави усилия и всяка една свободна минута прекарва с мен и  децата,но това време на мен лично ми е малко.

Стигнах с четенето и дотук. Кога ли ще изчета всичко.
Моето най-голямо е за някаква награда. Търпи ме и много носи на капризи и нерви.
Аз малко се чувствам виновна пред него - най-лесно ми е за него да не намеря време или да не ми стигне "нервата". Знам, че не е добре, ама той знаеше в какво се забърква.
Иначе, да ми е жив и здрав, е с две леви, но пък страхотно простира и му е някаква мания да изхвърля кофата с боклук.

МЪЖЕ-ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА. Нали са силния пол и са големи деца. значи могат и да говорят и когато ние някъде стъпваме малко накриво и им липсва внимание да ни кажат.Да много често нямаме достатъчно врем за тях но децата се деца имат по голяма нужда от внимание. Аз моето голямо дете си го отглеждам вече почти 15години и мисля че се е ред на малкото.
ДА МИ Е ЖИВ И ЗДРАВ ЧЕ МЕ ТРАЕ !!! Щастлива съм че имам такъв мъж до себе си !!!

За моите очаквания:
Да ме обожава, да спира дъхът му, когато ме погледне, да разбира какво искам без да има нужда да обяснявам... и т.н.
А вместо да се караме за чиниите да вземе най-сетне да ми купи една миялна и да се научи да я пуска. А прахосмукачката може да не пипа.

Аз знам какво очаква моето голямо дете! Между нас цари пълна хармония и допълване (затова вече толкова години сме заедно - безпроблемен розов живот). Разбира ме се без думи.
Той обича децата, домошар е, и когато преди години разбрахме, че шансовете ни за още деца са нулеви, тихо - мълком страда. Нищо не каза, но аз виждах. Но той знаеше аз как се чувствам и правеше всичко възможно да ме успокой.
И когато миналото лято, една неделя сутрин му казах "Хайде да си осиновим дете", той отговори простичко "Ами добре". Във вторник донесе две препоръки от негови колеги. 
Да, не е многословен, не роптае и не мърмори, но всичко преживява. Познавам го добре - като видя, че му е излязъл херпес ми става ясно. Такъв си е, няма да го променя - да започне да излива потоци от мнения и становища. Или да пише във този форум. 
Самия факт, че се старае максимално да ми угоди и успокои ми говори за неговата съпричастност към процеса. Да, аз съм изнервена. Жените сме по - многословни, повече се "тръшкаме" - такива сме. Но ако и мъжете ни се "тръшнат", това ще промени ли нещата? Не! Затова, мисля, те просто тихо стоят до нас, помагат с каквото могат (дори и с факта, че не ни преча). А, понякога малките жестове - кафето сутрин в леглото, пускането на прахосмукачка, изхвърлянето на боклука (Вальо вече 18 години го прави без да му казвам), само потвърждават моето становище. И мисля, че неговите очаквания са, аз да съм всеотдайна майка за децата ни. Във никакъв случай, не смятам, че ще се чувства пренебрегнат от това, че вниманието ми е насочено не към него, а към детето.
А моите очаквания - да е все същият. Всеотдаен!!!  Знаете ли, искам да Ви дам един елементарен пример от вчера. Моят скъп съпруг не мие чинии (не че не може, просто не мие). Вчера си попарих ръката страшно. Дясната! В един момент влизам в кухнята, въоръжена с ръкавици - и какво виждам - Вальо мие чиниите от обяда!
Ето за това говоря - дребните жестове. Благодарна съм, че го имам Да ми е жив и здрав!

Като се замисля си давам сметка какви късметлийки сме, че ги има Големите деца до нас! Наистина понякога вглъбени в своите проблеми и грижите около децата забравяме за това, че те също се нуждаят от нашето внимание. Свикнали сме винаги да ни помагат,  да са нашата опора, да са силните, когато ни е трудно. Но те също страдат с нас, преживяват проблемите, макар и вътре в себе си и единственото, от което се нуждаят е малко нежност и внимание от наша страна за да имат сили да ни обичат все така безрезервно. И като гледам това е валидно за всички тук, защото Големите ни деца са съумели да преминат през всички болки и препятствия ЗАЕДНО с нас. И съумяват да са с нас, гледайки отстрани как в живота ни вече има друг, с който да делят нашата любов и ласки.
Ето защо аз казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на моето пораснало дете за всичко и едно още по-голямо ИЗВИНЯВАЙ  за всички моменти, в които съм го пренебрегвала (макар, че той едва ли някога ще прочете това).  

