Бебеправене, но без много правене

  • 35 991
  • 1 022
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 46 551
Тя писа, че няма проблем с издръжливостта, просто не иска да се занимава с нейното удоволствие, а да приключи набързо и да си седи на дивана.

# 586
  • Мнения: 2 190
Тя писа, че няма проблем с издръжливостта, просто не иска да се занимава с нейното удоволствие, а да приключи набързо и да си седи на дивана.
Мъж, който може дай бе половин час, но нарочно свършва за три минути, щото не му се занимава - не се е родил още.
Такова животно няма.
Човекът просто не иска той да и прави "върхът на сладоледа", или "през Сливница няма завладявне, я да пробваме през Дупница" или "помниш ли студената зима през 69-а".  Вместо това с триста зора опира пистолета в центъра на мишената и бум, урааа "десятка".

# 587
  • Мнения: 6 437
Защото не я обича, не я желае, не го привлича тя. Поне според мен.

# 588
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 987
Или не го привличат въобще жени...

# 589
  • Мнения: 2 136
Точно така - той не иска да я задоволи. Ако си знае, че свършва за 3 мин, но обича партньора си, би удължил любовната игра, би я задоволил по друг начин, преди самият полов акт. Има играчки, пръсти, езици… Освен, ако не свършва и така, което вече може да е някаква патология.

# 590
  • Мнения: 132
Амии всъщност има начини да достави удоволствие, но явно не го брои за важно, няма тази сексуална култура нито мерака. Всъщност не знам даже дали мога да свършва ако пробва да се заиграва, понеже развих някакво притеснение и не мога да св отпусна, сякаш знам че бърза, а не го прави с кеф.. не мога да го обясня.
Въртим се в някакъв порочен кръг, изпуснахме още една овулация, защото този месец не сме правили. На мен когато ми се иска вече спрях да казвам, защото ми се отказва и се чувствам зле после. Няколко пъти след разговори той започна да иска, няколко поредни дни амааа ми е вече насилствено, неестествено. Просто да знаеш, ме някой го прави с теб само за да отбив някакъв номер - да се направо бебе, да се отчете, да го направи за да не мръкна другия или в краен случай да се облекчиш самия ти.
Всеки път в главата ми е - аз не обичам предигри, занимаванки искам всичко да се случва бързо… Спомебахте горе анален и 69 ама то за това се иска бая занимавка, човекът не му се иска..
като прибавим и многото работа, умората и битовизма и моето инатене вече и ей го на

# 591
  • Мнения: 9 676
За каква овулация, бебе и бебеправене говориш? Ти добре ли си наистина?
Не обричайте един детски живот, моля!

# 592
  • Мнения: 1 257
За каква овулация, бебе и бебеправене говориш? Ти добре ли си наистина?
Не обричайте един детски живот, моля!

+100! Да създавате дете при тези толкова болни отношения, е престъпление.
Появата на дете е огромно изпитание дори за двойки, в които и двамата са стабилни и осъзнати, връзката помежду им е силна, а емоциите - изговорени и споделени. Дори такива двойки се разтърсват и поддават на напрежението и промените, които настъпват в семейната динамика.
В странна, да не кажа почти несъществуваща структура като вашата, появата на дете ще я събори като къщичка от сламки.

# 593
  • Мнения: 6 437
Авторке, двамата с мъжа ти сте страшно дразнещи. Ама то някакъв ужас вашият съвместен живот. И като си се навила за бебе - нямаш акъл. Думи нямам.

# 594
  • Мнения: 2 136
Момиче, на 28 си. Поогледай се и си намери някой, който харесваш и който ще те харесва и желае. Стана ми жал като те четох, защото и аз бях в такава връзка, цели 2,5 години се мъчех като грешен дявол и се чудех какво да направя, за да ме желае. Бях на 22-23-24 тогава. Слава богу, открих друг мъж, който сега ми е съпруг, и след повече от 13 години заедно все още правим любов често и с желание. Светлина има, но не в тоя тунел, в който си в момента...

# 595
  • Мнения: 6 193

Мъж, който може дай бе половин час, но нарочно свършва за три минути, щото не му се занимава - не се е родил още.
Такова животно няма.
Човекът просто не иска той да и прави "върхът на сладоледа", или "през Сливница няма завладявне, я да пробваме през Дупница" или "помниш ли студената зима през 69-а".  Вместо това с триста зора опира пистолета в центъра на мишената и бум, урааа "десятка".

Моженето обаче много зависи от това дали го кефи жената и дали се кефи на жените по принцип. Тук не знаем кое точно от двете е, но определено не се кефи на авторката, за тва бърза да се отърве и го прави колкото да отбие номера. Ако толкова му бяха възможностите, поне по някакъв начин щеше да показва че му е хубаво, а не да гледа да се изпраска за 3 минути с думите, че не му се занимава повече. Баси пародията, честно. Авторке, разбирам да си към 40 и да си хванала последния влак, ама си още много млада, не си прецаквай най хубавите години с този импотент.

