Огромна тревожност. Моля Ви за помощ.

Намери си хоби , за да не можеш да мислиш - чети книги ,слушай музика , изработвай нещо , плети и т.н . Умът ти да бъде зает и да нямаш време да мислиш . Грешка си направила, че си ходила да си гледаш в бъдещето . Очакваш да се случи и го мислиш . Няма ли някой , който да е до теб и дори да се случи това , което са ти казали да можеш да го преживееш . Ходи тренирай , бягай или фитнес . Съжалявам за загубата , там трябва време за да не боли толкова.

Всякакви окултни неща са като масло в огъня на тревожността. Съветвам Ви да стоите далеч от тях, защото на тревожния мозък му трябва много малко да запали и да почне да върти страхотии.

Преди смъртта на Вашия близък, имали ли сте хронична тревожност? Инстинктивно създавали ли сте си ритуали, които да ви успокояват? Питам, защото аз се боря със спектъра на Обсесивно-компулсивно разстройство (не казвам, че и Вие го имате), а то се характеризира с това, че мозъкът активно търси точно нещата, които ни тревожат и се захваща упорито за тях.

-Нищо не помага, опитах. На лекции вече ходя само за присъствието, сякаш са ме взели и да ме сложили в друг свят. Знам, че беше грешка. Много съжалявам, но не мога да върна времето назад. Бях много притеснена тогава, понеже замайването ми не изчезваше и лекарите казваха, че е на психична основа. Търсих отговор, но така и не го открих. После с тези гадания за бъдещето, влязох в съвсем друга реалност. Постоянно го мисля, до толкова, че само сънят ме спасява, и като се събудя, веднага мислите нахлуват. Много се изморих от всичко това. Нямам миг спокойствие в съзнанието си. Опитах да потърся помощ от близки, но не ме разбират. Опитват се, но аз съм толкова вманиачена някак, че нито могат да ме успокоят, нито да разберат какво чувствам. Опитвам се да тренирам, но тогава ставам още по-тъжна. Чувствам, че понеже съм обречена да имам лош живот, не заслужавам и няма смисъл да се надграждам. Не искам да чувствам тези неща. Сякаш не идват от мен. Аз искам да си върна нормалния живот. Толкова съм тревожна, че дори загубата остана на заден план.

Знам, за първи път ходя на такова място. Повече не бих стъпила. Не знаех, че ще ми се отрази така лошо. Имала съм. Като малка имах силно обсесивно компулсивно разстройство, но преминай още тогава. Изпадала съм в депресия при раздяла, продължи интензивно, половин година.

Моят първи съвет е да провериш витамини Б12 и Д. На мен особено  ниски нива на Б12 ми засилват тревожността. А по отношение на бъдеще и прогнози ти препоръчвам да слушаш каста на Аделина Димитрова.

Благодаря! Ще погледна каста й. Изследвах ги още при замайването. Витамин Б12, даже беше доста над нормата, витамин Д обаче, беше нисък. От тогава приемам капки вигантол за витамин д-то. По 5 на ден. Щитовидна също изследвах, хормоните са в норма.

Не съществуват хора, които виждат бъдещето. Само такива, които се възползват от човешката мъка.

Но понеже някой ти е казал лоши неща, с цел да ти вземе още пари и да ти развали някоя магия, си се хванала на въдицата. Сега сама си правиш живота ад, защото им вярваш на простотиите.
Разбира се, че всичко ще е зле, когато си самопромиваш мозъка, че само лошо те чака.

Жената не ми е вземала пари. Съгласна съм, че сама, с мислите си, го правя ад, но не мога да се спася от тях. Те се появяват още със събуждането ми. Опитах се много пъти да ги заменя и променя вярването си, но не успешно, за съжаление.

Значи още по-малка стойност трябва да придаваш на казаното. Аз ако виждах бъдещето наистина, вече щях да съм милиардер.
Бързо щях да намеря платежоспособен пазар за таланта си.

Я кажи, какво толкова лошо ти каза за бъдещето? Какво те очаква, сподели ни..

Обвиненията, че сама си го е причинила, никак не помагат, когато психиката е толкова разклатена. По тези ширини все се лекуваме с "я се стегни!", но браво на авторката, че е осъзнала нуждата от професионална помощ и е потърсила такава. Ясно е, че няма как от днес за утре да се промени настройката и да се овладеят натрапливите мисли. Моят съвет е да се включи възможно най-много физическа активност в ежедневието така, че да не остава много време за размисъл и вглъбяване.

