Публикувана: 14 март 2007, 09:53 ч.
Последно мнение: 15 март 2007, 12:04 ч.

Минавало ли ви е през ума?

2 015
34
1

Гост

1
2
3
Всички

14 март 2007, 09:53 ч.

Преди една седмица моя приятелка се самоуби.На пръв поглед всичко й беше наред /но зад всяка врата -нали знаете?/.Все още се чудя защо го направи.Няма да разбера,защото отнесе отговора със себе си,но ме тормози въпроса:Кое кара хората да посегнат на живота си?Нима не може да се намери изход?Има ли такива ситуации,които те поставят в шах и не намираш друго решение?
Преди известно време Лиска ме попита дали съм луда.Замислих се и се питам дали трябва да сме малко луди,за да живеем или трябва да сме луди ,за да изберем смъртта?

# 1 14 март 2007, 09:56 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: Лимонада в ср, 14 мар 2007, 09:53

Замислих се и се питам дали трябва да сме малко луди,за да живеем или трябва да сме луди ,за да изберем смъртта?

и двете - първото е метафорично, второто - клинично

# 2 14 март 2007, 09:56 ч.

Мнения: 7 723

Ужас

Милата

Мисля, че само слаб човек е способен да посегне на живота си Confused

Слава Богу, не ми е минавала подобна мисъл през главата Rolling Eyes

# 3 14 март 2007, 09:59 ч.

Мнения: 936

Дело на слаб човек. Бащата на моя приятелка се самоуби преди 3 г. Бяха добре финансово, имаше частна практика, но явно не е издържал на напрежението. Един ден просто си е сложил въжето на врата и така го намерила жена му, като се прибрала. За всички беше много изненадващо и неочаквано.

# 4 14 март 2007, 10:04 ч.

Мнения: 3 423

Много ти е тъжна темата.
Два аналогични случая имам
в моето обкръжение. Първия
път едва го преживях, мислех,
че съм превъртяла, имах страх
от високото, треперех за всичко,
държа ме почти година. Докато
за втория имах идея, как да му
помогна, но разстоянията и времето
ме изпревариха. Научих месеци по-
късно, че идеите ми вече са ненужни.
Може би не трябва да се живее бързо.
Знам ли. Всеки има причина за избора си.
Не само слабите избират да прегърнат
смъртта, силните имат силата да го направят.

# 5 14 март 2007, 10:05 ч.

Мнения: 69

Да това е въпроса : " Силни или слаби хора са тези , които избират смъртта за решение на проблемите си ".
Аз имам един приятел , който избра смъртта. Имал е проблеми , но незнам какви , когато го срещнах за последен път искаше да пием кафе , явно е имал нужда от помощ, а аз нямах време . Sad

На погребението разбрахме , че е търсил всички от компанията и никой не е могъл да се види с него... И до ден днешен се обвинявам... Пиел е с някакъв непознат и е казал : Аз отивам да спра влака....Чуха се различни мнения - обвиниха го , че се е предал, остави две дечица и майка им... Аз си мисля - дано на никой не се налага да разбере как се е чувствал и защо избра това решение...
Мир на праха ти Иво...

# 6 14 март 2007, 10:08 ч.

Мнения: 2 673

Цитат на: Liska в ср, 14 мар 2007, 10:04

Много ти е тъжна темата.

Не само слабите избират да прегърнат
смъртта, силните имат силата да го направят.

# 7 14 март 2007, 10:15 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Според мен пък само много отчаяните хора, намират сили да се самоубият... инстинкта за самосъхранение е доста силен....

# 8 14 март 2007, 10:27 ч.

Вярно е,че ми е тъжна темата,но не мога да го проумея.За пръв път толкова близък за мен човек си отиде по този начин.
За мен лично този избор би бил оправдан ако имаш тежко заболяване,което не се лекува,придружено с ужасни болки,иначе от всичко друго можеш да се измъкнеш.Може да си опърпан,огрухан,но ставаш ,изтърсваш праха и продължаваш напред.На никой живота не е минал по мед и масло,не се и очаква такова нещо. Винаги можеш да намериш причина да живееш или греша?