# 596
  • Мнения: 406
Амии всъщност има начини да достави удоволствие, но явно не го брои за важно, няма тази сексуална култура нито мерака. Всъщност не знам даже дали мога да свършва ако пробва да се заиграва, понеже развих някакво притеснение и не мога да св отпусна, сякаш знам че бърза, а не го прави с кеф.. не мога да го обясня.
Въртим се в някакъв порочен кръг, изпуснахме още една овулация, защото този месец не сме правили. На мен когато ми се иска вече спрях да казвам, защото ми се отказва и се чувствам зле после. Няколко пъти след разговори той започна да иска, няколко поредни дни амааа ми е вече насилствено, неестествено. Просто да знаеш, ме някой го прави с теб само за да отбив някакъв номер - да се направо бебе, да се отчете, да го направи за да не мръкна другия или в краен случай да се облекчиш самия ти.
Всеки път в главата ми е - аз не обичам предигри, занимаванки искам всичко да се случва бързо… Спомебахте горе анален и 69 ама то за това се иска бая занимавка, човекът не му се иска..
като прибавим и многото работа, умората и битовизма и моето инатене вече и ей го на
Природата е жестока, какво да кажа... Непонятно ми е защо изобщо искаш семейство и дете с човек, с когото не можеш да имаш дори минимални нормални интимни отношения. Това, което описваш, е ненормално. Имам усещането, че е някаква откачена тийн история и нито един от двама ви няма идея какво, къде, кога и как. Първо порастнете, тогава правете деца. Децата НЕ СА да отбиеш някакъв номер - става дума за човешки същества, които стават твоя и негова отговорност, когато ги направите. Трябва да се гледат, обгрижват и издържат. И не можеш просто да вдигнеш ръце и да се откажеш, когато ти стане гадно, уморен си, раздразнен си и нямаш време за нищо приятно и развличащо - и това продължава с години.

Напусни го, прекарай известно време в размисли за себе си и за това какво искаш от живота, какво очакваш от потенциален нов партньор и какво можеш ти да му предложиш. Поработи над каквото имаш нужда. Чак тогава търси друг и мисли за семейство и деца.

Иначе до края на живота си ще пускаш тука теми, всяка следваща по-абсурдна и сърцераздирателна от предишните.

# 597
  • Мнения: 1 551
Тука се опитват да яздят умрял кон. При толкова потентни мъже околовръст, аз ще се връзвам на фльонга за някаква три минутка. Че и дете ще мъча да правя. Чисто нямаш акъл.

# 598
  • Мнения: 322
За каква овулация, бебе и бебеправене говориш? Ти добре ли си наистина?
Не обричайте един детски живот, моля!
  1000 пъти се подписвам под това!! Авторке, извади си главата от пясъка и забрави за бебе!  Всички написаха, това не са нормални отношения. Няма обич нито споделеност, не знаете другия какво изпитва. Имате една къщичка от илюзии, усещаш го страх те е и отчаяно я поддържаш да не рухне. Докато не осмислиш всичко и нещо не те шамароса, ще се въртиш в порочния кръг.

Ето ти подобна история. Израсла съм в семейство без обич, без интимност, с комплекси и неприязън към жената. Изби в години психическо насилие /и финансово/. Една измъчена раздяла и после събраха уж "заедно за децата",  най-лошият избор. Всичко от нерешителност, страх, вкопчени в "семейството". Майка клекна и какво, съсипа си живота и щастие не изпита, дълго време не си изясниха отношенията, една токсична свързаност, нещо ама нищо.  2 деца израснахме в страх, потиснати, с грешен модел. Имам ужасни спомени от това подобие на семейство. Повлияло ми е много, отстояване самооценка са ми в дъното, изпитвам вина, имам трудности с емоционалното отделяне.

Все пак моят пример започва преди повече от 40г, развод още бе лоша дума, не беше рядкост властни роднини и стереотипи да редят животи и съдби. Живееш в по-свободно време и си свободна жена, но сякаш вървиш по горния път. Харесва ли ти тази перспектива, защото е много реална? Децата попиват всичко. Не заслужават да са "спасител" на нездравата връзка на родителите си, не става така.

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 11:52 от Miss_Kaprisse

# 599
  • Мнения: 3 408
Главата си залагам, че родители плюс роднини я притискат за "бебчи" особено ако е от малък град.
Като я чета и колко е лабилна нищо чудно да им играе по свирката, че да им угоди.

Общи условия

Активация на акаунт