Имате ли познати, завърнали се от емиграция?

  • 4 785
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
И аз съм от завърналите се.След 7 години робство в Испания преди 1 г. и половина се върнахме.Въобще не ме тегли натам но и тук не беше лесно да се адаптираме.Направо се чувствахме като емигранти тук.

Толкова ли е лошо там?

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 23 543
Мда, познавам. Няколко човека. И аз се върнах, бях само година там някъде, но не ми понесе и си се прибрах бързо-бързо.

# 62
  • Русе
  • Мнения: 7 766
За лошо не е .
След като приеха еврото инфлацията ни уби.И легализацията също.Щом имаш документи веднага се купува апартамент.кола или две и всичко за което се сетиш.На изплащане разбира се.Така че цял месец работиш за банката.Да доуточня за тези години заплатите не мръднаха.Най- гадното е че там където бяхме са расисти и с това не се свиква.
Винаги сме искали да се върнем и като ги напечелихме - ето ни тук

# 63
  • Мнения: 11 607
Не, не познавам, напротив и други заминаха.......

Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!

# 64
завърших гимназия през 2003-по4ти вси4ки заминаха(основно за Германия)и по4ти вси4ки се върнаха-не успяха явно да се по4увстват в свои води и изгубиха пове4е отколкото спе4елиха

# 65
  • Мнения: 5 539
завърших гимназия през 2003-по4ти вси4ки заминаха(основно за Германия)и по4ти вси4ки се върнаха-не успяха явно да се по4увстват в свои води и изгубиха пове4е отколкото спе4елиха
Точно това щях да напиша. Завърших гимназия 1996 г. Следващите няколко години беше много актуално да се следва в немски университети. Приемаха лесно, обучението беше безплатно, имаше възможност и да се работи. Цели набори на немската гимназия заминаха.
След няколко години се чуха оплаквания, че положението всъщност не било толкова розово там, че Германия била в рецесия и заминалите почнаха един по един да се връщат. Там останаха единици - повечето не успяха дори да завършат и се върнаха в БГ нито висшисти, нито забогатели.

# 66
  • Мнения: 393
Познавам само едно семейство, което преди година се върна в България. Доколкото имам информация за тях, жената и досега е безработна, а мъжа горе-долу "закърпва" положението. Май съжаляват за решението си, но нямат пари да си купят самолетни билети...
Иначе от кръга на познатите и приятелите ми-почти всички са се уредили добре и след няколко годишен престой и "малко" допълнителни изпити си работят по специалността (не и аз, но не съжалявам)

# 67
  • Мнения: 1 866
Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!

Е, какво значи да си осмислиш живота? С морето ли? И в чужбина има морета, планини, природа...Мен също носталгията ми мина на 3-тата година и не ми беше мъчно за България, какво да направя сега? И за морето не ми беше мъчно. Обаче се върнах заради родителите си. За тях ми беше мъчно да ги знам съвсем сами тук. Но ако можех да съм с тях в там където живях, щях без колебание да остана там. Иначе сега като пак живея на морето от работа нямам въобще време да го видя. Като живях в чужбина повече време прекарвах край него като се връщах тук. Така че всичко е относително...

# 68
  • Мнения: 4 965
Не. Никой от познатите ми не се е върнал - дори още заминават, а някои работят "там" по 1/2 г., а после живеят тук с изкараните пари  Thinking.
Имам кака в Канада, на която мъжът й има доста добри средства да живее тук (хотели по морето, фирми в София, дават офиси под наем и т.н.), но нямат намерение да се връщат. Казват, че след 10-20 г. "може би...".
Зълва ми заминават след по-малко от месец за САЩ - също са хора с добри възможности тук, но дълги години искаха да отидат и не се отказваха да кандидатстват за Зелена карта. Междувременно, тук мъжът й разви бизнес, накупи апартаменти и имоти, родиха им се 2 деца, само тя (без да работи) разполага на месец със 6-7 000 лв., но тази година спечелиха и тръгват. Затварят магазините, дават апартаментите под наем... Имат право да вземат само по 40 кг. личен багаж, а на бебето 10 кг. Наистина, отиват на уредена работа, няма да плащат квартира, но ще са сами, а и бебето е малко, та тя надали ще работи. Просто започват живота си отначало. Аз не бих могла...
Другата ми зълва също чака да се дипломира, за да тръгне нанякъде - колебае се между Германия (където работи гаджето й) и САЩ (където ще е с кака си).
Самата аз имах възможности да замина, но от криворазбран патриотизъм ги пропуснах.
Не съжалявам, но кой знае...