Авторката има нужда да чуе мнения от реалният свят, и да разбира се, че докато вярва на измишльотините, и има такива очаквания, ще се чувства зле, дори може сама да предизвиква лоши събития.
И здрава психика да е, ще се разклати от подобен ежедневен тормоз.

Горе главата и само напред. Само господ знае какво ни очаква и какво не. Същото е като: само в държавната болница ти казват, че нищо ти няма а в частната ти намират 1000 болести. Падне ли психиката ще падне и физиката. За това няма да вярваш на такива неща. Ако всички вземем да разказваме колко хора сме загубили и прочие… а относно психолога- много добър подход. Те са специалисти и ще видиш колко много ще ти помогне един сеанс при него.

С набиване на канчета просто не става. При такова деликатно състояние набиването на канчета повече вреди, отколкото помага.
Психологът ще изслуша и ще помогне. Съвети тип "не се халосвай за глупости" няма да имат никакъв ефект, дори може да я накарат да се чувства още по-объркана и неразбрана.

Тези, които наистина могат да предвиждат бъдещето, никога не казват лошите неща. Ако изобщо съществуват такива. Останалите са измамници. Пробвай да се убедиш по някакъв начин да не им вярваш, защото е 100 процента невярно предсказание. Аз бях ходила за забавление на една гадателка преди години. От нейните предсказания се сбъднаха Нула. Една позната беше ходила, и още чака да се ожени за милионер, ама нъц..

При депресии и тревожни разстройства именно сутрин е най-зле. Поне това е личното ми впечатление.
Явно си в много труден период, психотерапевтът ще помогне, надявам се, че ще намериш правилния за теб специалист, но не знам защо се противиш на лекарствата?
То не е необходимо да са АД, аз лично също не искам да се вкарвам отново в този филм с тях, защото така или иначе пия лекарство за генерализирано тревожно разстройство, но когато изпадна в криза - изобщо не се колебая да си пия Ксанакса, който психиатърът ми изписа да си взимам при нужда. Според мен - по-добре е чисто здравословно за теб да си помогнеш да излезеш от дупката дори и с малко медикаменти, отколкото да изпадаш в такива състояния, този стрес има сериозни негативни последствия върху целия ти организъм.
Няма да коментирам залитането по окултното, аз имам силно негативно отношение към подобни неща, особено върху хора, които са податливи на overthinking. В случая не смятам, че разсъждаваш рационално, просто защото си под голямо психическо натоварване, сигурна съм, че когато се поотърсиш - ще видиш колко глупави и безпочвени са били страховете ти.
Съвети за хобита, излизания и т.н. в момента са абсолютно безмислени, знам какво е да не ти се прави абсолютно нищо и да си си постоянно във филма, затова - просто потърси професионална помощ. След това вече - наистина намери нещата и хората, които те зареждат и те карат да се чувстваш добре.
И още едно нещо - времето е хубаво, не си стой вкъщи. Излизай, разхождай се, най-добре сред природата, просто се махни от затворените пространства и се откъсни за малко поне. Ще видиш живота от друга перспектива.

Никой не набива канчета. За да спре да прави нещо саморазрушително, първо трябва да разбере своята роля в това.
Да си вземе контрола обратно, защото сега се е оставила на някакви думи от луда жена да й контролират живота.

Иди да ти леят куршум някъде да се оправиш от тия страхове. Не са ти нужни гледачки, по вестниците всеки ден има хороскоп, освен това там са обикновено хубави неща, а и като знаеш че важи само за един ден няма от какво да се страхуваш занапред.

Излъгала те е тази жена. Няма от къде да знае какво те чака, защото бъдещето ти зависи от те самата.
Опитай да се разхождаш сред природата, без насилие над себе си. Просто се разхождай и наблюдавай какво става наоколо: птичките цветята, дърветата, кучета, деца. Осъзнавай щастието си да си тук в този момент, мисли си какъв подарък ти е приготвил днешния ден. Може да е интересен облак, може да е кълвач или катеричка - все има нещо прекрасно, специално за теб и точно сега. Само трябва да го откриеш.
Ако го правиш редовно, наистина ще започнеш да намираш скритите подаръци-изненади на днешния ден.

Отделно от това, с ходенето навън, на светло увеличаваш серотонина, който отговаря за доброто настроение. Прегледай тази статия:
https://www.puls.bg/zdrav-um-c-31/kak-estestveno-da-podobrim-ser … troenieto-n-15579
Има неща, които и без психолог можеш да направиш за себе си: достатъчно сън, разходки навън, срещи с приятни хора, здравословно хранене с много зелени храни според сегашния сезон - така че просто ги направи.

