Наказание или Опрощение?!

  • 5 439
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 73
Скъпи майки,загубили най-скъпото в живота си,всеки Божи ден седя и се питам,дали това не е най тежкото наказание за нас?Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?Всички ми казват така е трябвало да стане!съдба!А аз не разбирам защо!?дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!Блъскам се между Рая и Ада и няма кой да ми обясни , Praynig какво сторих.....Господ е казал:"Пускайте децата си при мене,защото тяхно е Царството ми''аз моето детенце го пуснах и с него пуснах сърцето си!!!Къде е границата между Наказанието и Опрощението? всеки ден се моля,да намери покой душицата му и да даде мир на сърцата ни,но този мир все не идва!кажете майчици какво сторихме и с какво заслужихме..... Praynig Cry Sad Cryима ли надежда!?

# 1
  • Мнения: 7 107
emsski, много дълбоки размисли са ме разтърсвали. Кой ли не се е питал същото?
Какво направих, кога го направих, има ли някой в семейството ми, което е направил нещо (на мен не ми е известно да е имало).
След това си мисля, че може би когато печелим не знаем какво всъщност сме загубили и когато губим какво сме спечелили.
Отговори няма, а аз съм твърде дребна, за да прозра.
Когато един ден свърши земното ми съществуване сигурно ще има кой да ми каже.
Трябва да продължим живеем.
Наистина трябва да пуснем душите на най-любимите си хора да намерят покой.
За тях винаги ще има специално място в сърцата ни.
 Praynig

# 2
  • Мнения: 73
Права си Рони,но все с тези мисли ще си живееме,докато не получиме отговор!Аз да ти кажа съм половин човек,чудя се дали някога пак ще стана цял Rolling Eyesкак ми се иска да съм щастлива и всички мамета тук да са щастливи!малките неща вече не ме правят такава или ако е така то е моментно,затова го приемам като наказание......сигурно полудявам #Crazy Embarassed

# 3
  • София
  • Мнения: 1 941
еmsski, не е минал и ден без да задавам въпросите, на които няма кой да ми отговори. За мен това е наказание. Не приемам отговора "това е съдба", може би защото още не съм се примирила със загубата. Сигурно наистина е съдба... Незнам какво щеше да е, ако моето момиченце беше оживяло, може би тогава също щеше да е наказание и за нас, но и за нея, защото незнам какъв живот щеше да има, пълноценен ли... Но в момента липсата, празнотата и мъката са толкова големи, че аз не мога да го приема като избавление, а сигурно е такова... Sad Sad Sad

Много мога да пиша по този въпрос, много мисли има в главата ми, хаотично се блъскат... и незнам дали някога ще настъпри примирение в моята душа, защото не ни беше даден дори мъничък шанс да направим нещо, някой нареди нещата така, че да нямаме никаква възможност да противодействаме. Бяхме марионетки в нечии ръце...

# 4
  • Мнения: 233
 Има моменти в, които мога много да напиша и кажа и други в, които не ми се мисли, камо ли да пиша...  Sad
  Аз вече съм простила, и съм се примирила, но място в сърцето ми за Нея винаги има, и аз винаги ще съм половин човек.  Cry
   След опрощението наказанието идва само. Опрощението е най-голямото наказание. Praynig

# 5
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Мисля си, че е едновременно и двете. Наказание, Голгота, пречистване за душата ми. Опрощение, защото след най-черната бездна намерих светлина, намерих примирение и надежда.
Загубих момиченцето си в 7-мия месец от бременността след като го бях усетила да се движи в мен. Стана ангелче без изяснена причина.
Сега / слава на Бога  Praynig / се радвам на момченцето си.
Значи има опрощение.
А онази голяма пустота се е свила дълбоко в мен и само понякога напомня за себе си.
Честно казано не искам да забравя, не искам времето да ме излекува. Загубеното ми дете беше и си остава част от мен. Не искам да зачеркна част от сърцето си. Понякога даже мъката ми дава сили да вървя напред. Аз станах приятел с мъката си и не се боря с нея, просто я приемам като част от житието си.

