Умеят ли децата ви да делят с другите?

А защо трябва да си дава играчките...те са се негови, не са общи...и когато се взимат играчките на дете, за да се дадат на друго, на първото трябва да се предложи нещо в замяна...от типа ти на мене, аз на тебе...какво е това - те са твои, ти си ги носиш, но ние ще ти ги вземем...
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...

Не мисля, че за четиригодишното момченце е било много естествено да му бутат играчките...

А ти обясни ли на дъщеря си, че това са чужди играчки, че баткото ги е подредил и не е хубаво да ги бута и разхвърля...разбирам, че дъщеричката ти е малка, но все пак ти направи ли нещо за комфорта на момченцето, защото виждам, че другата майка се е опитала да направи нещо за комфорта на твоето детенце...

Тути, не съм голям привърженик на това да карам детето си да дели насила. Според мен това нещо се учи чрез личния пример, който аз му давам. При това се учи тогава, когато то е готово за това, а не когато аз съм решила, че трябва.
Според психолозите децата "узряват" да споделят вещите си след третата година. Това, разбира се, е ориентировъчно и много зависи от преживяванията, които са имали преди това. Да узрее едно дете да дели означава да се "насити" на чувството си за собственост, което е особено силно във възрастта между две и три години. Общо взето, колкото повече го насилваме или "учим" да дели в този период, толкова по-трудно се израства емоционално това. Да, то може да се съгласява с нас и да се държи, както ние искаме и очакваме от него, но това далеч не означава, че то самото има желанието.
В една "конфликтна" ситуация между две деца бихме могли да предложим размяна между двете. Ако има желание и от двете страни, това е добре дошло. Даже само едното от двете да не иска обаче, предложението е хубаво да се оттегли, да се гушнат и успокоят децата от родителите им и да се разсеят с нещо друго, ако са много неутешими.
Аз постъпвам така и не смятам, че голямото ми дете, което излиза вече от този период е "егоист", особено пък в смисъла, който ние възрастните влагаме в тази дума. През лятото то ще навърши 4 годинки и от почти половин година, само проявява желание да споделя, макар и не веднага. Аз вече си позволявам нежно и внимателно да му обяснявам, колко хубаво е това да споделяме и на него вече наистина му е интересно.
Ти знаеш, че моите "гарджета" са двечки, а скоро ще станат три. Питаш как е в този случай. Ами, да, има много конфликтни ситуации. Особено по в началото беше доста трудно. Ние с таткото обаче и до този момент не насилваме големия да дава нещо свое, ако не иска. Личният пример, който ние му даваме, е как за нас е много хубаво и приятно да дадем нещо свое на малкия да си поиграе. Също така, когато големият вземе играчка на малкия и той съответно не се възпротиви, което засега е по-честият случай, защото още е само на годинка   , ние му обясняваме колко се радва малкото му братче, че е споделило играчката си с него.
В началото Сашко (големият) грабваше "своето си" от ръцете но на Иван. Ние му показахме, как Иванчо не плаче и сам дава, когато преди да му вземем от ръчичките, му предложим нещо друго в замяна. Постепенно самият той започна да прави така, както му бяхме показали без да го насилваме. Просто, когато Иван се разплаче веднага го успокояваме, но не се караме на Сашо. Сега почти всеки път той му дава нещо друго. Е, малко е в обратната последователност - първо граби, после обезщетява     , но и това е постижение.

Ами може би си е до индивидуалност или до период, не знам. Ането засега бута на децата играчки в ръцете и ги гледа влюбено. Имам случай да е спирала непознато момиченце на улицата, за да му даде балонче. Редовно черпеше разни нахални лели и баби, които като видят дете да яде, веднага решават да се шегуват "Баба е гладна, дай гевречето/сладоледа/ябълката". Да не се хваля прекомерно, щото не съм правила нещо особено, за да стане така, и не знам дали утре няма да е на 180 градуса, но засега е добре с даването. За всеки случай не пречи майката да не предлага на други деца да играят с най-най-любимите играчки, към които детето е привързано, а да оставя за общо ползване по-неутралните.

Най-голямата веселба настава, когато "по-неутралните", станали интересни за другото детенце, изведнъж стават от "най-най-любимите" за младия собственик.  

А за онези 180', които споменаваш - може и да се обърнат, може и да не се обърнат. Важното е ти да си винаги в "бойна готовност".  

и моите деца не оби4ат да си делят игра4ките, но и не взимат от другите деца........ странно наистина....