# 9 14 март 2007, 10:38 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Лимонада в ср, 14 мар 2007, 10:27

Винаги можеш да намериш причина да живееш...

Винаги можеш да намериш
причина и да не го правиш.
Няма черно и бяло в темата.
Всеки има право.

Съжалявам за приятелката ти,
дано да е на хубаво място и да
е намерила покой душата й.

# 10 14 март 2007, 10:56 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Не ми е минавало през ум и се надявам никога да не ми мине! Аз по принцип съм върла оптимистка ( чак до наивност понякога) , но може би не са ми се случвали чак толкова ужасни неща или не съм се чувствала толкова нещастна... знам ли? Мисля, че щом някой е избрал смъртта пред живота, значи за него това е било единственото и вярното решение. Неговото!!! А причини..... има милиони и за всеки те са различни. Обобщения са невъзможни.

Дано приятелката ти е намерила покой!

# 11 14 март 2007, 11:01 ч.

Мнения: 206

Цитат на: Liska в ср, 14 мар 2007, 10:04

Не само слабите избират да прегърнат
смъртта, силните имат силата да го направят.

Тъжна тема...
Към авторката - съжалявам за приятелката ти. Мир на праха й.
Дано е намерила спокойствие душата й...

Аз смятам, че на всеки са минавали подобни мисли. На всеки!
На мен също... Tired

Понякога една капка може да прелее чашата...
Мисля, че отстрани лесно се правят изводи. Хората сме бездна от чувства и демони.
И не, не само слабите го правят. Познавам историята на човек, нелечим комарджия, който се е самоубил, за да не убива индиректно семейството си.
От друга страна можеш да оставиш хора, които да живеят с вечно чувство за вина.
Сложно е...

Лиске, използвам случая да споделя колко ме кефиш - да не обяснявам в детайли защо, просто страшно ме кефиш... Hug

# 12 14 март 2007, 11:02 ч.

Мнения: 1 732

Минавало ми е. И не само, нещо повече... Tired

Трябва да ви кажа, че се иска доста смелост за такова нещо.
И разбита психика. Тотално разбита.
При някои хора си личи, при други - не.
Затова изглежда изненадващо кардиналното решение.

Лошото е, че в БГ липсва професионална психологическа помощ, или пък не всички имат информация и средства за такава.

Моят личен съвет е, веднага да се търси помощ на такова ниво!

# 13 14 март 2007, 11:05 ч.

Мнения: 3 423

И още нещо. Ако ви се налага да
приемате маларийна профилактика,
не избирайте Лариам. Халюцинации
не са изключени, както и суицид.
Ей-така, по тъч-линията ви го казвам.

# 14 14 март 2007, 11:05 ч.

Лиске,в теб ми беше надеждата да кажеш нещо по-ведро,че нещо тези дни не са ми най-добрите.
Кажи нещо за ник-а ми,за жлъчката,за каквото й да е или пусни някоя тема,от която да спра да рева.

# 15 14 март 2007, 11:09 ч.

Мнения: 3 423

Какво да кажа. Говорене му е
майката. Товари другите, за да
ти олеква, щото иначе съвсем
ще изкукаш. Това по принцип,
не визирам теб. Напълно обаче
ти влизам в положението и ти
казвам, че това трябва да си го
изживееш и да знаеш, че има и
утре. Животът е гаден. Но дълъг.

# 16 14 март 2007, 11:16 ч.

Мнения: 17 546

Като чета и си мисля, че сигурно всеки има познат който е направил тази безумна (за мен) крачка. Моята леля (сестра на майка ми) избра да приключи земния си път като полетя от покрива на блока... Мисля, че тези хора, които предприемат това, се чувстват абсолютно самотни в цялата Вселена! Толкова е страшно да си помислиш, че някога ще бъдеш толкова сам, че няма да има кой да чуе писъка на душата ти и това ще е последната възможност... Надявам се, че никога няма да се почувствам толкова зле, че винаги ще има заради кого още да живея и че ще продължавам да харесвам живота и слънцето! Пък и нали казват за някого: "Не е сам" (откъм смешната страна!) та аз съм май от тези, които не биха могли да се почувстват самотни никога, дай Боже!

