при вас има ли такива хора, които сякаш правят всичко насила, не от сърце, а по задължение!? нашата баба беше 3 месеца в чужбина и като се върна нито прегърна, нито целуна детето ми. чаках няколко дни, тя идваше няколко пъти, но седеше в другия край на стаята и с пръст не го докосна.
- Публикувана: 9 фев. 2007, 11:23 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2007, 17:04 ч.
имате ли баби, които не обичат внучетата си?
На въпроса - ДААААА и не само бабата и дядото не обичат внучката си, ами и дъщеря ми не ще и да чуе за тях.
От самото й раждане нееднократно ми демонстрираха, че не се интересуват от детето ми, аз в началото се опитвах да създам някаква връзка между тях, но те не пожелаха контакт и аз се отказах. Сега резултата е , че като попитат дъщеря ми за баба й и дядо й тя гледа странно и съобщава че няма такива, защото на другия комплект баба и дядо казва на малки имена и не ги приема като такива, а като приятели /явно защото са и доста по-млади/.
От самото й раждане нееднократно ми демонстрираха, че не се интересуват от детето ми, аз в началото се опитвах да създам някаква връзка между тях, но те не пожелаха контакт и аз се отказах. Сега резултата е , че като попитат дъщеря ми за баба й и дядо й тя гледа странно и съобщава че няма такива, защото на другия комплект баба и дядо казва на малки имена и не ги приема като такива, а като приятели /явно защото са и доста по-млади/.
Сигурно има,но се радвам,че не познавам такива"ХОРА".Това, което описваш като отношение на вашата баба,е ужас на 3 степен.Тая жена да не е преживяла нещо в чужбина,та в резултат на това да е превъртяла психически.За какво си идва,като не се радва да види внучето си?!?!?!Заради кого си идва тогава?! Има ли човек,заради когото се прибира тук?! И защо въобще ви идва в къщата?Заради сина си ли?!Че това дете не е ли на сина й или греша?!НЕ е ли и нейна кръв?!
Според мен едва ли има такива баби. Всяка си обича внучетата, но не на всяка й се занимава с тях просто.
При нас едната баба умира да гледа внучета и им се кефи максимално, постоянно за тях мисли и все нещо им плете, купува и т.н., а другата не проявява такива интереси, но вярвам, че вътрешно си ги обича. Просто си е по-егоистично настроена към живота и гледа да й е супер спокойно (тоест да не й търчат внучета наоколо и да развалят атмосферата с крясъци). Мен ако питате, тя губи, така че не се притеснявам излишно. Чак пък дали ги обича не съм се чудила. Аз съм й дете - съответно със сигурност ме обича, но не би си мръднала пръста някога с нещо да ми помогне, защо да очаквам към внучетата по-различно отношение...
При нас едната баба умира да гледа внучета и им се кефи максимално, постоянно за тях мисли и все нещо им плете, купува и т.н., а другата не проявява такива интереси, но вярвам, че вътрешно си ги обича. Просто си е по-егоистично настроена към живота и гледа да й е супер спокойно (тоест да не й търчат внучета наоколо и да развалят атмосферата с крясъци). Мен ако питате, тя губи, така че не се притеснявам излишно. Чак пък дали ги обича не съм се чудила. Аз съм й дете - съответно със сигурност ме обича, но не би си мръднала пръста някога с нещо да ми помогне, защо да очаквам към внучетата по-различно отношение...
И при нас!
тя се е държала така и със сина си, моят съпруг. той ми каза, че не е бил целуван като малък или поне не помни!!! студена жена е!
....да не ги разглезвали. За мен е непонятно. Детето расте много по-уверено като му се показва обич... И при нас!
The same! Не ми се изпада в подробности, защото ще се натоваря излишно!
За жалост има!
Пак за жалост установявам, че проблема далеч не е в моя телевизор
половината ми познати са в това безумно положение.
Никога не съм си мислила, че на самата мен ще ми се наложи да се моля за да се обърне внимание на децата ми!!!
Чудя се защо така изведнъж изчезнаха изконните български ценности - като семейственост и родителска привързаност. Защото често съм влизала в полемики искам да уточня, че единственото което искам от родителите си е да отделят време на децата ми, да се занимават с тях - нищо друго. Не искам да им купуват нищо, не искам от тях нищо материално - само малко човешко отношение към собствените им внуци. Явно съм прекалено алчна обаче
Замислям се също така какви ли баби и дядовци ще станем ние като му дойде времето?!Дано сме по-добри!
Пак за жалост установявам, че проблема далеч не е в моя телевизор
половината ми познати са в това безумно положение.Никога не съм си мислила, че на самата мен ще ми се наложи да се моля за да се обърне внимание на децата ми!!!
