Авторът намери смисълът си в друга тема.
- Публикувана: 16 апр. 2024, 19:27 ч.
- Последно мнение: 1 май 2024, 09:50 ч.
Как намирате смисъл в несправедливия свят?
Много лесно, смисълът е субективно понятие, но не справедливост. Няма такова нещо като справедливост, затова не го очаквате и си гледате винаги вашия интерес. Никой няма да ни благодари, че сме се прецакали, за да му е добре на него. Гадно, но факт.
От друга страна, гледайки отстрани никога не знаем хората, на които изглежда да им е лесно какви борби имат зад себе си. И дори и всичко да им е лесно, нас това не ни грее - пак идваме до там
да си гледаш в собствената купичка и да не се сравняваш с другите.
Наистина съвременните хора имат прекалено много свободно време и малко физическа работа.
От друга страна, гледайки отстрани никога не знаем хората, на които изглежда да им е лесно какви борби имат зад себе си. И дори и всичко да им е лесно, нас това не ни грее - пак идваме до там
да си гледаш в собствената купичка и да не се сравняваш с другите.
Наистина съвременните хора имат прекалено много свободно време и малко физическа работа.
Аз мисля, че всеки си задава такива въпроси. Дори ако погледнем социалните мрежи, масово се говори на младежите да не вярват на всичко, че не всичко е лъскав живот и че тези хора също имат проблеми, като всеки друг. Просто не го показват.
Мисля, че ни е в кръвта да се сравняваме с другите, защото винаги искаме да бъдем добре и по-добре. Просто много неща остават скрити.
В случая на автора има някаква ненавист към останалите жени, защото майка му е “горката женица”.
Мен ме терзае защо има хора, които умишлено вредят, нарочно ти правят мръсно от злоба, от завист. И не говоря да ти дръпне някой чантата на улицата, а близки хора, които забиват нож в гърба. Това не е моя и твоя справедливост, а дай да тормозя и да грабя, че да вгорча живота на другия. Но светът не е честен, това е, ако човек го приеме, ще живее по-щастливо.
Мисля, че ни е в кръвта да се сравняваме с другите, защото винаги искаме да бъдем добре и по-добре. Просто много неща остават скрити.
В случая на автора има някаква ненавист към останалите жени, защото майка му е “горката женица”.
Мен ме терзае защо има хора, които умишлено вредят, нарочно ти правят мръсно от злоба, от завист. И не говоря да ти дръпне някой чантата на улицата, а близки хора, които забиват нож в гърба. Това не е моя и твоя справедливост, а дай да тормозя и да грабя, че да вгорча живота на другия. Но светът не е честен, това е, ако човек го приеме, ще живее по-щастливо.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Справедливост в природата няма, но юридическа и социална справедливост поне отчасти е възможна и постижима.
Например хората имат право да се борят за по-добри условия на живот и на труд, за по-добро заплащане, за по-адекватни закони и т. н. В много случаи това се осъществява.
Например хората имат право да се борят за по-добри условия на живот и на труд, за по-добро заплащане, за по-адекватни закони и т. н. В много случаи това се осъществява.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Трудно е, но си заслужава и носи наистина голямо щастие!
Но да си кажа, и аз понякога се сдухвам от това, че животът на добри хора е незаслужено тежък. Познавам млади хора с тежки заболявания и тн. Просто животът е трудно нещо и е за живеене, с хубавите му и тежките му моменти. Повечето религии са измислени за справянето и обяснението на такива екзистенциални въпроси. Както и психотерапията...
Няма смисъл... Смисълът е в това на теб да ти е добре, да се наслаждаваш на малките неща и да не ти пука много-много. Повече действие и по-малко размишления. Звучи егоистично, знам, но постоянният ропот колко е несправедлив светът (въпреки че е така), не помага с нищо. Каквото можеш да промениш, го променяш. Каквото не зависи от теб, го приемаш и продължаваш.
Още щом като видях заглавието ми стана ясно. От както свят светува никой не е успял да разгадае смисъла. Няма и никога да успее. Защото нещата са прости - смисълът е оцеляване и адаптация. Борба, грижи и тежки мисли. През цялото време. Няма нищо свръхестествено или паранормално, всичко е мъка и терзания. Никой и нищо не са специални, незаменими и вечни. Хубавото на цялата работа е че рано или късно всичко се изглажда 
Щом си се родил, трябва да живееш. Има, няма смисъл, това е.
Някои не издържат и слагат край сами. Не знам дали е добре.
Наистина животът е много несправедлив към много хора, много са наказани и нищо хубаво не виждат. Други пък нанасят вреди и рушат, но си живеят безметежно. Гадно е и несправедливо. Не вярвам, че всичко се връща. Не и на съответните хора. На близките им да се връща също не е справедливо.
Тежка е темата, не е нито безсмислена, нито от много свободно време.
Но, това е положението, несправедлив е животът.
Някои не издържат и слагат край сами. Не знам дали е добре.
Наистина животът е много несправедлив към много хора, много са наказани и нищо хубаво не виждат. Други пък нанасят вреди и рушат, но си живеят безметежно. Гадно е и несправедливо. Не вярвам, че всичко се връща. Не и на съответните хора. На близките им да се връща също не е справедливо.
Тежка е темата, не е нито безсмислена, нито от много свободно време.
Но, това е положението, несправедлив е животът.
Ама не сте прави. Смисъл има да се живее и не е смисъла да се бориш и да оцеляваш. Така винаги нещо няма да е в ред. Смисъла е да разбереш кой си и да намериш баланса. Да живееш в мир в сърцето си и да уважаваш всичко и всички въпреки обстоятелствата. Разрешете конфликтите и простете. Лесно е да се каже, но изпълнението изисква мъдрост.
Прекрасен е, когато е по твой вкус всичко, или поне базовите неща.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
От моя живот не се оплаквам. Но все по-често се сблъсквам с много, много наказани от съдбата хора.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
От моя живот не се оплаквам. Но все по-често се сблъсквам с много, много наказани от съдбата хора.