# 17 14 март 2007, 11:20 ч.

Мнения: 8 999

Мъжът на моя приятелка се самоуби след като тя се разведе с него. А се разведе, защото той беше абсолютно луд. Мисля, че си е посегнал, защото е луд, а не защото тя го изостави. Такива неща ми е разказвала за брака им, че все си мислех, че нещо преувеличава ...

# 18 14 март 2007, 11:23 ч.

Наистина живота е гаден,но само понякога.Не е перманентно състояние.Поне зе мен не е.

Цитат на: Liska в ср, 14 мар 2007, 11:09

Какво да кажа. Говорене му е
майката. Товари другите, за да
ти олеква, щото иначе съвсем
ще изкукаш.

За това я пуснах тази тема,защото ще ми се пръсне главата и отивах на изкукване.

# 19 14 март 2007, 11:30 ч.

Мнения: 17 546

Так е! Говори за това докато ти олекне!

# 20 14 март 2007, 11:52 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: САБИНА в ср, 14 мар 2007, 11:02

Минавало ми е. И не само, нещо повече... Tired

Трябва да ви кажа, че се иска доста смелост за такова нещо.

Не вярвам, че "самоубийството е слабост, или някаква прищявка на поетите"...
Не вярвам!

# 21 14 март 2007, 12:00 ч.

Мнения: 4 520

И аз не мисля, че самоубийството е признак на слабост. Слабост да приемеш трудностите в живота - да, но не и слабост да избереш смъртта! Аз съм ужасно страхлива и слаба и знам, че колкото и да ми е трудно (да не дава Господ де), няма да прибегна до самоубийство. Ама чукам на дърво, че знам ли дали няма да изкукуригам някой ден... Praynig

# 22 14 март 2007, 12:08 ч.

Мнения: 2 120

Сигурно се стига до фатален край при силни депресивни състояния. Аз в такива случаи говоря, крещя, чупя. Така гневът, неудовлетвореността излизат навън, хвърляш и не товариш другите. Мисля, че и психотерапевтите са много полезни, защото в днешно време питам се, кой не се оплаква от депресии поне веднъж годишно?

# 23 14 март 2007, 12:14 ч.

Пловдив
Мнения: 903

Аз съм оптимист - винаги има изход от всяка ситуация. Винаги има и по-лошо, не мисля че е решение да се самоубиеш, по скоро е бягство от проблемите, от живота...
Съжелявам за приятелката ти. Смъртта ме ужасява.

# 24 14 март 2007, 12:45 ч.

Мнения: 46

Странно, но дотук изчетеното не се препокрива с моето мнение, за мен тези хора са преди всичко ЕГОИСТИ! Да такива са, защото нараняват близките си, било те семейство, приятели, познати. Не помислят ли за тях, колко болка, мъка и страдания ще им причинат с тази си постъпка, колко въпроси ще си зададат за причините и дали те не са виновни, дали не са могли да помогнат, да разберат, да променят нещо ...... и това за цял живот.
Силни или слаби - не ги разбирам, не бих и могла, защото такава мисъл не ми е минавала през главата без да бъде съпроводена от представата за разплаканите ми близки. Не бих им причинила това. Ей така да махнеш с ръка и да кажеш ще се оправят, живота си е мой.........просто трябва да си егоист и то в най-черната страна на тази дума!

# 25 14 март 2007, 14:50 ч.

Варна
Мнения: 567

Сестрата на мой приятел се самоуби, заради отхвърлена любов. А няколко дни по-рано си пиехме кафето заедно и нищо не подсказваше такъв развой на събитията.
Честно казано, разбирам го донякъде...
Всеки човек има своите моменти на слабост.

# 26 14 март 2007, 15:50 ч.

Цитат на: Кристал в ср, 14 мар 2007, 11:16

Мисля, че тези хора, които предприемат това, се чувстват абсолютно самотни в цялата Вселена!

Аз бих добавила и ненужни.
Ако се чувстваш нужен на някого,за нещо не би постъпил по този начин,освен както каза Шушумушка не си голям егоист.