# 6
  • Мнения: 1 849
Скъпи майки,загубили най-скъпото в живота си,всеки Божи ден седя и се питам,дали това не е най тежкото наказание за нас?Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?Всички ми казват така е трябвало да стане!съдба!А аз не разбирам защо!?дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!Блъскам се между Рая и Ада и няма кой да ми обясни , Praynig какво сторих.....Господ е казал:"Пускайте децата си при мене,защото тяхно е Царството ми''аз моето детенце го пуснах и с него пуснах сърцето си!!!Къде е границата между Наказанието и Опрощението? всеки ден се моля,да намери покой душицата му и да даде мир на сърцата ни,но този мир все не идва!кажете майчици какво сторихме и с какво заслужихме..... Praynig Cry Sad Cryима ли надежда!?

Мила, по принцип се въздържам да пиша за Бог тук, но ти питаш...
Освен Бог има и дявол, той е този който идва да ограби живота ни. Но успокоението което имаме е, че нашите деца са на много по-добро място, те са в прегръдките на Христос. А реаздялата ще е само временна, един ден и ние ще отидем там и ще сме заедно цяла вечност!!!
"Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?"- В Библията пише, че всички са грешни, няма праведен нито един, за това имаме нужда от спасение.
"дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!"-Нашите грехове са вече изкупени от Христос на кръста, стига само да се покаем, Той ни прощава...
Нашите деца са намерили покой, защото са в регръдките на Бога, а нашите души само Той може да изцели, ако ние Му позволим...Говоря ти това, защото Той го направи за мен, ще го направи и за всеки друг, защото Той ни обича страшно много, защото Той даде своето дете заради нас....

  bouquet     bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 1 941
migito, обясни тогава фразата от Библията "Господ наказва тези, които обича"
Ти казваш, че дяволът е този, който едва ли не ни наказва.
Питам те с най-добри чувства, защото аз самата незнам  Hug

# 8
  • Мнения: 656
Казват ми ,че Господ се е смилил над мен и детенцето ми.Спестил ни е мъките -моите и неговите.Не знам дали е така.Не мога да приема ,че така ми е било писано,Не мога да си отговоря на въпроса защо.По -скоро го приемам като наказание.А може би не е?Нямам отговори

# 9
predi da si otide moeto bebche, si misleh che niama po-strashno neshto ot tova, da zagubish deteto si. no veche si mislia, che e mnogo po-strashno to da se muchi. moeto bebche zhivia samo 38 dni i ponezhe beshe bolnichko i neprekusnato v kuvioz, mozhah da ia gushna samo dva puti. uspokoiavam se kato si mislia, dazhe sum ubedena, che tia e angelche, che vsichki zhitejski muki sa i spesteni i vupreki che ne znaia kude e, neprekusnato e s men. zapomnih vsiaka cherta ot lichiceto i, ochite i, makar che riadko beshe budna i sum sigurna, che nikoga niama da ia zabravia. iskam da imam oshte deca, iskam pone 3, dano Gospod mi pomogne za tova. i kogato dojde i moeto vreme, sum sigurna che shte sreshtna moeto angelche otnovo. slozhila sum ia da pochiva pri moiata liubima baba i dotogava tia shte se grizhi dobre za neia Simple Smile
ne se otchajvajte mamcheta, chiito rozhbichki sa otishli na nebeto, ne se chuvstvajte ograbeni ili samichki, zashtoto angelskite dushichki na dechicata vi sa neprekusnato s vas Hug

