бихте ли родили дете от........?

според мен тази работа се прави с мн.любов в сърцето иначе звинявай ама все едно си крава за разплод.

Пипилота, май изобщо не си наясно със себе си!?
С въпросния мъж си вече 2 години - би трябвало да знаеш дали той е Мъжът с главно "М" за теб и чак тогава да си поставиш и другите въпроси. Поне така мисля аз.

Бих родила дете от такъв човек ако вече съм забременяла, но да искаш дете от някой, който твърдиш, че не е твоя човек е малко странно?!
Първо изясни какво искаш за себе си , а после мисли за дете . . .

Този пост ми звучи, като написан от 15 годишна (не се обиждай)
Всеки решава сам кое е най-доброто за него - след това описание на мъжа ти, аз не разбирам какво повече искаш . . .

извинявай ама си в света на измислиците!!!да си се замисляла каква ще е психологичската картинка за това дете??

СПОКО! ОЩЕ СИ МЛАДА! Аз родих първото си дете на 34 години, защото вече бях убедена, че съм намерила МОЯ съпруг и ТАТКОТО на децата ми. Чувствам се безпределно щастлива, че не се поддадох на роднински инсинуации, които без да се замислят /роднините/, бяха готови да ме бутнат в ръцете на първия срещнат, само защото "времето ми изтичало". Изчакай - имаш време!

Всъщност аз не разбирам какво означава да обичаш някого "както трябва"? 
Любовта /обичта/ има различни проявления - по-бурна и изпепеляваща, по-кротка и спокойна...
Ти си прекалено сигурна в чуствата на мъжа си и затова не можеш да усетиш твоите чуства към него, но
това не значи че нямаш такива. Щом живееш вече 2 години с него, значи го обичаш по някакъв начин.
Освен това в една връзка винаги единия дава малко повече от другия.
Фактора който си споменала и ти - възрастта, също не е за подценяване - ами ако се чустваш
несигурна в чуствата си и към следващия мъж? Ами ако никога не срещнеш "истинския"? И остарееш сама, без деца...
Не му мисли толкова. Щом мъжа ти те обича и ти си даваеш сметка колко прекрасен и перфектен е той - действайте.

За мен е абсурдно подобно мислене: Ще създавам деца, а може след време, мъжът аут?!! А това дете как ще има добър баща като ще го вижда от време на време, я помисли малко за травмите които ще изживее..... А мъжът който мислиш един ден да смениш ако вече не те кефи, него как ще нараниш..... Или тези неща не са от голямо значение за теб?!
За какво ти е това дете, ако ще си играеш с живота и чувствата му.
29 не е чак толкова сериозна възраст.
Мисля, обаче, че първото което трябва да направиш е да си оправиш ценностната ситема, защото ще си провалиш живота и този на хората около тебе и после си дай сметка, какво не му достига на човека до теб, за да го обичаш истински.

Незнам дали има жена, която да не иска да стане майка, но децата си мисля ,че трябва да са плод на взаимоотношенията между двама души, които се преоткриват един в друг, а не просто защото му е дошло времето. Едно дете не може да запълни липсата на любов и обич в сърцето към партньора. Изобщо не си престаряла. Обмисли добре отношенията и чувствата си с човека до теб.

Няма да съжаляваш. Мисля, че си права и те подкрепям.   

ами  като например иска да има тръпка,да го обича,това че е добър не е причина да ражда дете от него.

А с цялото това мислене, защо тя не да не мисли за себе си. Явно вече се е проявил инстинкта да бъде майка. Или трябва да чака неопределено време някой идеален мъж, който в голям процент от случайте не излиза идеален.
Какво лошо има да иска дете? Дори да не смята, че бащата е нейния партньор и би бил идеален съпруг?

Според мен, тя въобще няма пробели с ценностната система.