Чудя се защо така изведнъж изчезнаха изконните български ценности - като семейственост и родителска привързаност. Защото често съм влизала в полемики искам да уточня, че единственото което искам от родителите си е да отделят време на децата ми, да се занимават с тях - нищо друго. Не искам да им купуват нищо, не искам от тях нищо материално - само малко човешко отношение към собствените им внуци. Явно съм прекалено алчна обаче
Замислям се също така какви ли баби и дядовци ще станем ние като му дойде времето?!Дано сме по-добри!
При нас не е точно такъв проблема, ами просто са малко по-студени хората и не изразяват толкова емоционално чувствата си....Иди , обяснявай на детето. Но то много добре усеща.
Едните ми баба и дядо бяха нещо подобно на описаните по-горе. Е, ми нямахме силна връзка и това е. Така и не се обикнахме взаимно до края....
Едните ми баба и дядо бяха нещо подобно на описаните по-горе. Е, ми нямахме силна връзка и това е. Така и не се обикнахме взаимно до края....
При нас не е точно такъв проблема, ами просто са малко по-студени хората и не изразяват толкова емоционално чувствата си....
същото. И ако щете вярвайте, в Бг сме, на около 200-ина км., а другата им баба ги вижда веднъж, че даже и по-рядко в годината. Аз не страдам особено, де. Добре си ми е...
Според мен едва ли има такива баби. Всяка си обича внучетата, но не на всяка й се занимава с тях просто.
При нас едната баба умира да гледа внучета и им се кефи максимално, постоянно за тях мисли и все нещо им плете, купува и т.н., а другата не проявява такива интереси, но вярвам, че вътрешно си ги обича. Просто си е по-егоистично настроена към живота и гледа да й е супер спокойно (тоест да не й търчат внучета наоколо и да развалят атмосферата с крясъци). Мен ако питате, тя губи, така че не се притеснявам излишно. Чак пък дали ги обича не съм се чудила. Аз съм й дете - съответно със сигурност ме обича, но не би си мръднала пръста някога с нещо да ми помогне, защо да очаквам към внучетата по-различно отношение...
При нас едната баба умира да гледа внучета и им се кефи максимално, постоянно за тях мисли и все нещо им плете, купува и т.н., а другата не проявява такива интереси, но вярвам, че вътрешно си ги обича. Просто си е по-егоистично настроена към живота и гледа да й е супер спокойно (тоест да не й търчат внучета наоколо и да развалят атмосферата с крясъци). Мен ако питате, тя губи, така че не се притеснявам излишно. Чак пък дали ги обича не съм се чудила. Аз съм й дете - съответно със сигурност ме обича, но не би си мръднала пръста някога с нещо да ми помогне, защо да очаквам към внучетата по-различно отношение...
интересно обяснение, още по-интересно ми е как спокойно гледаш на нещата
Ооооо,има и още как. 
Свекър ми и свекърва ми,нито веднъж не се порадваха на децата ми,ей така от сърце.Правят го насила от задължение,видиш ли сине,ние обичаме твоите деца.Само,че това насилственно държание си личи и мен лично страшно много ме дразни.
Бих преглътнала факта,ако към мен се отнасят така,дреме ми,аз също не тая топли чувства към тях,но не можах да преглътна това,че се държат към децата ми отвратително.Заради тази им постъпка,нито искам да ги видя нито искам да ги чуя,не бих могла да се държа приятелски,или що годе добре със хора,които не уважават и не зачитат децата ми.
Не мога да им го простя и толкова.
Само ще вметна един пример,когато човек наистина има голямо сърце и душа,как обича истински.
След като баща ми почина,майка ми след няколко години заживя със един мъж на семейни начала.
За мен,този човек е наистина човек със главно "Ч"Лошото е,че отначало не го разбрах,трябваше ми време,докато разбера наистина,какво голямо сърце има той.Никога,няма да забравя,когато аз негодувах от това съвместно съжителство и карах майка ми да е между чукът и наковалнята.Тогава този човек ми каза,че ще мине време,ден,два,година или може би години и аз ще разбера,какъв всъшност е той и ще съжалявам за всичките свои думи и упреци тогава.
Когато преди три години,разбрахме,че ще си имаме момченце,този човек обикна синът ми със цялото си сърце.По-късно,когато се появи дъщеричката ми,е плакал от умиление заедно със нас.
Децата до такава степен са свикнали със него,че се е случвало синът ми вечер да се буди посрлед нощ и да започва да плаче за дядо си,ей така,защото му било домъчняло.
В момента във който се появи на вратата,децата забравят за мен и баща си и се хвърлят на врата му.
Въпреки,че жилището където живеят със майка ми е и на двамата,както брат ми така и аз и моето семейство сме винаги добре дошли там.
