От къде идват дрехите II-ра употреба?

Даряват ги, не ги продават - в повечето случай. Има и такива, които се продават, но те надали стигат до нас - и там има втора ръка магазини, макар и не така популярни, както са у нас.
От дарените дрехи - с тировете - насам

От разпродажби.
Ако е от дарения, то си е нашенска далавера. Получавала съм дрехи от църква - дарения, изпрани, изгладени. Тук също са такива изискванията да дадеш дрехи.

Добре де някой ги дарява значи, но тогава кой се облагодетелства? Кой е този, който прави дарението стока за продаване?

А относно прането и гладенето... мисля, че има закон за дрехите втора употреба да се перат /при определени условия/ след вноса. И предполагам, че минават някаква обща обработка, защото всичките миришат еднакво - на "втора употреба" 

Или от едни големи кутии турнати покрай суперите или обществените перални.

Aз си мисля, че когато хората дарят дрехите в благотворителни магазини (charity shops), оттам някой трябва да ги купи, за да дойдат едни пари, които да отидат по направление за нуждаещи се. А този, който ги е купил е нормално да ги продава все пак, така че не виждам нищо лошо.

Благодаря на всичко отзовали се  Вече придобих някаква представа. Исках да зна как стоят аджеба нещата. 
Сега обаче ме мъчи друга мисъл, защо няма такива "кутии" в България? Нуждаещи се има много, факт е, че хората оставят до контейнерите дрехи които им се струва че някой би могъл да носи. Откакто съм почнала да събирам дрехи за децата от домовете яко се заглеждам по оставените по контейнерите обувки и играчки  Е, да все още не вземам от там, но ми се струва че ще има кой да пуска в такива кутии. Вие как мислите? 

Това са т.нар. социални магазини (у нас има такива към БЧК). Идеята е, че това са дрехи от дарения, които се дават от различни благотворителни организации. Внасят се и у нас им се определя символична цена. Положителното е, че - от една страна, хора с по-ниски доходи могат да си купят въпросните дрехи; а, от друга, парите от продажбата се влагат в поддържането на т.нар. Хранителна банка или в други социални дейности.

В други страни подобни социални магазини действат на същия принцип, а наши "търговци" ги изкупуват и после ги препродават тук, но вече печалбата остава за тях.

или пускат торби в пощенските кутии и указание кой ден ще събират дрехите. В точния ден оставям торбата пред къщи и те минават и ги събират.Аз така си разчиствам гардероба от дрехи които не нося.

от дарения.
слухът говори, че една известна организация ги вкарва безмитно, като дарение след което отиват по магазините.
куитии няма, защото ще бъдат празни за отрицателно време.
в бг оставям неща до кофата за боклук и след 1 минута вече ги няма.

Даренията - по закон - се внасят, без да се заплаща мито. Независимо коя организация ги вкарва - достатъчно е да е НПО и да има подобна насоченост.
Лени, коя организация имаш предвид (питам от любопитство, защото често слуховете са малко подвеждащи)?
Ако визираш тази в примера, даден от мен, там съм описала механизма, който действа - всичко е законово регламентирано (и вносът, и даренията, и конкретните магазини, и разходът на постъпилите средства - от тях не се разпределя печалба).

Намъкнах се случайно в един магазин тип бутик, където (странно) дрехите бяха само по една. И едни пуловерчета, като ги погледнеш отблизо - на топчета, изтъркани.
Цената им беше около 40 лева, на тез чудни пуловерчета.
Накрая стоплих, че това са дрехи втора ръка (никъде не пишеше).
Та, ако продават тези дрешки на тази цена (а те и като нови едва ли са стрували повече, да не говорим по време на разпродажби и пр.), колко ли печелят от това? 

Не знам какво да ти отговоря. Гледам - цигани преглеждат дрехите или даже не ги поглеждат. Или ги разхвърлят наоколо. Видях как се израдваха на матрак - за нула време го обезкостиха и взеха само пружината - за вторични  суровини.Да си купят нещо си., не казвам пиене.
А в домовете - материално май са по-задоволени от собствените ни деца. На мен ми направиха забележка, че дрешката има леке.


При нас цената е ок. 6 лв. без топчета. Може би с топчета е по-скъпо.

Да кажа как съм виждала да го правят в Люксембург.

Там всеки си има определен размер кофа за боклук /в зависимост от големината на семейството/, която се изнася на тротоара пред къщата в определен ден, до вечерта колата минава и ти си длъжен да си прибереш кофата обратно вкъщи. Нямаш право да изхвърляш повече боклук, отколкото кофата може да поеме, т.е. никакви допълнително торбички не можеш да оставяш до нея. Ако искаш по-голяма кофа, отколкото ти се полага, плащаш доста солиден данък смет за нея. Затова рядко някой ползва повече от определената му кофа.

И поради тази причина никой не си позволява да изхвърля обемни неща в кофата за смет. Всяка опаковка се намачква до неузнаваемост, за да заема по-малко място. Когато купуват хранителни стоки гледат да са в опаковка, която да не е обемна. И в реда на тези мисли в кофата за смет не се изхвърлят дрехи, защото са обемни и няма да има къде да си изхвърлят останалия боклук.
На нкой не му хрумва да изхвърли излишните си неща където му падне.