 За мен не мога да кажа - просто не съм била в такава ситуация.
Но има братовчедка, която точно това направи - роди си детето(на 38 г.беше) и в момента си го гледа сама.
 Не виждам нищо лошо - иска да бъде майка, гледа си детето с любов, защо трябва да остане без дете(при условие, че го иска) само, защото не е срещнала Мъжа в живота си.
 

Мисля, че мъжът, с който живееш трябва да е наясно с твоята позиция и ако е съгласен не виждам проблем.

С риск да прозвуча "практично", ще кажа, че ако една жена разглежда мъжа до себе си като потенциален баща на децата си, със всички плюсове и минуси, последното нещо, което ще ми мине през ум е, че тя е с "детско" мислене. По скоро бих подкрепила подобен род разсъждения, отколкото безумия от сорта "аз го обичам, нищо, че е пияница/наркоман/хулиган/мързеливец и прочие убийствени за семейство и брак качества.
Любовта безспорно е важна, но да не забравяме, че тя минава през грижата, уважението, вниманието и търпението, най-вече.
Никой не може да ти даде отговор, мила, но фактът, че се чувстваш млада и безгрижна до голяма степен е отражение на грижата на този мъж към теб, ако искаш можеш да влезеш в "Родители, отглеждащи сами децата си" и ще видиш как момиченца на по двадесет и две-три години, вместо да си живеят живота, носят отговорности бая тежки за крахките им плещи.

Изобщо не бих забременяла, от мъж, който не ме вълнува...

Да, бих. Защото смятам, че една жена може да бъде щастлива и без мъж, но не и ако няма деца.
Но на този вариант бих се спряла на малко по-късен етап. Например след 35. Даже и малко по-късно.
Мисля, че ти имаш доста време да срещнеш и някой друг.
Макар че си мисля, че ти също го обичаш. Просто не ти се е налагало да страдаш за любовта си и не си я осъзнала.

pipilota efraimofa, въпросът ти всъщност не е какво ние бихме направили, а какво ти да направиш.
Възможно е да имаш прекалено романтична представа за любовта, да смяташ, че тя трябва да бъде като по филмите, като на Ромео и Жулиета... Възможно е да съжаляваш, че не си изпитвала такава любов (в случай, че не си) и да искаш това да ти предстои.
Но истината е, най-драматичната и романтична любов е невъзможната и именно невъзможността й я прави такава - основа на песни и романи. А не всяка жена може да изпита такива чувства, нито пък точно човека, към когото ги изпитва става за баща на децата й. Особено последното.
Така че помисли си какво изпитваш към твоя човек. Може би те задушава с грижите си. Иди някъде за известно време сама, без него. Замисли се дали усещаш липсата му, дали споделяш мислено с него нещата, които ти се случват, когато не сте заедно. Опитай се да определиш колко е важен за теб.
Не винаги любовта е вулкан от страсти.
Не винаги вулканите от страсти са подходящи за бащи на деца.

Ще ти споделя нещо лично, което не касае пряко темата, но все пак има общо, за да си изясниш чувствата към мъжа до себе си.Аз харесвах един мъж, който ме привличаше физически и със сходен на моя темперамент, а и със сходни интереси...В същото време разбрах, че мен ме харесва друг мъж, който познавах, макар и от скоро, но бях усетила в него невероятна доброта.
Привличане и тръпка обаче нямяше....А аз бях на такъв един кръстопът, защото хем започвах да се надявам, че ще се получи нещо с първия мъж, хем се страхувах, че ако не се получи може да си остана стара мома, а на всичкото отгоре се появява някой, който ме харесва...Нещата се развиха много неочаквано - първият хлътна по моя приятелка(предишният и приятел беше я изоставил) и между тях много бързо се развиха събитията.А аз направо подивях от яд...Въобще пък не исках да имам нещо обвързващо с втория мъж - добър приятел -да, но нещо повече -не.Но стана нещо което въбще не очаквах.Този, вторият бе така търпелив и деликатен да не насилва нещата, но с времето започна да ми става симпатичен.Покрай него чувствах невероятно спокойствие - като при истински приятел.Толкова ми беше хубаво с него, а не изпитвах някакви дълбоки чувства(бурна страст и огън, каквато всички търсят).Неочаквано за мен, той ми предложи брак - даде ми годежен пръстен и аз трябваше да си помисля....Мислих три седмици и реших да се омъжа за него - вече сме 4 години заедно и осъзнавам, че той е наистина подходящия за мен човек и с времето все повече го обиквам...Това е дълбока любов, която с времето узрява.За мен това е по-добро от Бурна страст и тръпки, които и бързо всичко опустошават....С другия мъж и съпругата му(приятелката ми) сме приятели, но колкото повече опознавам характера му с времето си казвам - това нямаше да е моят човек...Просто Господ си знае работата.Така, че си помисли да не загубиш човека, който е единствено за тебе.И който ще те прави щастлива и спокойна.Пък детето ще си дойде с времето!
Стана много дълго, за което извинявай, но дано ти помогне да вземеш правилното решение!Пожелавам ти успех, мила!

