скрих третата си бременост

А ти на приятелките си споделила ли си точно как стоят нещата?
Щом се радва на факта,че ще имате трето дете не би трябвало да се притесняваш 
Знам една приказка от бабите си "на мъж не всичко се казва"   

Използвай когато е в много добро настоение, напр. след кекс, гушни му се и съзаклятнически сподели, че щом си се похвалила на "верни" приятелки, все ще научи отнякъде и няма да е на кеф, че не е от теб, пак макар и пост фактум
Нама да страда дълго, че е бил излъганото камилче

а иначе, бравос за куража, лека бременност и хубаво бебче!

Аз бих си казала
Но не ми стана ясно,ти сега ли си бременна или вече си родила?
Защото ако си чакала да мине толкова време,не бих посмяла да му кажа,но ако случката е от скоро не виждам нищо страшно.

Много по-добре е да го научи от теб, отколкото от чужди хора! Така гордостта му ще е анранена в пъти по-малко. Няма страшно!   

Според мен не трябва да му казваш. Мисля, че ще си развалите отношенията. Може и нищо да не ти каже, но със сигурност ще се скоси. Щом се е радвал за детето мисля, че просто го е било страх да поеме още отговорност, а така всичко е било решено. (Предполагам, че си го питала дали да задържиш предишната бременност)

Това наистина е най-правилно, според мен, но само в случай, че беше имала благоразумието да не казваш на никой друг подробности около третата ти бременност! "Приятели" и "доброжелатели" ще се намерят винаги и дори да си решила да му спестиш цялата истина (което е разумно, пак според мен, предвид предишната му реакция по същия повод) все някой уж "без да иска" ще му подхвърли... Затова прецени добре кога и как да му кажеш и дали това няма да предизвика по-негативна реакция от очакваната, ти най-добре познаваш човека до себе си! И друг път да знаеш, че всеки има своя тайна и ако реши да не е вече тайна, трябва най-напред да я сподели с този, с когото дели живота си! Не с роднини, родители, още по-малко с приятелки! Гордостта на мъжете е много ранима величина и понякога раняването е "смъртоносно". Дано не съм ти прозвучала твърде песимистично, приеми го просто като чистосърдечно мнение, без ни най-малко целта ми да е била да те засегна или разтревожа! 

 След като ти е кофти че не си му казала, защото не му кажеш половината истина В подходящ момент, може да му споделиш, че си подозирала, че си бременна, но си се страхувала от резултата на теста и неговото мнение. За това си решила каквото сабя покаже, все пак си "имала цикъл" и макар симптомите, вероятноста е била малка Така хем ще му кажеш истината, хем няма да е цялата А ако някоя приятелка се издъни, няма да е голям проблем, щото уж не си била сигурна

Дааа  аз мислех същият вариант,че така е най добре да завъртиш работите  Хем той ще е на ясно,хем съвестта ти ще е чиста 

Според мен ако започнеш еи така разговор на тази тема той ще е усъмни че нещо си гузна и ако те подхване с разпит ще си кажеш всичко. А някои мъже са доста чувствителни като им закачиш достойнството.
Най-добре остави така нещата. Ако нещо се разчуе и той започне да те разпитва кажи че си имала здравословни проблеми - текло ти е някакво течение като менструация, гадело ти се е и т.н. Ти си се притеснявала дали си бременна или имаш друг проблем и си се страхувала да споделиш с него. От страх не си отишла и на лекар. Смотай там нещо такова по въпроса. Хем да не излезе че си го лъгала, хем да не отричаш съвсем казаното пред приятелката. Пък за нея кажи че разговора е бил на принципа на разваления телефон - ти това си казала, тя онова е разбрала и така.

