За прохождането..

  • 1 483
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 120
Моля споделете как проходиха вашите деца..в смисъл - с ваша помощ или самички. Според някои майки детето трябвало да се държи за ръчичките и така да ходи,иначе нямало да проходи лесно ShockedВ нашият случай,Мартин е доста самостоятелен,пълзи си,изправя се и се придвижва хванал се за нещо...ноо не желае да го водя за ръцете..сяда на земята или прави няколко крачки на пръсти Rolling Eyes

# 1
  • София
  • Мнения: 1 339
при това положение и ако не пада много не мисля,че е нужно да го държиш за ръка. Моя син искаше да го държа дори само за пръстчето тогава се чувстваше спокоен и се отпускаше,но той никога не се е подпирал да ходи сам по мебелите примерно. Детето ще ти покаже само води се по него

# 2
  • София
  • Мнения: 2 162
И аз съм на мнение, че не трябва да се прави нещо специално. Голямата ми дъщеря проходи на годинката- ползвахме проходилка преди това. Малката- преди 2 седмици (на 10,5 месеца)- също като твоето дете не желаеше и не желае да я държим за ръка; ползва мебелите като й се налага. В един момент просто се отпусна и направи първите 3-4 крачки, а сега си обикаля с редки падания от стая в стая.
Всъщност сега като се замисля...майка ми я слагаше няколко пъти в някой от ъглите, така че да се подпре на стените и да стои права и после почваше да я вика да дойде към нея, тя стоеше на не повече от 50 см разстояние. Но не мисля, че е проходила благодарение на това.
Не се притеснявай- повечето деца, които прохождат по- късно са доста стабилни след това.

# 3
  • Мнения: 596
Дъщеря ми сега прохожда. Иска да я държа за двете ръце, ако опитам да си изплъзна едната ръка, веднага надава рев. Явно е по- страхлива и неуверена. Та така се водим вече втори месец за две ръце. За всяко дете си е различно. Щом не иска да го хващаш, остави го, той най- добре си знае.  Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 1 750
Според мен няма нужда да правиш нищо специално, освен да разчистиш малко повече свободно пространство за прохождащия мъж Simple Smile Самостоятелността му е много хубаво нещо. Важно е за самочувствието и увереността му. Щом иска сам, нека така да е - той ще си намери най-удобния за него начин. А докато го търси ще развива и нови умения.

# 5
  • Мнения: 27 524
Изобщо не се замислям или тормозя по тези въпроси. Когато му дойде времето и се почувства сигурен - ще проходи. С или без моя помощ. Да искам да ускорявам процесът е ненужно, освен това и глупаво. Няма непроходило дете, не го мисли.

# 6
  • София
  • Мнения: 127
много съм доволна, че проходи сама... не съм и помогнала много в това начинание...
тя също по описания по-горе начин полека лека си направи първите няколко крачки ...
после с всеки изминал ден става по-уверена и доволна от "издигането" и в обществото

# 7
  • Мнения: 118
Не повторих грешката , която бях направила с баткото . Малката си мина през всички фази - пълзене , изправяне , обикаляне на кошарата, после крачки между мен и баща й. Точно на ражденния се пусна съвсем сама . За нищо не съм я насилвала .

# 8
  • Мнения: 990
Според мен няма нужда да правиш нищо специално, освен да разчистиш малко повече свободно пространство за прохождащия мъж Simple Smile Самостоятелността му е много хубаво нещо. Важно е за самочувствието и увереността му. Щом иска сам, нека така да е - той ще си намери най-удобния за него начин. А докато го търси ще развива и нови умения.
Напълно подкрепям  Peace

# 9
  • Добрич
  • Мнения: 298
Според мен няма нужда да правиш нищо специално, освен да разчистиш малко повече свободно пространство за прохождащия мъж Simple Smile Самостоятелността му е много хубаво нещо. Важно е за самочувствието и увереността му. Щом иска сам, нека така да е - той ще си намери най-удобния за него начин. А докато го търси ще развива и нови умения.
Напълно подкрепям  Peace
аз също подкрепям Peace Peace Peace

# 10
  • София
  • Мнения: 2 227
Изобщо не се замислям или тормозя по тези въпроси. Когато му дойде времето и се почувства сигурен - ще проходи. С или без моя помощ. Да искам да ускорявам процесът е ненужно, освен това и глупаво. Няма непроходило дете, не го мисли.
Абсолютно съм съгласна с Блонди.

# 11
  • Мнения: 9 894
сам, абсолютно сам. Доволна съм, че не искаше да го водя за ръце, понеже редовно виждам в парка млади мами в убийствена за мен приведена поза.
Който иска нещо, да си го вземе сам, е принцип вкъщи  Peace

# 12
  • Мнения: 24 467
Не знам защо, но явно или тайно между майките и днес си има конкуренция от типа на "я да видим кой по - пръв..."- нещо абсолютно безсмислено. Големият ми син нито стъпваше прав в креватчето, нито искаше да го държа за ръчички, подгъваше крака, а в проходилката стъпваше на пръсти, докато един ден, на 11 месеца без малко реши, че много му хареса да разглеждаме едно дворче с кокошки и ме повлече нататък. Така походихме до обяд и след следобедния сън си направи първите крачки. Бях отписала за след гониката чак и хич не се косях, ходех вече на работа и имах една камара ангажименти. За детето ми беше важно да е здраво и да играе.
Сега вторият ми син на 9 месеца също не проявява желание да ходи и си го возя в количката. Разни горди мами на 10 месечни и горница деца все питат, когато го изведа след работа защо не го размъквам за ръцете и аз най- честно си казвам, че той няма никакво желание за това. Стои си спокойно в количката и си говори на всяко срещнато куче, коте или човече /малко и голямо- все едно/.
Та по този въпрос- честно казано ако детето е здраво, няма съмнения за някакви заболявания или физиологични затруднения не мисля, че има смисъл да се досажда на детето и на родителите, само и само да се задоволят някакви комплексарски изцепки от рода на именно "я да видя кой е пръв.." /аз не съм човек, който се самозалъгва, ранното каквото и да било на бебето е най- често повод да се похвалим пред останалите, слагам си ръка на сърцето, аз често пъти също го изпитвам, но когато разбера, че това почва да ме гложди поне съм честна пред себе си да си го призная и това ме кара да ударя на време спирачки/.
Не съм дала чашка на бебето, не съм купила гърне, не го държа за ръцете да проходи, за всяко нещо си има време. Сега се учим да играем и да общуваме и за моя радост бебето ми е весело и общително, не реве, няма невротични пристъпи, а това за мен е най- важното.
Така че желая на всички мами предимно спокойствие и здрави и весели деца.

# 13
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Няма нужда да правиш абсолютно нищо.Когато му дойде времето ще тръгне.
Моят син проходи на 1год. и 1мес.Първо много пълзеше и ходеше по малко като се опираше на мебелите, после го видях че се опитва ходейки да тика столчето си за хранене и реших да го пробвам ако иска да бута лятната си количка.Много му хареса.Следващата стъпка беше да се държи за пръста ми и така да ходи/по собствено желание/.И най-накрая се пусна и лека полека тръгна сам.Това е!Никакви проходилки,вдигане за ръцете и насилване.
Пълзенето е много полезно за укрепване мускулите на гърба,а ако насилваш детето да ходи преди да е готово може да му докараш криви крака и пробелми със ставите. 

Последна редакция: пт, 16 фев 2007, 10:00 от ivap

# 14
  • Мнения: 5 026
 Ние го водим за ръчички. Всичко си е според детето-остави ги самостоятелен, след като се чувства по-добре така.

Общи условия

Активация на акаунт