Замисляла съм се как така един чужд човек(казвам чужд,защото нямаме каквато и да е кръвна връзка със него)можа да обикне децата ми толкова много,можа да накара децата ми да полудяват от радост щом го зърнат и със писъци "дядо,дядо идва"да се хвърлят на врата му, а майката и бащата на мъжът ми не можаха да сторят това нещо,защо?
Питам и отговор,все още не намирам.
Свекър ми и свекърва ми,нито веднъж не се порадваха на децата ми,ей така от сърце.Правят го насила от задължение,видиш ли сине,ние обичаме твоите деца.Само,че това насилственно държание си личи и мен лично страшно много ме дразни.
Бих преглътнала факта,ако към мен се отнасят така,дреме ми,аз също не тая топли чувства към тях,но не можах да преглътна това,че се държат към децата ми отвратително.Заради тази им постъпка,нито искам да ги видя нито искам да ги чуя,не бих могла да се държа приятелски,или що годе добре със хора,които не уважават и не зачитат децата ми.
Не мога да им го простя и толкова.
Само ще вметна един пример,когато човек наистина има голямо сърце и душа,как обича истински.
След като баща ми почина,майка ми след няколко години заживя със един мъж на семейни начала.
За мен,този човек е наистина човек със главно "Ч"Лошото е,че отначало не го разбрах,трябваше ми време,докато разбера наистина,какво голямо сърце има той.Никога,няма да забравя,когато аз негодувах от това съвместно съжителство и карах майка ми да е между чукът и наковалнята.Тогава този човек ми каза,че ще мине време,ден,два,година или може би години и аз ще разбера,какъв всъшност е той и ще съжалявам за всичките свои думи и упреци тогава.
Когато преди три години,разбрахме,че ще си имаме момченце,този човек обикна синът ми със цялото си сърце.По-късно,когато се появи дъщеричката ми,е плакал от умиление заедно със нас.
Децата до такава степен са свикнали със него,че се е случвало синът ми вечер да се буди посрлед нощ и да започва да плаче за дядо си,ей така,защото му било домъчняло.
В момента във който се появи на вратата,децата забравят за мен и баща си и се хвърлят на врата му.
Въпреки,че жилището където живеят със майка ми е и на двамата,както брат ми така и аз и моето семейство сме винаги добре дошли там.
Замисляла съм се как така един чужд човек(казвам чужд,защото нямаме каквато и да е кръвна връзка със него)можа да обикне децата ми толкова много,можа да накара децата ми да полудяват от радост щом го зърнат и със писъци "дядо,дядо идва"да се хвърлят на врата му, а майката и бащата на мъжът ми не можаха да сторят това нещо,защо?
Питам и отговор,все още не намирам.
Имам. моята собствена баба (майка на майка ми). Това е човек, който мога да кажа без съмнение, че няма сърце. Майка ми казва, че и като майка е била същата-безсърдечна. Като дете опитах да осъществя връзка с нея-не се получи. Вече почти не се виждаме, почти не познава правнуците си. Единствената забележка по техен адрес е, че не харесва имената им. 
Аз да дам личен преимер.
Моята баба /на баща ми майката/ живееше с нас в апартамента на нашите - не нейния, но за 15 години, не си спомням да е проявявала каквто и да е чуство към мен и сестра ми, към брат ми малко проявяваше /все пак той е кръстен на дядо ми, нейния съруг/. Не съм я виждала от 2 години и не желая. На двете ми дъщери бабите по бащина линия не проявяват интерес и двете имат само по една баба и дядо - мойте родители. Тази мила моя "баба" все още не е виждала правнучката си, а мина повече от година.
Моята баба /на баща ми майката/ живееше с нас в апартамента на нашите - не нейния, но за 15 години, не си спомням да е проявявала каквто и да е чуство към мен и сестра ми, към брат ми малко проявяваше /все пак той е кръстен на дядо ми, нейния съруг/. Не съм я виждала от 2 години и не желая. На двете ми дъщери бабите по бащина линия не проявяват интерес и двете имат само по една баба и дядо - мойте родители. Тази мила моя "баба" все още не е виждала правнучката си, а мина повече от година.
Със сигурност има такива,които не се интересуват и не желаят да имат някакъв контакт с внуците си.А да не ги обичат-ами то май е все същото.Ще споделя един случай с моята свеки: с мъжа ми бяхме още сгодени,когато един ден се обади др. и снаха и я помоли да отиде да гледа бебето за около час-два.Тя затвори телефона и заяви"пак проблем",при което питам какъв?"Ами трябва да се гледа бебето за час-два"! 
И аз просто онемях,как може това да бъде проблем??? 
Така си е и до ден днешен-ходи да ги вижда мноооого рядко!С моето дете не е така,защото сме в една къща,но с другите е така.
И аз просто онемях
,как може това да бъде проблем??? Така си е и до ден днешен-ходи да ги вижда мноооого рядко!С моето дете не е така,защото сме в една къща,но с другите е така.