Понякога си мисля, че аз му давам сили и точно ние с децата го правим по-силен. Всъщност мъжа е мъж, когато има до себе си жена, а жената е жена, когато има до себе си мъж. Сами по себе си сме индивиди от единия или другия пол.

Да, при нас май големите деца са две и то на трета степен!!

Мили момичета, разплакахте ме. Само като ви слушам /чета/ и като си помисля какво можеше да бъде.... На 10 май можехме да празнуваме 20 години от сватбата си, само че не било писано ... Можехме заедно да отглеждаме и възпитаваме децата си, които посрещнахме с толкова много любов... А сега аз трябва да им бъда и майка, и татко... Понякога ми идва да крещя, да викам, да вия от болката, която, макар и забутана в най-далечното ъгълче е все така непоносима...
Пазете мъжете до себе си, особено когато са толкова любящи и всеотдайни и подкрепящи.
И дано Бог даде на всички ви дълги години здраве, любов и щастие

Ей като ви чета ми изглежда, че съм влезнал във форум за младоженци...

То хубаво с розовата четка ама от време на време пускайте я за малко:) Повечето от нас имам дългогодишни връзки. Би трябвало чудесно да знаем, че съвместното съжителство определено не е само цветя и рози.

Идеята на тази теми определено не беше да отворим място да си хвалим половинките. Идеята ми беше точно обратната.

Някакси ми е малко странно почти никога да не виждам участие на мъжете ви в постингите, които публикувате. Сякаш става дума за свещенодействие, в което малцина са посветени и те би трябвало да са от женски пол.

Според мен мястото на мъжа ви не е придатъка към цялото. Не мога да го приема. А така излиза от постингите ви.

Защо има толкова малко място за мъжете в процесите свързани с осиновените деца? Защо винаги се говори за раздяла с майката? И защо в края на краищата е необходим и баща? В случая с осиновяването си е почти излишен:)

Наистина ли знаете как се отразява на мъжете ви всяка промяна свързана с новия член на семейството? Или не е толкова важно да знаете? Както Мира казва 15 години стигат!!!:) 

Мен повече ме притеснява второто. Когато не искате да знаете какво става с тях. Защото само ако се замислите колко неща се променят във вас и около вас покрай детето... Защо да няма толкова много проблеми и при мъжа? Или когато всичко се клати и си на ръба ако намериш нещо познато, стабилно, голямо, космато и топло после е по лесно да продължиш напред?

Това ли трябва да е ролята на бащата? Определено да. Но за детето  Точно така реагира Боби когато се сблъска с нещо по - голямо от неговите разбирания. Но е само временно - за да продължи напред.

И кой тогава е детето?

Явно темата не беше за тук. Защото основата и в края на краищата е комуникацията между половете и в частност в дългогодишните връзки, които имат високи предпоставки за развиване на голяма степен егоизъм в двете страни, каквито са осиновителите. Просто са се грижили само за себе си прекалено дълго време.

Някакси ми е трудно да се приема като придатък. Доста ще се постарая да не е така.

Майката има една роля в семейството,бащата съвсем друга-но и двете са важни и главни.За детето особено за момчетата бащите са важни,ама много важни.

Комуникацията между половете както казваш също е важна,ама що така се получава,че след 15 години тя намалява,а с идването на детенце се върти все около него и никой не пита другия как е,има ли нужда от нещо......

Трудно е да си работил цял живот и изведнъж,да останеш в къщи и контактите ти да се свеждат само с хлапето и мъжа ти който не-винаги иска да те слуша или пък не си му в киното и си му скучна вече и те игнорира.

Раждането на дете или осиновяването е много щастливо събитие във всяко семейство,но неминуемо нанася сътресения в отношенията между партньорите.

Нито вие нито ние сме подготвени за това и с времето се учим да общуваме отново,но с наличието на новия член който е вече част от нас.Не е лесно до вчера сме били волни птички,кеф ни тук,кеф ни там,а днес.......никъде не можеш да мръднеш или ако го направиш си под напрежение или си ограничен.....