Обмисли точно какво искаш от този човек, за да не бъдеш изненадана. Само ти можеш да си направиш " ревизия" на чувствата. Аз лично не бих се наела да раждам, ако не съм наясно. Детето има нужда и от майка и от баща . За възрастта- не е късно изобщо.

Съгласна съм с теб

Тя може да го е обичала страстно в началото, но сега страстта е поутихнала, което е нормално, за по-дълги връзки. Това не пречи да бъдат заедно и пак да се уважават и обичат, но по по-улегнал начин. Освен това, тя казва, че той е добър, грижовен и много внимателен към нея, което е хубаво, сигурно ще бъде и добър баща. Ако чакаш страстната, изпепеляваща любов, може да се разочароваш, пък и после да бъде късно за всичко което искаш. Така че, действай, може след като имате дете, чувствата ти към мъжа ти да се променят, пък и ще ти е много лесно защото той много ще ти помага и с времето ще разбереш, че е ценен!

МИЛИЧКА, НЕ ГО ПРАВИ!!! Аз го направих и сега съжалявам. Бях на 29, имах сериозна връзка с човек от 6 години. Той беше по-малък от мен 3 години и не беше готов за дете. Аз се притеснявах, че става късно и го оставих. Срещнах другия, също с 3 години по-малък, но готов за това. Набързо забременях. Той много ме обича, много ме глези и т.н., но аз още не мога да забравя голямата ми любов. Никога няма да го забравя.
Осъзнах, че любовта трябва да бъде взаимна. Е, сега имам прекрасна дъщеря, уважавам човека до мен, но не е същото....
Не бързай, за да не съжаляваш. Послушай ме.

Подкрепям.Осъзнай се и помисли трезво.

Идеален баща 

Скъпа,ще дойде един прекрасен ден,ще срещнеш истинският и тогава....много ще плачеш!!! Я се осъзнай!!! животът да не ти е приказка или блудкав филм?!
Децата са прекрасно нещо,не че няма да обичаш детето си,но когато го искате и двамата,когато сте заедно....абе я не прави глупости!!!
Това не е игра! 

Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка! 

разбирас е,за това две мнения няма,но за това са нужни двама!!!

За идеалния, аз съм от 14 години с мъжа си. Вярно е че чувствата претърпяват метаморфози, но остава уважението, грижата, всеотдайността.... На мен ми е хубаво с човек, който се грижи за семейството и за децата си най- вече. Семейството е отговорност и е хубаво да няма само и единствено чувства. Старая се да отвръщам със същото. Дядо ми казваше" Докато не се ожените, гледайте един в друг, после гледайте двамата напред." Помисли дали можете да гледате напред- заедно.