ДА за съжаление ги има тази порода ,незнам все си мисля че трябва да ги има по-малко как може незнам но е факт,моята "баба"на баща ми "майчицата"-мир на прахът и,имаше камък на туй място дето трябва да е сърцето.Никога няма да забравя как седеше като паметник докато ние с брат ми гледахме как баща ни биеше майка и пищехме неистово!Извинявайте момичета,че ви занимавам с моите лични драми,но всеки си носи кръста!Да не говорим,че кълнеше и майка ми е казвала даже ,че е намирала някакви магически простотии.До ден днешен незнам и къде е погребана и не ме интересува.Господи прости ми! 
ей хора по-добре си знайте от колкото да е лицемерно като при мен още по зле е . Не е до човек и характер да знаете. Свекър ми не е добър човек спрямо неговото си семейство жена и двама сина обаче за внук си умира и се топи. То игри падат то возене на джипа дето за синовете си не го е правил адски много се промени. Докато баща ми дето винаги ме е обичал сега рядко идва и като отидем не му се радва толкова,но майка ми казва,че е искал отвратително много момиче, но въпреки това докато съм била малка и на мен не се е радвал много. Чак като съм заприличала на човек говореща добре и ходеща отлично т.е. към три годинки тогава започнал много да се занимава с мен.
Не мога да кажа, че една от нашите баби не обича внучката си, но определено предпочита да е с по-голямата ми дъщеря, отколкото с малката. Като дойде в къщи я взема само, ако я помоля изрично; ако донесе нещо то е само за голямата; никога не е поискала да я изведе на разходка или да я вземе на гости, както прави с голямата. Не мога да си обясня на какво се дължи това различно отношение към двете деца на сина й. Единственото, което ми идва на ум е, че кръстихме малката на баща ми, но пък тя никога не е имала претенции някой от внуците да носи нейното име, а и Роси й е одрала кожата...Не знам. А като я попитах каза, че Роси е още много малка, ама тя и Ния беше малка едно време, а поведението й не беше такова 
Но съм решила, ако това продължи и след като детето почне да разбира да огранича контактите й и с голямата. Не искам един ден да се карат коя от двете повече обича баба й или пък едното да се чувства отхвърлено и така да си изгради някакви комплекси.
Но съм решила, ако това продължи и след като детето почне да разбира да огранича контактите й и с голямата. Не искам един ден да се карат коя от двете повече обича баба й или пък едното да се чувства отхвърлено и така да си изгради някакви комплекси. 
Това са хора, които не бих искала да познавам. Радвам се, че семейството ми не е такова и съчувствам на тези, които са споделили за липсата на топлина от близки роднини. Показването на предпочитания относно братя и сестри за мен е един от кратките пътища към комплексирането на децата.
Бабите си умират за Филип, но едната му прабаба е по-дръпната.
Като видя за първи път Филип, веднага си обясни-деца не прегръщала, не целувала, дрън-дрън, цели два лева била дала за почерпка по случая. Ма аз съм по-проклета от нея. И като се запънах, никакво звънене, ако тя се реши, да звънне. Плачове, ревове (не на мен или на съпруга ми, естествено). А ние искахме едно-да звънне по телефона. И така година и половина. Ела да видиш, не целувала дете, нито го прегръщала, глупости, времето си върви и всеки се пречупва като осъзнае, че животът е недостатъчен да се правиш на велик. Даже игра ръченица с Филип.
Аз компромиси не правя никога.
Като видя за първи път Филип, веднага си обясни-деца не прегръщала, не целувала, дрън-дрън, цели два лева била дала за почерпка по случая. Ма аз съм по-проклета от нея. И като се запънах, никакво звънене, ако тя се реши, да звънне. Плачове, ревове (не на мен или на съпруга ми, естествено). А ние искахме едно-да звънне по телефона. И така година и половина. Ела да видиш, не целувала дете, нито го прегръщала, глупости, времето си върви и всеки се пречупва като осъзнае, че животът е недостатъчен да се правиш на велик. Даже игра ръченица с Филип.
Аз компромиси не правя никога.
Оф, момичета, това, което казвате, е много тъжно. Особено това, което е написала pisi-missi! 
Аз имам страхотни баби и дядовци, синът ми - също. Сега с нетърпение чакат появата и на другото.
Искрено се надявам за онези от вас, които нямат този късмет, нещата бързо да се променят и бабите да осъзнаят, че най-голямото им богатство са тяхното потомство.
Аз имам страхотни баби и дядовци, синът ми - също. Сега с нетърпение чакат появата и на другото.
Искрено се надявам за онези от вас, които нямат този късмет, нещата бързо да се променят и бабите да осъзнаят, че най-голямото им богатство са тяхното потомство.