Да ти призная,при нас в началото беше така- мъж ми беше в тъча докато Кико не стана на 3 годинки,сега когато и двамата са минали бебешката възраст аз съм в тъча 

Сега му липсва онова игнориране ама няма как бащата си е баща 

Така,че имаш още малко време за почивка и размисли и после Боби като се залепи за теб ще се молиш да се отървеш поне за малко ама нямаааааа 

Магьоснико, ако се приемаш като придатък трудно можеш да разбереш нещата /поне според мен/
Голямото дете има роля в осиновяването, има мястото си като баща, но за мен най-важно е мястото му до мен и моето до него - надявам се и за Руслан да е така.
Сигурно ползвам основно розовата четка защото съм склонна да не придавам чак такова значение на дребните спорове /те за капак на всичко са конструктивни в повечето случаи и като по правило аз ги предизвиквам и не съм права  /.
При нас комуникацията не е намаляла макар и след 18 години съвместен живот, от които 12 с общ бизнес. Е, забелязвам че го има момента на "изключване" от време на време, но като се запознаем в събота ще разбереш от какво е провокиран - аз просто не млъквам 24 часа в денонощието 

Относно егоизма, не мога да се съглася с теб, Магьоснико! Та нали свързайки живота си с този на друг човек (в случая - съпруг) ти започваш да пренебрегваш част от собствените си желания, в полза на неговите. Поне при нас е така, а почти съм сигурна, че такава  е ситуацията и при повечето от нас. 
Относно розовият цвят - никой не твърди, че животът ни е само цветя и рози и че липсват проблеми, но именно поради факта, че всеки е загрижен за чувствата на другия ние правим компромиси и намираме начин да ги преодолеем, за да продължим напред заедно.  Нали в крайна сметка приемаме заедно да извървим този път и заедно да се справим с предизвикателствата, породени от грижите за отглеждането на дете (без значение биологично или осиновено).  Относно това, че всеки от нас може в даден момент да се почувства пренебрегнат - ами големи хора сме и можем да споделим това с партньора си. Ако мълчаливо си страдаме от липсата на внимание, как другият ще разбере това и как нещата биха могли да се променят? Именно комуникацията, за която говориш ни дава възможност да преодолеем различията помежду си.    

А пък аз мисля, че просто ни провокираш, което изобщо не е лошо, но да ти кажа аз малко ти се разсърдих за егоизма .
Моето мнение на въпроса - защо не говорим за мъжете си е - защото тук 99% от пишещите са жени (забележи, че ти се явяваш 1% ) и поради тази причина си споделят женски проблеми и си говорят така, "по женски".
А защо мъжете не пишат - ами моят например не си "пада" по интернет комуникацията. Но лично моето мнение е, че мъжете не пишат просто защото не обичат да споделят личните си проблеми по принцип (правя изключение за определен тип мъже, които обичат да споделят някои интимно-сексуални изживявания, но те не влизат в категорията личен проблем), какво остава в интернет. Вие сте устроени различно от жените - когато има проблем, вие си мислите, че трябва да го решите, а не да го споделите. А ако случайно не можете да го решите, се сърдите на себе си. Това не е лошо, но не всички проблеми имат решение, а споделянето носи облекчение.
Не вярвам, че стоиш като фикус в хола и жена ти не те забелязва - ако беше така, нямаше да отваряш тази тема. Също така не вярвам, че в семействата на пишещите тук жени има такива мъже - това са семейства, които по един или друг начин заедно са изстрадали много, които заедно са взели важно решение и които заедно взимат всички важни решения.  Не вярвам, че в такива двойки жената ще забрави мъжа си или мъжът ще се дистанцира по някакъв начин от отглеждането на детето.

Магьосмико, аз не мога да се похваля с кой знае какъв "стаж" в брака. Минали са едва 6 години, а имам усещането, че преди това не съм живяла.
За ролята на мъжа в осиновяването - ако го нямаше него и съгласието да стане баща точно по този начин аз нямаше да съм майка. Всичко мога да му простя, заради тази сила. Ние живеем в провинциален град, сред хора, които не говорят за тези неща. Той защити желанието си за бащинство в една провинциална среда.
Нямам розова четка. Понякога си мисля, че го карам да се чувства излишен, зад повечето конфликти стой моята умора и нежелание да обяснявам.
Когато децата бяха на 2 г. и 5 месеца /миналото лято/ бях служебно извън града за една седмица. Нашият татко сам се справи с ходенето на работа, с воденето на ясла, с къпането и сълзите за мама.

Фоксче, благодаря ти, че го написа вместо мен

няма какво да добавя

Родителите ни и нашите деца са временно до нас.
Този,който дай Боже да е до старини до нас и да ни помага, е мъжа ни.
Както се казва добра супа не става ако го няма капака на тенджерата.Това кой кое е в случая зависи от семейството,но трябват и двете.
Да сте ни живи и здрави и все така по-търпеливи от нас.
 

