Публикувана: 23 март 2007, 13:13 ч.
Последно мнение: 24 март 2007, 20:02 ч.

Чудя се как да постъпя

2 016
32
1

1
2
3
Всички

23 март 2007, 13:13 ч.

Мнения: 4 736

Имам проблем с партньора си. Прекалено е личен за да го споделя, но ще кажа че е нещо, което периодично изскача във взаимоотношенията ни. Казвам си всичко ( зная, че не бива, но съм просто такава ), всеки път когато това нещо " се случи ", опитвам да премълча обаче не се получава. Обвинява ме, че колкото повече съм задълбавала, толкова по-лошо щяло да стане. Обяснявам аз, че не намирам за нормално да си заривам главата в пясъка при всеки проблем, още повече при такъв, който вече се превръща в тенденциозен. И естествено от цялата ситуация аз излязох кривата. Все съм се била вглеждала в подробностите, не било нужно и т.н глупости.
Аз с един брак зад гърба си вече зная, че когато проблемите се подминават и се правиш на глух и сляп за тях става много лошо. И сега какво...Да си държа на моето и да настоявам да се говори или да се съобразя с желанието му и да се правя на луда Confused

Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 14:02 от Kasidy

# 1 23 март 2007, 13:30 ч.

Мнения: 178

Касиди, скъпа, и аз съм изпадала в такива дилеми, и то - не за един или два проблема.

Заравянето на главата в пясъка не помага, но се опитай да погледнеш и от неговата гледна точка - дали е толкова важно наистина? Мъжете не обичат (или не им изнася) да говорят за някои неща и се държат като деца - ако настояваш, се затварят и няма мърдане. Потърси заобиколен начин да повлияеш на поведението му.

Хубаво ще бъде да помислиш дали ще можеш да продължите да живеете заедно, докато проблемът за теб си стои... Ако не си способна да го преглътнеш и наистина ти е много важно, обясни му го. Ако е човек, ще разбере и няма да те кара да се чувстваш некомфортно или раздразнена. Освен това, както разбирам, ти си по-опитната от двама ви.

Диалог трябва, но и той трябва да е с мярка. Постоянното натякване за проблема само ще ви депресира и двамата и няма да ви се отваря съответната тема, камо ли да търсите разрешение.

# 2 23 март 2007, 13:35 ч.

Мнения: 4 736

Потърсих заобиколни начини, макар тази дипломатичност да не ми е типична се постарах. За съжаление ако не се постави ребром въпроса той се прави че изобщо не разбира за какво става въпрос. Като се постави ребром пък се прави на обиден и засегнат ( а от цялото " нещо " негативите са за мен ). Получава се така, че се въртим в кърг , а проблема си остава неразрешен и едва ли не тема табу за разговор, което мен меко казано ме дразни.
Ей сега преди час пак говорих, говорих, говорих и нищо. Всеки си тръгна за работа сърдит. Довечера като се прибера не намчирам за нормално да седна да вечерям и да се правя на малоумна, все едно нищо не е било...

# 3 23 март 2007, 13:44 ч.

Мнения: X

Подкрепям това, което е написала Ванче ,но смятам, че е трудно да се дадат конкретни съвети, тъй като и ти самата не си описала конкретно ситуацията.

# 4 23 март 2007, 13:45 ч.

Sofia
Мнения: 179

Аз смятам, че в едни хармонични отношения - няма място за "табу-та". Когато обичаш някого, правиш компромис със себе си, и колкото и да не ти се говори за "нещо-си" - говориш, защото обичаш и уважаваш човекът до себе си, а това "табу" за него е важно. От друга страна, когато на любимият не му се говори и обсъжда "нещо", не го насилваш - защото го обичаш и уважаваш...
Избирай... Hug

# 5 23 март 2007, 13:47 ч.

Мнения: 1 761

Ако темата е много интимна по-добре се консултирай със специалист.Той ще ти каже най-добре как да реагираш,за да предразположиш партнъора си.Мъжете трудно признават проблемите си дори пред самите себе си.Още по-трудно правят нещо,за да се отърват.Колкото по-настоятелна ставаш,толкова повече удряш по самочувствието му.Ако поведеш разговора не за това,че той има проблем, а за това,че на теб самата този проблем ти тежи и търсиш изход за себе си,неговата реакция ще е различна.Но тъй като не познавам нито теб, нито партнъора ти,най-добре е да се обърнеш към професионалист за съвет.
Пожелавам ти скоро да намерите изход и двамата и да се похвалиш!

# 6 23 март 2007, 13:48 ч.

Мнения: 4 736

Цитат на: deska в пт, 23 мар 2007, 13:45

...