Дияна също малко трудно дели, в градината казва, че от време на време се карат. Не знам как ще се оправяме живот и здраве като си направим бебче. Аз се опитвам да й обясня, но е малко трудно ... Но пък като ни дойде приятелско семейство на гости тя си дърпа кашона с играчките, изсипва го на пода и почва една игра, не са се оплаквали деца до сега ... явно проявява пропускателна способност на кой да дава и на кой не. Обича обаче да купуваме играчки за приятелски деца, даже с голяма радост подарява

Интересно ми е да чета какво мислите и кави наблюдения имате с вашите деца...
Деметра, мерси за изчерпателния отговор, вярвам, че не е лесно да направиш всички щастливи, и че това става с много време и личен пример. Абе и аз не съм привърженик насила да се кара детето да си дава нещата, далеч съм от тази мисъл. Но вярвам, че това качество трябва да се възпитава у детето. Въпроса ми беше по-скоро дали окуражавате малките в тази насока или не.
Елфи, мисля, че си ме тълкувала доста тенденциозно. Никой не е искал да му взима играчките насила, пък да не му дава своите. Дъщеря ми все пак не беше в ролята на някакъв нашественик и крадец на играчки, ами с чисто бебешко любопитство тръгна да му ги разглежда, както разглежда всяко ново нещо, което й се пречка на пътя. Е, да обясних й, ама какво е разбрала с нейната главица , не съм сигурна. Да, никой няма право да ти ги вземе, ама никой не му ги вземал, само разглеждал, ама него това го караше да вие.  Карай, няма да изпадам в подробности покрай сцената, обаче майка му се чувстваше определено много неудобно, та набързо прекратихме опитите за обща игра.
хм, странен принцип, ама всеки с принципите си де...

Ох, това е доста сложен момент във възпитанието .... Децата се раждат с мисълта да вземат, природата се грижи за оцеляването   и е доста трудно да ги научиш да споделят. И това, че имам две деца не помага за сега особено. Всеки дърпа към себе си     .


И при нас този принцип като че ли действа най-добре. Интересното е , че Вики е склонен да споделя играчките си с гостенчета на неговата възраст и по-големи и иска да си играят заедно, но не е склонен да дели с малкия си брат. Опитвам се да не го насилвам да си дава играчките на Дани, когато получавам отказ, но не му давам да си играе и с играчките на малкия и това бързо го учи, че щом искаш чуждото трябва и да даваш своето.
Когато излезем на вън обаче не ми е приятно децата да взимат чужди играчки. Големия си ги дава и често остава без нито една . Неприятно ми е и да се меся в игрите на децата и да моля чуждите да връщат за да има моето с какво да копае например. А за съжаление има родители които не се намесват и оставят децата си да правят каквото си искат. В такива случаи аз местя моите на другаде .

Моят син не си дава играчките и се сърди като другите деца не му дават техните
Не е ходил на ясла и не е свикнал да дели играчки... може би в яслата ще се научи.
От друга страна - от храната си дава на всеки, който поиска.

В очите на момченцето дъщеря ти е била точно това - нашественик и крадец...не може да очакваш дете на 4 години да разсъждава като момче на 14 или като мъж на 40...
Децата са си деца години наред и за да се възпита правилно едни и същи неща се повтарят хиляди, хиляди пъти...докато започнат да постъпват по определен начин ...а майката /доколкото разбрах/ не е от тези, които оставят детето й да прави каквото си иска...
не може да очакваш дете на четири години да каже: да разбира се мамо - това е едно прекрасно, малко, любопитно бебенце и ще му дам всичките си играчки...нищо, че са мои и че на мен никой нищо не ми дава...
Децата са различни...момчетата като правило са по-непокорни и буйни...не се права да съдиш детенце и родителите /особено, когато явно все пак полагат усилия/...защото не знаеш утре какво ще ти се падне на теб...


Абсолютно...

Хм, изглежда съм на противоположно мнение от повечето майчета. Ето какво мисля.
Децата са егоисти. Родителите трябва да ги приучат към социализация. Въпросът не е само в играчките, а и в уважение към околните.
Когато има гости щерката е длъжна да си дава играчките на гостенчето и да играят заедно. На това я приучих когато беше на 2,5 год.
- Искаш Люси да ти дойде на гости? Добре, но ще играете ЗАЕДНО.
Случвало се е да се карат. Аз не взимам страна, но гостенчето престава да идва вкъщи за 1-2 седмици. След няколко месеца опита я научи. Сега е голяма и разбира още по-добре.

С малкия процедира така - Дай ми молива, а аз ще ти дам топка
За да няма гневни възклицания съм забранила играчките, на които държи да ги оставя на ниските рафтове. Ако са нависоко - не му ги давам. Но ако не ги е вдигнала - тя си е виновна и не позволявам да се жалва.

Може да ме обвините за възпитанието, но се радвам на резултатите. Дъщеря ми с удоволствие подарява разни нещица на свойте приятелки. Носи играчки, балони, моливи на градината и после не си ги иска обратно. Най ми хареса веднъж, когато съжали, че е занесла конструктора. Тя не поиска да си го вземе, а ме попита дали някога отново ще й купя същия. Същевременно никога не съм й забранявала да прави каквото иска със свойте неща - да ги подарява, да ги чупи, да ги крие. Това е моят начин да уважавам нейната "собственост", чрез приемане на нейните решения.

Извинете за дългите писания.

И аз така го схванах, но, ако не съм отговирла съвсем ясно, пак ще опитам  

Ако имаш предвид окуражаване с думи от рода на "Саше, дай за малко твоята играчка на детенцето. Хайде, де, то ще си поиграе малко и ще ти я върне. Ееее, недей така, бе, мамо, то няма да ти я вземе завинаги и т.н." - НЕ, това не го правя. Когато виждам, че детето ми не е склонно да сподели, а в същото време другото детенце не иска да върне, очаквам другият родител да се намеси и да вземе играчката от своето дете, съответно да го успокои и разсее с нещо друго.
В ситуацията, когато детето ми е склонно да даде, тогава му казвам: "Ех, че беше интересно да си размените за малко играчките. Браво! Колко хубаво си играхте двамата заедно" или пък "Браво на теб! Виж колко се зарадва това детенце, че му даде да си поиграе за малко с твоята игачка! Виж как се смее!" .

Никак обаче не се притеснявам от факта, че до определна възраст, първата ситуация ще е много по-често срещана от втората. Ама хич даже! Още повече пък да се чувствам задължена да направя нещо специално по въпроса. Хората сме социални същества по природа. Ние имаме нужда да споделяме и го правим с удоволствие с любимите си хора, когато дораснем за това.

Тути,не съм се замисляла, дали точно умеят да делят, за мене е по важно да умеят да общуват по между си, а от там идва и желанието да споделят личните си вещи.В описаната от теб ситуация ми направи впечатление, че никой не се опитал да подтикне момченцето да пожелае да сподели играчката си наистина.В такава ситуация аз бих се опитала да бъда съпричастна с баткото, да му кажа, че ми е напълно ясно колко е досадно разни дребосъци да ти взимат играчките , така му печелиш доверието.После бих му предложила като по-голям да покаже как точно се играе с тях и да му предложа да научи по-малкото детенце, детето трябва да има желание да сподели, а от нас родителите в такъв случай се очаква да дадем мотив.
  Когато при Димана и Момчил има караници за играчки, било между тях, било с други деца, не съм се месила в защита на собствеността , а в защита на личността, уважението и зачитането на другия, като човек е първостепено.Така могат да се научат да уважават чуждите вещи, но и да намират начин да не влизат в конфликти.
 Е да си призная честно, когато някой конфликт за играчка, прерасне в масово меле в къщи, само защото и двамата се инатят и не искат да отстъпят, прекратявам сблъсъка, като я взимам.Обяснявам им,че като не могат да се разберат и само се карат предпочитам да я взема,защото не ми е приятно и не ми харесва, когато се бият или обиждат.Обикновено след няколко минути ,двамата пристигат сключили споразумение, да се редуват, всеки да я държи по 5 минути, примерно Разбира се след 2 мин. са я зарязали и забравили за спора, но пък не се и бият вече

Ключовият въпрос тук май е, дали децата на тази възраст не приемат собствеността като част от личността им?
Не ти ли се струва понякога, че двете понятия доста им се объркват и всъщност от там произтича "несподелянето"?

Аз малко късно се намесвам ама Деметра е права.
В такива ситуации трябва просто да знаем как тиктакат главичките на малките същества
Но е въпрос на възраст, защото това което Деметра има предвид засяга по скоро децата до 2-3 годишна възраст - в този период те израстват зависимостта си от мама и тати и се опитват ад се докажат като личности. Не случайно в този период са и най тежките кризи с НЕ и тропкане и тръшкане.
Каквото и да им обясняваме на непослушковците те така и няма да искат да делят в тази възраст.
След 4 годишна възраст вече би трявало дам оже едно дете да разграничава и отличава себе си от играчките си и да се опитва да сподели УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ТОЧНО ТАЗИ ИГРАЧКА с други деца. Това споделяне е процес който се научава и не става отведнъж. Винаги ще има конфликти но рано или късно се научава.
Всичко е въпрос на търпение и много любов

  Така е и точно за това според мен възрастния трябва първо да покаже , че уважава личността/собствеността на детето и след това да изисква определено поведение.
 Пак ще използвам примера на Тути, за едно 4 годишно дете няма нищо по досадно от бебе на 1г. 1/2,което му взима играчките, за него това е грубо навлизане в личното му пространство и незачитане на неговата личност, в което аз не виждам нищо лошо. Не правилно, според мен е да се подходи с очакване,едно дете, да се съобрази, че е по-голямо и за това да отстъпи, най-логичната реакция е да се заинати.Но  ако го
провокираш показвайки уважение към него(което то респективно свързва и  с вещите си), търсейки примерно съвет "Я и покажи как се играе с тази кола, тя е много малка и не знае", "Ще и дадеш ли сега да опита и тя " и т.н. очакваната реакция може да бъде много по различна

Всички тук си разсъждаваме и казваме "така е на 3 години, а така става на 4", а всъщност важна е и психологията на конкретното дете, както и "жизнения" му опит - веднага ще ви дам пример - дъщеря ми ходи на градина по 3 часа 2 пъти седмично "за социализация", защото е само дете. Вчера и родителите присъстваха на заниманието заради празника. В първия един час децата си играха както обикновено и дойде време да си прибират играчките - моята дъщеря веднага започна да прибира едни дървени кубчета, която бяха натоварени в едно вагонче и да ги слага на мястото им. Детето, което си бе играло с тях обаче (то ги бе загърбило) - едно момченце, което бе за 2 ден на градина - реши, че не желае да му се пипат кубчетата и започна доста грубо да ги дърпа от нея и да ги товари обратно във вагона. В случая тя бе права, защото просто си вършеше работата, освен това играчките не бяха негови, но детето явно не е свикнало да дели - е, дъщеря ми "крадла и нашественичка" ли бе в този случай??? И двете деца са по на 3 години. В последвалите активности момченцето продължи да се държи по различен начин от другите деца, защото първо, не знаеше още как да постъпва в конкретна ситуация (докато другите деца явно имаха опит) и второ, той не познава другите деца и вероятно те му се струват враждебни.

Аз си мисля, че детето за което говори Тути има същия манталитет - не е свикнало да дели с никого и все-още няма създадени социални навици. Освен това аз останах с впечатление, че неговата майка е имала желание да го постави в ситуация, където ще може да развие такива.  
Аз не виждам нищо лошо в това, децата да се учат да делят вещите си с другите, но точно както казва big mama, съобразявайки се с достойнството на детето.

Подкрепям  

Питаш ли ме с моите две зверчета? батко на 5 и дама на 2 г.Понякога става ужас и всеки си иска своето.Но ние с тати се стараем колкото можем,с обяснения ,да уталожим духовете.На баткото му казвам,че с добро като и даде на малката любопитка,тя само за кратко ще го разгледа НЕЩОТО и сама ще му го върне.Така и става най-често,просто възрастта им е такава.И баткото ни е по-отстъпчив ,а и тя като не и взимаш НАСИЛА сама си дава,освен ако не се заинати,Но ние се стараем да се отнасяме справедливо и с двамата,а не да ги делим на ПО-ГОЛЯМ  и ПО-МАЛЪК.Според мен последното е много грешно.Караме се и на малката,казваме и,че не е справедлива...а на баткото,когато наистина е виновен,а не че просто,защото е по-голям,трябва да отстъпва!

Същата картина сме и ние,само дето каката е по-голяма. Но нищо не си дава и ако малкият грабне нещо започва дърпане,бутане, викове и плач - побъркват ме в момента с това!

Още повече и че са разнополови.Но до този момент малката обожава на батко си конструкторите,колите,саби,пушки...и винаги се заиграва с него. А ако бати си реди съсредоточено нещо,нашта любопитка и тя иска,а още не може пусто...тогава баткото си иска спокойствието,а не тя да му разваля пъзела или конструирания замък...става страшничко и тогава се намесва родителския елемент Обяснявам на баткото да и даде само да пипне,да види и тя ще му подава елементите,но ако малката продължи "неволно" да руши ,тогава веднага следва да я разсеем с някакво друго занимание.И обратното-когато малката се занимава с нейни си "женски"работи(хранене на кукли от сервизчето,завиване,преспиване,бутане в детската количка....),батко се включва понякога активно в процедурите и и показва как стават тия работи.Често тя му позволява,но има и моменти,когато и тя не желае да и пипат нещата.Тогава отново идва ред на обясненията и помощ в разпределението на ролитеІ"Хайде бати да подава,ти ще завиваш!" или "Дай на бати да сложи мечо в колата да го повози"и т.н. Е,не винаги се получава,разбира се! За момента нашите зверчета се заиграват заедно,което много ме радва.Но има и ще има още повече моменти,когато всеки си иска територия и усамотение с неговите си любими занимания!
    Но нима при нас не е така?Тати как не обича да му пипат дисковете или инструментите?А мама да и ровят в гримовете или да ме гледат  в кой сайт съм на компа и какво диря там?
    Но определено споделям мнението,че децата трябва да се научат не просто да дават играчките си(тоест да се чувстват длъжни да преотстъпят),а да се намира подходящ начин ,да се обясни,че може да си играят заедно,или другото дете само да я види,или за малко да си разменят играчките,за да видиш на другия....и т.н. и т.н.и ако нищо не помогне-тогава просто да ги разсеем с друго занимание.Прибира се "ябълката на раздора" и готово!!!

При нас кака Ева обяснява и умее много неща и Криси й дава да  помага в неговите игри. Той постоянно кара и бута нещо-камион,колело и тя се увлича - правят състезания. Нооо тя държи нейните плюшени играчки той да не ги пипа,а те почти всички са нейни понеже са подарявани преди той да се роди. Последно беше за Черния петър - играем тримата с Ева и татето,а Криси иска да види картинките. Ева дърпа картите и е много припряна, а не изчаква аз да го залисам с нещо друго. И плаче,че вече не ги иска картите щом Криси и ги е пипал - не скъсал,просто пипал.
А аз смятам,че не бива да се купува от всичко по 2 защото не е възможно,а и все на другия същото е по-хубаво...как се преодолява това не знам?!

Същата сладка картинка сте и вие,както виждам
Не,не смятам,че трябва да се купува по две,освен ако не става въпрос за близалки,дъвки,бонбонки и пр. Няма смисъл,а и  знаеш как бързо омръзва всичко.И от нашите играчки повечето са от баткото и се е случвало в спор той да каже:"Това си е МОЙТО!" Аз ,примерно,потвърждавам,че е негово,но :"дай на Стефи само да го види,да го пипне,знаеш че после веднага ще ти го върне". Абе малко като посредник между тях заставам (а не като арбитър). Обяснявам за вълшебните думички(моля,ако обичаш...и т.н.)  и че ако не дърпаш нещо насила да вземеш,то тогава другият сам ще ти го даде много по-скоро,отколкото предполагаш!А също и с картите сме имали подобни истории(тогава взимам малката в мен примерно и играем заедно-тя дава от мое име карта)
Абе не винаги става,знаеш как е,но трябва да се търсят подходящите начини поне!

Тути, това е временно, ще го изживее и този период ще премине. Виждам го във всяко дете, което мине годинката, а още повече в тези, които започват да ходят на ясли и детска градина, защото там се учат на закона на джунглата, който оцелее.  

Мами, стресната съм!

Вече писах, че щерката с удоволствие носи играчки в градината.

Но...... днес ме изуми. Изпращам я на градина и й обяснявам, че довечера ще купуваме мартенички. Лапето отговаря:
- И аз трябва да купя - на приятелките си, на бабите, на госпожите, на сестрата, на директорката и на всички деца в градината  
Ами сега? Не ми се струва много редно. И как да й го обясня  

Шах и мат

Синът ми пък си дава почти всички играчки и разбира се очаква и другите да споделят, както и той с тях. Изчаква търпеливо да му дадат нещо в замяна, но... в повечето случаи другите не искат
Прави една жална физиономия милото и или си изчаква неговата, или си взима друга от неговите...

Може би грешката е и моя, т.к. около годинката 2-3 пъти му бях обяснила, че е хубаво да споделя - той ме разбра и с удоволствие започна да го прави...

Почти винаги обаче се получава така, че играчката, която е в ръцете му, изглежда най-привлекателна и за другото дете.

Ха сега де - какво да правя???
Да го уча да не дава ли???
Или да дърпа насилствено така, както и другите от него???

Напоследък виждам, че когато някой буквално се засили към него, той се обръща на другата страна и се противи да си даде играчката - прави го само на дечицата, които никога нищо не са му давали
 
Не мога да разбера как дете на 2-3 години, което разбира, това което му се обяснава, иска да разглежда/играе с играчките на другите, а никога не дава своите?!

Постинга стана малко дълъг, но се надявам ще ме посъветвате какво мога да направя...