Да бъдем или да не бъдем

 

Смятате ли, че това ви засяга? - Засяга ме, но аз съм дала нещо на тази държава- Имам едно малко прирастче 

Смятате ли, че от вас зависи нещо? - Не, защото както и да възпитам децата си, политиката няма да им позволи да се чустват комфортно тук...Може би, ако направя децата си политици на важни постове

Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса? А трябва ли? - Може, но не иска...Явно не им изнася на някои, тук да има млади и талантливи хора.

Е, аз пък нищо не съм дала на тази държава, а просто си имам три деца. Но да не помислите, че тази държава нещо ми е дала?!

Незнам как го мислят там горе и дали изобщо имат мисъл някаква, но нещата не са добре...

Е как не си дала? Имаш 3 малки прирастчета  

Не бе,Вини, В смисъл, че мъжът ми като ми ги е правил не съм забелязала национално-отговорния му плам в очите, а аз не лягах на операционната маса "В името на Родината.."

Единственото ,което искам от управляващите в тази държава е не да ми помагат, а да не ми пречат...от безобразното улично движение до подоходното облагане.
Воля няма, воляяяя...погледът им стига само до собствените им носове. Как да ги бориш такива?

Двата ми прираста не се броят

Не казвам, че държавата трябва да се грижи за децата ми, ама поне да не ми се подиграва, че ги имам. Дени не е ходила на ясли, защото нямаше места. Защо? Защото не очаквали, че ще е толкова голям набора. Раздадоха сградите на градините, пък сега - няма места. За това да се погрижи държавата - да осигури място за занимание и игри на децата ни и да обучи хора, които да ги обгрижват - това искам само от нея.

Ами ще се стопим, как няма да се стопим?! С това отношение към майките в България...
Ето, някой да ми обясни ЗАЩО ще загубя майчинството си за първото дете, като вляза в болничен за раждане на второто? Значи имаме право на обезщетение само за едно дете... Така излиза. А с такова желание искам да родя три деца!

Естествено, че от всеки зависи - колкото повече деца, толкова по-малко вероятно е да изчезнем.../2 деца не са прираст, само 3 и нагоре/. Държавата естествено може да направи основно две неща по въпроса: добро здравеопазване и добро образование. Естествено Държавата влошава и двете...

От друга страна освен жители на БГ сме и жители на планетата Земя, която и без това е пренаселена. Някак не ме избива на национализъм и желание да не изчезнем като нация. 

Какво да направи държавата - Да въведе план за брой деца в семейството? Да забрани абортите? Естествено, че нищо... Дори и подобряването на живота, здравеопазване и пр. отнема време, видно е...
Намаляваме като нация много отдавна, просто обърнаха внимание върху това в последните години.
Ще дойдат чужденци, ще започне смесване. Няма да се претопим и изчезнем напълно.
Няма нужда да правят медийни драми от това.

Ще поогрезнеем бе Кейс...нали сме най-Убави

 

Би трябвало още по-красиви да станем ,просто ще си променим малко расовите белези, ама то зависи все пак кои чужденци ще дойдат насам 

Ромите раждат деца ...ако държавата се грижи да ги образова и д им намери рабора, бъдещите граждани на България, ще бъдат образовани, ако ли не- не ми се мисли 

Засяга ме и мисля, че и държавата (особено някои институции) могат да направят това-онова.
Не мога да се сетя и едно-едничко нещо, което да не ми пречи да гледам дете. Забележете, не искам помощ, искам поне да не ми пречат.
Примерите са милион, но ето едно нещо - синът ми е почти на пет години, а съм принудена да го водя винаги за ръка. Не смея да го пусна по тротоара сам, защото може да го прегази кола. На тротоара!  А той е голямо момче вече, все така ли ще си ходим - за ръка? (Това, разбира се, е нещо маловажно. Но когато се съберат сто такива маловажни на ден - къде да играе детето, отровните храни, които се продават безконтролно в търговската мрежа, спринцовките в градинките, кучета със стопани и без стопани... И какво ли още не...)

Смятате ли, че това ви засяга?
Да, засяга ме. Малко или много това е свързано с децата и внуците ми.
Смятате ли, че от вас зависи нещо?
 За сега имаме едно бебе. А по нататък имаме планове за три. Ето ви прираст от мен.
Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса? А трябва ли?
Мисля, че тази държава абсолютно е абдикирала от задълженията си към гражданите. Много може  и трябва да направи.
 Толкова векове сме оцелявали като нация. Ще бъде жалко да се "стопим" така.

Не става въпрос за национализъм, а за реалността, в която ще живеят децата ни. Територията на страната няма да се обезлюди, просто ще се насели с африканци и азиатци - със сигурност няма да са най-високообразованите и културни представители на страните, които са напуснали. И това ще бъдат хората, с които нашите деца ще споделят живота си. Подчертавам, нямам нищо против представителите на която и да е раса или националност, просто имигрантските маси не предполагат високи нива на квалификация. България ще се превърне в гетото на Европа.

Смятате ли, че от вас зависи нещо? Моят отговор е, че зависи много. Преди всичко, промяна на нагласите. Докато най-голямата ценност при отглеждането на дете е да има собствена стая с домашно кино и да наследи 3-4 апартамента, нямаме шанс нещо да се промени. Може би е добре да си дадем сметка, че по-добре се живее под наем в добър квартал, отколкото в 3-4 апартамента в гетото. Докато високообразованите и квалифицирани хора избират да имат по едно дете, за да му осигурят по-добър живот, те всъщност го обричат на едно нерадостно бъдеще. Не нападам никого. Просто съм била в Косово и съм видяла до какво е довел сблъсъкът на двата подхода - сърбите са раждали малко, за да осигурят децата си, албанците са раждали много - сега областта е пълна с изоставени и разграбени сръбски къщи и албанци, научени да живеят от криминални дейности. Никой не е щастлив. Никой не е сигурен. Страхувам се, че това е моделът, към който се приближаваме.

Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса?
Да, може, но и там се иска една генерална промяна на мисленето. В центъра на държавната политика трябва да застане качественото отглеждане на децата - което би дало възможност на повече образовани и работещи хора да си позволят повече деца. Това да е ориентирът, по който се сверяват всички останали политики - като се започне от данъчната, мине се през здравеопазването и образованието и се стигне до сигурната и безопасна среда, което значи както по-ниска престъпност, така и паркиране само на означените места, кучета с нашийници, чисти улици и градинки, извеждане на проституцията и хазарта извън жилищните квартали, контрол на продажбата на алкохол и цигари и какво ли още не.

Може да съм наивна, но ми се ще да вярвам, че промяна е възможна.
Не ми се ще моите деца и внуци да гледат на България от дистанция - като хора, които са се присадили в една по-добра среда, за която обаче заслуга имат предните поколения на други народи.


Кейси, за теб може да е медийна драма, за мен е реалността, в която ще живеят децата ми.


За съжаление, едно все още не е прирастче.

Като че ли все по-малко ме интересува дали ще има българи и България Светът няма да свърши, ако българите свършат. Аз съм продължила рода си с две деца, но не това ми е била основната идея при създаването им.
Държавата може да направи много по въпроса, но не разбирам защо не го прави, може би заради циганите, които ще се облагодетелстват най-много.

много добре казано,поздравления   

Жалък факт, но не засяга само нас. Такива са тенденциите из цяла Европа, много държави почнаха да се чудят как да повишат раждаемостта. Причина за това е модернизацията, начина на живот, работещите майки - толкоз.
Само от мен не зависи, но и аз имам участие в общото дело - дала съм едно прирастче, дай Боже още поне едно да дам, ама не го правя с мисъл за Родината, честно.
И не мисля, че тази родина пък прави неща конкретно за мен, стимулирайки ме да давам прираст - това което ме стимулира си го правя изцяло аз и разбира се съпругът ми.

Проблема, който си поставила предполага да можем да прогнозираме какво ще се случи в БГ и в света след около 20-30 години. Това е доста трудно и дори невъзможно. Върни се 20-30 години назад и ще видиш защо.

Няма как да знаеш, че това ще е бъдещето на твоите или моето или нашите деца. Може би те ще са граждани на света и то в един по-различен смисъл от влагания в този израз днес. Може би някой от твоите синове ще работи от понеделник до сряда в Ню Йорк, после ще лети до Токио до петък, а в петък вечер ще се прибира в къщата си в Странджанския балкан... За какво говорим тогава?

А може би дъщеря ми ще си живее в малка къща на някой морски браг и всичко, което върши за прехраната си ще е възможно да се свърши на компютъра й, а нейната дъщеря ще се обучава интерактивно /или която там беше думата за дистанционно обучение през И-нет/.

Едва ли някое от нашите деца ще има нашия живот. Моя живот поне няма нищо общо с този на родителите ми.

Ти самата си против eмигранти, които са нискообразовани, НО... Самите българи стават все по-ниско и по-ниско образовани, а голяма част от тях са на практика неграмотни. Само погледни големия брой жени, които пишат в този форум и пишат изключително неграмотно или правят изявления от вида, че "кой колко правописни грешки допуска нямало значение" 
Защо след това си противоречиш с думите за високообразованите и заможни оставащи с малко деца? Самата аз погледнато статистически бих могла спокойно да си позволя още поне едно дете, но погледнато реалистично - едва издържам и едно. И то не защото искам да й оставя коли или апартаменти, а защото искам за детето си добро образование и добро медицинско обслужване. Сред познатите ми с по-високи доходи е същото. Самата дума високообразован според мен предполага, че си надраснал дребнавото желание да 'осигуриш' детето си с вещи, за сметка на това да го подсигуриш с образование и знания.
В тази връзка смятам, че проблема с образованието и медицинското обслужване е от доста по-голямо значение от този с ниската раждаемост. По-добре по-малко българи, но по-здрави и по-образовани, отколкото повече, но болни и неуки. 

Аз съм едно дете и засега имам едно дете. Родителите ми също са по едно дете в семейство. Бабите и дядите ми имат по един брат или сестра, само единият ми дядо е от семейство с три деца (за което през 30 та година прабаба ми е получила медал  ) За мен това е тенденция, започнала от много отдавна и не виждам как ще бъде променена с някакви мерки сега.
Решението и мотивите за определен брой деца в дадено семейство са си техни лични, не е редно да бъдат налагани чужди, но бих премирала всяка инициатива за подобряване живота на многодетни семейства.
Този факт не ме плаши (освен, евентуално в частта за това с кого ще растат децата ни, но честно, може би ще приема с отворени обятия чужденци, независимо дали са китайци или черногорци, щото и сега масата хора не са от типа, с които бих искала да растат децата ми). В училище ни учеха, че когато България пада под Турско робство и века след това, загива между 30 и 50 % от населението (спори се колко, но не се спори, че е много и реално е геноцид). Българи и сега има, мешавица от много народи, минали през кръстопътя, ако заслужаваме, ще има и за в бъдеще.

Точно така!
Просто по- лесно се управляват глупавите и неграмотните

това е и моето мнение. не разглеждам като трагедия, ако българската нация изчезне като такава, а държавата е спорен въпрос дали въобще функционира. гените ни няма да се затрият, а и без това населението на земята е повече от колкото може да се изхранва без храните да се превръщат в сбор от наука и химия.