Не го прави!!! Това, че Той те обича и е прекрасен след време няма да ти стига. Все пак ти освен бъдеща майка си и жена. Ще се появят въпроси " Дали не избързах?", "А ако съм пропуснала голямата си любов? " и т.н.  И ако след време срещнеш Мъжът ще настане малък ад! Да не нараниш детето, да не нараниш мъжа до теб, да не нараниш другият.... Но дори и да не стигаш до такъв кръстопът когато след години чувствата поулегнат ще имаш нужда да се "хванеш" за някой ярък спомен, за да разровиш и запалиш страстта и когато не намериш такъв? Тъжно е.... Не бързай! Помисли! Не прави компромиси със сърцето си, ще плащаш за тях по - късно!

Ами, тогава действай, после може да е късно и цял живот ще съжаляваш, не за пропуснатата идеална любов, а това че нямаш дете/деца. Пък и този твой добър мъж добре ще се грижи за теб през бременността, ако ти се наложи само да лежиш

Направи го 
Имаш човек, който се е доказвал не веднъж, който те обича, на когото винаги за всичко можеш да разчиташ! Не изпускай питомното за да гониш някаква измислица за принцове и голяма любов... Семейството не е само страсти и емоции, това отшумява след години и остава другото, което вече имаш     
И аз съм много съгласна с вас 

Напълно те подкрепям. И аз й дадох същият съвет.

Изпаднах преди време в такава ситуация ,но изборът ми беше обратен. Избрах този,който мислех,че обичам страстно и силно. Е,повярвай ми обичам го,но не така както съм си мислила. На моменти съжалявам за другия,който ме караше да се чувствам спокойна. Дано не дойде момент да съжаляваш и ти. Много добре си помисли. От този избор зависи живота ти по-нататък. Твоя,неговия и този на бъдещето ви дете.

и аз мисля така
 и се 4удя как така ще го използваш......? 

Абсурд..   винаги бих  мислила за бебето ми  като дете създадено с  любов...тоест от двама обичащи се хора.

Разбирам те напълно
В живота на жената идва един момент, в който мисълта за бебе е постоянно в главата й
А ако повечето ти приятелки са с деца-още по-лошо
Но все пак- не започвай това начинание САМО с уважение към човека до теб.Знам че приятелството и уважението към партньора са много важни,но ако не изпитваш поне мъничко привързаност и любов към него...в последствие може да стане доста неприятно подобно съжителство...а все пак съм на мнение ,че бебето се нуждае и от майка и от татко,по възможност в един дом ....

кой е казал, че не го обича 

Хубавото е, че имаш чувства към него, ама създаването на дете не е състезание "Коя по-първа ще роди".
Ако влезеш в среда на амбициозни хора, ще почнеш да мислиш за кариера, така че недей да се влияеш от средата, а от вътрешната ти готовност за дете.
Успех!

Не бих! 

Направих го. Разведох се . Искх дете за себе си. Получих го. Детето ми обаче има нужда от баща . Мисли умно !

Ако съм навършила 36-37 години и още не съм открила подходящия мъж, бих си родила дете задължително. Закога да чакам?? Може да го срещна мъжа - мечта на 50 години и как ще родя тогава?

Така разсъждавам сега, защото вече имам деца и идеята да остана без дете, защото не съм срещнала подходящ татко, не ми допада. Да остана без дете не е вариант за мен, независимо от присъстващите или липсващи мъже наоколо.

Към авторката на темата - в твоята ситуация мисля, не бих се навила да родя дете. Бих изчакала поне още 2-3 години 

Кой е казал ли ами самата авторка.... ако про4ете6 горе....

Няма да ти се смея ,само мисля ,4е си на грешен път!Имайки дете ,няма да заоби4аш по силно бащата.Ще го уважаваш,ще го дариш с оби4,но в мига в който се появи 4овекът ,ще го зарезеш.И нито детето което сте създали заедно,нито нищо ще може да те спре да изживееш любовта си...Не прави тази глупост...според мен...По добре си дай време ...и помисли какво то4но искаш..и тогава вземи най правилното решение...

Има моменти в живота когато оценяваме някого или нещо, което сме получавали даром години наред, чак след като го изгубим безвъзвратно... Пипилота не е сигурна дали това е мъжа на живота, но тя не казва че не го обича в нито един от постингите си...