Сетих се да разкажа подобен случай с моя приятелка. Тя не пише тук, не знам дали ако пишеше щеше да сподели, но ако някога прочете това й се извинявам предварително че съм разказала историята, макар и да не й споменавам името. МОЛЯ МЪЖЕТЕ ДА НЕ ЧЕТАТ!
Та значи моята приятелка от години живееше с един мъж. Добре са финансово - тя има собствен бизнес, той й "помага" (живее й на гърба). Тя много искаше да имат дете. Той е разведен, има едно дете и не искаше да чуе за друго. Той я пазеше много старателно и нямаше никакъв начин да сбъркат нещо. Какво направи тя. Започна след всеки акт, когато той свършва отвън върху нея и тя отиде в банята да се мие, да си пъха с пръсти във влагалището семенна течност. След 2 месеца забременя. Приятеля й се чуди, мая как така е станало обаче знаеше че тя му е вярна и понеже той я пазеше нямаше как да я обвини в каквото и да било. Сега имат момиченце на 4 годинки. Приятелката ми е много щастлива. Приятелят й гледа детето и му се радва въпреки че ми  е казвал - не мога да  разбера защо след като не обичам децата имам две. Естествено нищо не знае. Приятелката ми не знам освен с мен дали е споделила с някой друг, но след време когато друга моя приятелка имаше същия проблем  и аз разказах на първата приятелка тя самата ми каза да разкажа историята й на другата ако може да й е в помощ. Т.е тя не се притеснява че може да се разчуе. Но детето вече е родено и е тук. Както и да трещи и крещи приятелят й тя си има детето което искаше а той пък е баща и надали ще се отрече от детето само заради начина по който е заченато.

Според мен: важното е, че таткото сега е щастлив.
Може би той също като теб е имал угризения когато те е убедил да направиш аборт...

Ти си познаваш човека, но ако смяташ, че това ще го огорчи - по-добре не му казвай!
Но мисля, че това вече за него е без значение. Както изглежда той много обича детенцето ви и
няма да реагира негативно.

В краен случай бих постъпила точно така.
Като цяло не бих се чудила дали да кажа или не - просто няма да кажа.
Голяма грешка да разказваш такова нещо на "приятелки".

Трябва да му кажеш.Не можеш още много време да криеш бременноста.И аз съм на мнение,че на мъж не всичко се казва.Но ще започне да си личи.А и от "приятелки"или от някоя много наблюдателна съседка също може да научи нещо.По добре го предразположи към разговор и му кажи.Успех!Моят съпруг е много наблюдателен.Когаго забременях(аз самата още не знаех),но той "да" и наистина се оказа "прав".

Абе имам чуството че тия хора не четата!!!
Жената е родила преди две години еййййййййййй.
Четете!

Честно казано, ако аз съм мъж и жена ми скрие от мен подобно нещо, не бих искала никога да науча истината. Детето е факт и това е прекрасно, но да лъжеш партньора си за такива важни неща, е меко казано тъпо Извинявай

Извинявам се!Не съм прочела всичко.Извинявам се!

И аз съм на това мнение. Не мисля, че всичко трябва да се казва, още повече , че те са малко докачливи. 

НЕ бих казала нищо. Имаше случка от живота ми преди брака ми, която не бях споделила с мъжа ми и в някакъв момент на лудост реших да му я споделя. Е това беше повече от две години мрънкане и натякване. Станах меко казано пишман.
Пък и каква работа биха имали приятелките ти да коментират кога и как си забременяла. Не мисля, че трябва да успокоиш гузната си съвест и да не слагаш каруцата пред коня

Аз бих казала, но може би всяка жена тук разсъждава от гледна точка на това какъв мъж има до себе си. Моят е страхотен, разбира ме във всичко и подкрепя всяко мое решение, дори и леко налудничавите . Ако ти тежи на съвестта, кажи му. Обясни му точно какво си изпитвала и защо си се страхувала да му кажеш в началото. Щом се радва, че си имате трето детенце и си го обича, най-много да ти каже "Разбирам те, но друг път не крий от мен". И готово. Съвестта ти ще бъде чиста. Успех (ако още не си му казала де)! 