Ясно, аз пак трябва да отстъпя...И проблема ад си остане и да си таи до следващия път...Много мразя неизяснените ситуации
kartinka , пробвах го и това Confused

Не че не е вярно, но на кой ще му приятно да афишира, че се чувства наранен. Е, обявих го. Не става и не става. На каквато и да е друга тема се говори, спори се, но за тази гък не дава да се каже.

# 7 23 март 2007, 13:53 ч.

Мнения: 2 491

Някой от вас трябва да направи компромис, от вас зависи кой. Но, в никакъв случай не оставяй нещата така. Аз не обичм неизяснени ситуации. Ако искаш изчакай два, три дена и ако това нещо, каквото и да е то продължава да те тормози опитай пак да го обсъдите с добър тон. Не му го натяквай постоянно, защото ще му досадиш. Малко на сляпо говоря, защото не знам за какво се отнася, но каквото и да е, щом не ти дава мира си отстоявай принципа. Все пак имаш горчив предишен опит, трябва сега да се помъчиш да избягваш евентуални грешки или неизяснени ситуации.
Правилно е казала Ванче, понякога мъжете са такива деца или инати, като се затворят и в себе си и няма излизане, така да се каже. Познаваш си човека и характера му, действай тъничко с пинцета и перце засега, ако не проработи има и други инструменти...
Успех, мила! bouquet

# 8 23 март 2007, 13:56 ч.

Sofia
Мнения: 179

Цитат на: Kasidy в пт, 23 мар 2007, 13:48

Ясно, аз пак трябва да отстъпя....

Нали знаеш, по-умният отстъпва! Laughing

Пожелавам ти, много щастие и настоящият проблем да се разреши с обич и разбиране! Hug

# 9 23 март 2007, 14:02 ч.

Мнения: 1 761

Касиди,не можем да имаме всичко,което пожелаем.Никой не е съвършен.Ако наистина този мъж е много специален за теб и искаш да сте заедно,не можеш ли да направиш компромис?В крайна сметка, сигурно има и други начини да компенсираш това, което ти липсва.Но тогава ще трябва да загубиш друго,без което наистина не можеш...Трябва да решиш за себе си-кое е най-важно за теб в тази връзка и кое е важно за теб изобщо.То не,че е по-лесно,когато си наясно,напротив.Но има неща,които наистина няма как да станат както са били преди,когато такъв проблем не е имало...

# 10 23 март 2007, 14:02 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: deska в пт, 23 мар 2007, 13:56

Цитат на: Kasidy в пт, 23 мар 2007, 13:48

Ясно, аз пак трябва да отстъпя....

Нали знаеш, по-умният отстъпва! Laughing

Пожелавам ти, много щастие и настоящият проблем да се разреши с обич и разбиране! Hug

deska, скъпа, това да не ти е лафа за орела и лайното, тук става въпрос за човешки отношения! Сега ще отстъпи, утре пак, и така докога? За проблемите в едно семейство се говори открито иначе би било много нечестно-не ти изнася мълчиш си.
Но всъщност, тя си знае най-добре каква е ситуацията и ще си реши сама как да постъпи, независимо от съветите, които й даваме тук.

# 11 23 март 2007, 14:06 ч.

Мнения: 4 736

Цитат на: Гигова в пт, 23 мар 2007, 14:02

...

Не ми изнася, така е. Познавам се прекрасно. Дори днес да преглътна и да замълча след един месец пак ще избухна. Това си е мазохизъм и от негова и от моя страна.

# 12 23 март 2007, 14:11 ч.

София
Мнения: 3 679

Разбирам те напълно- аз също съм от типа хора, които ако трябва ще се карат до среднощ ,но няма да оставят нещата недоизяснени.
Имах връзка /преди съпруга ми/около 10г- детска,последващо буйна и ...объркана.Това което ме дразнеше най-много в него беше именно това:скараме се,той/аз се врътнем и си тръгнем и ...на другия ден все едон нищо не е било - ухилен до уши #2gunfire

...
Да ама проблема след време изниква и то още по-голям и така...до побъркване #Cussing out

Със съпруга ми да си призная никога не сме се карали.Да, спорили сме и то докато единия не обори другия с аргументи; съгласяваме се и...готово.Но да се скараме, да се врътна аз на едната страна ,а той на другата и да заспя спокойно Naughty

- не това няма да ми даде мира и няма да мога да го направя
Така че моят съвет е -най-добре говорете,изяснете се ;а ако той смята, че проблема е маловажен и не иска да го разнищвате- обясни му защо за теб е толкова важно,защо трябва веднъж за винаги да го решите ...и да заживеете спокойно и щастливо
Успех Hug

# 13 23 март 2007, 14:14 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: Kasidy в пт, 23 мар 2007, 14:06

Цитат на: Гигова в пт, 23 мар 2007, 14:02

...