Първо, авторката не се е оставила на думите на някаква луда жена. Със загубата на близкия - предполагам е родител или съпруг, е преживяла огромен стрес, здравословните проблеми допълнително влошават положението. Залитането по окултното е всъщност нейният опит да се справи със стреса - нормално е човек да търси обяснение и утеха след такава загуба. Проблемът тук не е врачката - а загубата на близкия. От там трябва да се започне.
Да поеме контрола над живота си може психически необременен човек. Който не се е сблъсквал с депресирани хора, не може да си представи, че може да има такива, които сядат да вечерят и от нищото се разплакват над чинията. Каквито и разумни доводи да приведеш в такъв момент, човекът просто не може да ги асимилира и приложи. Много по-ефективно е просто да му подържиш ръката, за да усети, че не е сам. Приказки от сорта на вземи се в ръце, от теб зависи, ти можеш, успокой се, не мисли за това и т.н. само разстройват и без това разстроения човек.

Все пак говорим за интелигентна жена, която все още има глава на раменете си, нали? Може би трябва да спреш да я подценяваш, и да обясняваш как не може и няма контрол.
И няма нужда да ми обясняваш какво е да загубиш човек, както и за депресиите около такова събитие.
Не трябва да се оставя на черните мисли и това е, животът трябва да продължи.

То не преминава просто така, просто затихва и от време на време изригва, особено като има за какво да се хване. Вижте този канал - на мен много ми помогна: https://www.youtube.com/@OCDRecovery/videos

Ако се касае наистина за депресивеен епизод след загуба на близък, наистина човек не може да се стегне, няма какво да се заблуждаваме, просто защото това е диагноза, състояние на организма. Както не можеш да се стегнеш, ако ти е счупен кракът например.

Но можеш да направш някакви неща, за да подобриш химичния баланс на организма си, защото това има отношение към депресията. За това стана дума по-рано в темата,

Не трябва да се оставя човек на черните мисли, но всеки преживява по различен начин. Не може всички да реагират бързо и уверено.
Депресията няма нищо общо с интелекта.

Аз познавам един холандец, които беше член на спиритуална група. Една от гадателките му беше предрекла, че му остават 5 години живот. Човекът започна да харчи спестяванията си за скъпи пътувания и се  раздели с приятелката си, за да я предпази от травмата от бъдещата му кончина. Ами човекът 12 години след това предсказание си е жив и здрав.

Положението е сериозно ако се касае за депресивен период след загуба. Оптимистичното е, че тревожността или депресията може да се овладее за кратко време, ако е породена от такъв проблем. Но по-тревожното е, че авторката е имала такива периоди и в миналото и би трябвало да разпознава признаците и да търси специалист преди да стигне до блокажа, когато нито птичките пеят, нито слънцето грее. От опит мога да кажа, че при рецидив по-бързо се влиза "в дупката" и по-тежко се излиза.

От мен силни прегръдки и препоръка да вземе някакви успокоителни за тревожността - ксанакс, деанксит или хапчета на билкова основа (но те са много слаби) или тинктура глог, мента, валериана.

За всички, които мислят, че такива състояния са лигавщина и трябва да се вземеш в ръце, ще споделя, че днес изпратих близък човек. От години страдаше от циклофрения, имаше спадове и нормални състояния, последната година изпадна в тежка депресия, казваше, че няма сили. Последните месеци не искаше да вижда хора, не искаше да става от леглото. Угасна за 3-4 месеца. А беше страхотен човек, умен, отзивчив и с много добро и подкрепящо семейство. Уви, нито жената, нито приятелите, нито децата му, можаха да му дадат сили и той да се "събере и изправи".

И аз +1 към последните постове. Всеки път в подобни теми реагират потребител/и, които не са им познати такива състояния, щом съветите са "стегни се, издърпай се, то е до воля.." и т.н. Психически стабилен спокоен човек има шанс да го чуе и приложи - ако е просто апатия, моментно сдухване, изживява нещо емоционално и т.н. Ако си стигнал до силна тревожност, натрапливи мисли, депресия е съвсем различно. Мислите нахлуват рязко и влияят много, съзнанието просто не работи чисто и рационално, тези негативни елементи са много силни и те държат упорито. Често го усещаш, но не успяваш да се отърсиш сам. Някой път и с хора не ти се говори и излиза, особено ако срещаш неразбиране. Абе мислите и тялото са сковани и реагират едно на друго, като спирала е. Говоря от опит, и в депресия съм била, и с тревожност, която накрая стана и се омеси с бърнаут доста тежък. Мисленето и действията са ужасно трудни.