# 10
  • Мнения: 3 166
Наказание или изпитание? За мен по този начин стои въпросът. Майка ми казва, че е второто.
 Сутринта преди да родя я попитах не ме ли наказа достатъчно Бог като ми отне дъщеричката, че трябва и това бебе да си замине. Тя каза, че може би не наказва мен. Че може би плащам нейните грехове, или тези на баба ми, или на нейната баба... А че също така е може би изпитание. Но и това не ми обяснява нещата. Защо ме изпитва още. Нали видя, че за мигне загубих вяра в него, когато миналата година мъничкото ми момиченце отиде при него. Напротив - продължих да вярвам още по-силно. Продължих да вярвам в Него и когато този път ме приеха с категорична диагноза. Казах му, че знам, че може всичко. Че може да направи чудо и да спаси момченцето ми. И наистина го вярвах. Не изгубих вяра и когато осъзнах, че бебето вече не се движи. Напротив - благодарих му, че няма да се мъчи повече. Благодарих му с цялото си сърце, изпълнено с мъка,но и със спокойствие, че бебчо няма да страда повече.
 Тогава не разбирам! Не изпита ли вярата ми достатъчно?

# 11
  • Мнения: 73
Момичета,радвам се че расъждавате по тази тема,защото ми помагате малко или много!Моите въпроси са ужасно много и ужасно много ме измъчват всеки ден!Вярата ми стана още по-силна от моето-наказание,изпитание,опрощение и какато го приема всяка една от нас!питам се обаче защо наред с растящата ми вяра,вместо да се примиря и успокоя,моя СТРАХ,расте прогресивно!Питате се от какво,ами за бъдещето си,страх към Бога,защото усетих безсилието си да променя нещата!страх ме е че виждам греховете си към другите и това че понякога си мисля,че съм заслужила страданието си!чужди ли грехове изкупихме,наши ли!Нали казват хората;"Господ забавя,но не забравя!''една от вас ми каза,че вярата й и помогнала да продължи напред,че това е начина не се колебая,но виждам,че има майчета тук,който са срадали по два пъти и се питам има ли край......  PraynigА защо да не сме щастливи? Rolling EyesПрегръщам ви приятелки Hug

Последна редакция: ср, 21 фев 2007, 10:32 от emsski

# 12
  • Мнения: 1 849
migito, обясни тогава фразата от Библията "Господ наказва тези, които обича"
Ти казваш, че дяволът е този, който едва ли не ни наказва.
Питам те с най-добри чувства, защото аз самата незнам  Hug

Не бива да се вади стиха от контекста. Намира се в Послание към Евреите12 глава: 6 стих. Но в тази и предишната глава Бог е представен като любящ Баща. Сравняват се взаимоотношенията Бог-човек, като на баща и син. Всеки баща наказва детето си, за да го научи на нещо добро...но няма любящ баща който да пребива детето си или да го убива или убива децата му...Това не е наказание това е издевателство!
Нека не бъркаме нещата. Дяволът е този който идва да убие и разруши. Но ние трябва да знаем, че Бог ни дал сила над него (на тези които вярват в жертвата на Христос), защото Той го победи на кръста.

emsski, аз съм загубила три деца, сега имам две....Има край....
Но има разлика просто от надежда и вяра. Вярата е пълна увереност в неща които не се виждат и няма начин, но сме убедени и спокойни, че ще станат, а надеждата включва и опция, може да не стане...
Бог обича всички нас толкова много! Има победа за всеки.   Hug

  bouquet

# 13
  • Мнения: 94
 :pray:molq se za va6ite de4ica,tova e nai-golqmata bolka za edin roditel-da zagubi detenceto si,no sam sigurna i v drugo 4e Bog vzema vinagi pravilnite re6eniq i 6ome re6il taka zna4i ima pri4ina :cry:dali e izjupvane na grehove ili ne6o drugo...s vas sam mai4eta i me boli... Cry

# 14
  • Мнения: 156
Моля се никой да не изпита най- голямата болка - да изгубиш дете. Не знам забравя ли се ? Не зная къде може да намерим отговор на всички въпроси, бушуващи в душите ни. Сигурно Бог наказва тези ,които обича ,за да изпита вярата им. Незнам ...., но не искам на никоя друга майка да не се случва това,което се е случило с мен и с вас.  Зная , че пак Бог ми дава сили да продължа напред.

Общи условия

Активация на акаунт