миз, много демотивиращо ми действаш.  Да учим ли тогава децата на български, като ще изчезва нацията?

Не ми се спори с никого. Всичко това ме изпълва с тъга.
Иса, искрено се надявам, че ще се сбъдне твоята нюйоркско-странджанска, а не моята косовска прогноза. Тревогите ми са породени високата вероятност аз да се окажа права.

Аз също съм много натъжена и притеснена от доста от горните мнения. Светът няма нужда нито от повече французи, нито от повече ирландци, белоруси или руснаци, но на тях не им пука за това. В тези държави, когато има намаляване на населението хората взимат мерки и насърчават раждаемостта. Само ние сме световноотговорни и вместо да се притесняваме, че намаляваме с най-бързи темпове в света, си мислим за световния глад и недостига на ресурси в световен мащаб.
А знаете ли, че в следствие на рязкото намаляване на населението у нас, се обезлюдяват много райони и не се използват пълноценно ресурсите, с които разполагаме?

а каква е връзката между езика и броя на населението, което го използват? най-елементариният пример, за който се сещам, е с латинския  - население няма от не-знам-колко години, но езикът все още си съществува, голямата ми дъщеря дори го изучава в училище на общо основание. ако нацията ни има какво да остави за поколенията, езикът ни ще си съществува независимо от бройката на населението ни. не ме приемай като непатриот и цинист, със зъби и нокти се боря да запазя родния език у децата ми, но определено от едно известно време не приемам за  задължително да се чустват българи или от каквато и да било друга националност.

защо да сме само ние? китайците например от години имат дори държавна програма за намаляване на раждаемостта и прирастта на населението. нищо лошо няма българите да завладеят света, обаче не виждам реална възможност за това и не намирам как това се явява като трагедия. редица националности са престанали да съществуват като такива(без да смятам, че това е бъдещето на нашата нация!), но въпреки това историята ги помни и цени - маи, инки, латинци, византийци и прочие; различни ескимоски нации, чероки, чукчи, аборигени се броят с едва ли не със стотици, но си съществуват така от доста години и никой не изпада в истерия по повода. не твърдя, че всички трябва да са съгласни с моите мисли, но не мисля, че е редно човешкото население на земяга да съществува от милиони години(или колкото там хиляди твърди библията), но до средата на 20 век да е било сравнително стабилно като бройка и да не е надвишавало  два милиарда и половина, а от тогава до сега да е станало 6 милиарда.

   За Иса и всички като нея от този форум,мога да кажа само СЪЖАЛЯВАМ ВИ!!!
   Повечето деца в едно семейство,не предполагат по занижено възпитание,учение или култура...-Това зависи от родителя...Ако ти не можеш да се справиш и със едно,това не значи че на мен би ми било трудно да отгледам три,и мога да ти гарантирам,че те по нищо няма да отстъпват на твоето,а дай боже и да са по-добри от него...Но ние някога сме били силен народ,защото семейството като институция е стояла над всичко,имало е уважение и взаимопомощ,а сега какво имаме?!
   Познавам хора които са били-10 деца във семейството,и всички да изучени и на добри длъжности,и се оправят перфектно днес...А познавам и мнотго такива,които са били сами,и още сде държат за полата на мама...
   А за държавата,не можге или не може,а просто трябва да промени отношението си към децата,и техните нужди...Или по точно,трябва въобще да вземе отношение...

миз, не ни бъркай с китайците. Нашата държава не е пренаселена, за да се предприемат мерки за ограничаване на раждаемостта. Напротив, както писах по-горе има много обезлюдени райони!
А примерите, които даваш с намалелите или изчезнали народи са просто смехотворни! Нима искаш след време китайците да ни натикат в резервати (както индианците живеят в щатите)? Смяташ ли, че индианците са много щастливи от този факт?

Да, но точно такива мерки предприема нашата държава. Кажи ми един стимул на нашата държава, който да ме накара да имам повече деца - детските ли, майчинството ли, образованието ли, здравеопазването ли, спокойния ни живот ли, кое?

Точно за това и става въпрос, че не се предприемат никакви мерки. Всеки се е забучил в собствените си проблеми и не се интересува какво става около него. А обществото като не казва нищо по въпроса и управляващите си трайкат. Що да си правят излишна активност и главоболия пък и поемането на отговорност за бъдещето на нацията не им е приоритет. Като не настояваме нещо да се промени, то няма да се промени!
Ако на 7 млн българи не им пука, как да им пука на 1 президент, 15 министъра, 240 депутата и още шепа хора?
Според мен проблемът си е в нас, в нашите нагласи и начин на мислене. Като си ги променим, ще се промени и държавата, защото всъщност ние сме държавата.

Нямам нужда от съжалението ти
Дай Боже твоите деца да са и по-умни и по-образовани и по всичко, което ти хрумне от моето, па и да са 10... Всъщност 10 ли са децата ти или си силен само по приказките?    Всеки има разбирания и критерии и възможности - за съжаление по моите критерии и възможности аз мога да си позволя едно дете в момента - това е.

Що се отнася до основната тема: Аршинът ви е грешен.  Казвала съм го и в друга тема и по други поводи. Не разбирам и как вие самите не го знаете след като това са световни изследвания: Светът започва да се дели на знаещи и незнаещи /образовани и необразовани/ това, че преди 20-30-50 години е можело да си от знаещите и да имаш сравнително добър живот става все по-малко възможно с ограниченио средства.