# 69
  • София
  • Мнения: 298
Да, младо семейство, без деца. Бяха в Канада, и двамата имаха хубава работа, но тя не искаше да живее без приятелите и семейството си. Затова се върнаха. И тук намериха сравнително добри позиции, след няколко-месечно търсене.

# 70
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Апропо, жената се върна да и допроследят бременността и да роди в Бг.
Колкото и парадоксално да прозвучи за някой - аз също.
И добре, че го направих...

И аз така. Не съжалявам че се прибрахме поне за сега.
Ние бяхме в ЮАР, там нещата са различни от Европа, САЩ или Канада. Мисля че все повече хора ще се връщат от тази дестинация.
Мъжа ми още си работи в същата компания през нета. Купихме си жилище тук. За сега всичко е наред.
Тук ми харесва повече защото мога да ходя сама и с детето спокойно по улиците, зная че за българите това звучи странно, но на много места хората имат този проблем.
Дали ще заминем отново - не зная.

# 71
  • Мнения: 11 607
Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!


Е, какво значи да си осмислиш живота? С морето ли? И в чужбина има морета, планини, природа...Мен също носталгията ми мина на 3-тата година и не ми беше мъчно за България, какво да направя сега? И за морето не ми беше мъчно. Обаче се върнах заради родителите си. За тях ми беше мъчно да ги знам съвсем сами тук. Но ако можех да съм с тях в там където живях, щях без колебание да остана там. Иначе сега като пак живея на морето от работа нямам въобще време да го видя. Като живях в чужбина повече време прекарвах край него като се връщах тук. Така че всичко е относително...

Морето в случая е равносилно на България! Защото в оригиналния разговор вместо морето е името на града, откъдето е позната ми, но не исках да пиша него. И тъй като е до морето, използвах този символ! А е много ясно,че морето не осмисля живота на позната ми, защото тя 4 години живя точно до море в странство обаче!

# 72
  • Мнения: 292
Kolkoto i na men da mi e stranno imam- i to mnoogo kwalifizirani kadri-ikonomist,inginer,glawen gotwach...
Napusnacha Germania/UK za da se zawarnat w rodinata
Edinija raboteche w Meryl Lynch i e super spezialist po borsowite dalaweri(Peyooo towa sa kamani w twojta gradina), drugija i sega e w sastojanie da prigotwi da 100 gosti newerijatna wecherja i kakwo ot towa...
Wse pak 3 xubawo 4owek da moge da izbira-rodinata ,prijatelita ili 4ugbina..

Nadjawam se nikoga da ne mi se nalaga da stoja pred tozi izbor

# 73
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Да, имам познат, на 35-38 г. е. Бил години в САЩ, стигнал е до доста високи постове във фирма за строеж на нефтопроводи. Върнал се, защото не виждал повече развитие за себе си там, в България след присъединяването й към ЕС виждаше повече перспективи, като консултант или друго (аз съм доста далеч от неговата област). Направи ми впечатление, че изглеждаше уверен, спокоен, толерантен. Може би той е нещо като пример за човек, управляващ живота си, както той реши.

# 74
  • Мнения: 5 140
Да имам две познати.
Едната беше в Канада роди там детенцето си, започна работа там и продаваше обувки. Тук беше завършила немска гимназия и не помня каква специалност в УНСС. Тя се върна с детенце, а мъж и остана, сега тя има тук страхотна работа и родителите и помагат за детето.

Другата след 9 год живот в Лондон си дойде и сега има бебче, добре е не се оплаква.

Брат ми преди 17 год замина за Германия, издържа 2 год и се върна, каза че не е било за него там.

Общи условия

Активация на акаунт