Страх ли ви е да не станат борци за свобода

  • 1 952
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 491
Има ли и други майки-еснафки, които изтръпват при мисълта, че децата им могат да станат Ботев, Левски, Зоя Космодемянская, и изобщо да се жертват в името на някаква велика идея (демокрация, религия, нация, или каквото и да било друго?)
Пиша това под прясното влияние на един немски филм за студенти, много симпатични деца, които разпространяваха листовки за спирането на войната на Хитлер, и бяха набързо осъдени на смърт, това по действителен случай. Двамата бяха брат и сестра, в главата ми не се побира родителският ужас.
Та колкото и да сме ги приказвали и да ги празнуваме националните и световни герои (които може да са герои за едни, врагове за други), аз моите деца ги искам живи. И предпочитам да продават в Макдоналдс, отколкото да им четат имената по вечерни проверки.
Има ли според вас някаква предпоставка, която да прави от обикновения човек герой? Коя според вас е оптималната семейна обстановка, за да растат децата свежи, но същевременно с трезва оценка за света, и без да стигат до там да се жертват за каквито и да било идеали? Не че няма нужда от такива хора, те дават отражение върху хода на историята, но пу-пу-пу това да не са моите деца.
Моето лично мнение е, че светът се е развил материално и технически, но морално - не. Историята върти едни и същи модели, само че под различни имена. Затова и в древната литература звучат съвременни морални проблеми.
Та така, еснафките, дето предпочитат внуци вместо слава, има ли ви?

# 1
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Има да - със зъби и нокти бих се борила срещу това децата ми да са последователи на някаква, ако ще и мирна, кауза. Знам, че не трябва да им се меся, но бих направила всичко възможно да ги отклоня.
Не знаех, че това се нарича еснафщина, ако е така, май съм еснафка.
Не разбирам майките и бащите, които се гордеят, когато напр. изпращат син или дъщеря на задгранична мисия.
Нямам рецепта каква точно трябва да е семейната среда, но при такива случаи семейството не е единственият фактор, който би могъл да повлияе.
Естествено не съм съвсем крайна, може и да има ситуации, в които бих се съгласила детето ми да реализира и следва идеите и вярванията си.

# 2
  • Мнения: 251
Има да - със зъби и нокти бих се борила срещу това децата ми да са последователи на някаква, ако ще и мирна, кауза. Знам, че не трябва да им се меся, но бих направила всичко възможно да ги отклоня.
Не знаех, че това се нарича еснафщина, ако е така, май съм еснафка.

И аз мисля така! Незнам дали това е правилно, но на първо място съм майка и искам най-добрите неща за детето си!

# 3
  • Мнения: 5 877
Ох. От толкова неща ме е страх. За това не се бях сещала.
Гледам да не се страхувам повече от три години напред.

Спокойно, май самоотвержеността не е на мода. Ти колко борци за свобода познаваш?

# 4
  • Майничка
  • Мнения: 12 483
Бих искала да вярвам, че ще дадем дадем на дъщеря си достатъчно обективна и разнообразна информация и достатъчно увереност в себе си, та да избира и преценява сама и адекватно каузите си. Твърде далеч съм от самозаблудата, че можем вечно да я вардим и тя да приема безпрекословно мнението ни (или дори да ни пита за него), но много се надявам, поне отчасти, да не се поддава лесно на различните видове промиване на мозъка, а да разсъждава с въпросната част на организма си, да си дава сметка за възможните последици и тогава да слуша сърцето си. 
Иначе съм убедена, че има идеи и принципи, за които трябва да се борим, не да умираме (въпреки гръмките фрази никой не тръгва на бой с мисълта, че точно той ще умре, нали - надеждата умира последна), но да правим всичко по силите си. Смъртта е само един от възможните резултати. Някак си ми е органично чужда постъпка от типа на самозапалването на Ян Палах, например, но в подобен случай не мислите ли, че родителя би приел не по-леко, а не зная как да го кажа, по-смислено може би загубата, ако усеща, че околните оценяват положително избора на детето им?
А мен ме е страх и улицата като пресича - ами хайде да я замразя отсега или да се гътна аз, че да спра да се страхувам! Mr. Green

# 5
  • Мнения: 47 896
мен също ме е страх от много неща, но не мисля че това е начина- има много неща от които да се страхуваме, но това не трябва да се превръща в мания
как ще реагирате ако детето ви избере например не точно клауза, но например професия на полицай или пожарникар и има риск да загине на работното си място?!
 едва ли ще можем да се наложим за всичко в живота им,но винаги ще ни е страх-майки сме!

# 6
  • Мнения: 1 734
Честно казано не бях се замисляла по подобен въпрос. Безумно се страхувам за детето си, но също така съм и за личната свобода. Така че какъвто и да реши да става ще го подкрепя и ще застана зад него. (след години може да мисля и по друг начин...)