Ако имаш за изхвърляне обемни непотребни вещи - дрехи, мебели и т.н. се обаждаш на фирмата за чистота, те ти казват точно в кой ден ще дойдат, ти изнасяш ненужното пред дома си, те го прибират и ти си плащаш за услугата.
По този начин фирмата печели допълнително, а ти си щастлив, че си се отървал от непотребните неща.

Фирмата сортира изхвърленото и което е годно /а повечето неща са почти нови/ се пакетира по подходящ начин и се продава на символична цена. С очите си видях как изхвърлиха по този начин гардероб, ползван само година, защото нещо не им харесвал.

Понеже се плаща, за да те отърват от ненужните вещи, хората там са щастливи, ако има на кого да ги подарят. Разбира се, желаещи няма - страната е с най-високия стандарт в Европа в момента и бедни, нуждаещи се от помощи не съществуват. Социалните служби се занимават само с комфорта на инвалидите.

Моите познати, при които гостувах, когато тръгват за България, натоварват колата с дрехи, които не им трябват, дават ги на мен да си избера, ако нещо ми харесва, а каквото реша раздавам на социално слаби семейства или го подарявам на един детски дом. Носят ми дребна домакинска техника и дори мебели. Те смятат, че е по-добре да ги докарат до България и да ги подарят, вместо да плащат достатъчно скъпо на фирмата за чистота там. Имат си достатъчно пари хората, но и си павят добре сметката.

В самия Люксембург няма магазини за втора употреба, но съм виждала такива във Австрия например.

Мисля си, че и при нас би трябвало да се организира някак събирането на непотребни вещи.

Имаме достатъчно нуждаещи се хора, защо да изхвърляме на боклука неща, които някой би могъл с удоволствие да ползва.

Аз когато имам нещо за изхвърляне - дрехи, обувки, мебели и т.н. първо питам в квартала дали някой има нужда от тях.
Почти винаги им намирам нов собственик по този начин.
Даже хората, които имат нужда и знаят, че не хвърлям, а раздавам сами ми се обаждат и казват  - ако хвърляш еди какво си, ми се обади, че ми трябва.

А непотребните ми дрехи и други неща /не само моите/ ги събирам и моя приятелка ги отнася в един детски дом в провинцията, където ги посрещат с радост.

Не знам Lennie коя организация визира, но аз преди няколко години съм работила за малко в склад за дрехи втора употреба и по-голямата част от чувалите бяха със знака на Червения кръст. От фирмата ги разпределяха по качество и ги прехвърляха в прозрачни и не надписани чували и зареждаха почти всички малки магазинчета за втора употреба в Пловдив. Съответно имаше чисто нови и много запазени дрехи, които се продаваха доста по-скъпо на няколко магазина, които претендираха, че продават "маркови преоценени стоки". 

за първи път чувам, че бчк има социални магазини, а съм работила за тях 2003-2006та
иначе, да, не знам друга организация, която да има право на безмитен внос.

естествено, отново да подчертая, че става въпрос за слухове.
които както са слухове, така някой разпределя дрехи в чували с червен кръст.
егати гаврата с дарителите. но предполагам, че това е в миналото, сега фокуса са лекарства. 

Благодаря за инфо-то.
Просто ме интересуваше дали става дума за Червения кръст (т.е. това може да са дрехи, които са дарени от всяка една червенокръстка организация на друга НПО с подобна цел на дейност, която дори може да е само фиктивна) или за БЧК (не изключвам и вариант да се продават на въпросните фирми - пак на принципа на "социалната търговия").
Интересно ми е доколко се спазват законите. Затова питам.
Че са дарения, 100% съм сигурна. Особено "марковите преоценени стоки" - това често са бракувани стоки (преди време си пиех кафето точно до такъв магазин и от продавачката разбрах, че това са бракувани дрехи, които американци шият в Гърция на ишлеме и после ги изхвърлят - у нас ги внасят като "отпадъци за преработка в текстилната промишленост"  ).
Въпросът е кой печели в случая.

Лени, от 10.01.2005 г. има социален магазин в Стара Загора.
От януари 2007 г. има и в Пазарджик.

азаф,
тази схемка, за която разказваш е
надявам се да ги тикнат зад решетките тези, които правят това с най-великата организация

Лени,
идеята ми е, че самите далавери е невъзможно да са с участието на организацията, затова не мога да приема, че се използва по този начин името й. Не знам що за човек трябва да си, за да използваш това име, за да се облагодетелстваш.

(Ох, така го написах, все едно визирам теб - говоря по принцип - визирам тези, които се възползват.)

А, НПО-та (за съжаление) в БГ никнат като гъби и повечето (което е най-противното) се възползват от закони и привилегии на други, които наистина искат и могат да направят нещо, но им се пречи.
А въпросната схемка се прави от фирма-производител на платове (затова внасят дрехите като отпадъци) - по думите на продавачката.
Жалко и грозно е.