от кога на гърне?

Може би и аз не съм наред, но всичко, което изчетох, сочеше, че се слага, когато започне са седи съвсем стабилно - т.е. най-добре към 9-10 месец. Моят много лесно се научи, като много ясно разбираше защо е там.
Имаше тук една тема за едно детенце, което чак къв 2 и нещо го пробвали и така пищяло, че дори получило нещо като хроничен запек от ужас.
Но ето че има и други случаи.

И аз мисля като теб. С голямата ми дъщеря започнах горе- долу по това време- 8,5 месеца. И имаше успех не само с акането, но и с пишкането. Сигурна съм, че ако бях продължила в този дух, много по- рано щяхме да махнем памперса. Обаче бързо ми се изчерпа ентусиазма- толкова по- лесно беше с памперса.  Когато навърши годинка реших пак да започна да я слагам. Да, ама не искаше. Не настоявах. Не ми се занимаваше със следене какво и кога прави и само чаках да стане достатъчно голяма, за да се научи сама. И така до 2 г. възраст. Пак започнах да й го предлагам и понякога го ползваше по предназначение, но аз исках тя да идва и да ми казва, а не аз да я гоня. Обяснявах, показвах и така и не я дочаках това да започне да се случва. Започнах да я дебна и подканям винаги, когато ми се струваше, че е моментът. После махнах памперсът и след 5-6 инцидента, на които аз реагирах негативно започна да си казва. До 2,5 години вече беше изцяло без памперс.
Сега попаднах на статии за Естествена бебешка хигиена и в някаква степен я прилагам успешно на малката си дъщеря, макар че започнах късно- беше на 10 месеца (най- добре е да се започне от 2я месец). Но както вървят нещата до лятото може би вече ще сме поне без дневен памперс.

Никой не е "ненаред". Различни деца и различни родители има. Аз също съм за поставянето на бебето, когато започне да усеща какво става около него и да разбира повече неща, както и когато започне да стои стабилно самостоятелно. Първият път се справихме, както съм писала вече, след начало на 1 година  за около 3 месеца /след толкова махнахме памперса през деня/ и до 2 годинки вече нямахме много проблеми. Честно казано този въпрос никога не съм възприемала като проблем, нито първия път, нито сега. Има много по- важни неща, поне за мен.
ЕБХ не е лошо, подкрепям и тези родители, които я практикуват, щом го намират за добре и имат време и желание да се занимават с това.
Просто всеки си има различни виждания и приоритети. Моите са по- различни.
Това, че една мама решила нещо да бъде еди как си не означава нито че е свръх права, нито пък че не е наред. Пък и това, което днес е на мода утре не е, нагледала съм се през живота си на подобни феномени, отдавна не се вълнувам от чуждо мнение по въпроси, по които вече имам личен опит, изграден и придобит от наблюдения, съответна литература, медицински и други специализирани консултации и собствени изживявания. Просто споделям този опит с останалите майки, но никога не твърдя, че той е най- добър за останалите. Не приемам и остри изказвания и нападки /това е въпрос на елементарна култура, все пак/ по мой адрес, че съм едва ли не куку, че не се съобразявам с мнозинството на мненията /историята многократно е доказала, че то, мнозинството, си е стадо и не винаги върви в най- вярната посока, дори напротив, току- виж попаднало право на вълка в устата/.
Възприемам настоящата тема, пък и целия форум просто като възможност за обмяна на опит, но не и за избиване на комплекси чрез налагане на собственото мнение и освиркване на чуждото.

Judy , аз дотук в темата не видях нападки и изказвания, че някой е куку или не. Всеки споделя своя опит. Иначе съм съгласна на 100% с това, което казваш.

Не става въпрос за темата само, а за форума въобще. Веднъж попаднах в темата за ЕБХ, напр., ако сте влизали в нея ще си обясните защо не приемам изказвания от такъв характер. Пък не е и само тази тема. То не бяха грешни и престъпни аборти, то не беше захранване, с което едва ли не някои майки си избиват децата и т.н. Както и да е.
Тук специално понятието "ненаред" го свързвам, извинявам се, но в българският език значението му е такова, с психическо или друго отклонение от нормата. Даже точно по този въпрос пиша, тъй като една мама се изказва така за самата себе си. Пък аз не смятам, че тя или този, който мисли като нея е именно ненаред.
Та поради тази причина ми харесва именно да се споделя опит и, дори ми харесва, ако някой участник  препоръча конкретна литература или сайт по дадения въпрос, написани от специалисти.