Ако нямам финансови грижи и не съм срещнала "любовта на живота", а много искам детенце, бих си родила бебче... Все пак детето има нужда и от баща, но не се знае като има такъв дали ще влезе в тази си роля 100%. при мен не е така-влюбих се, поискахме детенце-имаме го... При всички положения детето е голяма   отговорност и ако не си абсолютно сигурна че го искаш, по-добре не се захващай-със или без мъж! Това  е моето мнение

Потърси по-подходящ човек, защото все пак не си престаряла

Мисли за детето си ,не за себе си. То ще е едно от хилядите деца с разведени родители.Мислиш ли .....?!

Не се пали по темата бебе, без да обичаш, само заради самото бебе, защото първоначалната емоция е едно и тя е до време, но после, когато бебето се появи то ще има нужда и от баща и от майка, които ако се обичат много по-лесно ще го отгледат и ще бъдат много по-предани и добри родители, защото ще го правят заедно и няма да им тежи толкова много.

Не може да оби4а6 някого истински ...и в съ6тото време  да има6 съмнение в това дали това е истинския/та...Дори не е нужно Пипилота  да го пи6е дирекно.То се  подразбира от подтектса.
След като моми4ето  имам съмнение....Или оби4а6 безрезервно или не. Разбирам я 4е се двоуми...Не е лесно да се обвърже6 с някой без да има6 истински 4увства.Ако Пипилота го оби4а6е,определено няма6е да е раздвоена....поне така си мисля. Пък и като 4ета няколко постинга преди мен...разбирам 4е идругите мислят така....4е тя не го оби4а.desi_cover  например а и други...сега не ми се рови назад. Не съм единственната която е разбрала какво има впредвид авторката.....

НЕ БИХ. СМЯТАМ, ЧЕ СИ МЛАДА И НЕ ВЪЗРАСТТА ТИ Е ПРИЧИНА ДА ИСКАШ ТОЛКОВА ДЕТЕ ОТ НЯКОЙ МЪЖ. АКО НАИСТИНА ИСКАШ ДЕТЕ, НО НЕ СИ СИГУРНА ДАЛИ ТОЙ Е ЧОВЕКЪТ, ПО- ДОБРЕ ИЗЧАКАЙ. АКО ГО НАПРАВИШ САМО ПОРАДИ ТОВА, ЩЕ ПОСТЪПИШ ЕГОИСТИЧНО.
ТОВА ДЕТЕ  ЩЕ БЪДЕ НАИСТИНА ЩАСТЛИВО И ПЪЛНОЦЕННО СЪЩЕСТВО АКО ВИЖДА ДО СЕБЕ СИ ДВАМА РОДИТЕЛИ, КОИТО СЕ ОБИЧАТ.
тОВА РАЗБИРА СЕ НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ НА РАЗВЕДЕНИТЕ РОДИТЕЛИ ДЕЦАТА СА НЕПЪЛНОЦЕННИ ХОРА, НО ВСИЧКИ ЗНАЕМ , ЧЕ ТАКИВА ДЕЦА СА ДОСТА ОЩЕТЕНИ, ЗАРАДИ ПОСТЪПКАТА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ.
ТАКА, ЧЕ ИЗЧАКАЙ, НАМЕРИ ЧОВЕКА И ТОГАВА ПРАВИ ДЕЦА.
В ЕВРОПА СЛЕД 34 ГОД СЕ ЗАМИСЛЯТ ЗА ДЕЦА И ДОНЯКЪДЕ СА ПРАВИ.
А ТУК КВО СТАВАР РАНО СЕ ЖЕНЯТ, НЯМА ПАРИ, НЯМА КЪДЕ ДА ЖИВЕЯТ И СЛЕД 1-2 ГОДИНИ СЕ РАЗВЕЖДАТ.ОТ ВСИЧКО ТОВА СТРАДАТ ДЕЦАТА, И ПОСЛЕ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО СЕМЕЙСТВО Е УСЛОЖНЕНО.

