Ранният аборт има ли последствия?

За съжаление не живея в България и тук за да се срещна с лекар е невероятна Одисея, затова реших да попитам първо в този форум. Имам час за гинеколог по хормоналните ми проблеми, но чак след три месеца. В момента чакам известие за срещата ми за ехограф някъде за след два месеца.
При теб как беше. Кога спря кървенето? Какво каза лекаря и правиха ли ти нещо?

Кюртаж!!! Направо ме стресна! Колко ранна е била бременността ти? До сега не бях чувала че при толкова ранна бременност може да се наложи кюртаж. А имала ли си други симптоми? Зощото аз освен кървенето, нямам никакви болки или нещо такова.

Тази сутрин направих тест и се оказа положителен.
Какво значи това? Не мислех, че след седем дена кървене дори и да е имало нещо ще покаже положителен тест. Кървенето не е силно, но не е и слабо така както е когато е на свършване.
А това че не искам в момента да чуя за GPта е защото преди седмица бях с много силни болки в лявото подпедрие. И докторката ми каза че най-вероятно е от бъбрека. Имах такива съмнения, понеже имам история с камчета в бъбреците. Предложи ми да си отида в къщи и искаше да ми даде обезболяващи. След три дни болките станаха нетърпими и тогава реших да мина на диета - разни билки, само сурова храна и разни отвари. Сега почти не ме боли. Не мога да повярвам, че при бъбречно възпаление със силни болки няма даже да ми направят едно рутинно изследване на урина. Направо ги намразих тия лекари.
Една моя позната миналата година имаше ранен спонтанен аборт, ходи в спешното, изпокара се с тях и нищо. Мисля че имат политика в такива случаи да не се намесват и да остават нещата да се развиват от самосебе си. Аз нямам болки или разни други оплаквания. Въобще няма да ме погледнат.

За съжаление аз вече имам проблем с хормоните, който стана след раждането  на второто ми дете. Имам ненормално кървене извън дните на цикъла. Затова всъщност са и тези два спонтанни аборта. С първия нямах никакви проблеми. Кървенето беше четири дни и нищо повече. Но сега е вече осми ден. Кървенето е ту доста слабо, засилва се изведнъж за малко и пак намалява. Това което се питъм е: Възможно ли е след осем дни кървене да ми показва положителен тест? Имах някаква информация, че теста остава положителен 3-4 дни след началото. Ако имате подобен опит моля споделете, че не знам какво да мисля вече.
Иначе си направих среща при GPто за утре следобед. Да видим какво ще каже. Макар че въобще не им вярвам.
Колкото пъти съм отишла при тях, след това се чувствам като идиотка, която е дръзнала да наруши свещеното им спокойствие. Сигурно трябва да умираш, за да ти обърнат внимание. Месеци наред GPто ме мота с това ненормално кървене, като категорично заяви че е от някаква раничка и въобще не обърна внимание на предположението ми че е от хормоните. Въпреки че й обясних подробно всичките си основания за това. Чак когато половин година нямаше никакъво подобрение се накани и ми даде направление, където откриха че няма и следа от раничка.
Винаги имам усещането че знам по-добре от тях какво ми е. Само че в този случай се чувствам доста боса и несигурна, затова се обръщам към вас. Някак си, от преживения опит на другите да разбера кое може да е нормално и кое не.
Благодаря ви на всички. Съветите ви са много полезни за мен.

Здравейте, отново!
В петък (преди два дни) бях при GPто. Не можа да ми каже нищо съществено. Каза да си направя тест за бременност след две седмици и ако отново е положителен, тогава да отида. Също, ако получа кръвоизлив или имам болки, да отида пак. Само че не ми каза колко дълго е нормално да продължава това кървене. Търсих в интернет такава информация и никъде не можах да намеря нещо конкрентно. Дано вие да можете да ми помогнете.
Преди два дни кървенето беше доста намаляло. Вчера обаче се засили, а днес още повече. Сега е с такава сила, както когато ми идва първия и втория ден. Днес е десети ден. Нямам никакви болки и не мога да кажа че имам кръвоизлив, следователно нямам основание да ходя на лекар според GPто.
Бих могла да отида в спешното, предполагам че няма да ме върнат, но за да направя това аз самата трябва да съм убедена, че е необходимо, защото не искам да се подлагам на разни манипулации без да има смисъл.
Затова ако някой има повече опит може ли да каже, че такова поведение след аборт е нормално или ненормално.

Теста за бременност е все още положителен, появява се втората черта, но вече е доста по слаба и най-вероятно скоро ще е отрицателен.

Към Верити
Не съм казала че имам нормално извънменструално кървене. Напротив термина ми е "ненормално".  Причината най-вероятно е хормонална и в момента ходя на лекар поради тази причина, макар че следващата ми среща е чак след три месеца
Не става въпрос за леко зацапване по време на овулация, а за леко кървене 3-5 дни преди цикъла. Като при сексуален контакт се засилва.

Днес получих много силно кървене и огромна топка съсиреци. Поуплаших се доста и веднага отидох в спешното. След тричасово чакане, изследвания, документация, даже ми забучиха във вената нещо (не знам как се казва) ако се наложи да ми слагат нещо спешно, най-после доживях да ме прегледа лекар. Признавам, че при цялата тази подготовка доста се поуплаших. Аз съм по принцип много хладнокръвна и се оправям винаги сама. И при двете си раждания не пожелах никакви упойки и ги приех сравнително спокойно, обаче сега бях по-шашната отколкото тогава. Може би защото свързвам думата кюртаж с неприятно преживяване. Когато бях бременна с първото си дете - на 20 години, бях в болницата за задържане и едно разплакано момиче дойде със свекърва си. Имаше спонтанен аборт. Вкараха я в една стая и от стаята доста дълго се чуваха викове, тя се молеше да спрат, плачеше, някой й се караше... През това време свекърва й ми разказваше някаква страшна история. Явно тази случка ми действа подсъзнателно и ме кара да се страхувам.

Лекарката ме прегледа и каза че според нея това било началото на аборта и организма най-вероятно сам щял да се справи. Посъветва се с по-старши доктор, който ми предписа антибиотик за да се изключи възможността състоянието ми да е предизвикано от инфекция. И ако до четири дни кървенето не спре, трябва да се обадя за да ме видят на ехограф. Много ми хареса докторката -много мила и обяснителна, отдели ми много време. Има добри доктори в Англия и добри болници - невероятна организация и чистота, само да можеш да се добереш до тях. Системата с GPтата е невероятно тъпа, жалкото е че в България я копираха.

Благодаря за съветите и подкрепата които ми оказахте. Аз малко така нахълтах във вашия форум, но някой ден най-вероятно ще се присъединя към него, когато решим да имаме трето дете, защото ще се класирам в категорията рискова бременност, само дето имам чувството че говорите на непознат език. Толкова много термини използвате дето абсолютно нищо не значат за мен. Имам чувството че сте станали наполовина лекари. Човек е готов да направи толкова много неща, когато го завладее желанието да има дете. Аз също съм го преживяла. С първото си дете забременях доста трудно - 2 години. Знам какво е да правиш опити, после да чакаш с надеждата, че този месец най-после ще се случи. Понякога нервите се изпъват докрай, после идва разочарование, болка, сълзи...
Но пожелавам на всички ви да изживеете тази огромна радост по-скоро да прегърнете своите рожби.