Седнете на чаша червено вино и му кажи .. Да знаеше само ти - трай си, ама вече си споделила с приятелките си, те с други и смятам, че в крайна сметка и до съпруга ти ще стигне тая вест и гаранция ще му стане много кофти ... какво ще си помисли - че всички знаят каква е истината, а той като глупак разбира последен ..
Обясни му, че единствената причина за твоето мълчание е била само СТРАХА от това да не те накара да направиш аборт .. дано те разбере  

добре де, само едно не разбрах  ... ще криеш цялата работа... ще ползваш хитрост и т.н и после ще я разтръбиш на приятелки. Ми крий докрай...
Сега просто трябва да му го кажеш, щото ако мъж ти разбере от друг човек, не се знае как ще реагира.

Не знам,но според мен ти си го познаваш най-добре и ти трябва сама да решиш какво да правиш!

ти си лъгала от благородни подбуди,от страх за бебенцето-не съжалявай,не мисли за това
 

Какво те притеснява, че след 2 години искаш да споделиш такова нещо с него? Поела си кръста, носи го. Ако някога имаш удобен момент и прецениш - сподели. За мен на този етап е безсмислено.
А, за приятелките, които са по-близки от съпруга е неразбираемо.

Не му казвай ...ако дочуе от някъде - отричай ..... много кофти си постъпила .... ако бях на негово място не бих ти простила .....

Лоша работа..

Аз пък си признавам, че доста често си мисля по същия начин "уж случайно" да забременея с второ. Няма да ми е никак лесно, но мнго ми се иска.
Само че сега, като те чета, си давам сметка, че мене лично съвестта ще ме изгризе.....с парцлите.
Освен това не зная точно как мога да го направя, защото предпазните мерки ги взема той, а не сме на "пази сеееее...идвам".

Не се терзай,а се радвай на живота,на децата и на мъжа си.Ако разбере мисля,че трябва да ти бъде благодарен,защото от това което пишеш мисля,че си взела правилното решение.Поздравявам те ,че си имала кураж да го направиш.

Наистина много труден въпрос!
Аз не бих постъпила по този начин/да скрия/, но пък и той /моят съпруг/ не би ми наредил да махна дете!Още повече, че не е проблем за вас отглеждането...Не знам...по-скоро смятам че трябва да му кажеш истината, защото ти ще продължаваш да се тормозиш, а пък и прекрасното детенце, което той много обича вече е налице, така че...излей си душата...а той ако те обича би трябвало да те разбере и да прости...ама и аз съм романтичка, не ми се предоверявай,,,
Успех ти желая!

Аз ли само нищо не разбрах. Как така имате 3 деца, пък си му казала сега, той се е зарадвал, пък още не знае, пък четвърто ли чакате, 1 си махнала 5та брменост ли е това, що ли?

 Да и аз мисля,че това е най удачния вариант

Не си съсипвай живота сама...кажи му.Ако е 4овек,Ще те разбере.Както пиШеШ,той се радва на детето,оби4а го,не се е променил кам теб...Но съм съгласна с твърдението:"Винаги истината,никога цялата" в отноШението с мъжете.Сама прецени колко и как да му кажеШ.
Желая ти успех.

Минали 2 години, че и отгоре. Дори да подочуе нещо от някъде, винаги можеш да излезеш с номера: "нещо са се объркали или не са разбрали" - кой ти помни подробности за чужда бременност. Минало.....
Радвайте се на децата си и да са ви живи и здрави. И вие покрай тях.  Не си търси проблеми. Сигурно имаш по-важни неща за решаване.
Пък и както някой каза по-преди - на мъж не всичко се казва.
И мое мнение.

аз пък даже се очудвам, че има хора които смятат, че не трябва да се каже такова нещо пък макар и късно. и причините са мноооооооого:
първо, доста хора вече знаят истината и вероятността да разбере и бащата е голяма, а аз ако разбера подобно нещо от други хора - меко казано ще съм бясна.
второ, жената е имала НЕ малка причина да замълчи - направила е аборт година по-рано, за който ТОЙ е инициатор, страхувала се от втори аборт и т.н
трето, детето е факт, обичано е, семейството явно е стабилно (щом единият хърка, а другият го търпи  )
четвърто, това е трето дете, не е случайно забременяване и цел на жената да върже един мъж в семейното ложе, както нерядко се случва
пето, истината е единственият правилен изход в ситуация, когато не знаеш какво и дали да кажеш - това си е моя максима.