Някои не го разбират ОК, но моля недейте се изказва така повърхностно, защото наистина действа сдухващо и е безполезно за човек, стигнал до това състояние. Четете и се информирайте. Тревожни състояния трудно изчезват с желание и позитивно мислене, за жалост. Имат толкова вариации и степени на проява, че зависи.

ViliStancheva, от мен имаш разбиране и браво, че си осъзнала нуждата от помощ. Важно е да избуташ до часа при специалиста и дано ти даде добра начална крачка. Дотогава опитвай нещо безвредно, което да те разсейва. Малко движение, слънце, за вкъщи успокояваща музика, слушане на медитации. В Ютуб има доста варианти от последните 2, напоследък тествам и съм приятно изненадана, ако успееш да се отпуснеш леко "изключваш"/.

Точно един рационален глас трябва да чуеш и допуснеш в главата си, когато нерационалният започне да говори. Ако не се опиташ да окажеш малко съпротива, няма кой да го направи вместо теб.
И престанете да обяснявате на авторката колко е трудно и безнадеждно. Точно от това има нужда, да. Някой да й каже колко са й малки шансовете по време на криза.
Както и спрете да мислите, че само вие сте имали проблеми, и само вашите решения са правилни.

Сори, ама хора, които до такава степен нямат контрол над мислите си и/или действията си, са за психиатър. Не психолог. Не мисля, че авторката е от тях. Но ако все пак се чувства така, да говори и с такъв специалист.

Авторке, не обръщай внимание на съвети, които се опитват да те "зашлевят" с някаква истина.
Сама признаваш, че не можеш да се справиш и правилно си потърсила помощ. Психологът ще прецени каква терапия да приложи. Дори и да се наложи да приемаш някакви медикаменти, ще ги съобрази със здравословните ти проблеми. Средата на април е близо, десетина дни са само. Имай вяра, че и на твоята улица ще изгрее слънце.

Нека авторката сама да прецени какво да вземе от темата, в кой момент да го приложи. Няма нужда от настойници.

Първо - разбирам как се чувстваш и мога да си представя колко е трудно да се справяш ежедневно с тези мисли и емоции. Загубата на близък човек е изключително болезнено преживяване! Особено пък когато ти самата имаш притеснения за бъдещето и здравословни проблеми. Но е абсолютно нормално е да се чувстваш изгубена, тъжна, тревожна и всякакви други негативни емоции.

Важно е, че си записала час при психолог - той ще ти помогне да преодолееш тези емоции по конструктивен начин.

Също така - докато започнат срещите с психолога искам да те помоля да бъдеш търпелива със себе си...  Процесът на преодоляване на болезнени моменти като тези изисква време и подкрепа. Явно си в много труден период, но надявам се да не се чувстваш самотна. Винаги има някъде някой, който може да те разбере и подкрепи. Търси тази подкрепа. Игнорирай хората около теб, които ще се опитат да се държат лошо с теб и да те изкарат виновна за състоятнието ти.

Също -  прогнозите, които си чула, не определят задължително бъдещето ти. Ако животът можеше да се предсказва, аз щях да съм милионерка в момента. Бъдещето е неизвестно, но ние можем да вярваме в доброто развитие на събитията и да направим всичко възможно да съградим добър живот. Вярвам, че ще видиш надежда скоро и вярвам, че имаш потенциал да се пребориш с тези трудности, които те преследват в момента.

Споделяй, споделяй, споделяй, понякога и само това помага.

Прегръдки!

Страхът храни тревожността.Ти избираш дали тя да е хубаво нахранена или да я хванеш за гушата.Знам че ти е трудно,но се опитай поне един път ма ден да си казваш-Ей окултни простотии я да ви видим ,хайде я покажете сега какво лошо ще се случи ХАйде чакам ви ,за да ви смачкам.Насила си го казвай,надъхвай се .Ако можеш се опитай да се отпуснеш и ги предизвикай тия мисли-хайде де ,да ви видим колко сте силни!Псувай ги даже.Защото те са нереални,това е страх от нереалното,което ти блокира реалното.Разбира се е хубаво да идеш на психиатър да изпише нещо леко,ако не може да повлияе автогенния тренинг ,психотерапевт също,НО да знаеш все пак че окултните неща са гола вода.И много хубаво неща да бяха ти казали пак нямаше да ти се случат,защото това са измишльотини.След време ще разбереш Успех миличка