Аз съм жена!!!
Не знам как може дори на себе си да зададеш този въпрос! За дете винаги има време, важното е родителите му да се обичат и уважават, за да расте това дете обградено от любов и стане човек с главно "Ч"

Абе хора (тази малко по-горе), за малки букви не сте ли чували? 

проблем ли е?
много заядливи хора има тук май......

Прочети тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4823

Когато няма истинска любов е страшно. Аз по същия начин тръгнах и заживях с човек, с който се чувствах спокойна и щастлива. Особено след предишната ми страстна връзка имах нужда от това. Но някак си ми липсваше тръпката, всичко беше прекалено спокойно. Е да, той имаше други кусури, не мога да кажа че беше идеалния. Затова понякога не трябва да се пренебрегват чувствата, както и от жал да бъдеш с един човек.

Pipilota,ne si edinstvena s tozi problem.S malkata razlika che az sum razvedena i imam dashterq na 10 godini.Po sashtiq nachin iskam vtoro detence,no ne sum sigurna v obichta si kum priqtelq mi.Vapreki che veche 6 godini jiveem zaedno.Toj mnogo iska detence az sashto no......
Prosto ne sam sigurna v trajnostta na sobstvenite si chuvstva.

На 29 си още млада за дете.
Изчакай поне до 35. Сериозно!
Ако не си сигурна в мъжа, не бързай.
Интересното в живота почва от 30.

по отношение на съмненията- нормално, всеки минава през такива моменти.

Но защо е тоя садизъм- твърдш, че искаш да го предпазиш от повторно рацзочарование, а в същото време се държиш като истинска гаднярка.

Никога, ама никога не бих дала на мъжа до себе си -обичан или не толкова- да прочете тази тема. Направо си му  ударила шамар пред публика.

Нищо лично, мое мнение.

На негово място , освен ако не съм мазохист/ в който случай идеално се допълвате в ситуацията/ си вдигам дърмите и ти давам срок от два месеца да решиш какво искаш от мен. Кардинално? По-добре от вечна агония  от несигурността.

Каквото и да решиш- успех!

Liska за пореден път демонстрира мъдрост, неприсъща на възрастта й  Съгласна съм с казанто от нея- имаш време за размисъл- и за бебе, и за мъж.

А аз не разбирам как въобще спиш, живееш и правиш секс с човек, когото не обичаш..  .... а за дете да не говорим

 Децата не са играчки, искат отговорност внимание любов. Те са най-хубавото нещо, но живота с тях не е безгрижен. Трябва много любов и взаимно разбирателство между двама души, за да се изгради от малкото човече стойностна личност. За детето е по-лесно когато има примера на мама и тате.Рискуваш, ако не си сигурна в човека до теб да нараниш детето си след време. Децата са щастливи, когато виждат че има любов в семейството, ако не обичаш този мъж, какво правиш с него. Според мен робуваш на това какво ще кажат хората. Обърни се към себе си  дай си сметка ти какво искаш.

Но едно знай, бурните страсти са до време след тях идва истинската любов,но ако наистина я е имало. В този живот най-лесно се живее с доброта. Какво че си изпитвала страст с някой който след време ще ти скъса нервите и страстта ще прерасне кой знае в какво. Много филми гледаш май, гледай човека.

Не може 4овек да отлага  времето  когато иска да има дете.За6то 6те трябва  да се 4ака до 35  за да има6 деца Няма такава теория....

Аз ще ти кажа само две неща , а ти ги разбирай както искаш
1. Не подхождай егоистично и помисли в каква среда ще живее детето ти ако ТОЙ не е за теб ИСТИНСКИЯ
2. Да не стане така , че да изгубиш това , което си търсила и да се осъзнаеш когато вече е късно

Абсолютно вярно!

Не знам дали наистина разбираш сериозността на положението или само защото повечето ти приятелки си имат бебета, дай и ти...Това дете ще има нужда от семейство - помисли за това...