разбира се, съвсем не подкрепям решението ти по време на бремеността, аз не мога да си предствя да скрия такова нещо от мъжа ми, НО предвид аборта преди това, те разбирам и смятам, че не може и той да не те разбере.
моят съвет е - голата истина, така както я чувстваш, с всичките терзания и чувство за вина, които изпитваш. УСПЕХ   

явно да , прочети по-внимателно 

Ти си го познаваш най-добре, но щом не си сигурна как ще реагира, по-добре не му казвай, а ако изтече информация отнякъде, отричай до дупка. Гадно е да ти тежи нещо такова, но ако му кажеш, най-вероятно ще засегнеш мъжкото му самолюбие и ще пострада доверието между вас. А от това никой не печели. А ти недей да се тормозиш излишно от угризения. Най-вероятно той самият е имал колебания и страхове за трето дете и поставянето пред свършен факт го е избавило от голямата дилема и на практика го е улеснило. Щом е щастлив и си го обича, значи всичко е наред и решението ти е било правилно и за двамата. Но все пак по-добре да не разбира, че известно време е бил лъган, и то за нещо толкова важно.

Изневяра не бих скрила, но това ...... според мен означава, че му нямаш доверие ..... все пак и двамата гледате тези деца, би трябвало и двамата да вземате решенията за тях ....

   Въобще не се връщай назад,радвай се на живота който имаш,колко по страшни неща,не си признават хората,а ти за щуротии съвеста те гложде...Спи спокойно, и го приеми като твоята си малка тайна...А за приятелките,какво ти пука,щом до сега нищо не естанало,защо мислиш че ще стане...Пък и винаги можеш да отречеш...

            Бий си два шамара, за да се освестиш малко, после си намери си работа и спри да мислиш за глупости    - всичко това с най-добри чувства . Бих ти препоръчала същото, и ако ти хрумне да се самоубиваш примерно. Нищо лошо не си направила (предвид резултата), за да се тормозиш. Аз лично допускам, че може той да знае тайно (две години не са малко време), да го е приел  и с бъдещите си действия да го поставиш в много неудобно положение.

буба1234  не знам коя си, но ако не си при многодетните мами в подфорум нашите деца - заповядай!

Аз не бих скрила такова нещо, но също така си мисля, че ако са минали 2 години от тогава, не бих се ровила изобщо! Не виждам как ще разбере от някой за това... те твоите приятелки надали по цял ден само това нищят... според мен всички отдавна са забравили, само ти помниш! Детето го има и е радост за всички, нали все пак това е важното!!!

Приспи съвестта си  Нали всичко се е развило благополучно, всеки един е щастлив?!! Няма смисъл да човъркаш тая тема! Това да не е престъпление - подарила си на мъжа си и на света един нов човек! Да ти е жив и здрав и много семейно щастие!

Според мен решението е ..... пиеш една студена вода и му казваш! Споменала си, че мъжът ти е горд човек. Ще се разпухти, няма начин, но ще преглътне. По- добре така отколкото да го научи от другаде. Това е от моя скромен опит. За нещо важно, пак свързано с бременност не му казах веднага и след това ситуацията се разви така. След като се обичате и си вярвате не е редно да има такива неизказани неща, касаещи двама ... всъщност трима ви:-)
Разбира се това е моето виждане за нещата, надявам се каквото и да решиш, да си спокойна от решението си.
Успех!

 
Мъжете не са мелодраматични като нас, и не търсят под вола теле. Едва ли мъжът ти ще обърне внимание на приказки след две години и половина.
Учудвам се как, при три деца, имаш време да бягаш от настоящето и да се връщаш назад, в миналото.