Аз съм същата. Все ме чопли отвътре и може и да мине известно време и той да е забравил даже аз започвам пак да човъркам, докато не се изясним. И той много се дразни понякога от тези неща и казва, че комбинацията м/у слонска памет и издребняване в мен понякога го дразни, а аз му отговарям, че слонска памет е добре-щото съм много паметлива, това е хубаво качесвто, все пак Mr. Green

, а за издребняването, щом съм повдигнала въпроса, за мен не е дребен проблем, а сигурно и за него не е, но това е оправдание от негова страна да се затвори в себе си и да не предприема нищо по въпроса или просто не му изнася.

# 14 23 март 2007, 14:15 ч.

Sofia
Мнения: 179

Цитат на: Гигова в пт, 23 мар 2007, 14:02

Дай тогава да посъветваме момичето, да го върже и да му опре патлак в таш..те - и ако не иска да говори, да го клъцне, или да изфабрикува проблем, който него мноогооо да го дразни, и той да иска да говори за него, а тя да се запъне - ако не обсъдим твоя проблем, няма да обсъждаме и моя... Щото това са човешките взаимотношения, според повечето хора тук явно...
Тя си познава мъжа, но аз смятам, че ако направи компромис тя, то човека насреща ще го забележи, ще го оцени, рано или късно, а с времето може и да превъзмогне своето "табу"... Виж и това са човешки отношения... не е нужно да наливаш масло в огъня, за да го загасиш, може да използваш вода за тази цел.

# 15 23 март 2007, 14:28 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: deska в пт, 23 мар 2007, 14:15

Тя си познава мъжа, но аз смятам, че ако направи компромис тя, то човека насреща ще го забележи, ще го оцени, рано или късно, а с времето може и да превъзмогне своето "табу"... Виж и това са човешки отношения... не е нужно да наливаш масло в огъня, за да го загасиш, може да използваш вода за тази цел.

Хипотетично да, но я си представи, че първо той не й оцени компромиса, второ-следващият път като изникне проблем, той ще очаква тя пак да му направи копромис и така...да не обяснявам повече.
Аз правя компромиси, но рядко и примерено и ако реша, че наистина си заслужава, не искам след време да ми се качат на главата.
И съм сигурна, че никои по-умен човек не налива масло в огъня, ако иска да го загаси, все пак, щото всички знаят какво става от комбинацията масло-огън

Желая ти лек ден! bouquet

# 16 23 март 2007, 14:32 ч.

Мнения: 4 736

Всъщност наистина дълго време бях толерантна относно проблема. Стисках си езика зад зъбите и си мислех, че с търпение и доста непосилна за мен дипломатичност той сам ще го осъзнае. Резултатът е, че явно е изтълкувал търпението ми погрешно и като проява на безхаберие може би ( което него напълно го устройва ), защото днес желязно си стои зад позицията, че не е нужно да се говори за това.
Ако не го обичах толкова хич нямаше да си правя труда да упорствам

# 17 23 март 2007, 14:56 ч.

София
Мнения: 48

... и когато се заговори за проблема, става ужас - всеки си говори без да чува другия, емоциите взимат връх и нараняваме другия, докато се пъчим, а на всичкото отгоре започваме да говорим и за други проблеми .... познати състояния

ако наистина не иска да говори и да те чуе, напиши му каквото искаш да му кажеш. Внимавай обаче да не напишеш обвинителен лист с присъда накрая. Просто и ясно - нека личи твоето искрено отношение и защо е важно не за теб, а за двама ви развитието по спорния проблем. Не го обиждай и обвинавяй. Предложи му няколко решения....

но преди всичко му напиши, че той е човекът, при когото искаш всяка вечер да се прибираш и д авиждаш усмихнат. Разбира се, ако наистина е така - ако не - мисля, че знаеш какво трябва да направиш.

Успех!

# 18 23 март 2007, 15:15 ч.

Мнения: 236

Цитат на: Kasidy в пт, 23 мар 2007, 14:32

с риск да прозвуча невъзпитано,много трудно можем да ти дадем съвет във форума,а само общи приказки просто защото само ти знаеш какъв е проблема,зависи много каква е ситуацията всеки спор има две страни,може ти да не си права и той за това да не иска да говори,а може ти да си правата,но пък на него така му е по лесно да е кон с капаци.по скоро поискай съвет от близка твоя приятелка или майка,баща разбира се ако те са наясно за какво става дума,иначе без да се знае проблема много общи неща могат да се напишат без да се даде адекватен съвет.

# 19 23 март 2007, 15:18 ч.

Пробвай се да го поставиш в аналогична на твоята ситуация. Може би като усети от "първа ръка" какво е, ще се замисли. Или може да си каже "сега сме квит" и да стане още по-зле.

# 20 23 март 2007, 15:22 ч.

Мнения: 236

Цитат на: roje в пт, 23 мар 2007, 15:18

да,бе така до никъде няма да стигнат ако си правят на инат за да разрешат проблема.