Мили Маг,

 не те разбраха май мамите тука, поне повечето.

Е как да ти отговорят като не разбират какво питаш.... Laughing Hug Hug Whistling Hug

Аз едва след 12-та година брак, (а тази правим 20 год.) започнах да разбирам нещата, които тежат на мъжа, и да съм по-адекватна в отношенията с него, да знам кога и от какво има нужда и кога какво иска от мен.

Напредъкът ми не е много скоростен, но поне започнах да виждам колко много не знам.

А в някои случаи направо си пречи егоизмъм, себевлюбеност и пр. у жената, ама тези думи не са за тук, нарушавам бон тона...


 love001 1dating
 

Фоксче права си.

Надявам се да не сте приели тази тема като опит да намеря трибуна да се оплаквам. Защото не е така.

Преди да се появи Боби се готвих много за него. Четох, учих, писах... Тогава споровете във форума бяха доста по ожесточени:) Бях убеден, че съм подготвен добре. И бях. За промените свързани с мен, в дома ми и доста повърхностно за промените настъпващи с жената гледаща детето. Моята жена.

Защото е познавам много отдавна. Защото знаех как би трябвало да реагира, как би трябвало да се чувства, защо се мръщи, защо е усмихната... И то без да е необходимо да го чуя. Просто го знаех (а мързеливите в този момент забравят и за комуникация).

Така, че всички усилия хвърлих към непознатото - новия член на семейството.

И се оказа, че бях доста неподготвен. За промените при моята жена.

Как се променят жените когато се появи дете? А как се променят жените когато детето е осиновено? А когато е и по - голямо?

Миналите по този път знаят.

А как се отразяват тези промени на мъжете им? Даже някои от миналите според мен не знаят.

Темата е за всички, които не знаят.

Права си Фоксче, но не съвсем. Опитвам се да ви накарам да се замислите, опитвам се да ви накарам да поговорите с мъжете си за това. Защото наистина повечето трудно изразяват чувствата си. И понякога трябва да бъдат водени:)

Не е провокация, а предупреждение.

А за егоизма... Да ме прощавате ама ако сте живели 10 години съобразявайки се основно с половинката си определено сте много по - големи егоисти от хората съобразявали се с едно, две или 3 деца.

Просто им се е налагало да мислят и най - вече да дават без да имат кой знае какъв избор на други важни членове - децата им.
 

хайде да не е през главата на Фоксче

пиша и чета в този форум, защото съм бг-мама на осиновено дете

това е мой избор, изразявам мои мисли и чувства, споделям

намирам за (меко казано) глупаво и непочтенно да пиша от името на мъжа ми

Магоьоснико, как постига хармонията, в която живее го питай на срещата

той е моето голямо дете - това е вярно

мисля, че е достатъчно голям  обаче, за да знае, че толкова чаканото ни дете е номер едно

разбира се, че се променят отношенията, когато се появи дете

и да се пренебрегваме понякога - правим го заради Нико, ах, каква сладка причина

за какъв егоизъм говорите? за какъв бон тон?

А, нямам нищо против да е през моята глава  Още повече, че аз нямам опит и ми е доста трудно да пиша в тази тема.
Магьосник, ще ми се аз да те подхвана сега
И аз чета, мисля, чета, мисля, уча, пиша, пак чета и пак мисля и се чувствам все по-неподготвена и несигурна в себе си - ще бъда ли добра майка и партньорка, ще взимам ли правилните решения, ще съумея ли да променя живота си, ще продължавам ли да дарявам мъжа си с любов, ще мога ли да обичам безрезервно детето си, има толкова много ако, защо, как, които стоят пред мен и нямат отговор... Това са мислите, които не ми излизат от главата, откакто сме започнали и има ли изобщо някой, който е бил подготвен за този момент?  И какво значи да си подготвен?

Магьоснико, мисля, че се чувства много често излишен. Той ме дели с още двама мъже и то най-прекрасните. Само, че той полудя от радост, когато разбра, че имаме двама сина.
След още някоя година аз ще се чувствам излишна в тяхната мъжка компания - взехме да се заглеждаме по футболни мачове....
Сигурно е гадно да те конкурират по този начин. Изведнъж от първи под слънцето изпадна трети в класацията. Само, че колкото повече децата растат, толкова повече аз заприличвам отново на себе си /започнах да се сресвам и не ходя по цял ден омазана с кашички/.