Не виждате ли как се променя света? Всичко е много по-различно от това, което е било дори преди 10 години. Как можете да прилагате старите правила към нова обстановка? За каква силна нация, за какви резервати, за какво превземане на света изобщо говорите? Българите, живеещи в България са все по-малко, а като знания, възможности, умения са в пъти по-назад дори от съседните ни държави. Вместо да се говорят неща, които няма как да станат - Българите никога няма да са водеща политическа, икономическа или културна нация вече... По-добре е да се концентрираме на това, което имаме. Ако ви трябва кауза нека да е - ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Защото сегашното убива прекалено много деца преди да навършат година. Нека да е добра здравна система - Колко пъти са ви викнали на контролен преглед последните 5 години - мен нито веднъж. За какво да се раждат повече деца като нашето общество не е в състояние да се грижи и да образова и наличните такива.

Разбирам патетизма ви, но погледнете малко реалистично. Повече българи в момента би означавало само едно - Повече евтина и нискоквалифицирана работна ръка за Запада... Да не говорим, че дори и нискоквалифицираните ни работници не се справят така добре както турските /да речем/.

Колко тъжна тема.... колко тежки за четене мнения..... колко лошо,че нямаме национализъм в добрия смисъл на тази дума......

Не искам подаяния, не искам милостиня или който и да било да прави нещо за мен - искам едно достойно съществуване на мен и децата ми, тук ,в България, искам да усетя,че управниците знаят,че аз съществувам с повечето си деца и се държат човешки и цивилизовано към мен! Все неща, които са елементарни и прости, но толкова им тежи на някои......


Иса, при всичките ми уважения към теб... Знаещи и незнаещи не са точно образовани и необразовани... Може да знаеш, но да не си образован и обратното. Образованието не те прави можещ! Може да имаш 2 висши образования и пак да постъпваш от глупаво, по-глупаво!
Ограничените финансови средства - да ме простиш - но точно хората,които се оплакват от липсата на пари, точно те са добре финансово и те трудно гледат по-далеко от собствения си нос!

И стига с тази система - преди и сега! Преди беше така, сега е така.... Нищо не се е променило. Системата си е същата, само участниците и играта е по-различна, но е като Облякъл се Илия пак в тия! И приказката за вълка и нрава му. Всичко е както преди. И ако ти се струва,че нещо не е наред - виновни сме си само ние! Че мълчим,че позволяваме да ни тъпчат, да ни унижават и да правят с нас каквото си поискаме.  Здравеопазване.... Смени си личния лекар, защото аз съм много доволна от нашия. Всяка година ни прави , на мен и семейството ми, профилактичен преглед! И защо се заблуждаваме,че преди е нямало смъртни случаи на малки деца.... Аз самата съм на този свят, "благодарение" на това,че сестричката ми е починала на 3-я ден в болницата! Нямало е гласност просто за тези неща или са ги назовавали с други думи.

Незнам, незнам... Всеки има право да мисли каквото си иска и да си приказва каквото си иска, но... Мили дами, за положението,в което се намираме в която и да било сфера на нашия живот сме си виновни само ние и никой друг. С нашето мълчание, с нашето бездействие, с нашето овчедушие, с нашата робска психика! И с наше позволение се случва всичко това! Ако всеки се присъедини към някоя отговорна кауза - независимо дали това е здравеопазване, многодетство, близнаци или каквото е там - положението щеше да е коренно различно, ако няма резултат, поне остава успокоението,че си направил това,което зависи от теб! И има една поговорка - Аз не разбирам това, за което ти се бориш, но те уважавам и затова няма и да ти преча!

А това за турските работници - потвърждение,че нищо не се е променило! Както едно време аз те лъжех,че работя, ти ме лъжеше,че ми плащаш и така е свикнал българина - да чака наготово и да не влага грам усилие, така е и сега. Защо се върнаха някой българи от странство - защото си мислеха,че с мързел се пробива.... Ама друг път!

ЖЕНАТА - МЕЧ(ТА) и си права и не си...

Моите уважения към хора като теб и секстет, нещо повече завиждам ви.   

Здравеопазване: Трима лични лекари съм сменила, как пък един не ме викна за контролен преглед. За нищо. Наскоро четох статистиката за брой деца, умиращи в БГ преди навършването на 1 година... ами на последно или предпоследно място сме в Европа. Мисля бяха 25 на 1 000. Което е много висока цифра, сравнено с 7 на 1000 за Германия /мисля беше/. Да давам ли пример за това, че откакто се е родила дъщеря ми съм се обърнала два пъти към държаваното здравеопазване. Първия да й сложат ваксина в ХЕИ /нещо, за което са длъжни/ и те започнаха да увъртат до момента, в които им казах, че съм адвокат и попитах: "Отказвате ли ми?", втория беше, когато имаше ентеровирус на морето и от Бърза помощ директно ни върнаха, защото повръщащо бебе с 38 градуса не се смята за спешен случай.... Това е.

Това за знаещия и можещия и завършилия вече не е така.  Написах цял пасаж по въпроса, но съм го писала толкова пъти, че го смятам за неуместно вече  и го изтрих

Мисля, че темата леко се измести от първоначалната си идея.... Не оставайте с впечатление, че не съм националист. Просто смятам, че за да се раждат повече деца първо следва да има какво да им предложим.
Второ продължавам да твърдя, че светът се променя. Когато започнах да работя преди 8 години клиентите ми с и-мейл се брояха на пръсти. Сега с повечето изобщо не се виждам или чувам просто защото всичко, което имаме да си кажим или направим става през мейли. Това означава, че мога да си взема компютъра и да съм на село, гледайки кокошки и пак да работя през около 40% от времето от там. Със същата сила сила и да съм в Пекин и пак така... Ако за 8 години работата ми се е променила толкова драстично какво ще е след 20? Може би 100% ще мога да съм далеч от работата си. Ако живея в Пекин, работния ми език е английски... какво значи, че съм българин? 