# 27 14 март 2007, 17:49 ч.

Мнения: 109

Цитат на: Shushumishka в ср, 14 мар 2007, 12:45

Може и да си права, че са егоисти. Според мен обаче на такъв човек не му минава мисълта, че наранява, а напротив, че той така ги освобождава от тегобата на присъствието си и за тях ще е по- добре да са без него. Знам ли....
Темата наистина е много тъжна. Един мой съученик се самоуби докато беше в казармата. Аз и до ден днешен не го вярвам. Струваше ми се невъзможно да го е извършил. Беше с толкова силен дух. Знам ли....

# 28 14 март 2007, 18:25 ч.

Мнения: 563

Цитат на: Лимонада в ср, 14 мар 2007, 10:27

Винаги можеш да намериш причина да живееш или греша?

според мен грешиш. Винаги можеш да намериш и причина да умреш. Причини бол, зависи от моментното състояние на човека който е решил да умира. Веднъж станах свидетел на опит за самоубийство, така и не разбрах дали е бил успешен. Беше около Коледа, някакъв мъж реши да скочи под влака в метрото...ужас направо, все още ми се върти това като на филм в главата. Така и не разбрах защо този човек реши да избере точно този гаден начин да умре, вместо да се нагълта с хапчета например...
мисля че повечето самоубиици са много, много самотни. и затова не намират смисъл в живота си.

# 29 14 март 2007, 19:07 ч.

Мнения: 4 629

Съболезнования за приятелка ти Flowers Rose

Мой близък приятел се самоуби преди почти 1 година. И до ден днешен не мога да проумея защо... Но той е имал своята причина или причини и факт е, че го направи. Не минава и ден без да мисля за него, без да си спомням какъв беше, как си отиде... Вярвам, че трябва да си много силен човек, за да отнемеш собствения си живот

# 30 14 март 2007, 19:21 ч.

Мнения: 389

Не разбирам самоубийците. Било ми е тежко, удряла съм емоционалното дъно и пак не съм можела даже да си представя да причиня това на близките си, да почерня живота на майка ми и всички вечно да се чудят какво са сбъркали с мен, че да постъпя така.

Наскоро пациентка на майка ми се обесила. Жена с две дечица. Защо, как? Не разбирам. Tired

Съжалявам за приятелката ти.

# 31 14 март 2007, 19:27 ч.

Мнения: 3 146

Самоубийството е слабост. По-трудно е да останеж, въпреки всичко, което смяташ, че не можеш да понесеш, за да го понесеш.
Имам познат, който се самоуби.
Аз самата също съм пробвала, като малка при това.
Затова мисля, че мога да изкажа мнение.

# 32 14 март 2007, 19:39 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

минавало ми е .... след дълго зацикляне и безпомощност.
не ми стигна смелост. или надделя земния ми оптимистичен характер. хубаво е , че остана в миналото. много щях да загубя, ако го бях направила.
според мен трябва пълно отчаяние или лудост. и смелост. или от всичко в различните моменти....

# 33 15 март 2007, 05:08 ч.

Мнения: 822

Лично аз не мога да преценя,дали това е сила или слабост...А поне три пъти съм се сблъсквала с такива хора.Една от най-близките ми приятелки се опита да го направи,въпреки че имаше най-основателната причина да не го стори в лицето на двете си чудесни деца.Според мен тя е много силен човек...Преминала през период на слабост.Поне тя го определя така сега...
Не зная,дали са силни или слаби,дали е егоизъм,дали е вик за внимание,дали искат да накажат някого или просто да се освободят от себе си...Зная само,че имат нужда от подадена ръка.
Когато мисълта е прекалено натрапчива и отказват и подадената ръка,тогава сякаш е по-скоро болест...И надали точно ние можем да помогнем.
В много случаи и специалистите не успяват.Доказателство за това е и статистиката в много развити страни,където е напълно нормално да потърсиш помощ,когато усещаш необходимост от нея...

# 34 15 март 2007, 12:04 ч.

Мнения: 46

Темата е толкова страшна, че чета с насълзени очи. Нека всички те, които са отнели сами живота си, почиват в мир и Бог да ги прости! Praynig

Препоръчани теми

Русия 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Войната в Украйна 2

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: