Юнски бебета 2024 - Тема 3

Ох и нашето много се скубе... с дъщеря микъм 3тия месец започнаха да стават приятелчета. Принципно съм на мнение, че ако не беше кучето, нямаше за има такъв имунитет - давах му да я ближе, на 8-9 месеца тя ръпа хляб, дава му и на него да си ръпне 😅. Абе като цяло след 3тия 4тия месец не съм я пазила много от кучето. Сега обаче съм може би по-наплашена, знам ли...

Ние сме с две котки, които постоянно ръсят косми.
Взехме им закрита тоалетна, аз чистя почти всеки ден (защото ме хванаха вече лудите откъм чистота). Ще ги обезпаразитим вътрешно през май и юни месец. Едва ли ще е нужно, тъй като са домашни, но за всеки случай.
Засега съм планирала поне първия месец-два да ги държа отделени.

[в никакъв случай не съм отделяла кучето! От ден едно са заедно… нямах притеснения от близания и тн!!! Най добре расте дете с животно според мен, та и второто ще си порастне с косматият батко♥!
Иначе нашият е на 4 години, редовно ( всеки месец е обезпаразитяван вътрешно), за външно е само с каишка форесто ( а в топли месеци допълвам и хапче за външно). На 6 месеца му пускам кръвни( но това си е за мое успокоение, главно заради кърлежите)…
Иначе още преди да забременея с първият ми син, яко се занимавах с кучето и е обучен дори кокал или кюфте да има в устата всеки да може да му бръкне без проблеми. После го научих че всеки си има свои играчки и тези на детето дори и на земята не се пипат. Та според мен това бяха по важни неща, защото докато научиш и малкото дете как да се държи с кучето може да стане беля. Иначе пък малкото го уча че това не е плюшена играчка и не е разрешено “язден е” или скубане на кучето и тн…quote author=GamaMama link=topic=1637267.msg47954138#msg47954138 date=1714230433]

Много полезен коментар!
Аз и друго се чудя... как ще процедирате с домашните любимци? С първото бяхме в къща и имахме повече пространство, та можех да отделя кучето да няма много контакт с бебето. Сега обаче сме на по-тясно и се чудя как ще стане.
На тези с домашните любимци (кучета най-вече) има ли нещо конкретно като ваксини или хапчета, които сте давали или ще давате при идването на бебето? Аз знам само, че не трябва да се слагат от тези гелчета против кърлежи, а хапче или каишка.
[/quote]

Ние живеем в къща на село и сме с две кучета, които винаги сме гледали навън. Вътре не влизат. Не смятам, че е нормално всичко вкъщи да е в косми и кучето да ляга при детето. Това с близането пък изобщо не го разбирам и за мен е недопустимо. Не ме разбирайте погрешно, безкрайно обичам животните, но трябва да има някакви граници.
Включвам се и с котарака, който винаги в живял вътре, но е излизал и навън (вече 12 години), но това се промени преди няколко месеца поради ред причини, като почнем от това, че спя леко (а с бременността още повече) и нощно време ставах да му отварям и затварям по 3-4 пъти, понеже е животно, свикнало да излиза навън когато пожелае. Отделно е супер непредсказуем, отваря си врати и прочие, не е от най-гальовните котки и честно казано няма да съм спокойна като знам, че би могъл да нахлуе при детето и да направи някоя тъпотия в негов стил.
Иначе също съм много "за" децата да растат с животни, но с ясно поставени граници.
За ваксини и обезпаразитяване няма да говоря, защото това не следва да подлежи на разискване изобщо.

Когато нямаш възможност да живееш в къща, а обичаш кучетата нямаш особен избор и живеят вътре )
Аз лично съм си поставила за цел само да не я ближе първите 3/4 месеца😅, а след това да не ѝ взима храна ( с нас го може ама знам ли с детето как ще е) и това с играчките го може също😄

Ние сме с 2 котки и си спим с тях. Не знам как би станало разделянето - ако ги затворим в хола, ще съборят апартамента, ще разбият вратата, много мразят затворени врати надявам се, че в началото няма да имат интерес към бебето и няма да има драми.

Разбира се, ще внимаваме максимално и ако видим наченки на агресия, ги разделяме и това е.

И аз не знам как ще реагират моите. Силно се надявам да странят в началото, шубета са

Относно играчките нашето куче беше наръпало всички хубави дървени играчки на щерката... с второто на тема играчки няма да прилагаме идеите на М. Монтесори 😅

Нашето куче в  началото нямаше интерес към бебето изобщо, душеше го и бягаше, но крадеше играчки и чорапи постоянно
Много исках още от раждането на второто пак да има вкъщи животно, но няма да успея. Поне малко напреднахме с ремонта, има светлина в тунела

И ние имаме котак вкъщи, не излиза навън. Много гальовно животинче е, дано да нямаме проблеми.

И ние сме с не малко куче в апартамент. Даже детската стая 3 години си беше кучешка (с неудобен за гости диван, на перфектен за кучето). Сега вече я изселихме оттам, по-скоро към спалнята се намества.
Плана ни е да ги запознаем и да се опитваме от първите дни още да ги приучаваме една с друга. Аз притеснения за близане и т.н. Нямам твърде много, на пък свекърва ми отсега като го помисли и и става лошо. За мен е важно да научим кучето, че когато и се каже трябва да спазва дистанция, а детето да знае, че кучето не е играчка. Истината е, че толкова си обичам животното, че дори не мога да си представя да се опитвам да го държа отделено с месеци от бебето пък респективно и от себе си, а и ММ има здравословни проблеми и общо взета само аз мога да я разхождам, така че, ще трябва да намерим вариант.
Anninya, благодаря за подробния отговор!

Здравейте, в 35 г.с. съм и колкото повече наближава раждането, толкова повече откачам, страхувам се страшно много.. изобщо не вярвах, че ще ми се случи такова нещо, до скоро бях супер спокойна, даже си виках “айде да минават тия седмици вече, искам вече да раждам”. Проблемът е там, че имах супер болезнена менструация (или нисък праг на болка) и съм стигала до болници, та се питам на моменти дали ще издържа.. вие как се справяте със страха, наистина ми се иска просто да се успокоя и отпусна.

Аз си казвам, че за лекарите това е рутинна, ежедневие, както е моята работа за мен. Да, случват се грешки както навсякъде, но както казва моя наблюдаващ "Слагаш розовите очила и гледаш през тях". За болката нали ще ти сложат епидурална/спирална? Или искаш да раждаш без обезболяващи? Този път моето секцио няма да е с пълна упойка и имам притеснения също, но си повтарям това по-горе и дишам дълбоко.
От вчера се водя в болница и ми правят изследвания заради бързото нарастване на беба и повечето околоплодни води. Дано да установят на какво се дължи и да започвам съответните лекарства.

Leya123 болкоуспокояващите са решение до известна степен. Важното е да имаш доверие в екипа и в професионализма им. Също така и в тялото си, то знае какво да прави, колкото и да не ни се вярва.
Аз лично се фокусирам повече върху вълнението от това да видя бебешка и бъдещето ни. Правя много медитация и ци-гун. Мога да ти препоръчам някои практики, ако е твоето

Здравей. Аз също съм в 35 г.с. Честно да си призная и аз много започнах да го мисля, но гледам да блокирам тревожните мисли с това, че нямам търпение да гушна вече малкото човече.
Всичко ще бъде наред. Не се тревожи. Както едно от момичетата написа, за АГ това е като рутинна процедура - те правят това постоянно.
Мисли си за това, че съвсем скоро дрешките, които сега гладиш, подготвяш ще бъдат облечени върху най-красивото нещо на света- твоето детенце, което като те види ще се усмихва с най-красивата усмивка. Само това си заслужава и само това има значение. ☺️