Isa, точно това ни вълнува. Защо управляващите не предлагат нищо, за да се раждат повече деца у нас и да имат по-добро образование и здравеопазване? Защо ние приемаме така създалата се ситуация и не правим нищо? Защо не се борим за да живеят децата ни по-добре и ако имаме желание да родим още?
И искам да ти кажа, че познавам хора в отлично материално състояние, които никога не биха си развалили рахата с трето дете. Независимо, че всичкте им (евентуално три) деца биха могли да учат на техните разноски в чужбина и да им дадат възможно най-качествения в материално отношение живот. Затова й смятам, че държавата трябва да подкрепя многодетните, а в много голяма степен и тези, които желаят да имат второ дете.
Освен това не ми е безразлично след 40 години децата ни ще бъдат малцинство в собствената си родина. Тази държава е съществувала повече от 1300 години, през войни и робство, пък ние сега в мирно време зорлем ще я закрием или пък ще я приобщим към Китай. 

Иса, съжелявам,че си в София... Щях да ти предложа моята лична лекарка. Не само лекарка, но и разкошен човек!
Самата ти в ХЕИ-то си отстоявала правата си,а точно от това имаме нужда - всеки да си отстоява правата! Право на уважение и всеки да си върши работата, това, за което е учил. Защото аз деля хората на кадърни и некадърни. Аз имам шофьорска книжка, но това не ме прави шофьор, все още, нали? Всичко е в практиката. Тапията може да е само трамплина за това,което те бива.
Светът се променя, променят се технологиите, но хората са си същите. В Китай също са навлезли технологиите, друг е въпроса дали ги използват масово, но наистина това се промени преди години - правото да си свободен. Но друг е въпроса вече какво направихме с тази свобода!

А за децата - това,което искам да дам на децата си е, крила, с които да полетят към мечтите си и крила, с които да се върнат отново тук, в България и да не забравят откъде са тръгнали! Искам да им дам самочувствие, искам да им дам радост в живота, искам да ги направя мислещи хора, искам да ги направя хора, които съчувстват на човека до себе си и не го подминават в нужда, искам да ги направя достойни хора, искам да бъдат благодарни и за многото, и за малкото, което имат и затова не са нужни пари! Но и не искам държавата да ми пречи и да ме подпомага там, където моите сили са малко. Защото всичко това,което го написах не се получава нито в ДГ, нито в училище, нито с баби и детегледачки! Това е длъжност на семейството, тяхна отговорност и когато напр. държавата стимулира таткото в неговия бизнес, а мен - в работата ми-намалено работно време или др., или дори да си стоя в къщи и по този начин инвестирам в децата си - един ден гражданите,които ще получи държавата ще и върнат даденото многократно. Защото вероятността детето ми да открадне - ще бъде минимална - по-малко пари за затвори, по-здраво - като ми е помагала за спорт или почивка - по-малко пари за безплатни лекарства и т.н., повече работни дни от моите деца, повече данъци и т.н.

Проблема е,че забравяйки и бягайки от отговорностите родители, които печелят и печелят пари за да задоволят децата си във всичко, те ги правят по-добри материално, с повече придобивки, но рядко по-стойностни хора. Защото за стойностното трябва време, и то лично време, пълноценно прекарано с наследниците! С това нямам нищо против кариерите и амбициите на една жена... Но в края на краищата всеки си определя как ще живее живота си. Защото аз вярвам,че една умна и кадърна жена - винаги ще намери време и за кариера, и за повече деца и за всичко! Само ако никой не и пречи за това,а всеки, вкл. и институциите , си е на мястото!

Много ми е любимо едно стихотворение за парите, но не успях да го намеря... на майка Тереза ли е или на някой друг, но е нещо от рода на: С пари можеш да си купиш възглавница, но не и съня... Намерете го, много е хубаво и поучително! Всеки има върху какво да се замисли!

(БЕЗ)УМНИЦА, не знам   що де отнася до привилегиите. За мен са необясними много неща. На практика Държавата по никакъв начин не се интересува от децата ни. Поне не и от моето де...

Пенсионерите са сила - те са много, те гласуват... А и както някой каза по-горе колкото по-необразован е един народ толкова по-лесно се управлява. А ние сме доста неуки Иначе щеше ли Бойко Борисов да ни е кмет и в момента 2-та по популярност партия да е ГЕРБ?

Що се отнася до хора с възможности... Всеки сам решава и аз съм много повече 'за' някой, който може да си позволи финансово деца, да се откаже да има такива дори изобщо, ако не е в състояние да ги отглежда емоционално или психически.

ЖЕНАТА - МЕЧ(ТА), съгласна съм с почти всичко казано от теб...

Но ще ти кажа, че не ми е приятно да си 'отстоявам' правата по подобен начин. Лекарите в ХЕИ следва да слагат ваксини на всички, които ги потърсят. Ами ако не бях адвокат? Ако бях бедна ромка... Тогава какво? Щях да си остана с неваксинираното дете. Същото е и като гледам болни деца, за които Държавата няма пари. За какво си плащам аз осигуровките и данъците и не ползвам нито аз, нито детето ми нещо безплатно? Аз лично се надявам Държавата да използва моите пари за хората, които не могат да си позволят частно здравеопазване... но тя не го прави.

Знаете ли какво ми прави особено силно впечатление и тази тема ми го напомни: Отношението на хората към майките с деца. Щом си сваля работните дрехи и ги заменя с маратонки и дъщеря ми, всички започват да се държат с мен като с малоумна, досадна и безполезна... И това отношение е навсякъде. Като започнем от различни държавни служители и свършим с продавачите на пазара.

Много неща в живота не са приятни, но точно аз, ти, ние, сме тези,които да променим обстановката, в която живеем! За да могат децата ни един ден да не остояват правата си, така, както ти си го направила! А всичко да е поне с една идея по-добро и по-човешко!

Дойдохме си на думата - за отношението!

Да, засяга ме и да, зависи от мен донякъде. То аз съм направила каквото мога - имам 2 деца все пак. Държавата трябва да направи нещо по въпроса, разбира се - нарича се социална политика.

Засяга ме и още как.

Много ме е яд на циганите дето се роят безразборно и разчитат на държавата да се грижи за тях.
Вчера пътувах с автобуса. Качиха се 3 циганчета и седнаха на седалките. Кондукторът дори не ги попита за пари за билети. Така са научени. След някоя друга година ще започнат и за помощи да се редят. Тежат като воденичен камък на шията на държавата.

А ние българите когато родим децата си, мислим как да спечелим пари за тяхното изхранване и обучение, мислим как да им осигурим дом и не се и сещаме за помощ от държавата.

Яд ме е и на тези, на които ДПС им организира екскурзии по време на избори. 

Иска ми се всичко това да се промени.........

Да изчезне една нация като българската не е кой знае какъв проблем с световен мащаб. Както беше писал някой и маите и инките са изчезнали. На мен само че ми е малко тъжно, че съм част от нация, която няма желание да продължи да съществува.
Отрицателният прираст в България всъщност е доста по-голям ако се смятат само етническите българи и това се дължи най-вече на нагласите в обществото и изключителния егоизъм на т.нар. елит и средна класа. Тези, които имат много пари не искат деца, а тези, които имат по-малко пари се стремят да натрупат повече и затова нямат време за деца.
Имам много познати, за които е важно колата да е мощна и нова, обзавеждането - дизайнерско, мобилните телефони да се сменят всеки сезон и интернета да е високоскоростен, а в същото време казват, че нямат второ дете, защото не могат да му осигурят това, от което то евентуално ще се нуждае.
Ако не си сменим "чипа" може би е по-добре наистина нацията ни да изчезне, защото с обърканите си ценности едва ли заслужаваме нещо по-добро.
P.S. Моите две деца не съм ги правила с идеята да увеличавам показателите на статистиката, а защото за мен хубаво семейство е голямото и живот и здраве се надявам да стане още по-голямо. А за справянето с отглеждането, изхранването, обучението и т.н. - когато има желание, начини ще се намерят.

Мда...  А освен всичко аз се чувствам първо жител на Земя, а после на държавата България.


Това обаче няма общо с желанието ми за 4 деца 

изобщо не бъркам българите с китайците, бележката ми беше закачка, но както и да е... на мен пък са ми смехотворни целия този национализъм и вълнения за малцинства, мнозинства, държави, задължения на държавата да стимулира раждаемостта на населението, очакванията да се раждат деца като дълг за увеличаване на нацията и т.н. във време когато светът наистина става едно голямо село. трагедията според мен не е, че населението ни намалява и евентуално китайците ще ни залеят, трагедията е, че населението ни затъпява.

Мда, права си. Хайде всички да се изнесем в държави, които са си решили проблемите и там дружно да се посмеем.

Тук съм много съгласна с позицията на Иса.
И проблемът не е, че държавата не прави нищо за майките и децата. А че го прави в грешна посока. Защото многодетството (аааа, каква дума измислих) се счита за социален казус. И респ. се полагат социални помощи. Което за мен е нелепо. Тази тема сме я бистрили доста. Но позицията - аз раждам на държавата прирастче - е погрешна. Не, аз го раждам за себе си. Евентуално държавата ще има полза но само при определени условия. Ако то получи добро образование и остане тук. Защото ще плаща много повече данъци и ще бъде активен потребител на стоки и услуги. Стремежът на държавата трябва да е тези хора да са много повече.

Още нещо, защо майките с малки деца не могат да се интегрират?
Отивам в банката с количката и подскачащо 4-годишно и ме гледат като изкопаемо. Ставам нарицателно, служителят (ужасно добронамерен) ме изпраща с думите: като ме търсите, кажете, че сте майката на младежа, който спа в моя офис, за да се сетя.
Кърменето на обществени места скандализира. Заведенията, в които ще ти предложат детско столче се броят на пръстите на едната ръка (даже не на всичките), отделно отношението на персонала към врякащите/гонещи се/играещи хлапета. И т.н. и т.н. неща, с които ежедневно се сблъскваме.

И последно:
И аз познавам. И то не малко. Много честа тема на разговор е колко трудно се гледа дете. И то извадено от материалния контекст на въпроса. Като почнеш от съветите на нашите майки и баби (на които наистина не им е било лесно) - роди си едничко, най-много двечки и си гледай работата и живота - и стигнеш до голяма част от форумските теми. Има толкова много условности, на които се робува при гледането на малки деца, че наистина могат да ти направят живота черен и да ти се отще да имаш деца.

Въпросът не е колко деца раждаме, а колко от тях остават в България. Въпрос на възпитание, усещане, принципи. Явно младите с авантюристичен дух са повече от традиционалистите. Аз имах пълна възможност да се изстрелям към САЩ още на 16 г. Задържа ме не "любов към родината" /не вярвам в това/, а страхът от неизвестното, въпреки, че до голяма степен се знаеше как ще протекат първите години на емигрантството ми - отсядам при състоятелни роднини, те поемат обучението ми и т.н. Не съжалявам, че останах. Не съжалявам, че родих две деца. Ще се радвам, ако и те останат тук. Ще ми бъде мъчно, ако обстоятелствата ги принудят да предпочетат друга държава, защото няма да са до мен. Но, ако погледнете назад в историята на света, ще видите, че всяка държава е минала през период на бедност, слаба икономика, политически репресии и др. моменти, които са принуждавали хиляда хора да потърсят нова "родина". Това са нормални процеси и се надявам нашата държава скоро да преодолее икономическите трудности, поради които младежите ни се ориентират навън.