# 7
  • Мнения: 967
Мисля, че в момента ценностите са се поизместили и няма особена опасност нанякой да му хрумне да се жертва за Родината. Всеки си пази само собствения гръб, което е лошо, защото така обществото се разпада, но е същевременно добре, защото съм спокойна, ч мъжът ми няма да се втурне да брани общото благо и да зареже семейството си.
Обществото ни преживява много сериозна криза, а в такива моменти всичко се концентрира върху семейството, а не върху по-глобални неща.
Не се боя, че синът ми ще стане борец за Родината, защото ще го възпитам да бъде борец за собствентото си семейство, колкото и егоистично да звучи това.
Скоро с приятели коментирахме войниклъка, който ще отпадне скоро, но все пак в случай на война мъжете подлежат на мобилизация. По този повод казах на мъжа ми, че в случай не дай си Боже на мобилизация вместо той да тича към фронта по най-бързия начин трябва да си грабне семейството и да тича в обратна посока. той ми отговори, че не е честно да се разсъждава така, но според мен ако всеки подходи както казвам аз и защити семейството си, то значи, че и цялата Родина ще бъде защитена, защото една стана, това са хората в нея, а не земята и сградите. Така мисля. Това ще възпитам у децата си. Да бранят близките си, а онези тикви в Парламента нека ги брани някой луд, няма да е моето дете във всеки случай

# 8
  • Мнения: 3 740
Страх ме е.
Мисля, че такъв избор в много голяма степен е въпрос на особености на личността. И затова ме е страх двойно повече - моят Бобо има склонност към подобни залитания. За каузата на справедливостта е склонен да изпада в крайности, вече имахме неприятности по тази причина.
Единственото противодействие, което мога да измисля, е винаги да представям нещата от повече от една гледна точка. Няма нищо по-съсипващо от фанатизма. В каквото и да е област.

# 9
  • Мнения: 1 517
Ролята ни като родители не е цял живот да вървим подир децата си. Напътствията и възпитанието са до време. А това какъв човек ще стане детето зависи от няколко фактора: семейството, обществената среда и не на последно място...соя му така да се изразя.
Едно дете просто се ражда някакво, има генетично някакви заложби. Ние като родители можем до някъде да моделираме и да коригираме, но коренна промяна едва ли. В смисъл, че ако едно дете се роди по-буйно, по-палаво, по-будно и да се съдерем няма да го направим кротко и хрисимо, можем само леки козметични промени да направим.
Важното е да приемаме децата си такива, каквито са.
Относно конкретната тема - ами страх ме е разбира се.Но ако детето ми твърдо е решило да се посвети на някаква кауза, едва ли ще мога да променя нещо, най-много да разрушим връзката помежду си. Ако не съм съгласна, бих си казала мнението, но по-скоро ще го подкрепям в начинанието, отколкото да възставам против. Така поне и за добро и за лошо ще сме заедно.
Сега да не си помислите, че ще удрям гъза в тавана, ако някое от децата ми рискува живота си за нещо, каквото и да е то. Само искам в лоши и страшни моменти да сме заедно.

Помните ли кадъра от "Време разделно" - когато бащата се потурчи уж заради сина си, а сина отиде на дръвника...нашите деца са си наши, но живота си е техен, особено като пораснат и си е тяхна работа как ще си го живеят...колкото и гадно да звучи това.

И друг пример: големи батковци бият най-добрия приятел на сина ми (8 год.). Той отива да го защитава и е пребит от бой. Питам: защо се месиш, след като знаеш, че те са големи и не можеш да ги надвиеш...ами ако те осакатят и т.н. А той казава: той ми е приятел, няма да го оставя. Как да му се карам, като знам, че и аз правя така. Щом така чувства нещата в себе си - да прави както знае. Аз като майка ще се старая до колкото мога да го защитавам и пазя...другото е божа работа.

Последна редакция: пт, 16 мар 2007, 11:11 от Delta

# 10
  • Мнения: 4 841
Не ме е страх. Но и не изпадам във възторг.
Все пак ако има склонност към "залитане", определено предпочитам да е по кауза, а не по наркотици и хазарт (например).

# 11
  • Мнения: 2 891
За да си ''знаменосец", трябва много горда и чиста душа, която да желае да се жертва за благото на другите, да познава и уважава компромиса. Значи изцяло зависи от възпитанието семейството. Това предопределя дали ще съм съгласна да стане борец за свобода, защото ще съм го научила да бъде такъв.

# 12
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз пък искам детето ми винаги да е отдадено на някаква кауза ....  Hug  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 3 421
 Баща ми е такъв тип човек-вечно търси справедливост, истина- спъван от майка ми, която е голяма паника(е, не е се налагало да си рискува живота, защото не е попадал в такава ситуация, но винаги съм си мислела, че ако нещо стане точно баща ми ще е човекът, който ще се жертва. По тази причина като малка му казвах, че ако има война аз ще го зключа за да не излиза от стаята).
 Ужасно е и за двамата - той, че не може да защити идеите си, спрян от нейните притеснения за семейството, тя - ужасно притеснена да не се случи на някой от семейството нещо.
  Винаги съм подкрепяла татко, но за моите деца сигурно няма да съм чак такъв ентусиаст.
 
 

# 14
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз пък искам детето ми винаги да е отдадено на някаква кауза ....  Hug  Peace
А как ти се вижда каузата да ходи на война, в която България не е страна - напр. решил да спасява Либия срещу САЩ(това е само пример).
Или пък да стане камикадзе... (това също е чисто хипотетично, но не невъзможно).

Общи условия

Активация на акаунт