Абсолютно вярно!Дъщеря ми пропусна гърнето,направо седна на тоалетна,естествено със седалка.Беше над 2 години.До тогава само с памперс е била и какво,да не би да не се научи?Тук има мноооого отворени мами,да знаеш!

Габи започнах да я слагам на 6 месеца на гърнето всеки път след хранене и след като станеше  от сън. Когато времето се стопли, започнах да я изпишвам и навън - беше на около 1 год.и 2-3 месеца. До 1г.4мес. махнахме памперса през деня. От Нова година насам спи без памперс и вечер, дори сама не искаше да го слага.Беше на 1г.9мес.Смятам, че колкото по-рано започне детето да се слага на гърне, толкова по-рано се научава и да казва като му се пиша и съответно махането на памперса става по-лесно. Търпение и здрави нерви му майката!

Я и аз да си кажа.
От навършена 1 г. го слагам. Ту седи , ту не иска да седи на гърнето. Върши си работите само ако му е дошъл момента, т.е. аз дебна, от което смисълът е само да не бърша дупето, а да чистя гърнето.  Той разбира нещо от това, което става, защото после гледа вътре. По-скоро го слагам с педагогическа цел - да свиква с гърнето - а иначе за отучване и дума не може да става. Мисля, че ако казва, ще бъде къде къде по-лесно. Не мога да преценя дали ме намързява - може би леко да - но като цяло не виждам смисъл да правя нещо насилствено, ако детето не е готово за него.
За мен естествената логика е следната - по-развитите биологични видове се научават САМИ да ходят не там, където живеят - такааааа. Но това става с малките като попорастнат. Е, хората, като най-развития вид, смятам че постигат същото - пак САМИ - без излишно натискане - също като попорастнат. Това за мен е естествено. Явно той на този етап не смята за необходимо да не се цапа - ами тогава аз не смятам за необходимо да му внушавам разни съмнителни стойности. Хигиена - ОК - но не насила. Насила е само тормоз и за двама ни - то бива дисциплина дисциплина ма не сме в концлагер.
Това ми е мнението.

- лол лол демек

Иса - ма вие сериозно ли?  Здравата сте я закъсали - според мен сте с памперс завинаги и тва е. 

Абсолютно сериозно. А ако мнението ти претендира да е компетентно - да спирам да се надявам 

Дариа ми обеща, че като стане на три ще започне да използва тоалетната  А аз й обещах гащи с каквито си поиска картинки по тях за знаменателното събитие. 

Никой не е закъсал или пък детето му , те сладурите сами си дават намек кога трябва, но има един вид мами като мен дето се опитват отвреме на време да форсират някои неща, къде успешно къде безуспешно, но с постоянство и похабени нерви се получава.

Беше минал 2-те годинки. За около седмица се научи. Е, имахме няколко случая, в които насред улицата казваше 'Мамо, акам!' и акахме по тротоарите  , но и това отмина. Аз също смятам, че детето трябва да е достатъчно голямо, за да осъзнава какво точно се иска от него. Така че и за малката чакам да стане около 2, за да започна.

    моят син след 4 дена прави 2 г. за първи път го сложих на гърне когато беше на 7 мес. много бързо се научи и му харесваше но беше само за около 1мес. незнам какво му стана но от тогава не иска и да чуе за него дайте ми съвет какво да направя 

може да ми пишете на мейла

Има много изписано не само във форума по този въпрос, но и в книгите. Дават се най- различни предложения. Най- си харесвам следния вариант- когато детето неистово отказва да седне на гърнето просто темата се забравя за минимум месец, нито се споменава, нито се тика към гърнето. Гърнето обаче се поставя на достъпно място и ако има по- големи деца- те дават и съответния пример, но отново без да се говори за това.
Може след около месец, че и горница да се опита директно на тоалетната със специалните допълнителни принадлежности за бебе. Моят син след 2 години вече не беше на гърне, а именно на тоалетната.
Най- важното обаче е да не се шашнете Вие или детето. Нищо толкова не се е случило.