Значи пак опираме до нагласите.

Моите претенции към държавата не са в това да ми поеме децата - финансово или физически или както ще да е - а да демонстрира отношението си към проблема: чрез законите си да покаже, че децата са важни. Най-важни. Всички деца, с всичките им проблеми - здравеопазване, образование, безопасна среда.
Това е първата стъпка към промяна на нагласите.
Защото колкото и да твърдим, че нашето отношение не се влияе от отношението на държавата, всъщност дълбоко в себе си подлежим на внушения.
- може да се паркира по тротоарите - важни са колите, а не децата
- може да се разхождат кучета без каишки - пак не децата са важни
- може да се режат бюджетите за здравеопазване и образование - всеки да се оправя сам
- може да се отказват данъчни облекчения на семейства с повече от три деца - да не са ги раждали
Такива дребни на пръв поглед държавнически актове формират обществените нагласи.

Защо се нахвърляте всички върху Иса? Тук сякаш спорът се вихри между многодетни (дали своя принос за прираста на населението ) и такива с по едно дете. Включвам се в групата на Иса със съзнателният избор на едно дете  .

Проблемът в България е комплексен, многопластов и включва цялата ни действителност. Индивидът решава колко деца ще има (респективно дали ще има прираст или не) на базата на това какво предлага държавата за съществуването на семейството като социална единица. От една страна е отношението на Държавата (като общо понятие) към майките, децата, здравеопазването и образованието им, включително облегчения и т.н., от друга страна е действителността, в която всички ние живеем (ограничен трудов пазар, ниски доходи, ежедневен бюрократичен стрес, криминогенна обстановка, агресия по пътищата и т.н.). Съгласна съм с baibibi , че от съществена важност е колко от родените вече деца ще останат в страната. Дори и първото условие да бъде изпълнено 100%, т.е. условията за майчинство и гледане на деца да са перфектни, ако отрасналите младежи не виждат своето място в България те отново ще напускат и респективно ще раждат децата си в други държави.

В този ред на мисли считам, че когато България се интегрира достатъчно в клуба на “развитите” държави, тогава и въпросът с прираста ще си дойде на място. Човек е устроен да не бяга от хубавото. Независимо от глобализацията на света, миграционните процеси (с всичките им последствия) се дължат на ниския стандарт на живот. В големите западноевропейски държави съотношението на населението се изменя не толкова заради ниския прираст у местното население, колкото заради притока на емигранти от страни с нисък стандарт.

Според мен всеки от нас може да играе и играе роля при решаването на този проблем, но ролята не е задължително свързана с репродуктивността  .

Смятате ли, че това ви засяга? Да и аз съм дала нещо , молко.
Смятате ли, че от вас зависи нещо? Да ще се опитам да ги възпитам в обичкъм родината , както аз съм възпитавана.
Смятате ли, че държавата може да направи нещо по въпроса? А трябва ли? Трябва и може
 Колко много си права.

Аз си мисля, че световната тенденция е към глобализация и размиване на нациите, расите и държавите. От тази гледна точка статистиката не е толкова трагична. За мен е важно дали ние и нашите деца и внуци ще намерят своето подобаващо място в този глобален свят. Затова съм съгласна с Isa - не е важно количеството, а качеството на продукта. А сега, по настоящем се влошават и двете. Хората в нашата Родина масово имат претенции без покритие. Искат високи заплати, без да показват умения. Явно това е някаква много лоша болест в нашата страна. Ето това ми се иска да се промени - да се научим да бъдем самокритични и да се борим за усъвършенстване, за да имаме място в бъдещето на света. А какво става - образованието ни се влошава, децата не искат да учат, защото получават друг практически пример - че се живее по-добре по друг начин - с измами, кражби, престъпност и прочие; че да учиш е някаква глупост и приумица. Мен това ме плаши.
Нашата държава по никакъв начин не ни стимулира да имаме деца. Майката не може да ползва майчинство, защото рискува да я изритат от работа. Държавата не я интерсува това. Законите са написани, но не се спазват. Но какво е държавата - тя не е личност, а съвкупност от всичките си граждани. Значи проблемът е в нас и ние сме проблемът. Сега се сещам за инициативата на момичетата от СНБМ - те намериха начин да променят статуквото и да извоюват за българката, за майката повече възможности да има деца и кариера.
Така, че нас българите ще ни погуби съзнанието ти, индивдуализма ни и това, че все гледаме в чуждата паница и там всичко изглежда все по-добре, отколкото в нашата ....
И пак се сещам за оня виц за българите в Ада и защо на нашия казан няма дявол с вила - просто няма начин някой да се измъкне от казана, защото понечи ли да се опита, все ще се намери кой да го дръпне обратно.
Така, ако продължаваме - няма да ни бъде и то не само заради отрицателния прираст.

Абсолютно си права 

Има дребни неща, които те карат да се чувстваш добре просто, дори и да не ти помагат особено. А в БГ дори напротив - нещата са направени така, че да те прецакат. Като се върнах на работа и си прекъснах майчинството, половината, което ми даваше държавата не успяваше да ми покрие осигуровките и членския внос за месеца... С какво ме стимулира държавата да се върна на работа? - С нищо.

Според мен обаче темата следва да се раздели на две: Изобщо трябва ли да се стремим към прираст и ако трябва на каква цена.