# 21 23 март 2007, 15:25 ч.

Мнения: 1 425

Щом става въпрос за периодичен проблем, един от възможните компромиси е да постигнете сългасие да се проявява по-рядко, ако честотата зависи от вас. Наистина с такова мъгляво описание е много трудно да измислим нещо по-конкретно като съвет.

# 22 23 март 2007, 15:25 ч.

Мнения: 4 736

И това пробвах, не на пук , а по-скоро да му онагледя, да го накарам да усети как се чувствам аз в аналогична ситуация. Дикривя му и след ден вече беше забравил.

# 23 23 март 2007, 15:29 ч.

Мнения: 473

Струва ми се, че той няма да отстъпи и остава ти за себе си да прецениш можеш ли да живееш така с него или не. Ако проблема е нещо с което не можеш да се примириш значи нещата са доста сериозни, ако е нещо с което ще свикнеш някога не се ядосвай толкова. Ако става въпрос за изневяра нещата стават още по-сериозни. Успех!

# 24 23 март 2007, 15:30 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Касиди, този проблем онзи проблем ли е? Преди време беше пускала пак теми тук. Или е нещо друго? Ако е това, което си мисля, не мога да повярвам, че нещата все още продължават. Може би трябва да вземеш по-радикални мерки, колкото и да го обичаш. Не е нормално партньорът ти непрекъснато да те наранява, а ти непрекъснато да прощаваш. То бива компромиси, но до едно време. На твоя човек май му е добре така и хич даже не мисли да променя статуквото. Помисли си добре.

# 25 23 март 2007, 15:32 ч.

Мнения: 4 736

Цитат на: Саня в пт, 23 мар 2007, 15:30

...

Разсмя ме

Колкото ми беше криво и се усмихнах... bouquet

Не, онзи проблем вече не съществува. Отдавна го елиминирах Wink

# 26 23 март 2007, 15:36 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Е, поне съм те разсмяла Grinning

И все пак независимо, че проблемът е друг написаното от мен си важи. Май доста неща си изтърпяла вече Confused

# 27 23 март 2007, 16:06 ч.

Мнения: 420

Касиди,
тук във форума не сме ясновидци и така зададен въпроса ти не би могъл да намери адекватен отговор.
По-добре пусни анонимна или скрита тема - така ще можеш да си кажеш проблема, без да се притесняваш от публичност.

# 28 23 март 2007, 16:55 ч.

София
Мнения: 3 421

Вече е късно за анонимна тема...

# 29 23 март 2007, 18:16 ч.

Мнения: 1 849

не е късно за анонимна тема, поне тогава за конкретна ситуация конкретни отговори.

Лично аз не правя компромиси с проблеми, всичко трябва да се изчопли до последно, но с времето се научих, че за всяко нещо си има правилното време и правилния начин. Реакцията точно на момента не върви при всеки човек. При моя съпруг нещата стоят така, аз казвам, че това което е направил ме е наранило и нищо повече, когато и двамата се успокоим и започнем да си говорим весело и да се майтапим започвам на майтап да обръщам нещата и всичко се изяснява. но докато този чоевек се научи да говори за себе си минаха поне две години, не може да стане изведнъж и да го натиснеш да говори и да му обясняваш колко е важно това за вашите отношения само ще заема отбранителна позиция и губиш. Дори дълготърпението да не ти е част от характера, ако искаш един ден да имаш добро семейство с този чоек просто трябва да го придобиеш....За мен беше така, не казвам, че е лесно, но си заслужава....А и това което пропуснах, не гледай само на това което прави, а търси мотивите за това и нещата които пораждат поведението! ...

Успех!

# 30 23 март 2007, 18:46 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

На различните поколения ценностната система се различва твърде много...

# 31 23 март 2007, 23:12 ч.

Мнения: 4 520

Абе няма такива неща като важно - маловажно, според мен. Щом нещо те дразни, значи е важно. Същото важи и за неговите чувства, разбира се. Аз съм като теб - всичко си казвам! От толкова години сме заедно и толкова добри приятели сме, че абсурд да си замълча за нещо. Стигало се е дотам да критикувам негови близки и приятели за неща, които са ме подразнили, в повечето случаи той е съгласен с мен. Така че - говори! Все някога ще трябва да те чуе!

# 32 24 март 2007, 20:02 ч.

Мнения: 4 736

Благодаря на всички ви за съветите и за търпението че ме изчетохте bouquet

( все пак намерих "пролука" и разговор имаше )
Шани , права си. Избора и последиците от него са моя отговорност.

Препоръчани теми

Ще спре ли кърмата ако не ям?

Раздялата от гледна точка на мъжа!

при вас как е било?

"Разводът става песен"

Причина:

Причина: