Дайте идея как да я отуча...

Амиии.... ако имаш нерви, остави я да вика и не и отговаряй.Накрая ще дойде при теб и ще те попита нормално.Успех!

Имаме такива ситуации.
Оставям го да си вика на воля, в случай че не ме разбере от първия път... и пак му отказвам категорично да отида в кухнята например и да му напълня чаша вода, при положение че той се справя чудесно и сам.
Ще свикне и дъщеря ти, особено ако я молиш по-често тя да ти донесе нещо. Аз и това вкарвам в действие.

Точно това с чашата вода ми е любимо
 
Luna, не става момиче. Вика си периодично и пак не се мърда да вземе това, което и е нужно

Не казвам, че е лесно, ама ние сме си виновни....
С памук ми вади душицата моят хубостник.
От девет дола вода ми носи само и само да стане на неговата...
В момента си мерим инатите, а такива ситуации бол всеки ден...
Иначе е много грижовен, милозлив, та тая струна дърпам от време на време...
 

еми , остави я да си вика, да видим до кога ще продължи "периодичността " й

Все едно аз съм го писала за моята Дария. Вика си и на мен за съжаление не ми издържат нервите и отивам-нищо не нося, разправяме се и след малко пак...

Щом няма ефект от обяснения, явно ще трябва да потраеш викането без да откликваш на желанията и. Вероятно ще е шумно и продъжлително, но друг вариант не виждам.

Аз бих направила така - отзававам се на повикването с думите напр. "Аз съм кухнята, ако искаш нещо ела там". Струвами се, че ще има ефект. При нас помогна и няколко мощни "Нищо е чувам, ела да ми кажеш тук".

Добра идея! Благодаря ти ще пробвам!

Аз лично отговарям "Не те чувам. Ела да ми кажеш за какво става дума."
Или просто мълча.
НО, аз съм по-голям инат от нея 

Пробвах го това Върши работа за определен период от време и после пак почва да вие.

"Временното оглушаване" определено върши работа. Моите крещят като заклани ако няма реакция от моя страна и най-накрая, щат не щат, идват да си кажат желанието. Много усилия ми костваше, да знаете. Не защото ми ставаше мъчно, че се дерат като диви животни, а защото много мразя да се крещи. Но вече почти съм овладяла ситуацията.

Никакво внимание. Или съответно провикване "Не те чуваааам!"

абе аз чат-пат изпълнявам и по някои нейн каприз, че все пак и тя е насреща за моите такива.
За това акъл не мога да дам.

  Проблемът ти  вероятно е, че все пак отговаряш когато вика от другата стая и не винаги правилото "Ела да ми кажеш"/"Ако искаш нещо ела да си го вземеш" важи.
Просто престани да и отговаряш или да носиш поисканото нещо, при повикване от другата стая.
  Аз ако имам работа и не мога да се отзова, си казвам "В момента не мога да дойда, ако искаш да ми кажеш нещо или да вземеш нещо, ела и си го вземи/кажи" и така.
 Ако пък отсреща се почне една лигня и категорично упорстване и правене на интересен/сна, започвам да пресъздавам ситуацията в приказка, примерно
  Приказката за 8 годишното момиче, което не знаеше как да си сипе вода 

 Имало една време едно момиченце на име Димана, седнало един ден то да гледа телевизия, а майка му през това време готвела в кухнята и бързала да приготви обяда на време. На Димана по едно време много и се допило вода, ама страшно много, направо не знаела какво да направи от жажда (тука вече слушателите на приказката, освен че са изпаднали в тотален хилеж, защото я разказвам със сериозен глас в стил професионален разказвач, почват да дават идеи как да се реагира в случая)-но приказката трябва да продължи в развитието, което се стараем да избегнем- Димана започнала да вика, че иска вода, защото не издържала, нищо че можела сама да си сипе, тя не се сещала да го направи, викала майка си да го направи вместо нея, защото не можела да отиде до кухнята и т.н.
  Ефектът от разтегляне на подобна ситуация в приказка е поразителен, освен че е страшно забавно и на мен лично ми действа разтоварващо и не се ядосвам, още по-забавно става ако по време на разказа ответната страна репликира и репликите се вкарват, като пряка реч в приказката  .
 От подобни случки стават и песнички, те също са забавни  , само че сега имам работа и спирам до тук.
   

Алекс също така вика. Правя се, че не я чувам или й казвам да дойде.
Обикновено продължава да си вика докато й се скарам.

Точно! А баща им ни купи уоки-токи - едното е в детската, а другото - в кухнята. Не, че го ползваме...

Разсмя ме Още довечера ще пробвам. Благодаря за прекрасната идея!

Проблемът го реших с известно постоянство, говорене и доза нечуване от моя страна, подобно на повечето от момичетата писали преди мен.
Обяснявала съм многократно, че когато общуват двама души (или повече), е нужно да са близо един до друг.
Не приемам подобно подвикване - ако искат да ми кажат нещо, идват при мен, точно както го правя и аз, баща им и пр.

Мисля, че това ще има ефект

Всичко опитах,
но най-голям ефект имаше респективно същото 

Тъкмо е седнала да учи или да прави нещо и аз почвам да крещя 
Върха беше като я викнах една вечер да ми загаси лампата,
че ме мързи да стана - милото на мама, щеше да се гътне от гняв 
Пробвай - ефекта е осезаем 

Лелеее, чакам още малко да пораснат и ще го приложа. Особено каката направо ще