Не разбирам защо се дразните от хора с финансови възможности избрали да нямат или да имат едно дете? В толкова теми всички са на мнение, че децата имали нужда основно от любов, а не от пари, а тук обратното... Има много хора, които не желаят или не биха могли да дадат любов на деца, защо трябва да имат такива само поради финансовите си възможности? По улиците, че и тук виждам хора, на които аз и куче не бих дала да отглеждат... а те гледат деца 

Темата е изключително сериозна, но не мисля, че броят на децата ми зависи от това, какво ще или няма да ми осигури държавата. Сигурна съм, че имате познати, които нямат нужда от подпомагане, но от чист егоизъм, не желаят да променят начина си на живот и да отгледат дете.

Не и като самоцел, защото както се казва “отлагането на проблема НЕ Е решаване на проблема”. Раждането на деца тук и сега, ако всичко останало се руши, няма да доведе до увеличаване числеността на нацията. Когато си оправим държавата, прирастът сам ще дойде.

Не знам. Аз самата имам разни подозрения, които нямат кой знае какво общо с държавни социални политики. Нямах проблем с интегрирането си в страната, където съм, но след като родих второто дете, имах достатъчно голям проблем с интегрирането си в т.нар. българска общност тук. То не беше цъкане с език, тюхкане, подпитване "що така я няма майка ти", арогантни изцепки от рода на "вий пък, луди като американците ... що са ви тия две деца с малка разлика". Когато започнах да се подготвям за изпити в университет, си изпросих пък коментара "Абе ти виждаш ли се? Накъде си тръгнала с тия малки деца?" Кошмарът дойде, като трябваше да си търся почасова детегледачка, за 10-тина часа седмично, защото все пак ме приеха в университета с "тия малки деца". Исках детегледачката да е българка, търсех по всякакви възможни канали, реакциите бяха разнообразни : "И к'ви са тия деца? Две момчета? Аааамииии, не мога аз да си развалям спокойствието". Или пък умопомрачаващи претенции за заплащане, без дори да споменеш кой си и какво можеш. Или пък - открит смях, това един студент, дотам бях стигнала, да търся в университетските списъци някое българско име с надеждата, че току-виж, познават някой, който би се навил да ми помага. Разбирам да не познават, ама кое му е толкова смешното?
Защо почасова детегледачка, а не ясла? - Ами защото да плащаш ясла и градина за две деца + такса за образование за мене тук е просто непосилно. Майките-студентки нямат никакви облаги. Никакви!
Може да съм била частен случай с тези български детегледачки, не знам. Но тази ситуация, съчетана с напрегнатото ми положение тогава, съвсем ме докара до циничния извод, че нашето племе се опиянява от идеята за деца, и много ги обича, и обожава да ги хвали, да не говорим пък как обича да ги разнася на снимка, но - не и да ги гледа.
За да не си вгорчавам още повече живота, просто спрях да контактувам с българи. 2-3 години по-късно горчилката ми попремина.
Историята с детегледачката в крайна сметка се разви благополучно. Станах интернационална, без каквито и да е претенции за раса и нация. Търсенето и намирането на подходяща жена ми отне няколко дена.
Не вярвам, че българската нация ще изчезне чак толкова бързо. Все пак след излизането от турско робство българите са били 1 милион, нали? Самата аз се старая децата ми да понаучат български език, доколко успешно е начинанието, е друг въпрос. За тях България е шанс, и не искам да го губят. Но на този етап аз от тук не мърдам. Ако допринасям за отрицателния прираст на България - съчувствам. Но най-многото, което мога да направя, е да отида на психотерапевт, за да си избия комплекса, и да функционирам нормално, защото това е важно за семейството ми.

solaris не сме се нахвърлили върху Isa Просто тя пише активно и ние говорим с нея. Аз специално много често съм съгласна с нейните мнения по обсъжданите във форума въпроси.

Ей това е нещото, което най-много искам да се промени в българите, тогава ще се промени и държавата ни.
На привържениците на глобализацията искам да кажа, че тя не е в противоречие със запазването на националната идентичност на един народ. Няма нужда да се самозатриваме, за да се глобализираме.
Освен това аз самата нямам нужда от никакви стимули за да родя още едно дете. Единственото, което ме спира е че съм преминала средата на тридестте си години и най-вероятно, ако родя още едно на 40 ще ме гледат като полезно изкопаемо Това обаче не ми пречи да смятам, че ДЪРЖАВАТА Е ДЛЪЖНА да осигурява добри условия за отглеждането на децата в България, както и да подкрепя семейството по всякакъв начин.
Не знам дали ме разбрахте, обаче долу-горе искам да кажа това, което е казала и Секстет малко по-горе.

Какво искаш да кажеш? Че и мен така ще ме гледат като се запътя да раждам номер 2 и 3 на 40 години ли? 

Много, много вероятно.......

Жалко за Великата ни нация...

А, срещу това спасение няма. Мен ме гледаха така като родих трето и четвърто съответно на 29 и 32 години.
Просто така си гледат.

Не ми дреме кой как би ме гледал, но аз не съм склонна да раждам "прираст". А какво искам да осигуря на детето (децата) си е лично мой избор, и след като държавата прави всичко по силите си, за да ми пречи, не бива да очаква от мен чудеса.

Ех, то и мен така ме гледаха ... като се сравня с масовата родилка в нашия регион / югозападна българска провинция / - на около 20 и няколко години ...

За съжаление, грозната истина е, че политическата класа няма интерес от въвеждането на ред в нашата държава. Не им трябват образовани хора, трябват им подкупни цигани, които са послушни гласоподаватели и друга една част, която е лесно манипулируема с разни евтини пропаганди. А по-образованите все по-рядко гласуват... Спазването на правила е гибелно за бюрокрацията, която се храни от корупция, а бюрокрацията и простотията крепи настоящата ни политическа класа.

Така мисля аз, не зная как е в държавите в западна Европа, може би майките, които живеят там, могат да споделят ценна информация по темата.

Ъм? Кое й е Великото?
Извинявам се, не се сдържах.